Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100027 Library:100148 in /home/ribibgco/public_html/adodb/drivers/adodb-mysql.inc.php on line 348 Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100027 Library:100148 in /home/ribibgco/public_html/adodb/drivers/adodb-mysql.inc.php on line 348

 Актуално


 Поръчай сега
 Порция смях :)

На чаша вино двама рибари се хвалят един на друг:
- Вчера на блесна измъкнах една маратонка 39-ти номер.
- Гола вода си! Аз пък оня ден на тежко извадих джапанка 43-ти номер!

 Новини

Корфу - царството на трофейните хищници (ВИДЕО)

13-01-2014


 

Уникалното разположение на остров Керкира, познат в Европа под името Корфу, привлича множество туристи от цяла Европа, а напоследък и риболовци – търсачи на силни усещания. На острова върви уникален риболов на огромни лефери, лавраци, лици, групери, дорада, туни, ципури, сарго, мурмури и какви ли още не риби. Този риболов продължава там 12 месеца в годината! На вечнозеления остров температурата рядко пада под 20 градуса и там времето е много приятно дори и през зимата. Местата, на които може да се лови са стотици, а риболовци почти няма. Има много резултатен риболов на спиниг или на жива рибка от брега и риболов на тролинг и вертикален джигинг от лодка. Фактът, че бреговете на острова се къпят в три морета – Йонийско, Адриатическо и Егейско, както и това, че практически няма индустрия и риболов с траулери, позволяват на рибите там да достигат трофейни размери.

 

