Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100027 Library:100145 in /home/ribibgco/public_html/adodb/drivers/adodb-mysql.inc.php on line 348 Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100027 Library:100145 in /home/ribibgco/public_html/adodb/drivers/adodb-mysql.inc.php on line 348

 Актуално


 Поръчай сега
 Порция смях :)

Двама приятели си говорят:
- Абе, от толкова години те познавам и все се чудя за едно нещо...
- Какво?
- Твоите ризи кой ги носи, когато са чисти?

 Статия

Реката на гигантите

Риби и Такъми (бр. 6 / 2012 г.)

 

Риболовът на сом от години пленява въображението на множество риболовци, търсачи на силни усещания. В България сомаджиите също са доста в последните години. Множеството от тях постепенно са тръгнали с риболов на плувка или спининг и постепенно са се преориентирали почти изцяло в риболова на сом.

От Калоян Белополски

 

В Западна Европа риболовът на сом също е на почит, но с някои условия. В топлите страни, в които сомът се развива и расте най-добре, практически той се явява пришълец и закономерно местните риболовци го ненавиждат. Най-силно това се чувства в Испания и Италия. На култовите за сомаджиите реки Ебро в Испания и По в Италия сомовете са донесени от германците и само за две десетилетия са се превърнали в напаст божия за местните видове риби! Донесени са от германците не случайно. В Германия от много отдавна е забранен риболова на жива или мъртва рибка – счита се за нехуманен. Ако в Германия уловиш дори 20-килограмов шаран, трябва да го убиеш, тъй като вече е преживял стрес и не е редно да го връщаш обратно... Същото важи и за останалите риби. Това кара много германци да изграждат из Южна Европа множество риболовни бази и там да организират риболовен туризъм за останалите германци, австрийци и т.н. Именно тези германци са пренесли сомовете и в река По. Италианците ненавиждат сомовете. Те са унищожили каракудата и щуката в реката практически изцяло. Намалили са и популациите на ред други риби с изключение на платиките и белите мрени. За платиките също се твърди че са пренесени в реката също от германците като стръв за сомовете, а сега са основен вид риба заедно със сома. В реката всяка година се хващат все по-едри сомове. Най-едрите, улавяни наскоро, надвишават 2,6 м... За италианците най-добре е всеки уловен сом да бъде унищожен и в никакъв случай да не бъде връщан във водата. За германците това, разбира се, е точно обратното.
Поради практически целогодишно активния риболов в районите на риболовните бази сомовете постепенно са привикнали със звука на кльонка и сега реагират слабо на него. На сонара ясно се вижда, че се вдигат, но атакуват закачената на въдицата рибка много рядко, и то предимно дребните сомчета. На спининг също се ловят сомове, но в определен момент от годината при определено ниво и мътност на водата. От години на река По, а и в цяла Западна Европа най-резултатният метод е риболовът на буй. Той разбира се има много модификации.
В началото на май организирахме българска група от 6 човека и заминахме с две коли към риболовната база La Motta – Wallercamp, собственост на германци. Това е огромно старо италианско имение на повече от 500 години, което сега приютява сомаджии от цяла Европа. Пристига се в събота по обяд и се остава една седмица. Има прилични, но не луксозни условия за спане и хранене. Наблизо до имението има изграден голям понтон в реката, на който са вързани 15-18 големи речни плоскодънни лодки, снабдени с двигатели от 20 до 40 коня. Базата е изградена точно на устието на река Оглио в река По. Мястото е уникално красиво, но през лятото е много горещо.
От България съвсем естествено се носеха легенди за небивал риболов на едри сомове. Едва ли не “хвърлиш – вадиш”, подобно на Ебро в Испания. Смея да твърдя, че вече съм понатрупал опит в риболовните пътешествия по света и още от България ми бе пределно ясно, че риболовът никъде в Европа не е лесен. Местата са много по-обловени в сравнение с нашите водоеми, но все пак има повечко риби. Прекаленият ентусиазъм в останалите от групата се изпари още на първия ден от пребиваването ни. Първо реката бе огромна и много, много мътна. Нивото й бе поне с 5 метра над обичайното. Водата беше в полето с тополите... Групите с австрийци и немци, които заварихме там от предната седмица, бяха уловили едва няколко дребни сома с тегло около десетте килограма. Всъщност, тук е мястото да споменем, че в Европа всеки мери рибите на дължина, а не на килограми, тъй като никой не ги прибира да ги яде. Това често ни създаваше дискомфорт в общуването с чужденците.
