Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100027 Library:100145 in /home/ribibgco/public_html/adodb/drivers/adodb-mysql.inc.php on line 348 Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100027 Library:100145 in /home/ribibgco/public_html/adodb/drivers/adodb-mysql.inc.php on line 348

 Актуално


 Поръчай сега
 Порция смях :)

Мъжът се прибира, след като след дълги кандърми за пръв път извежда кучето.
- Мила, Рекси е невъзможен! По целия път на връщане се дърпаше страшно и ме гледаше в очите, все едно нещо иска да ми каже.
Жената поглежда кучето.
- Искал е да ти каже, че водиш друго куче! Това не е Рекси!

 Статия

ИДЕ ВРЕМЕТО НА СОМА

Риби и Такъми (бр. 10 / 2009 г.)

В последните няколко години в България риболовът на сом и то на кльонк се разви много. Все повече хора се оборудваха с нелоши лодки и след като повлачат един-два сезона и половят костури от ръка, неминуемо много от тях минават и през риболова сом на кльонк. Ако при някои от първите излети “им върже”, край с другия риболов. Уловът на сом с тегло около десетте килограма е достатъчен, за да обезсмисли голяма част от риболова, който са практикували до момента. Разбира се, има и хора, които не успяват да се “заразят от сомската болест”...

 