Пътуването
Още в края на лятото на 2013 г. в редакцията ни пристигна писмо от българин, който управлява хотелския комплекс „Paradise Village” в градчето Рода на остров Корфу. Той ни предложи да посетим острова в проучвателна мисия, свързана с тестване на възможностите за риболов на морски риби в района. Идеята му беше при евентуален интересен риболов да започне да се организира риболовен туризъм в по-хладната част на годината. Бяхме обаче доста заети през есента и стигнахме до реализация на пътуването едва в средата на декември. Практически предварителна информация нямахме почти никаква. Домакинът ни там – Жоро, беше уговорил съвместен риболов на едри хищници с местен риболовец, оборудван с голяма лодка, но не се знаеше нито какви риби, нито по какъв начин ще се ловят. В последствие обаче риболовът от лодка пропадна. Тръгнахме от София рано сутринта и в ранния следобед пристигнахме в Игуменица, откъдето тръгват фериботите за Корфу. Пътят до там бе лек и приятен. Минахме през Кулата сравнително леко, от Солун нататък бе само широка и не особено натоварена скоростна магистрала. Таксите, които се плащат по пътя, са около 8 евро. Ферибот до Керкира има практически на всеки час, като линията обслужват две фирми, като цените са идентични, но при закупуване на обратен билет едните правят 30%, а другите около 50% отстъпка. Така ние нацелихме по-скъпата версия и платихме 105 Евро за двете посоки за кола и трима души на борда. Пътят до острова е между 1,20 ч. и 2,00 часа в зависимост от кораба и силата на вятъра.
На пристанището ни чакаше Жоро, който ни отведе в комплекса. Невероятно красиво място. Огромен 8-9 декара тучно зелен двор, осеян с големи палми и напращели от плодове цитрусови дървета – портокали, мандарини, грейпфрути и лимони, сгушени под сянката китни къщички с обширни веранди. Доста екзотична атмосфера. Започнахме проучването си от пристанището на Касиопи – най-живописното населено място в северната част на острова с типична гръцка архитектура и каменни улици, със заведения и магазини, окъпани в блещукащи коледни светлини. На кея имаше две рибарки, които всъщност ловяха едри калмари. Едната бе възрастна гъркиня, а другата по-млада българка. Замятаха на калмариери и докато бяхме там за около час уловиха няколко едри калмара. Аз замятах на едър плитко газещ воблер с три тройки. След половин час въртене мощно ми удари и въдицата се разтресе под напора на борбената риба. Последваха няколко скока в тъмното и рибата се откачи. Със сигурност беше лефер, който местните наричат гофар. По-късно ми удари още един, но и той се откачи.
На сутринта започнах риболова от същото пристанище. Още на развиделяване последва мощен удар и леферът се запремята във въздуха. За зла участ и той се откачи малко преди да стигне брега. Следващият обаче клъвна близо до брега и нямаше за кога да се откача. Не беше трофеен, но гонеше един килограм. В продължение на 15 минути имах още два удара, но извадих само една риба. След като слънцето се показа зад баира, активността на хищниците се изпари. Обиколихме още няколко перспективни места, но без успех и привечер отново се върнахме на удобния кей на Касиопи. Двете жени отново бяха там и ловяха калмари. След няколко минути на жена ми й удари един едър лефер и тя безпроблемно го извади. След това и аз закачих подобна риба, но отново успя да ми се измъкне. На следващата сесия замятах навътре в пристанището и там ми удари още по-едър гофар, който най-сетне извадих успешно. Следобед решихме да посетим западната страна на острова откъм Италия. Там брегът е доста по-стръмен, а морето изумрудено синьо. Обловихме още две-три перспективни места, на които улових един малък групер. След това посетихме селцето Сидари, където се намира райското култово място CANAL D’AMOUR – Каналът на влюбените. Час преди залез се понесохме по серпентините към Палиокастрица. Вълшебно място със спиращи дъха гледки от спускащите се почти стръмно надолу хълмове. В дъното на залива е сгушено ново пристанище, което смятах да обловя. Речено – сторено! Започнах да замятам тежкия воблер на свечеряване. Първоначално от външната страна на дигата ми удари една по-дребна риба, в последствие разбрах че я наричат бакаляро. Когато почти изцяло се стъмни, се преместих на един от вътрешните кейове сред лодките и с едно от първите замятания последва безапелационен удар. Авансът се разсвири в неравен такт. Едва удържах едрата риба на разстояние от десетките въжета, пресичащи водната шир. По поведението на рибата още преди да ме бе доближила разбрах, че това е трофеен лаврак. Когато наближи, започна да се премята и накара водата да закипи. На няколко пъти го докарах до мен, но не бе достатъчно уморен, за да ми позволи да го хвана с ръка. С кеп не разполагах. Виждах как куките едва-едва го държат и всеки момент ще се откачи. За радост това не се случи и въпреки сериозната съпротива, го изкарах под светлините на лампата.
На следващата сутрин отново започнахме от кея на Касиопи, но без успех. Към девет минахме да вземем бай Митко. Запознахме се с него случайно на предния ден. Много добър стар рибар, който от дълги години живее в Гърция. От три години е безработен и се препитава от това, което улови през деня. Заведе ни място, на което без резултат бях помятал предните дни, но за много кратко време. Увери ме, че на това място едрите хищници кълват и през деня. Покатерихме се по неравните камъни до сами край на дигата. Заметнах няколко пъти напосоки и тогава видях прозрачната искрящо синя вода да цепят няколко огромни лефера. Сигурно бяха по над 4-5 килограма... Такива не само, че не бях хващал, но и дори не бях виждал, като се изключат клиповете в You Tube. Веднага заметнах, но воблерът мина далеч от тях и само последния едва се обърна, долавяйки вибрацията на примамката, но без да я последва. След няма и пет минути пред мен отново се появиха няколко риби. Веднага заметнах и задърпах воблера на тласъци, карайки го да се стрелка ту наляво, ту надясно, имитирайки панически бягаща рибка. Огромният лефер се стрелна към воблера и миг преди да стигне до него, се спря - тогава дръпнах с върха на въдицата рязко воблера, той се стрелна към скалите и трофейният гофус стръвно го налапа. Това видяха още два не по-дребни лефера и за стотни от секундата дойдоха на местопрестъплението. Единият от тях веднага понечи да отхапе от жертвата на първия и се заши на свободната тройка! Така на въдицата си имах закачени не един а два лефера с тегло по около 5 кг всеки!!! Крещях и подскачах от превъзбуда. Тъй като рибите дърпаха в различни посоки, се задържаха пред мен, а водата кипеше като при водопад. Третият лефер от глутницата, за който не бе останала свободна тройка, също се вряза в мелето и... захапа макар и дебелия флуорокарбонов повод. Сряза го без никакво усилие. Така освободи двамата си събратя и те боричкайки се, се отдалечиха навътре в морето. Превъзбудата на всички ни бе взела връх. С треперещи ръце привързах на скъсения повод нова карабинка, закачих един още по-едър воблер с единични яки куки и заментах. След няколко проводки, точно преди да извадя воблера от водата, един хулиган го грабна и се стрелна в дълбочината. Авасът заскърца, а рибата започна да скача по повърхността. Нова доза адреналин нахлу в главата ми. Леферът рязко сменяше посоките и разтърсваше масивната си глава в опит да се отърве от досадните куки, но не успя. След няколко минутна борба се поуспокои и чичо Митко го канджоса с импровизирания си телескопичен инструмент, завършващ с четири изкривени и добре заострени пирона. Най-сетне ликувах! Направихме