За разлика от Ебро, река По е с множество разклони, острови, ръкави, затони и т.н. Релефът е много разнообразен, а течението е доста силно и на места надвишава 9 км в час. Средната дълбочина е около 5 м, но има участъци с дълбочини над 13-15 м. Течението е много неравномерно и практически риболов на тролинг няма. Не само през този сезон, а и въобще. В дълбоките ями и по праговете се практикува и риболов на отвесен джигинг, както го наричат. Използва се тежка оловна глава и много едри силикони по 15-20 см. Този метод е много резултатен, но не и в тази висока и мътна вода. Казват, че най-доброто време е в края на август и през целия септември, както за джиг, така и за спининг. Част от българската група се бе заинатила да лови само на спининг и малко на кльонк, въпреки негативната предварителна информация. Васко от Стара Загора още първия ден хвана на спининг един доста приличен сом около и над 15 кг. За съжаление второто му кълване на спининг бе... последния ден, след близо седмица напразни усилия! Другият спинингист в лодката дори не реализира кълване на воблерите през цялата седмица... а и двамата замятаха наистина много и упорито.
За да се лови успешно с лодка на реката там, трябва да си и добър лодкар - да боравиш добре с двигателите и навигацията. Ако си аматьор, може да използваш лодката предимно за придвижване, но да ловиш през цялото време от нея се изисква много опит, а и електрически двигател, какъвто първоначално нямаше. Собственикът на базата Петер ни се оплака, че за сезон изчезват от нехайно отношение на риболовците по 7-8 лодки /една изчезна и докато бяхме там – не я привързали за брега добре и реката я отнесла/. Купуват по над 20 двигателя а на сонарите въобще не могат да насмогнат. Поради тази причина двигателите бяха от най-евтините – Parsun. Палят много трудно, харчат много бензин, прекъсват и бучат като трактори! Може и да откажат във всеки момент. Доста опасна работа в тази дълбока и коварна река.
С втората лодка на втория ден решихме да се вържем за едни залети върби в близост до едно каналче, вливащо се в реката и да се опитаме да уловим някоя дребна риба за стръв на плувка. Бях взел захранка и червеи. Разпънах си уипа на 7 м и измерих дълбочината. Трябваше да ловя в непосредствена близост до брега, тъй като беше доста дълбоко. Дъното бе много неравно, но колкото да се хванат няколко рибета за стръв щеше да стане. Захраних с червеи и малко захранка и след пет минути клъвна първата платичка. Всъщност беше бабка – подвид на платиката с червени перки, която руснаците наричат подлещик. Идеална за стръв. Иван Свогето от нашата група си носеше стабилни дънни въдици и веднага я заложи на куката. Втората риба обаче беше много, много едра платика! Меко казано, не ставаше за стръв – сигурно имаше кило и половина. Да, обаче ме провокира насериозно да се заема с риболова на плувка. Речено – сторено: ритмично захранване и риболов на гъсти разнообразни риби. Основно платики, но между тях излизаха и бели мренки и канални сомчета... Докато не ми взе един от едрите италиански диви шарани, който като разбра, че е закачен, драсна към храстите, разпъна целия ластик... и скъса такъма! Амбицирах се и вързах на дебело - 18 на 18 – това ми бяха най-дебелите влакна. Дохранвах основно със сладка царевица. Хванах още няколко едри платики и пак ми взе едър див шаран. Чевръсто се преместих в другия край на лодката, далеч от храстите, и рибата заопъва ластика. Въртеше кръгове пред лодката и не знаеше какво да прави. Качи се на два пъти до повърхността – 3-4-килограмов жълт люспест красавец с ярко червена опашна перка. Точно си мислех, че съм го успал и рязко се бутна под лодката... натисна, натисна... и аз натиснах... и въдицата се спраска! Счупи се на второто коляно, но ластикът още я държеше. Хванах ластика и лекичко го опънах. Държах така рибата още няколко минути, но когато вече хванах влакното, за да я вдигна при първото по-рязко подръпване, скъса повода.