От Калоян Белополски

Темата често е интересна и коментирана от риболовци, които нито ходят за сом, нито пък имат такива намерения. При това положение е съвсем закономерно сомаджиите да са, меко казано, луди само по този риболов. Всъщност, луди е много меко казано. За да си истински сомаджия, трябва да си наистина пълна откачалка (в добрия смисъл на думата). При кльонкаджиите две плюс две никога не е равно на четири. Тук измеренията са съвсем други. Заклетите сомаджии тръгват на неколкодневен излет с ясното съзнание, че може да нямат нито едно чукване на въдиците. На следващото ходене може пак да е същото. Това, че в язовира, на който кльонкат, другите лодки влачат воблери и вадят бели риби и едри костури, а на брега друсат на плувка платики или каракуди тотално не ги интересува. Освен ако не им е необходима стръв. За сомаджията целия останал риболов е единствено набавяне на стръв. Всички останали риби не са нищо повече от стръв! Често риболовът на сом е свързан с големи несгоди. Бивакът е задължителен в повечето случаи. Разпъване на палатки, легла, маси, столове, мивки, надуване на лодки, мъкнене на стотици килограми багаж, провизии и какво ли още не. Е, в повечето случаи се събира сомска група, която включва поне три лодки и 5-6 човека. Тогава си става цял базов лагер и пребиваването добива човешки облик, поне във вечерните часове.
От време оно се водят спорове какво точно имитира звукът на кльонка. Най-правдоподобно звучи теорията, че кльонкът наподобява звука, издаван от хранещ се сом. Поради тази причина, къде от любопитство, къде от агресия, сомът се вдига, за да провери за какво става въпрос. В повечето случаи стига до рибката, заложена за стръв... врътва се, и изчезва! Защо от примерно десет, качили се до стръвта риби, едва един сом я атакува, не е ясно. Най-вероятно преценява, че не представлява заплаха за територията му или пък усеща измамата, или пък е дребно сомче, което не се решава да атакува. Това си остава енигма, но със сигурност тогава рибката, заложена за стръв, просто полудява от страх. Тресе върха на въдицата в стремежа си да избяга от паста на хищника и ако е по-едра, дори успява да повдигне тежкото олово. Просто й идва да изскочи от водата. Тези, които разполагат с правилно регулиран сонар, ясно виждат на екрана както оловото и рибката, така и приближаващия се сом! Дори може да се определи колко е голям и точно на каква дълбочина се намира... Тръпката е невероятна!
Най-влудяващото в риболова на кльонк е, че по принцип не кълве. Всъщност, кълве разбира се, но много нарядко. При този метод на риболов удря само сом и нищо друго. В лодката обикновено са по двама, но някои предпочитат да са сами. Други пък се качват по трима-четирима, за да им е по-весело. Обикновено най-добри резултати при ударите на едри риби имат тези, които са по един или по двама в лодката. Въпреки че това не е принцип. Пазенето на тишина се практикува през цялото време. По тази причина за предпочитане са гумените лодки. Някои дори не си позволяват да си тръскат пепелта от цигарата във водата… Това вцепеняване продължава ден-два, след което ставаш далеч по-невнимателен. Струва ти се, че на тази система никога няма да клъвне никаква риба. И точно в тези моменти идва ударът… Случи ли се това, на първото натискане ти се подкосяват краката, сърцето ти слиза в петите и направо ти спира часовника! Ето това не се случва при никой друг риболов. В този миг не се знае каква риба ти е клъвнала – по един и същи начин се ловят и кълват сомове по 3 кила, такива по 30 кила и в тази прогресия до където ти стигне фантазията.
Упорството до фанатизъм, постоянството и разбира се късметът са задължителни за всеки, дръзнал да мери сили с риби, които често надвишават собственото му тегло. Целта на всеки е да удари големия сом. Рибата на живота си. Никой не кльонка само за да сложи филето в тигана. Една от най-силните тръпки тук е очакването и надеждата исполина да удари. Дори когато цяла седмица нямаш пипане, през цялото време си бил в трепетно очакване борбата да започне всеки момент.
В България най-предпочитани са надуваемите лодки с твърдо дъно тип Yamaha с дължина от 3,40 до 4,2 м. Разбира се има и други добри марки. Двигателите най-често са с мощност от 6 до 20 к.с. според вида на лодката. Относно това дали лодката да е надуваема или твърда има най-различни мнения. Основното е, че специално за риболов на сом надуваемите са за предпочитане, но това съвсем не значи, че с друга лодка резултатът ще е по-слаб. В крайна сметка, каквато и да е лодката, тя трябва да е надеждна и удобна. Повечето коне в мощността на двигателя се ползват само за да се отива до местата по-бързо. При самия риболов двигател не се използва. В крайна сметка всичко е въпрос на финансови възможности. Комплекти от лодка с двигател “втора употреба” може да се намерят сравнително тънко.