сериозна фотосесия. Такъв лефер, наближаващ 5 килограма, не си бях представял, че ще хвана скоро. Да, но на остров Корфу мечтите бързо се превръщат в реалност... В следващите няколко часа нямах ищах да замятам. Наслаждавах се да бъда там – в рая на спининговия риболов.
Междувременно бай Митко хвана на булдо и стръв морски червеи, наричани в Гърция „акробати”, няколко заргана и зареди въдиците си. Ловеше на малка тапа на около 2 м от стръвта, вирбел с 50 см метален повод и малка морска тройка. Закачаше заргана в задната част точно над гръбната му перка. Това, според него, е най-ефективният монтаж. След замятане зарганът развиваше влакно от отворената шпула и постепенно влизаше навътре докато не разви 150-200 м. Следобеда имаше няколко кълванета, от които второто бе на истински трофеен лефер - по негови думи над 10 кг! След като разви още 150 м от макарата, се изхвърли няколко пъти над водата и след сериозен напън преряза здравия метален повод само на 3-4 см под вирбела...
Привечер и бай Митко хвана два едри лефера. Тогава дойде и съпругата ми, която отново успя да закачи втори, истински трофеен лефер, и го извади почти по тъмно. Аз закачих поне още 5 трофейни риби, от които извадих успешно само една. Да, това бе най-емоционалният ми риболовен ден откакто ходя за риба... Толкова силни емоции накуп не си бях представял, че могат да се изпитат.
На вечерта се почерпихме в една класическа гръцка таверна, каквито има доста на острова. Дори наливното вино е с превъзходен вкус. Гиросите и останалите специалитети са с първокласно качество. Цените не са много по-високи от тези в България, а качеството на храната е великолепно.
На следващия ден отново отправихме към въпросната дига. Бай Митко отново бе с нас, но този път по-лесно улови няколко заграна. На това място, наподобяващо „Джурасик парк” е по-трудно да хванеш зарган, отколкото трофеен хищник. Опитният рибар ни каза, че колкото живи заргана имаш на въдиците си привечер, толкова и удари на трофейни хищници ще реализираш... Така и стана през тези няколко незабравими дни. Малко след като намятахме въдиците единият зарган заподскача уплашено. Около него кръжеше едър хищник. Рибата се потопи и удари заргана отдолу. Захапа го и го хвърли във въздуха подобно на косатка, хранеща се с тюлени! Той, полупречупен, започна да конвулсира. Последва второ захапване и отново изплюване. На третия път рибата налапа примамката и се стрелна настрани. Тапата мълниеносно изчезна, но след 5 секунди отново се появи. Точно си помислихме, че хищникът е надушил измамата и такъмът отново се гмурна под водата... Засечка и борбата започна. Този път хищникът бе по-едър и се държеше различно. Не скачаше над водата, а бясно развиваше аванса ту в една, ту в друга посока. След десетина минути се показа. Уникално красива огромна лица. Приличаше на праисторическа риба. Първите лъчи на слънцето направиха цветовете й още по-впечатляващи. Извадихме рибата успешно от водата с дружни усилия и се заехме с поредната фотосесия на невиждан досега от нас хищник. Плувахме в море от адреналин и горещи емоции, обгърнати от най-красивия морски пейзаж, който бях виждал до момента. Беше нереално, като сън или приказка, в която бях пряк участник. Топлите лъчи на слънцето нежно обгръщаха перлено бялата кожа на хищника, преливайки в неповторими пастелни тонове. Спокойното море и къдравите облаци засилваха усещането, че се намираш на приказен остров.
Наистина, за някои риболова на жива рибка е втора категория, но не са прави, определено! При кой друг риболов ще наблюдаваш от първия ред най-импресивния момент на кълването цели няколко минути! Точно кълването е връхната точка в риболова. И тук съвсем не всяко кълване се превръща в уловена риба. Хищниците са хитри и в повечето случаи се измъкват невредими от коварните куки, но при този риболов кълванетата са повече спрямо спининговия.

