Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100027 Library:100144 in /home/ribibgco/public_html/adodb/drivers/adodb-mysql.inc.php on line 348 Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100027 Library:100144 in /home/ribibgco/public_html/adodb/drivers/adodb-mysql.inc.php on line 348

 Актуално


 Поръчай сега
 Порция смях :)

Любимият тост на акулите: "За тези, които са в морето!"

 Статия

Лефериада

Риби и Такъми (бр. 11 / 2012 г.)

Тази есен се оказа най-рибната в сравнение с предишните десетина години по българското Черноморие. Първоначално хит бяха паламудите. За техния риболов доста се изписа, а и тепърва ще се пише, но не те са обект на случката, която ще ви разкажа.

 

От Калоян Белополски

 

От поне десет години практикувам много сериозно морски риболов всяка есен. Наред с най-запалените бургаски рибари ловим и паламуди, и сафриди, и чернокопи, но... нито един лефер! Тази година, след като поне дузина пъти направихме уникален риболов на паламуди, взе да ни дотяга и потърсихме ново предизвикателство. Вече трета година на морски риболов ходим заедно с Иво Джидров – доста сериозен софийски спинингист, за когото риболовът на хищници от лодка е голяма слабост. Той е човек, който залага сериозно на високотехнологичния риболов, което отваря нови хоризонти в риболова на изкуствени примамки. Използва най-новите и качествени сонари, двигатели, примамки и т.н. Това определено носи много ползи и ти дава възможност да хванеш доста повече и по-едра риба от останалите...
До миналата година ловихме паламудите на едри чепарета и ги влачихме с големи олова след лодката. Метод, който, комай, вече е в историята. Тази есен, докато ние бяхме на световното по риболов на плувка в Чехия, Иво с още няколко колеги откри риболова на воблери на паламуди по Южното Черноморие, по примера на варненци, които го вършат от години. На следващата седмица се включих и аз. Страшен риболов направихме на няколко пъти! Всъщност, през месеците септември и октомври прекарахме поне 70 процента от дните в морето... Доста паламуд уловихме, дори ми е неудобно да конкретизирам. Първоначално го ловихме на тролинг, а в последствие ловихме едрите торпеда с преследване. Гонихме многобройните пасажи, хранещи се на повърхността и хвърляхме воблери в “джурума”. Всяка седмица те ставаха все по-едри и по-борбени. Постепенно пасажите се придвижваха на юг. В началото ги ловихме пред нос Колокита /Германката/ край Созопол. След това на Коракя, Маслен нос, Царево, Варвара и най-накрая пред Ахтопол и Синеморец. Влизахме доста навътре, но не се престрашихме да “опрем” до южната водна граница, за да не ни изненадат турските заптиета... Да няма – “Дур, дур, тескере, комшо!”. То, не че и руските солдати не можеше да ни изненадат на 12 километра навътре в морето със “Здраствуйте, братушки, а у вас документы есть?” Е, това в рамките на шегата. По тези ширини шетаха българските гранични, с които съвсем реално избегнахме среща на два пъти. И то доста бързичко я избегнахме. От далече ги виждахме, но със 70 коня мотор и бърза лодка бяхме доста трудни за догонване. Държа да отбележа, че за риболов е разрешена двумилната зона пред българския бряг и то само за лодки с регистрация. И то не софийска, а морска - от Бургас, Созопол, Царево или Ахтопол, например. В 10-милната зона имат право да ловят със специални разрешителни само по-големи съдове, снабдени със специални навигационни и радио системи, радари и куп друго оборудване. Ние си позволихме на няколко пъти отклонение само в дните със стабилна метеорологична прогноза, без вятър и вълни. В противен случай риболовът бързо би се превърнал в бедствие с неясен край.
И така, паламудските приключения постепенно отшумяваха. В последните дни рибите вече не се показваха на повърхността, а стояха на 4-5 м под повърхността. Тогава се ловяха много добре на влачене на воблери със закачени над тях 2-3 силикона. След като времето се развали малко по-трайно, паламудите се потопиха по-надълбоко и постепенно се изтеглиха на юг. След като в средата на октомври видях на влизане една сутрин, че мрежарите в Царево между паламудите ловят и по някоя дребна циганка, ми се изясни, че скоро иде края на паламудската одисея. Това показва, че минава опашката на рибата. Първи и последни вървят циганките – дребните паламуди, които се задържат и до Никулден понякога.
