За дунавски шарани на фидер
Риби и Такъми (бр. 11 / 2008 г.)

Венелин Съйнов (Лино)
Един слънчев, но ветровит ден в края на август ми помогна да преоткрия това място на големия Дунав, където като дете идвахме с баща ми и неговия приятел за шарани. Тогава тук се ловяха и големи бели мрени; на друго място бяха сомовете, на трето кълвеше чига, бяла риба и щука и т.н. Преди година видях няколко хванати шарана, дори помогнах с кепа за един, но не бяха големи. От сигурен източник знаех, че за него е още рано и затова сега нямах кой знае какви очаквания, но меракът си е мерак, а и споменът топли.
Събудих се рано и на развиделяване вече вдигах прах по правия път към реката. Запалих една цигара на брега с колеги от Кнежа, които бяха заметнали от предишния ден, а инфото беше: „Слаба работа, от толкова пръчки - само един удар”. Хвърлих едно око на линиите им: класика, пружини с качамак и три-четири куки с царевица. Само че аз имах друга идея. За да стигна до мястото, трябваше да прегазя едно малко ръкавче, затънал в кал до колене, с пръчки, легени и багаж. Отдясно се показа кървавочервеният диск на слънцето, и докато подреждах макари и стойки и изчислявах траектории, изгревът стана факт. В легена забърках качествена захранка за шаран, галета и царевица. Добавих и малко концентриран Аромикс ягода. Желателно е заради течението, което помага за по-бързата ориентация на рибите към петното.
Ден първи - събота
Подготвих три шаранджийски пръта с хранилки и царевица и реших да заложа на „сигурното”. Все пак хората бяха хванали, а моето място беше къде-къде по-добро. До обяд – две каракуди и вкус на селски риболов. Прибрах въдиците за „едрите” риби обратно в калъфа и минах на вариант „Б”. Бързо сглобих фидера - малко смешна пръчка – 3.60 м на Shakespeer, плетено влакно 0.11, навито на стария Cormoran, с телена хранилка 30 г, и започнах да захранвам. Мисля, че успях да фиксирам на клипса една добра дистанция от около 60/70 м. Течението подемаше хранилката и спираше под ъгъл от около 40 градуса с брега. Така че мястото, което хранех, беше на не повече от 30 м навътре вдясно от мен. Нямам спомен да съм хващал риба над килограм с тази въдица.
За разлика от риболова с фидер на затворен водоем, тук захранката се събираше винаги на едно и също място. Бях чувал, че навътре има рени (това са стъпала от кал и глина), където обикновено стоят рибите и търсят храна, като мини-талвегчета. Именно там спираше хранилката на моя фидер. След десет замятания без кука монтирах на повод 0.20 мм бяла орловка номер 10, скрита в едно царевично зърно. Закрепих пръчката на двете стойки и плавно изпънах линията. Само след 20-тина минути пръчката се огъна и падна от стойката. В първия момент не можах да преценя с какво си имам работа, но след оня звук на аванса разбрах, че няма да е лесно с този повод. Отляво имаше доста дървета, но слава богу, рибокът пое надясно. Знаех, че трябва да го спра и да го обърна кръгом. Сменихме посоката и сега трябваше да го пазя от дърветата. Като че ли овладях ситуацията и започнах да връщам влакното на шпулата. След десетина минути го видях при първата му глътка въздух – красив дунавски шаран, над 3 килограма (изчислих веднага). С дясната ръка набарах дръжката на кепа и след минута беше вътре. Нямаше време за губене: веднага заметнах и след по-малко от десет минути пръчката отново полетя към водата. Вече знаех как и отиграх перфектно ситуацията. След още толкова време наляво, надясно, навътре и навън, хубавецът легна над кепа. Една идея по-едър.