Междувременно Ванката извади на дъното едно соме.
На следващия ден до ранния следобед упорствахме да облавяме обширни територии от реката с воблери, но нищо не се получи. Видяхме преди да се приберем в базата една лодка с двама унгарци, които на брега от към базата пред една каменна опорна стена, точно където се влива Оглио в По, ловяха на фидер. Спряхме да ги погледаме и видях, че вадят доста платики и бели мрени. Бях си купил нов сонар Down Skan на Humminbird. С него насканирах дъното в близост до бреговете, за да си намеря удобно място за плувка с риби наблизо за следващия ден. Сонарът буквално показваше всеки камък и шумка по дъното.
Избрах си местенце малко под това на унгарците. На следващия ден преди обяд отидох с колата до мястото и си разпънах болонезата. Премерих си дъното, определих дистанцията от брега, забърках 2-3 пакета захранка на Van Den Eynde и захраних. Вързах на дебело, тъй като знаех от предния ден какви риби кълват. Да, обаче за час и половина риболов имах само две прилични платики и няколко празни кълванета. Изфиних линията, повода и куката и рибите започнаха да кълват една след друга. Едри платики и бабки и нито една мряна! А бях сигурен, че мястото държи мрени и то много. След 3-4 часа риболов се прибрах към базата, тъй като имахме други планове. Да посетим местен риболовен магазин и супермаркет, за да си набавим храна вода и бира. От магазина си купих класическа речна италианска захранка за река на чувал от 5 кг. С много червени частици в нея и уникално силен аромат на сирене. Казах си, че тази храна ще провокира мрените. Взех и половинка червеи и разбира се сладка царевица. На другия ден пак застанах на същото място. Захраних с една трета от италианската храна и след няма и десет минути риболовът потръгна, като се ловиха... само бели мрени и по някоя бабка. От платиките нямаше и помен. Масовите мрени бяха по 300-500 г, рядко по-едри, докато изведнъж не ми взе някаква огромна риба. Удари като закачка в дъното, но потегли нагоре. След това се обърна по течението и се стрелна надолу и навътре. Авансът развираше влакно като побеснял. Направо се запали шпулата на макарата. Влакното тръгна да ми свършва и станах от стола заедно с въдицата, хуквайки надолу по брега. След 70-80 метра рибата се спря и се завъртя под повърхността. Тогава я видях за първи път. Огромна бяла мряна! Може би към 7 кг. Страшна бледожълта талпа от мускули. Стрелна се навътре и нагоре по течението. След още десетина минути почти се бях качил до мястото на риболов да взема кепа и рибата пак легна на повърхността. Уникална гледка! Ето това, е, викам си, това е най-едрата мряна, която съм виждал някога. Авансът ми бе охлабен, а рибата покорно почиваше на повърхността. Точно посегнах за кепа и тя рязко тръсна глава, тънкият 0,14 мм повод изпращя... и рибата бавно отплува. Призля ми! Но се амбицирах още. Нямах повече от тази захранка, бях я оставил в базата. Извадих два пакета сладко Van Den Eynde и го забърках, добавяйки сладка царевица и червеи. Когато хвърлих първите 5-6 стиски във водата, на куката увисна първата за деня огромна платика. След нея, втора. Топчица – трета. Платиките се строиха отпред като войници, а мрените почти изчезнаха. Още веднъж видях какво огромно значение има захранката. Рано прекратих риболова, тъй като имахме сериозни планове за вечерта.
На същия ден вечерта ни заведоха на едно красиво езеро в близост до град Монтова, където германците също имаха база - Лаго Супериоре - да ни демонстрират риболов на буй. Там ни водеше Марк – водач към същата база. Езерото бе на 18 км от базата и на него също имаше мини база с няколко лодки. Там обаче имаше определени забрани, като например да има разпънати палатки през деня. Можеше само нощем или при дъжд. И там имаше доста риболовци, както сомаджии, така и шаранджии и плувкари. До местата, на които Марк бе определил да разпънем буйовете се пътуваше близо половин час по вода. Езерото е гъсто обрасло с шавари и водни лилии. Обитава се от сомове, шарани, платики, бели риби, щука, каракуда и т.н. Дом е на редки видове птици и куп други животинки. На езерото обаче течеше забрана за риболов от лодка. С нея можеше само да се придвижваш и да ловиш от брега. Докато на По целогодишно няма никакви забрани. Все пак и за двете ти трябва риболовен билет. Той е един общ за Италия и един за областта, в която ловиш. Област Монтова е един от най-скъпите участъци и се плаща общо 70 евро за три месеца. Другата част от билета важи за цялата година. Карабинерите в Италия са много строги и не си поплюват въобще. Компромиси не бива да се правят.