Вече споменах, че именно риболовът на лефери пленяваше съзнанието ни през цялата есен. Започнахме почти всяка вечер да “преораваме” перспективните на пръв поглед скалисти места, първоначално около Маслен нос и Коракя. И една привечер, на самото стъмване уловихме първите... едри чернокопи на воблери. Лефери нямаше. Тук е мястото да уточня, че чернокопите всъщност са дребни лефери. Така се наричат рибите с тегло до към 300 г. Стефан от Варна е състезател от отбора на “Го фиш” и един от най-силните морски риболовци на спининг. По неговите думи чернокопа вече може да се смята за лефер, когато се налага да му чистиш люспите!
Рибите, които ни кълвяха, не надвишаваха 200 г. Всъщност, леферите миналата година са били чернокопи, а сега са се върнали лефери и са по около половин килограм. Има и техни събратя, достигащи килограм, килограм и нещо. За кой път са тук те, не е ясно, но рибите, наричани гофуси, са с тегло над 1,5-2 кг и със сигурност са по над 3-4 годишна възраст. Лошото е, че са много, много редки. Ловят ги предимно харпунджиите, които ги причакват на стъмване по крайбрежните буни и рифове. Гмуркат се и ги причакват, скрити между камъните по 2-3 минути, като задържат дишането си и стрелят по най-едрите хищници. Едрите лефери и гофусите са много хитри риби и не се ловят лесно нито на въдица, нито пък току-така влизат в мрежите. Техният риболов все още си остава някъде в бъдещето.
И така, вече 7-8 вечери и още толкова сутрини упорствахме да търсим леферски места по Южното Черноморие. Продължихме с рифовете вдясно от Царево – пак чернокопи. Там говорихме с местни мрежари, които на сутринта си събираха дънната леферска мрежа с едва два лефера и два паламуда в нея. Местните професионални риболовци, най-общо, казано ползват 4 вида мрежи. Първите са даляните. Те са опънати на колове, като преграждат голям крайбрежен участък и отвеждат рибите навътре, описвайки спиралообразен лабиринт, който завършва със здрава торба. Там влизат пасажите с риба и всяка сутрин рибарите вадят улова. В тези мрежи влиза всякаква риба и дори се лъже по някой гофус. В тези случаи на дъното на торбата се намират и стотици накълцани от яростните хищници риби. Две-три подобни разярени риби са в състояние да разпарчетосат цял пасаж сафриди или дори циганки...
Вторият тип мрежи са узакмите. Дълги са от 200 м до почти километър и са изработени от капрон, окото им е 42-44 мм. Отгоре над водата ги държат тапи, а от долу са опънати с оловни тежести. Това са повърхностни преградни мрежи, дълбоки от 16 до 25 метра. Пускат се във водата привечер или през нощта, като от началото на мрежата има светещ в зелено или червено мигащ буй, а от другата страна е лодката. Мрежата играе роля на плаваща котва и вятърът трудно я мести. Принципно през нощта в повечето случаи вятърът стихва и морето се успокоява. В тези мрежи влиза основно паламуд и по някой карагьоз, рядко лефер, поради факта, че леферите държат крайбрежните скалисти участъци, а паламудите се придържат към откритите водни площи. В есени като тази всеки професионален рибар е почти всяка нощ във водата и буквално всичко е преградено! Да се движиш с лодка след стъмване е голямо приключение. Докато схванем логиката на придвижване голямо лутане падна. Като видиш светещ буй, бавно го приближаваш и от лодката ти светкат, за да те ориентират накъде да караш. Минаваш под лодката или над буя. Узакмите са намятани една след друга и е цял лабиринт от тях. Светлините им блещукат през цялата нощ и приличат на град. Наричахме го Паламудия... Когато гониш лефери, неминуемо се налага да караш по тъмно през узакмите и е крайно нежелателно да минаваш през мрежите на ход. Освен че ги късаш и може да си изядеш боя някъде, може и да ти се заплете винта във въжетата и да последват много неприятности.
Третият вид мрежи са дънните. Те често са найлонови и са високи около 6 м. Доста по-къси са, от 100 до към 200 м и са с око 32-34 мм. Чернокопските мрежи са още по-ситни и плитки. Дънните мрежи винаги се пускат така, че лодките спокойно да минават над тях. Означени са с два буя от двете страни. Лошото е, че често от края на едната мрежа има втора, след нея трета и така нататък. По думи на местните рибари най-важната тънкост при леферските мрежи е да уцелиш мястото. А то често е в камъните. Там обаче мрежите се късат или се пълнят с водорасли. Това все пак е проблем на мрежарите, не е наш. Нашият е, че при риболов на влачене се налага да се лови именно по местата, на които се залагат мрежи и воблерите се нанизват на тях перфектно и неспасяемо! Но за това по-нататък. Сега да се върна на темата.
