Актуално


 Поръчай сега
 Порция смях :)

Срещнали се двама приятели, след като дълго време не се били виждали.
- Ей, откога не сме виждали?! Да отидем да изпием по едно!
- А не! Аз спрях пиенето!
- Защо???
- Помнишли миналото лято?
- Да.
- Ами аз не!

 Статия

БЕЛОВАРИ

Риби и Такъми (бр. 3 / 2012 г.)

От Павел Талев

 

В края на ноември миналата година във въдичарските среди упорито се заговори за риболовни подвизи по Искъра, особено в района на гара Роман и някои други места по поречието й чак до Червен бряг. Ловели много скобар, но и по някоя и друга едра бяла мряна.
Не бях ходил на риболов по тази река от дванадесет-тринадесет годишен, когато в района на Черепиш стана първото ми посвещаване в това - за едни празно, но за други несравнимо с нищо - занимание. Тогава двамата с моя пръв гуру в риболова, приятелят на баща ми чичо Кирчо, водихме по тези места не по-малко епична битка от тази на цар Иван Шишман против османлиите с един 12-килограмов сом. За сведение, в някои исторически документи се изказва предположение, че битката с османлиите се е водила тъкмо в този район някъде около 1396 година. С указ на Иван Шишман, пак по онова време, е бил построен и прочутият Черепишки манастир “Успение Богородично”. След битката със сома, в която участвах и аз, като го придърпах към брега с телескопичната кука на чичо Кирчо - категорично се присъединих към армията на риболовците. Макар да не мога да се похваля с кой знае какви успехи, вече повече от петдесет години обикалям реки и язовири и почти напълно споделям мнението на сина на Хемингуей, че всяко време, което не е прекарано в риболов, е загубено време. Още си спомням с каква гордост мъкнех по перона на гарата мрежата с онова мустакато рибище. После в конския вагон (тогава по Искъра пускаха по празниците и товарни вагони за желаещите да прекарат неделния ден край реката), докато чичо Кирчо разправяше на зяпащите го с нескрита завист рибари как се е борил със сома, и аз допълвах с някоя и друга подробност разказа му.
Причината, поради която не бях ходил за риба по Искъра, е добре известна. Дълги години тази чудесна река с нейния поразяващ с неповторимата си красота пролом беше превърната в клоака от отпадъците на българския технически “прогрес” и в нея водеха трудна борба за оцеляване дори жабите. Напоследък се заговори, че реката до голяма степен е пречистена, рибата в нея се върнала и дори била годна за консумация. Реших лично да се уверя в това и една доста мразовита сутрин в края на ноември се метнах убийствено рано на автобуса и оттам на влака със стаена в сърцето надежда за поголовна сеч на скобари.
Обичам да пътувам сутрин рано с влак, особено през красиви места, а дефилето на Искъра предлага спиращи дъха гледки от надвиснали като гигантски великани островърхи скали, зейнали в полумрака на утрото тайнствени пещери, светлинки на къщи, пръснати някъде високо по баирите, и пенещи се в дълбоки вирове водовъртежи. Дори ми се стори, че по едно време мярнах и мястото, където водихме битката със сома. Спомням си, че беше близо до един висящ над реката мост, на около километър и половина от гара Черепиш. Докато се любувах на тези красоти, прогонвах утринния хлад с голяма чашата силно кафе от термоса, примесено с малко качествен коняк от бойната готовност. Винаги я нося в подарената от сина ми 200-грамова фласка от неръждаема стомана. За всеки случай. На път човек не знае кога какво ще му потрябва.
По едно време реших да съчетая приятното с полезното и да посъбера малко предварителна информация за основната цел на пътуването ми. Влакът беше пътнически, спираше, както се казва, на всяка керемида и от него непрекъснато ту слизаха, ту се качваха за по няколко спирки местни хора. Повечето бяха дружелюбни, а за моя радост сред тях имаше и такива, които познаваха добре риболова по реката. Научих, че в нея имало доста риба, че тя вече не миришела и че основен проблем за риболова се оказват появилите се частни водноелектрически централи, които пречели на рибата да преминава нагоре по реката след гара Роман. Затова преди него преобладавали кленът и черната мряна, а скобарът, бялата мряна и сомът можели да се търсят след тази гара и още надолу чак до Червен бряг и по-нататък. Един от пътниците, който пътуваше до Роман, се оказа запален рибар и много добре информиран. Каза ми, че по вировете около гара Струпец