И така натоварихме багажа в лодката и заедно с Живко оператора и с Тодор Чанев потеглихме. Минахме през лабиринт от срити между шаварите канали и стигнахме до затънтено място, непосещавано от никой друг. Излязохме на брега и започнахме да разпъваме въдиците. Със здрави стойки, забити в земята, те се закрепваха изправени право нагоре. Бяха дълги по 2,70 м яки сопи с акция 100-200 г, с макари Penn от най-едрите и плетено влакно дебело около милиметър. На края на плетеняка следваше система от една единична едра кука и две тройки под нея. За стръв - каракуда 200-300 г. Въдицата се разпъва с лодката до отсрещния бряг, обрасъл с шавари, за които се завързва плетен повод 1,5 м. След него монофилно влакно 0,30 мм, дълго около две педи, което се завързва малко над монтажа с куките. Монофилното влакно служи като бушон и при удар сомът веднага го къса. От брега линията се опъва на макс и рибето шляпа на педя под повърхността. Посредством тази система рибката се държи на точно определено място в близост до водораслите, без да може да се мушне в тях, и то близо до повърхността. Още докато залагахме с Марк въдиците по повърхността на езерото се чуваше специфично мляскане на сомове, наподобяващо звука на кльонка! Заложихме четирите въдици и Марк им сложи по един вибрационен сигнализатор. Тогава рибката на първата заложена въдица пощуря и сигнализаторът започна леко до приписква. Тогава последва взривяващ удар, водата кипна, въдицата се огъна и Тодор Засече първия сом. Битката бе доста зрелищна, макар и не особено дълга. От водата излезе сом близък по размер до този на Васил. Емоциите бяха доста силни. Марк заложи нова рибка на въдицата и отново излезе на брега. Свечеряваше се, а сомовете ставаха все по-активни. Мляскаха и хрупаха по повърхността наоколо. Засмукваха от буците торф под шаварите всевъзможни ракообразни, ситни рибки и т.н. Тук-там се чуваше и плясъка от някоя сомска атака. Рибките периодична полудяваха една след друга, усещайки приближаващият се гладен хищник. Следващата атака дойде няма и половин час след първата - зверски удар, съпроводен с мощен плясък на мястото на атаката. Адреналинът ме удари право в петите. Грабнах въдицата с вече охлабеното влакно и теглих една балтия. Усетих съпротивата на едрия хищник. Рибата тръгна встрани, тръсна се и... се откачи!!! Пак залагане на стръв, и след 20 минути нов зверски удар, и ново геле! Така три поредни! Повече въдиците не ги пипах. Притъмня, а сомовете продължаваха да мляскат в хор. Жаби не крякаха наоколо по разбираеми причини. Явно отдавна бяха изядени. Какви комари обаче ни налазиха още от свечеряване не е истина. Всички репеленти бяха в базата и направо ни обезкостиха наглите твари. В далечината започна здравата да се святка. Явно заради това бяха толкова активни рибите. Щяхме да стоим до полунощ, но Марк се опасяваше, че идва буря и се наложи още преди десет да си тръгнем, а сомовете кълвяха като обезумели. Докато съберем имаше още три безрезултатни атаки. Планирахме следващата нощ да прекараме отново тук, но до сутринта. През деня отново на същото място направих експеримента с храните. Резултатът почти изцяло се преповтори. Междувременно заклетите спинингисти нямаха нито един удар тези няколко дни.
Марк бе говорил с група германци на езерото да му наловят риби за стръв. Когато отидохме при тях обаче, за съжаление, имаха или само полуумряли червеноперки или доста едри платики. Взехме каквото има и продължихме.