Въдиците за този риболов са най-често едноколенни, сиреч не се разглобяват с цел да имат максимална здравина. Най-често са с дължина от 1,60 до 2,10 м. Напоследък има и модели, които имат ролкови водачи и по принцип се използват при океански риболов. Същото може да се каже и за макарите. В последно време доста народ вече използва мултипликатори. При избора на въдица е трудно да се посочи марка, но все пак отлични са въдиците на Shakespeare от серията Ugly Stick, тези на Tica, мултипликаторите й също са много добри. Някои от моделите имат и брояч на влакното, който е много ценен с оглед на това, че е много важно да знаеш точно на каква дълбочина под лодката ще е пусната стръвта. И при пръчките, и при макарите най-важното условие е да са яки и надеждни. Тук параметри, като тегло и т.н. не са определящи. Има значение и акцията на въдицата. Някои предпочитат сравнително меки с акция 30 Lb, други се спират на 50 Lb и държат пръта им да е абсолютен колец. С подобна въдица сомче с тегло до 5 кг се вади на буксир, както се вади червеноперка с телескоп! Освен мултипликатори, разбира се, използват и нормални макари, но от най-големите. Навива се 150-200 м влакно с дебелина от 0,80 до 1,00 мм. Предпочита се монофилно, тъй като има разтегливост и убива първоначалния напън на едрата риба. Въпреки това някои ползват и плетено. В последно време обаче схемата започна да се сменя. Ако наистина държите да чакате сома на живота си, горепосочените такъми са добри. Ако обаче просто обичате да ловите сомове и не държите да са с тегло над 30-40 кг, за каквито риби са предназначени тези такъми за марлини, то се налага да използвате по-леки, меки и чувствителни въдици, по-тънки влакна, по-малки тройки и т.н. Вече на пазара се предлагат сомски спининги – нещо средно между спинингова и тролингова океанска въдица с усилени показатели. С подобна въдица би се усетила тръпката от ваденето на 7-10-килограмов сом, който с “марлинската” въдица и мултипликатор тип лебедка се вади като попова лъжичка...
При риболова на кльонк се използват най-често няколко монтажа. С една единична кука, с единична и тройка и с две тройки. Оловото е около 200 г, под него има повод, задължително с вирбел (от най-големите) с дължина 50-60 см. При една единична кука монтажът е ясен. При две куки – тройката е отдолу, а на 5-6 см над нея е привързана единичната кука. Рибката се пробожда под гръбната перка с единичната кука, а тройката се закача под рибката преди аналната перка. Идентичен е монтажа и с две тройки. Някои използват и монтаж с две единични куки (става въпрос за куки с размер от 8 до 10 нули). Едната кука се нанизва в ухото на следващата, и първата се оставя гола. Тази тема буди много спорове сред сомаджиите. Всеки използва различни монтажи и всеки си има предимства и недостатъци. Естествено е при използването на само една кука да има най-много удари, тъй като рибката не е обвита отвсякъде със стърчащо желязо. Лошото е, че празните удари не са никак малко. Това се отнася най-вече за по-дребните сомове. На монтаж с две тройки ударите са малко, но удари ли се зашива сигурно и почти няма “фитки”. Като най-компромисен се очертава варианта с единична кука придружена от тройка, но пак подчертавам, че всеки си има лични предпочитания. За куките също е важно да са от реномирана марка. Сом с тегло над 50 кг може да ти удари само веднъж в живота и да го изгелиш е кощунство.
Кльонковете са другата реликва в този риболов. Има най различни модели, които най-грубо казано се делят на дървени и метални. Различават се и по геометрията на ножа и на петата. Има такива, с които звука се получава лесно и такива, при които си трябва майсторлък, но всеки бързо свиква да бучка с кльонка, който има. “Цигулките”, както ги наричат някои, се различават и по формата на петата. Има такива с изпъкнала, вдлъбната или права пета. Специфична форма тип “кози крак” имат дунавските кльонкове. С тях се работи сравнително трудно, но пък те създават отличен тътен.
Сега последния писък на модата са карбоновите кльонкове. Те са много леки, кльонка се лесно с тях и сигурно вдигат сомове. Самото бучкане също е строго индивидуално за всеки, но въпреки всичко се основава на общ принцип. Кльонка се хваща в ръката под ъгъл 45°, така влиза във водата, следва леко чупене на китката и засилване в момента на излизане на петата от водата. Всъщност ножът разцепва водата, а петата изхвърля вода и точно в момента на излизане от водата се получава желания звук. Всеки начинаещ е желателно да ползва опита на някой вещ в занаята и да потренира известно време преди да влезе насериозно за сом. Целта е да се стигне до получаването на чист плътен звук. Кой ли не го е чувал докато си лови на брега. Този звук обикновено се чува на километри. Оттам насетне е много важен ритъма на бучкане. В никакъв случай не се кльонка безразборно. И тук всеки сам си разработва стратегия, но най-общо казано има от един до три последователни удара, пауза от 6-7 секунди, нова серия от 2-3 удара, пак пауза, следва нов удар и след него пауза от 2-3 минути. Сомът обикновено бие по време на паузите, поради което трябва да му се даде достатъчно време да намери и да налапа рибето. Когато времето е тихо и почти няма вятър, се бучка по-рядко. Когато има вятър и вълнички, се бучка по начесто. Привечер и нощем се бучка на по-дълги серии с по-големи паузи между тях. Така поне твърдят повечето сомаджии. Винаги е за предпочитане да се кльонка от подветрената страна на лодката. В 90% от случаите се налага и употребата на парашут. Той има за цел да забавя максимално хода на лодката, когато духа вятър. Има различни по големина и вид парашути и всички имат за цел да забавят и стабилизират лодката. Да се влиза за сом без парашут във ветровит ден е несериозно. В случаите, в които няма вятър, разбира се, той не се използва. Дори се налага от време на време леко да се гребе, за да може да се облови избрания участък. Парашутът, грубо казано, представлява платно, съшито под формата на парашут с три тапи от горната му страна, за да го държат на повърхността. Няколко въжета са вързани в краищата му, които се събират в едно, и така се привързва за борда на лодката. Когато се лови на река Дунав, разбира се, парашут не е необходим.