 

 

И така, през деня имаше ощи 5-6 удара на едри лефери, от които реализирахме още два. Риболовът завърши отново много емоционално. Стъмни се и направихме финал на филма, който междувременно заснемахме. Започна да препръсква топъл дъждец, операторът се прибра към колата и точно тогава на останалата единствена въдица във водата удари последният морски вълк. Импровизирахме с осветлението и макар и трудно, докато дъждът се засилваше, заснехме ваденето на рибата и неповторимите й скокове над водата. Междувременно заваля като из ведро за изпроводяк. Така завърши първото ми риболовно приключение на остров Корфу, където със сигурност ще се връщам многократно.
На следващия ден се отправихме към Керкира – главният град на острова. Той е впечатляващо красив и приветлив. Има множество старинни централни сгради във венециански стил. Стотици китни магазинчета и заведения, наредени по тесните улички, заобиколени от тучнозелени поляни и изумрудено синя вода и искрящо синьо небе. По бреговете плажуваха доста хора, а някои дори си плуваха в спокойното декемврийско море. Децата играеха футбол голи до кръста. Завършихме снимките късния следобед и се качихме на огромния ферибот обратно към Игуменица, а оттам по осветената широка магистрала към Солун. Температурата плавно започна да спада, подобно на километража на спираща кола. В София термометърът удари 0 градуса...

 

ИНФО: пътуване и настаняване

• Разстоянието от София до Игуменица е около 600 км;
• Разстоянието от Кулата до Игуменица е около 400 км ;
• Таксата по магистралата са около 8 Евро на посока;
• Билета на ферибота от Игуменица до Керкира е 40 евро за автомобил и 10 Евро на човек в едната посока, но при закупуване на двупосочен билет спада до 50%;
• Разстоянието от Керкира до Рода е около 40 км;
• Нощувката на човек в ниския сезон в хотелски комплекс Paradise Village е 12 Евро на легло, но през лятото не е много повече;
• Стаите разполагат със собствена тераса, баня и тоалетна, кухненски бокс, безплатен WiFi;

 

За резервации:
тел БГ +359 89 7208826
тел GR +30 694 6437007
тел GR +30 2663 063516
За контакти: Георги Лалев
http://www.paradise-village.net/index.html

 

Обслужването се извършва на български и на място може да ви се покажат местата за риболов, таверните, магазините, забележителностите и т.н.
Срещу допълнително заплащане е възможно да се осигури риболовен гид за целия излет

 

ИНФО: риболов

Лови се на спининг от брега, на тролинг или вертикален джигинг от лодка, на дъно или на плувка и по много други познати начини
От брега се ловят - лефер, лица, лаврак, групер, дорадо, баракуда, майятико, групер, паламуд, бакаляро, ципура, сарго, мурмура, кефал, снапер, сафрид и др.
От лодка се ловят – риба меч, туна, групер, паламуд, майятико, баракуда, лефер, синегрида и др.






 

 


 Топ новини
 Новини


 Времето утре
Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6 Warning: file(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 27 Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6