На вечерта отново разпънахме буйовете на езерото, но от храненето и активността на сомовете нямаше и помен. На най-лявата въдица, където удряше най-често Марк заложи една едра платика. Каза ми да завъртя на малка блесна за някоя риба за стръв. С второто замятане улових един блек бас! Привнесен от Щатите черен костур. Много красива и агресивна риба. Идеална стръв за сомовете, както каза Марк. Заложи я на втората въдица. Още по светло на едрата платика последва страховит мощен удар, засечка и пак греда. Хищникът просто не се закачи. Последваха два удара на блек баса. При първата атака си остана жив, а при втората остана само част от него. На останалите въдици удари до сутринта нямаше. Преспахме на място, но нощта бе доста хладна и безрезултатна. На развиделяване взех спинарката си, заложих най-едрия воблер, който имам – Fatso Crank на Salmo, и започнах да облавям участъка над заложените въдици. След двайсетина минути воблерът плясна точно отсреща на входа на залива. Последва характерния мощен плясък и сомът сдави воблера. Най-сетне истинска риба на куката! Сомът се премяташе насам-натам и едва го удържах докато извикам Живко с камерата. Заснехме го и Ванката ми помогна да го извадим - красиво сомче около 1,20 м. Снимахме го и по живо по здраво то върнахме във водата. Най-сетне успех. Дадох спининга на Иван и той малко по-късно хвана на същия воблер и една щука.
Починахме през деня и на вечерта решихме да разпънем буйове на един канал, вливащ се в реката. Заложихме рибките на въдиците и зачакахме. Явно заради рязкото спадане на нивото сомовете се бяха изтеглили от канала и удари въобще нямахме. Още докато разпъвахме обаче чухме на два пъти радостните възгласи на унгарската група, която тази вечер от другата страна на ръкава успя да улови два сома над двата метра. Първият дълъг 208 см, вторият – 227 см. Ден по-рано австрийците уловиха на същата схема 248 см сом! И няколко по-малки.
На следващия ден следобеда с Петер влязохме да ни демонстрира местата и начина за риболов на кльонк. Нищо не хвана, но показа интересни неща, като например кльонкане, придружено с леко пляскане с ръка по водата, подобно на проверяването на топлината във ваната с върховете на пръстите... Вдигнаха се няколко риби, но не искаха да налапат стръвта. Следващата вечер Васко и съекипника му уловиха едно сомче на кльонк и изтърваха още едно. Ние с Живко се качихме последната вечер в лодката на Петер, за да ни демонстрира друга разновидност на риболова на сом на буй. Закотви лодката в един далечен ръкав на реката с умерено течение и дълбочина 4-6 м. Заметнахме от двете страни на дъно две въдици на платички в близост до лодката. Други три Петер отпусна на едри тапи по течението съответно на 30 м след лодката, на 70-80 м и на 120 м. Само на средната дистанция някакво сомче беше надъвкало едната платика, но без да индикира системата.
Така приключи нашето риболовно пътешествие в Италия. Наловихме доста риби, но едри сомове така и не хванахме. Те по тези места се ловят само на буйове, подобно на шарднжийския риболов. Разпъват се биваци, легла, столове и маси и на върбите на отсрещния бряг на ръкава се връзват рибетата и се чака удара на сома. Така ловят всички там и за да се улови гигантски италиански сом, явно се налага да се приложи подобна техника. Ние не разполагахме нито с подобни такъми, нито с голямо желание да ловим сомовете по този леко мързелив начин. Така или иначе и у нас постепенно сомовете свикват с кльонкането и ще се наложи и тук да се ловят на буй.
Накрая искам да уточня, че методите, които споменах са разновидност на риболова на буй. Същинският е когато водата е ниска и дърветата са на сухо. Тогава по ръбовете на ямите се залагат едри камъни с въжета, на които са закачени буйовете, а на тях с корда се прикрепват сомските яки такъми със стръвта. Принципът е същият. Така се лови в Испания и в Италия.
Иначе на река по-може да се направи и отличен риболов на спининг на сомове и распери, но не в тази мътна вода. Може да се ловят шарани и бели мрени и разбира се едри платики както на фидер така и на плувка. Италия е близо и за по-малко от 24 часа се стига до там с кола. Пребиваването се връзва по малко над 500 евро за седмица, без пътя и билетите. Вече и ние сме част от Европа и свободно можем да ловим подобно на останалите европейци.