На всеки сомаджийски язовир си има подходящи места за бучкане. Те се научават с практиката и се облавят методично. Всъщност, над избраното място се правят дълги тегели по вятъра. При съмнение за кълване се правят по няколко тегела през едно и също място. Дълбочината, над която се кльонка, също е от голямо значение. Има моменти, в които сомовете удрят на “безмислено големи” дълбочини (примерно около 50 метра) в средата на язовира или там, където е най-дълбоко. Има и случаи, в които ударите са на плитки места с дълбочина едва десетина метра. Това зависи от сезона, нивото на водоема, времето и т.н. И в единия, и в другия случай стръвта се пуска доста над дъното. На каква дълбочина точно може да се спори много. В общи линии, се спазва някакъв груб принцип.
На сонара се гледа къде е термоклина (мястото, на което има рязка температурна разлика във водата), и респективно къде вървят пасажите с дребни риби – там се хранят и сомовете. В жегите често това е на само 5-6 м от повърхността, с настъпването на есента термоклинът слиза надолу и през октомври често ударите на сома са на дълбочини 20-25 м!
Наличието на сонар е, меко казано, препоръчително. Има най-различни модели и марки и всички те само помагат. За предпочитане са моделите на Humminbird и Garmin. Само те в България имат необходимият сервиз и поддръжка. Мнозина се лакомят да си ги поръчат от САЩ, но стане ли нещо със сонара, ще се наложи да си го ремонтират в щатите... Особено, за да се знае точната дълбочина и релеф на дъното. По-скъпите дават по-точна картина. На сонара се разпознава отлично движението на сома. Той се появява като неравна черта с форма на пиявица. Ако се задържи например на дълбочина десетина метра, а стръвта ни е на 7м. Следва бързо пускане на същата дълбочина и обикновено следва удар. Доста често по поведението на стръвта се усеща, че сомът е дошъл. Рибките, закачени на куките, направо пощуряват от страх. Върхът на въдицата се тресе от рибето и в тези случаи също често следва удар. В лодката се лови понякога с по няколко въдици. От една до четири. Когато са повече хора. Те се пускат на различни дълбочини и стръв. Когато сомът се завърти, това рибе, което е най-близо до него, се разиграва първо. За съжаление, често се случва да се завърти сом, да наплаши рибетата и въобще да не удари. Или усеща някаква измама, или просто е дребен и не налита едрата стръв. Случва се и само да подърпва рибките, без да ги налапва. Именно това му поведение ти докарва много сърцебиене и нерви.
Сома в язовирите рядко се храни на голяма дълбочина по простия факт че рибките, с които се храни са по-нагоре. Когато реши да се храни, той напуска ямата и се вдига нагоре. Същото важи и за реките. Той често се храни по плитчините и много рядко в самата яма. Основно заради това трябва да се търси доста над дъното. Има обаче и изключения. По Дунав най-често се търси само на метър над дъното и то по най-дълбоките места далеч от брега. Това става и по някои язовири, особено когато рибите са избрали по-плитки места или пък са много капризни. Понякога на язовирите ударите са в близост до брега, но на отсечени скалисти участъци, които често са непристъпни. Сомовете, както и много други риби предпочитат да се навъртат около неравности по дъното, камъни, скали, прагове и т.н. Там трябва да се търсят най-упорито.
Стръвта за сом най-често е каракуда, костур, слънчевка, кефал или шаранче. Някои сомаджии твърдят, че това няма никакво значение, други казват, че костур с тегло около 200 г е идеалната стръв, трети твърдят, че трябва да се използва рибка, която се среща по нарядко в дадения водоем. Някои закачат само риби над 400 г, други слагат и такива по 100 г. Логично е когато стръвта е едра, да се атакува много нарядко, но от сомове с тегло над 10 кг, и обратно. Понякога набавянето на стръв е много трудна работа и тогава се използват или каракуди, купени от магазина, или каквото има. Ако се разполага само със ситна стръв, а се лови с две куки, може да се закачат две рибки. На тях също удря. Има и хора, които ползват само каракуда или само костур. Истината е, че сомът удря на почти всякаква стръв, стига да може да я налапа.
Сом на кльонк може да се лови успешно от юни до края на ноември. Най-резултатен е риболовът през септември и октомври, но за отделните водоеми си има и изключения. Истината е, че на всички стари големи язовири има едри сомове, но се ловят адски трудно и много нарядко. По принцип доста сомове с тегло около 10 кг се ловят на язовирите “Ивайловград”, “Монтана” и “Кърджали”, но тази година все още резултатите са слаби. Повечето от елитните сомаджии нямат сом, надхвърлящ 10 кг през сезона. В крайна сметка никога не се знае кога ще ти кацне на рамото птичето на късмета.
В западна Европа риболовът на кльонк отстъпва на риболова на буй. Това е тема на следващ материал, но в общи линии голяма шамандура, най-често туба се закотвя на местата, на които се знае, че сома се храни. За нея се прикрепва примерно два метра влакно 0,20 мм, за което е вързан сомския такъм с примамката. Той е вързан стабилно за сомска въдица, която е забита на брега. Рибката плува на метър под повърхността и буят ограничава мястото, в което тя се движи. Сомът я атакува, къса тънкото влакно и борбата започва. Предстои и тук да се наложи този риболов, тъй като по много от язовирите сомовете постепенно привикват към кльонкането и все по-рядко едрите трофейни риби се качват, търсейки първоизточника на тътена, издаван от кльонка.