Паламудите вече се ловяха на Царево и Ахтопол и това отвори нови възможности да открием нови ловни полета. Речено – сторено! Със сонара по светло минавахме по рисковите трасета и отбелязвахме перспективните. Маркирахме опасните плитчини и рифове и разбира се мрежите на GPS-а. Това ни даваше перфектна възможност да обловим трасетата и в пълен мрак, без да рискуваме да възседнем някоя скала. Пазеше ни и от мрежите, но на няколко пъти и ние се надянахме на немаркирани мрежи. Професионални рибари ни пратиха на скалите пред къмпинг “Оазис” край Лозенец. Перфектни места, но и там кълвяха различни по размер чернокопи. И те не се ловяха лесно. Откачаха се без проблем и кълвяха само на определени воблери, основно Maria и Rapala. През всички тези дни и нощи лефер така и не уловихме. В множество разговори със Стефан и Наско от Варна, които имат големи риболовни магазини и, както вече споменах, са на “Ти” с морския риболов и на лефери, се изясни, че проблем номер едно е откриването на специфичните места, на които се въртят леферите. Те самите казваха, че знаят няколко такива места на Север около Златни Пясъци, Бяла и т.н., но нито едно на юг. Трудна задача беше. Така след поредната ялова вечер се видяхме с двама приятели, също от София, които бяха уловили цели 7-8 едри лефера и бяха изтървали още толкова за няма и час риболов в близост до Приморско... Още преди развиделяване бяхме на описаното място. Беше тиха и приятна топла сутрин. По нищо не личеше, че в района има лефери. Влачехме на два воблера Maria, модел Тед Слаом. Имахме 4-5 удара и първите два уловени лефера. Един извади Иво и един аз. През деня ловихме паламуди насам-натам из водната шир, а на вечерта дойдохме на уреченото място в близост до брега заедно с хората, които ни подшушнаха мястото. Правехме се, че не ги познаваме, за да не ни разконспирират другите няколко лодки с “посветени”! Оказа се, че и морето “пази своите тайни”. След като се свечери, отнякъде изпонаизлязоха “кучетата” и започнаха да кълват стръвно. Ударите бяха направо безапелационни. Да, обаче 70% от рибите се откачаха! Направо да полудееш. Месец и половина ги чакаме, а сега ги закачаш... и си заминават един след друг! От 5 удара вадиш максимум 2 риби успешно. Леферите там бяха по около половин килограм. Чудесни борбени и... доста вкусни риби. Въртяхме какви ли не воблери. Най-удачни се оказаха няколко модела на Bass Dream – SB Minow с окраска на сафрид и газене малко под 1,50 м. Този воблер се отчиташе много добре, но почти на тъмно. Добре взимаше и на един тънък и дълъг 13 см златист плитък воблер Hardcore на Duel. На него имаше най-много удари в следващите два риболова. Лошото бе, че рибите се разкълваваха час преди стъмване и така до максимум 20 минути след стъмване. Когато съвсем се стъмни, кълванетата просто спират... Любовта бе много, много кратка. Тогава видяхме, че някои от риболовците ползват пред воблерите силикони. Консултирахме се наново с Наско и той ни даде още няколко жокера. Да не се притесняваме да използваме дълбоки 5-6 м воблери и да избираме ярки до флуоресцентни цветове, а проблемът с откачането да решим с употребата на 3-4 силикона, вързани на дебел флуорокарбонов повод. Деян от Бургас пък ни посъветва да използваме двойни куки за тях с дълги стебла.
Речено – сторено! Офисът на Еконт работеше и в Приморско и по него за сетен път ни пратиха и от Варна, и от София нужните такъми и воблери. Сега се сещам, че преди месец по Еконт Деси Сома, съпругата на Иво Джидров, ни изпрати и даунригера. Ето накратко и тази история. Ловяхме паламуди, но един ден излезе силен северозападен вятър – 5-6 м в секунда. При този вятър се скрихме на завет от страната на Мириус преди Маслен нос, вързахме се за една шамандура от мидарниците и ловихме чернокопи и сафриди. Доста често лефери започнаха да късат телата на закачените на куката сафриди и чернокопи. Вадехме понякога на чепаретата... само глави от риби. Чат-пат леферите се качваха до повърхността да гризнат някой закачен на куката сафрид, но така и не извадихме нито един хищник. Ползвахме пилкери, едри чепарета с октоподи и силиконови морски рибки с нулев успех. Дори вързах такъм за дъно с две куки. Закачих