 Добави коментар
  Вашето име: 
  Email:  
  Коментар:  
   
*Всички коментари се публикуват след одобрение от оператор

Архивни статии


Тук е събран голям масив от статии на наши и чужди автори, публикувани в сп. "РИБИ И ТАКЪМИ" и "РИБАРСКИ ВЕСТНИК". Систематизирани са по теми и години.

Риболов на мач
Риболов на щека
Риболов на плувка
/други/
Захранки и стръв
Възли и монтажи
Риболов на фидер
Шаранджийски риболов
С муха и шнур
Риболов на сом
Хищници на спининг
Хищници на стръв
Подледен риболов
Морски риболов
Спортен риболов
Теория
Риболов по света
Интервюта
Такъми
Маршрути
Репортажи
Страници: 1  2  3  4  5    » 
Големите примамки
Здравейте, драги читатели на сп. “Риби и Такъми”! Казвам се Ивайло Пенев и се занимавам активно с риболов от 15 години. Страстта са ми големите ...
Цонево, платиките и риболова на мач...
В последно време все повече риболовци практикуват риболов на мач. За радост на състезанията по плувка се налага да се лови на мач. По световните също. ...
В прохладните дебри на планината
От Краислав Димитров   Захлупвам часовника с шепа още в мига, в който решава да позвъни. Въпреки че навън нощта още властва и до развиделяване има ...
Пъстърви на една блесна разстояние
  От Станил Йотов   Месец май е един от любимите за пъстървовите риболовци. Сега е времето на трофейните балканки, на силните излети, когато за ...
Стримерът – ново оръжие срещу щуките
Щуката често се държи непредсказуемо. Има дни, когато обичайните примамки от рода на воблери, блесни или клатушки не я изкушават и не могат да я предизвикат ...
Бой по платиките
  От Краислав Димитров   Отдавна исках да пробвам летния риболов на платики. Веднага след забраната е лесно, рибите са до брега и риболовът лесно ...
Язовир “БАТАК”
Привет на всички любители на риболова! Материалът по-долу се отнася за риболова на яз. “Батак”. Ще се опитам накратко да посоча част от местата за ...
Софийски кефали
Дълги години наред посещавам софийските баластриери. Преди години тези водоеми бяха обитавани от повече риба, в днешни дни от по- малко, но винаги риболовът ...
Как да ловим с отпуснати влакна?
Ако ловите в плитка вода и въпреки това рибите ви закачат влакното, съветът на експертите е да ловите с отпуснато влакно. Какви са предимствата, и кое е ...
Риболов на сом с леки такъми
При риболов на сом повечето риболовци използват груби такъми. Съвсем друг подход има френския експерт по сомовете Ксавиер Вела, който постига учудващи ...
Страници: 1  2  3  4  5    » 
 Топ новини
 Новини


 Времето утре
Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6 Warning: file(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 27 Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6