 

Да “разпали жарта” по въпроса с риболова на сом на кльонк помолихме Емо Тапета – един от най-известните софийски сомаджии:
 “Обикновено отиваме на язовири, където няма хора. Малко от риболовците знаят основни неща, като например това, че голямата риба е хитра и предпазлива.
Ние ходим за сом основно за да почиваме, и не преследваме масовите екземпляри от по 10-15 кг, защото от тях вече ни болят ръцете (смее се...), а преследваме по-големите риби – над 50 кг, които изискват съвсем друга тактика на риболов, различаваща се от това, което правят масата риболовци. Малките риби ни интересуват само дотолкова, колкото да си изпържим прясна риба в бивака на самия водоем. А и с големия сом не бързаме много. С него също не се храним, - хванеш ли го много рано, той отслабва, мъчиш рибата, а и да го носиш до града си е разправия, пък и фризер ти трябва, където рибата си разваля вкусовите качества. Казват, че един човек е голям, колкото са големи мечтите му. Именно по тази причина, тъй като аз хванах една моя мечта (сом тежък 83 кг), пожелах тя да остане жива вместо... да я изпържа. Много хора ме питат защо пускам големите сомове? Защото знам, че някъде в някой водоем има такъв сом, който аз вече съм хванал, и ще се радвам и друг да го хване, и още повече бих се радвал ако и този друг също го пусне, защото само така се запазват рибите и по-специално големите сомове. Казват, че те свиквали със звука на кльонка и се научавали да се пазят, но не мен ми е достатъчно да зная, че там съществува такава риба. Тя е била твоя и ти си й подарил живота! Това е много по-голямо удоволствие от това да я изчистиш, да даде 50% фира. Да раздадеш на комшиите, за да се направиш на голям рибар, да ти останат 5 кила от нея, които на първата сбирка се изяждат. Препарираната глава е тъжен спомен, все едно се снимаш с труп в моргата.
Общо взето, ходим по безлюдни язовири. Там няма риболовци, туристи и е тихо. Голяма част от рибарите, бих казал, не са сериозни. Те искат да скочат направо в голямата игра, а трябва да извървят своя естествен път от ловенето на стръв до ловенето на различни трофейни риби. Всички искат веднага да стават сомаджии, защото за тях това е един вид показност. “Аз съм най-големият” – мислят си, а всъщност шляпат по водата като патета. Ние също сме изпадали в това положение. През зимата всички сомаджии сме много близки приятели, а през лятото, когато дойде сомския сезон, отношенията в компанията се изострят. Всеки си е планувал някакъв вид отпуска и иска да изкара в спокойствие и хармония, както на душата, така и в риболова. При риболова на сом големите и шумни компании по-скоро пречат. Целта, която си поставяме, не е на сто процента да хванеш рибата, а да ловиш на спокойствие. Просто на тебе ти трябва – за голямата риба - голямо спокойствие на душата и вътрешен мир, за да можеш да я надхитриш. Когато съм бил напрегнат и изнервен, резултатите никога не са били добри. Изпитвам удоволствие, когато ми кълве. Това значи, че избирам правилното място, правилната дълбочина. Може би в това голям дял има и слуката. А и никога не знаеш дали отдолу ти кълве 2- или 200-килограмов сом. Именно в това е тръпката в риболова на сом.
Дълго време пазех успехите си от публичност, но разбрах – полза няма. Слухове, митове и легенди... Бъдете риболовци, а не месари. Радвайте се на природата, на изгрева и залеза и не забравяйте: “Риболовът е интелигентна игра!”.