парчета рибка – нищо. Закачих жив сафрид и следваше мълниеносно кълване, отхапване на главата, а след това и на опашката, но без да налапат куката и за миг. Хитри риби. Викаме си, ще ги измамим с даунригер и малък воблер на 18-20 м дълбочина. Деси ни прати тежкия уред и на другия ден го ползвахме, но с половинчат успех. Иво разполага с най-високия клас сонар на Humminbird Site Imaging 1198 – много скъп модел, но с уникални екстри. Задаваш примерно примамката да се движи на 2 метра над дъното и сонарът сам пуска и вдига гюлето спрямо променящата се дълбочина. Може примерно 30 секунди да се движи на 17 м дълбочина, и 30 секунди на 10 м. Уникална машина. След като пуснахме воблерите, имахме 7-8 удара, но не извадихме нито една риба успешно. Едва сега ми се изясни, че със сигурност това са били лефери. Те се откачат както никоя друга риба. След като налапат тройката, започват неистово да тръскат главата си на серии до степен да им изхвърчи всеки момент от тялото. Вместо това обаче тройката им излита от устата. Така бе до момента, в който сложихме силиконовите октоподчета. Стана красота! Удари един лефер на воблера и след него се нанизват още един-два на силиконите. И да се откачи този на воблера, тези на силиконите сигурно тупват в лодката. А и като един се откачи, често се закача друг на овакантеното място... Ето как се стигна до този обрат.
Вече няколко вечери и сутрини се мъчехме да ловим лефери на воблери и бяхме стигнали до десетина удара и максимум 4 извадени риби на сеанс. Решихме през деня рано – рано да приключим с паламудите да починем в хотела и към 4 следобед да сме на леферския риф. Имаше доста вълна и вятър, обаче. При това силен, но от запад – югозапад. При този вятър вълните не са прекалено високи и до брега може да се лови. Влязохме и Иво започна да сканира подробно целия риф. Слагаше репери на различните дълбочини и си подготвяше нови трасета за привечер. Аз рекох да пробвам с най-дълбокия и сравнително малък воблер с който разполагах. Бяхме си вързали и чепарета със по 3-4 силикона над воблера. Въртях разни воблери и в един момент сложих най – дълбокия Hornet на салмо Salmo с естествена сива окраска. След няма и минута ми се стори, че клъвна. Бяхме не на обичайната дълбочина от 4-6 м, а на поне 15-16 м. Можеше и да е паламуд. След още няколко минути въдицата сигурно се сгъна и разтресе. Държеше се различно от паламудите, дърпаше тройно повече. След секунди се белна не една, а две риби. В момента, в който се разтръскаха на повърхността, далеч от лодката, ми се изясни какви са – лефери. Най-сетне! И то през деня! Веднага обратен завой, такъмът във водата... и нов удар. Иво веднага запамети трасето на сонара, но силният вятър му пречеше да го следва стриктно. Когато носът на лодката се удареше в поредната остра вълна, пръските обливаха не само гърба ми, но дори плискаха и Джидров, който караше най-отзад. И на двамата обаче не ни пукаше нито за мокренето, нито за вятъра и вълните. Рибите кълвяха като обезумели. На ВСЯКО минаване! Скъсихме тегелите до максимум стотина метра. Имаше обаче проблем. Кълвеше ми само на мене. То и без друго се управляваше трудно, но все пак Иво смени набързо няколко воблера, но за зла участ и моите кутии, фрашкани с воблери и неговите бяха в колата далеч от тук. Изборът ни беше много малък от само две малки полупразни кутии, в които се ширеха основно плитки морски воблери. Адреналинът ме биеше право в петите и ми кълвяха най-често по два или по три лефера едновременно. Няма такъв кеф просто. В този паметен момент, докато вадех поредните три тупалки обаче вторият лефер захапа основното влакно и се потопи във водата заедно с още един свой събрат, налапал дашния вълшебен воблер. Отплуваха към дъното на морето! Ами сега? Викам на Иво “дай да тръгваме към колата за воблерите”. Иво, обаче реши, че е абсурд в най-голямото кълване да изгубим час път до там и обратно. А без воблери? На рязан ем ли ще ги ловим? Тогава той взе едно Yo Zuri - Cristal 9 см. На него започна да ги лови по същия начин, въпреки е газеше по-плитко на около 4-5 м. И аз имах такъв воблер, но друг цвят. Закачих го и започнахме да ловим и двамата. До свечеряване бяхме почти сами. Едва тогава се появиха още няколко лодки, които също започнаха да ловят лефери. Пускахме на не повече от 20-30 м след лодката. Докато единия от нас закачаше риби, след секунди лефер увисваше