Опитах се да запазя самообладание, краката ми трепереха, а адреналин колкото щеш. Междувременно вятърът се усилваше и аз бързах да заметна отново и отново. Малка пауза, прехвърлих още няколко пъти, но един час нищо. Е, все пак не ловим бабушки. Малко преди 5 часа – трети удар и силен старт на рибата навътре. При опита ми да го спра поводът не издържа...
Два хубави шарана за няколко часа май бяха достатъчни. И утре беше ден.
Ден втори – неделя
Подход към мястото по същото време и по същия начин; колегите шаранджии си бяха тръгнали. На Дунава важи правилото – „Има ли вятър, риба не чакай!”. Нахъсан от случката предишния ден даже не бях събрал фидера, за да не губя и грам време. Багажът: сглобеният фидер, легенът със захранката и кепът. След час подготовка и хранене на същото място дойде и първият удар. Хитрецът обаче тръгна право към мен и след това наляво към дърветата с пресни сили. Борбата беше кратка. Не успях да го опазя от подводните му укрития. Реших да рискувам и смених повода с 0.30, на сигурно. Почаках доста, прехвърлих четири, пет пъти и час по час посягах да върна предишната линия. Добре, че не го направих: втори удар и абсолютен контрол над шарана. След познатата разходка кепчосах риба, по-голяма от другите досега. Последвалата дълга пауза ме разубеди, сложих отново по-тънкия повод и сгреших. Трети удар и късане, не успях да освободя влакното от клипса навреме.
Една подробност – тъй като това задължително се прави при развиване на аванса, върху влакното с маркер отбелязвам дистанцията. По обяд на инспекция мина един мой роднина – Перо, който живееше почти целогодишно във фургон на около 300 метра по-надолу – професионален рибар. Човекът се грижеше за района си и не допускаше несправедливост и бракониерски извращения. „Как е, кръстник, имали ги?” Погледна в живарника и след подробно изнесения от мен доклад за вчера, каза:
“Имаш късмет, че са дребни, преди една, две години тук късаше 0.70!”.
Разделихме се, а аз твърдо реших – 0.30 повод и точка. Имах още три бързи клъвванета; две откачени риби и едно избързване. Вторият шаран удари малко преди 3 следобед. Нямах притеснения за скъсване, но усещах силата на боеца доста дълго. Много държеше да стигне дърветата, но с този повод нямаше шанс. При такива по-дълги разходки винаги сме любопитни да го видим най-после – голям кеф. Беше най-красивият и най-едрият шаран от двата дни. По-късно вкъщи удари четворка на кантара.
През целия ден духаше североизточен и доста силен вятър. Дядо ми казваше: ”Вее ли долняка, рибата лежи”. Опровергах това твърдение – седем удара за пет-шест часа на едри шарани беше повече от очаквано. Излишно е да ви казвам какво удоволствие беше за мен през тези почивни дни. Е, имах и късмет. Пожелавам го на всички, които обичат риболова с фидер. Силни изживявания на красиви и тихи места, далече от чалгата и джетовете по язовирите. И не забравяйте да си сложите и фидера при снопа от дънарки, когато тръгвате за едра риба!
В Дунава все още има хубави риби, но за съжаление продължават да се изтребват по всевъзможен незаконен начин, защото най-вероятно не могат да ги ловят с въдица, или може би за това, че на никой не му пука...
С интерес прочетох написаното от майстор риболовеца Веселин Съйнов/Лино/.Наистина че удоволствието при риболова на шаран при това с фидер е невероятно.Подлагат се на изпитание издръжливоста на влакното на куивертипа,на макарата и най накрая уменията на риболовеца.Пръвия шаран който улових с фидера си бе 2 кг.Но сериозно ме озори поради това че влакното ми бе 0,22 мм основно и 0,18 мм повод.Куката бе № 6 жълта.Стръвта царевичка подадена по система на "косъм"с корково топче.На няколко пъти имах чувство то , че куивертипа ще се счупи, но слава богу издържа.На всеки пожелавам да изпита тръпкаа при подобен улов .На слука!