 


 Добави коментар
  Вашето име: 
  Email:  
  Коментар:  
   
*Всички коментари се публикуват след одобрение от оператор

Архивни статии


Тук е събран голям масив от статии на наши и чужди автори, публикувани в сп. "РИБИ И ТАКЪМИ" и "РИБАРСКИ ВЕСТНИК". Систематизирани са по теми и години.

Риболов на мач
Риболов на щека
Риболов на плувка
/други/
Захранки и стръв
Възли и монтажи
Риболов на фидер
Шаранджийски риболов
С муха и шнур
Риболов на сом
Хищници на спининг
Хищници на стръв
Подледен риболов
Морски риболов
Спортен риболов
Теория
Риболов по света
Интервюта
Такъми
Маршрути
Репортажи
Страници: 1  2  3  4  5    » 
Съдържание
Актуално Тайните на леда /4 Калоян Белополски за риболова на лед с мормишка С муха и шнур Различни комбинации /8 От Стив Кулин. Повече комбинации от мухи ...
Интервю с Явор Недев, Изпълнителен директор на ИАРА
Явор Недев е роден през 1966 година в София, магистър по "Политически науки" от Софийски университет "Свети Климент Охридски", ...
Подценяваните моменти в спортния риболов
В Европа има поне дузина риболовни списания, които са почти еднакви в едно отношение – те искат да “помогнат” на вас, читателите, да ловите ...
Платики на канала “Вурн”, Холандия
  От 5-кратния световен шампион Алън Скоторн специално за сп. “Риби и Такъми” Каналът “Вурн” е идеален водоем за провеждане ...
За бяла риба със захранка
  Риболовът на бяла риба е любимият ми. Ловя бели от дете. На язовира от моето детство, „Студен кладенец”, те бяха основният вид хищник. В ...
Комбинирани примамки
Методът , който някога се наложи да изпитаме от безнадаждност, днес се прилага усилено от професионалните риболовци на бяла риба в Холандия и Белгия. Става ...
С пелети за шарани
В последно време все по-популярен става риболовът на шарани на платените водоеми. Вече има доста язовирчета, на които се ловят прилично количество шарани, а ...
Зимни щуки
 От Станил Йотов   За доста риболовци на щука месец декември е по-малко благодатен, отколкото предшестващите го. Зъбатият хищник като че ли е ...
Сочна стръв за исполини
Какво да им предложим за обяд - може би малък шаран, няколко сочни земни червеи или по-скоро някой стар, вмирисан калмар? Тук ви представяме цялостното меню ...
Приказка за един язовир
 От Краислав Димитров   Сигурно мнозина от вас познават яз. "Студен кладенец". Много хора са прекарвали незабравими часове по прекрасните ...
Страници: 1  2  3  4  5    » 
 Топ новини
 Новини


 Времето утре
Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6 Warning: file(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 27 Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6