и на другата въдица. Тотален успех! Влачехме на доста бърза скорост - 7-8 км в час. Леферите кълвяха лудо. Ако нямаше на втората въдица удар или се бе откачила на прибирането, при обратния заход удряше междинно. Случваше се и от ръка да се улови. Рибите се откачаха по-малко, когато натапяхме върха във водата. Тогава подскачаха по-малко и се откачаха по-рядко. Беше много важно бързо да се метнат в лодката, тъй като най-много се откачаха при вдигането. Всяко поколебаване водеше до загуба на рибата. Закачените обаче на двойните куки на силиконите нямаха този шанс. Кълванетата на воблерите обаче бяха доста повече от на силиконите. Беше неделя и принципно трябваше да се връщаме в София, но решихме да останем и за следващата сутрин. Още от тъмно ги запукахме и така до към 11 ч. Истинска лефериада! Тогава дойдоха черни облаци и светкавици прорязаха небето. Заваля на едри капки и щем-нещем тръгнахме към София. Междувременно доста професионални риболовци ни бяха видели и опасаха още предната вечер всичко с мрежи. Цената на лефера доближава 30 лв. килото и за него се водят истински войни. Дори местните риболовци се крият един от други и не казват за уловите си. Даже и нас ни молеха да не раздуваме, за да не прокудят тълпите от мераклии леферите.
Тръгнахме си напълно удовлетворени от постигната този сезон цел – риболов на лефери и то сериозен. Съвсем естествено в София се задържахме за кратко и следващата седмица отново бяхме в Приморско. Тогава обаче със зор уловихме 6-7 лефера за два-три дни. Бяха напуснали мястото. Междувременно Слави от Бургас, който също има голям магазин, и Миро от Булстар бяха напипали едри лефери на рифа пред Змийския остров на Аркутино. Няколко дни подред ловяха доста едри риби. Дойде обаче силна провеза и се наложи близо седмица да не се влиза заради силния вятър. След това леферите вече ги нямаше. Дойде основния пасаж с чернокопи, след които вървяха кандидат леферите. Това са доста едри чернокопи по около 200 г, които се ловят на едри чепарета. Най-добре риболовът им вървеше на входа на Бургаския залив между Черноморец и Поморие. Дори пред Равда имаше доста риби. На пътя на танкерите в първите дни на ноември имаше стотици лодки, които си тръгваха с по 20 кг и нагоре “махалки”. Много, много едри чернокопи. Тогава риболовът вървеше на едри чепарета № 1 или 2 с рехава перушина от ламе и пера в различни цветове. Рибите се държаха доста навътре на дълбочини малко под 30 м, но стояха на 5-6 метра над дъното. Тук за този риболов ни помагаше и електрическия двигател, който ни служеше за плаваща котва или пък ни осигуряваше много бавен дрейф, без оглед на вятъра и вълните. Повечето лодки във ветровитите дни бързо ни подминаваха. Ако чепарето не работи отвесно, не се разперва добре и резултатността пада чувствително. Трябват и много чепарета, вървят поне по 7-8 на ден на човек при активен риболов. И толкова олова. Мнозина правят грешката да слагат вместо олово пилкер. Това разваля играта на стримерите, а те пък забавят пилкера и не кълве добре нито на едното, нито на другото. Най-правилно е да се ползва продълговато олово от 100 до 130 г и здрава въдица, дълга между 2,70 м и 3,00 м. По-дългите вече стават тежки. За разлика от сафрида за чернокопа се иска здраво махане. Бързото водене също активизира рибите. Оловото примерно тупва в дъното и много бързо правите два широки маха, навъртате на макарата, нов мах и ново навъртане. Чепарето е вече на десетина метра над дъното. Отваряте бигела, оловото се стрелва надолу и рибите започват да го атакуват. По време на ваденето им се закачат други, а някои се откачат. Това е нормално. Качествените сонари виждат оловото и чепарето, както и слоя с рибите. Гледате на сонара къде ви пропада оловото. Стигате до там, затваряте бигела, един-два маха и следват мощни кълванета и огъване на пръта...
Риболовните кораби стържат около лодките. За ден ловят най-често между 4 и 10 тона! С мрежите също се ловят стотици килограми риби, а за любителите билет за морето не се изисква, но нормата е 3 килограма на човек! Пълен смях. Ако за вътрешните водоеми е абсолютно оправдано, то за морето подобно ограничение е нечестно и крайно нелепо. Не че се спазва от някой, но от време на време някои началници от ИАРА се престарават и търсят под вола теле.
Така или иначе едър чернокоп има много и, ако е рекъл Господ, ще остане тук поне до Никулден.


