Шаранът на хората
Риби и Такъми (бр. 7 / 2009 г.)
Доктор Марк Бурдас разкрива как човечеството е изиграло огромна роля в създаването на днешната “супер риба“, която се опитваме да заловим.

Шаранът без съмнение е сред най-едрите сладководни риби. Докато бабушката и костурът са били най-ловените риби в продължение на последните две десетилетия, популярността на шарана постоянно нараства, както и броят на риболовните райони. Масовото зарибяване с шаран на Запад и най-вече във Великобритания, доведе до истински експлозивно нарастване на техния брой.
Древният шаран е дошъл от граничните райони около Северен Иран. Ще ви разясня как последните години от тяхното съществуване са се отразили на размера и разпространението на шарана и как те драматично са се увеличили, защото човекът е повлиял върху отглеждането и развитието на тази риба.
Човешкото проектиране
Подобреният настоящ вид на шарана е резултат на значителна селекция, която е довела до създаването на дълбоководна риба със значително мускулесто и масивно тяло.
Тези риби притежават много по-силна способност да плуват от оригиналните диви шарани. Най-значимото разпространение на шарани в Западна Европа от началото на миналия век и особено напоследък се дължи повече на развъдниците, отколкото на дивите риби.
Шараните не са родом от Европа и погледнато исторически не би трябвало да се развиват добре в риболовните райони там.
За да се размножават добре във водоеми с развити екземпляри, на шараните им е необходим продължителен топъл период от време с температури над 18 градуса по Целзий. През зимата, която следва, обаче смъртността обикновено е голяма и много малко екземпляра оцеляват до следващата година. Причината за това не е разкрита напълно. Вероятно е рибите да се поддават на зарази или просто не успяват да достигат задоволителни размери през първата си година, което би им помогнало да преживеят зимата. Това означава, че повечето от шараните, с които се зарибяват изкуствените водоеми, са отгледани в развъдници. В защитената среда на развъдниците младите шарани могат да оцелеят през зимата и да пораснат до размер, който ще им придаде търговски вид. Повечето от шараните, които се ловят в Европа и на Острова са скорошни потомци от развъдници в Европа.
Тези риби често са наричани “King-carp” – кралски шарани, и много от тях са специфичен развъдников вид, наречен “Galician“. Всъщност едни от най-известните шарани, уловени в Англия, като рекорда на Дик Уокър – “ Клариса“, всъщност са докарани от Холандия.
Доказателство за дълголетието на шарана е фактът, че някои от тези оригинални риби са живи и до днес! Веднъж приспособили се в условията на развъдника, те могат да доживеят 50 или повече години.
Защо са толкова големи?
Шараните, които сега ловим са селектирани така, че да създават огромно, бързо израстващо потомство, първоначално за човешка консумация.
В интерес на истината рибите, които така обичаме да ловим, са толкова големи и борбени, защото са отглеждани селективно за производството на големи рибени филета за... масата.
Интересното е, че по-съвременните видове шарани са много по-силни от първообраза. Те са не по-малко достойни, а много научни проучвания показват, че обикновено рибата не губи мускулната си маса лесно.
Единственото объркване, което може да изникне, е опитът от улавянето й. Ако редовно са улавяни и пускани обратно, рибите свикват с това и се научават да се борят по-малко, знаейки какво ще последва. Риболовците бързо разбират за такива специфични риби, които са често улавяни, и ги хващат само за да се снимат с тях.
Както и да е, риба с малко или с никакъв опит в залавянето вероятно ще се бори много повече с неизвестното и ще се опитва по-силно да избегне залавянето си.
Имам личен опит в местен район, където голям шаран около 11 кг биваше залавян регулярно всяка седмица, а пък в рамките на една седмица беше заловен три пъти. Когато аз го хванах, пак оказа някаква съпротива, но си беше доста бавен.
По-късно риба с половината от теглото на “опитния” екземпляр, която е улавяна рядко, излетя като ракета и се оказа много по-трудно да я прекарам близо до кепа.
По-големият шаран е хващан много пъти преди, отнасяли са се добре с него и е бил връщан обратно във водата без много травми.
Очевидно е, че не е искал да бъде заловен, когато се е закачил, но от опит е знаел, че животът му не е застрашен, дори напротив - имал е хубави спомени.
Дебел или здравословен?
Друга тема – всички подобни шарани са дебели или издути. Това обаче не е така в повечето случаи.
Големите, изглеждащи дебели риби често са женските, които носят голямо количество яйца – тялото им е пълно с тях, а не с мазнини.
Някои риби натрупват мазнини и дори ги съхраняват в своите тела, но рибата оползотворява мазнината много по-добре от нас. Няма научно доказателство, че мазнината вреди на рибите.
Това изглежда не вреди на здравословното им състояние, защото по-дебелите риби се представят толкова успешно, колкото и по-слабите.
Исторически погледнато, шараните не се възпроизвеждат добре в развъдниците, но има нарастващи доказателства, че това се променя.
Ефектът на глобалното затопляне и меките зими подобриха способността им за оцеляване.
Използването на високо енергични пелети като захранка също означава, че тези млади риби получават най-добрия възможен старт в живота.