 Добави коментар
  Вашето име: 
  Email:  
  Коментар:  
   
*Всички коментари се публикуват след одобрение от оператор

Архивни статии


Тук е събран голям масив от статии на наши и чужди автори, публикувани в сп. "РИБИ И ТАКЪМИ" и "РИБАРСКИ ВЕСТНИК". Систематизирани са по теми и години.

Риболов на мач
Риболов на щека
Риболов на плувка
/други/
Захранки и стръв
Възли и монтажи
Риболов на фидер
Шаранджийски риболов
С муха и шнур
Риболов на сом
Хищници на спининг
Хищници на стръв
Подледен риболов
Морски риболов
Спортен риболов
Теория
Риболов по света
Интервюта
Такъми
Маршрути
Репортажи
Страници: 1  2  3  4  5    » 
Кефали в студа
Със сигурност може да се каже, че риболовът по гръцките реки стана много популярен сред българските риболовци в последните няколко години. От ранни зори дори и ...
За пъстърва с мъртва рибка
Блесни, воблери, мухи... Всичко това са изкуствени примамки за риболов на пъстърва, доказали себе си в практиката. Да уловиш пъстърва с примамка, изработена ...
Съдържание
Актуално Време за пъстърви / 4 Калоян Белополски за летния риболов на пъстърви, черни мрени и кефали на изкуствени мухи и блесни С муха и шнур Риболов в ...
В царството на Таймените
  От край време една от най-бленуваните дестинации за риболовците от цяла Европа е Монголия. Да отидеш за риба там звучи много екзотично, дори и на ...
Риболовната магия на Англия
 От калоян Белополски /...продължение от бр. 13/   В края на ноември с група приятели предприехме риболовно пътешествие в Англия. Аз Жоро Прасков ...
Схеми за лов на бяла риба
  От Станил Йотов   Ноември е месецът за лов на бяла риба от лодка. Зъбатиките вече върлуват в дълбокото и се хранят активно. Това е един от ...
Пъстърви на една блесна разстояние
  От Станил Йотов   Месец май е един от любимите за пъстървовите риболовци. Сега е времето на трофейните балканки, на силните излети, когато за ...
Съдържание
Актуално Холандски платики и червеноперки решиха Световното / 4 Калоян Белополски за Световното по риболов на плувка за мъже 2009. Интервю Игор Потапов / ...
Опростените монтажи са за предпочитане
От Мариян Петров   Здравейте, искам да споделя с вас един страхотен риболов на хищници на яз. “Йовковци”. Преди този излет риболовът на ...
В царството на таймените - 2 част
  Вторият ден на река Шишкид също беше слънчев и сравнително топъл. След успешния вчерашен ден бяхме настроени за нови подвизи. Вечерта изкарахме доста ...
Страници: 1  2  3  4  5    » 
 Топ новини
 Новини


 Времето утре
Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6 Warning: file(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 27 Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6