излизат яки кленове на джанка, че съм позакъснял за бялата мряна и скобара, защото големият гювеч бил преди около две седмици, и то на вировете при село Радовене, на около километър и половина след Роман. Каза ми също, че ако сляза на Роман най-добре ще е да се върна на около километър нагоре по течението, където имало един мост, но там най-вероятно ще ловя беловари и по някоя таранка, а шансовете ми за скобари и бели мрени били повече от минимални. Попитах го що за риба е това беловарът и се оказа, че е местно название на вездесъщия и за Струма пръскач. Въпреки че от тази информация надеждите ми за скобари и бели мрени помръкнаха, реших да не продължавам надолу след Роман, защото в края на ноември денят е много малък и времето ми ще мине повече във влака. Слязох на Роман, благодарение на точните указания на колегата лесно се ориентирах и след петнадесет минути бях при споменатия мост. Точно на двадесетина метра от него забелязах подходящо място - сравнително чисто от храсти срещу по-бавна при брега, дълбока вода. От двете страни на реката, тук-там, въпреки ранния час, се виждаха и няколко рибари, което ме обнадежди.
Нахвърлях няколко топки от предварително приготвената захранка - примес от купешка захранка за скобар, хляб, бели червеи и ароматизатори - канела и малко какао на прах, разпънах четириметровия телескоп, седнах на рибарското столче , заметнах и зачаках. С тази захранка съм имал и успехи. Винаги обаче съм се питал дали те са се дължали на нея, или просто в този ден рибата е решила да кълве.
Беше девет и половина сутринта. Пред мен, малко по-навътре в реката играеше риба, което още повече ме обнадежди.
И започна голямото чакане. Основното ми влакно беше 0.14, поводът 0.12, а плувката капковидна, 2.5 грама, кука №14 и стръв - универсалният бял червей. Надявах се, въпреки предупреждението на колегата, да закача някой скобар. Към 12 часа, след като рамото ме заболя да замятам, без да имам дори едно почукване, смених такъма с основно влакно 0.12 , повод 0.9 и плувка 0.75 грама и кука №18 . Бях готов да се примиря и с нещо по-дребно. От време на време продължавах да хвърлям захранка, но със същия отчайващ ефект. Междувременно слънцето напече, стана ми топло и ме налегна дрямка. Последицата от ранното ставане започна да се чувства. За да се разсъня, оставих телескопа на стойката и станах да се поразкърша. След малко отново седнах на столчето и заметнах.
Наближаваше четири следобед. Тогава клъвна първият беловар! И се започна. Отначало ги вадех като на шега, просто за да успокоя поне отчасти нараненото си рибарско самочувствие. После обаче, разочарован от пренебрежението на скобарите и белите мрени, започнах старателно да ги събирам. Сред тях имаше и по-едри с размера на средни уклеи. Буквално всяко хвърляне завършваше с успех. Учудвах се само когато след засичане на куката нямаше рибка, но това се случваше много рядко. От време на време се обаждаха и прилични уклеи. Очерталият се отчайващ излет започна да става приятен. Седях си на столчето, късното есенно слънце ме заливаше с благодатната си топлина и продължавах да вадя рибка след рибка. Половин час преди тръгването на влака имах близо два килограма беловари и уклеи. Прибрах такъмите, стигнах гарата навреме, качих се на влака и пак повторих номера от сутринта с кафето и коняка.
Някои от риболовците-убийци, които са свикнали да ловят почти винаги по много риба и дори не биха удостоили с внимание моите малки рибки, ще кажат: защо ли ни занимаваш толкова време с улова на нищо и никакъв пръскач. Познавам такива. Не са много, но ги има. Аз никога не съм бил от тях. За мен риболовът е преди всичко начин да бъда сред природата и да се радвам на красиви и непознати места, а когато имам и слука, се чувствам направо щастлив. Доволен съм от този излет до Роман. Вечерта със сина ми похапнахме добре препържените рибки с шише ароматно домашно бяло вино. Рибките се оказаха много вкусни, нямаха никакъв дъх и бяха чудесно мезе за виното.
Не подценявайте беловара!


 Добави коментар
  Вашето име: 
  Email:  
  Коментар:  
   
*Всички коментари се публикуват след одобрение от оператор

Архивни статии


Тук е събран голям масив от статии на наши и чужди автори, публикувани в сп. "РИБИ И ТАКЪМИ" и "РИБАРСКИ ВЕСТНИК". Систематизирани са по теми и години.

Риболов на мач
Риболов на щека
Риболов на плувка
/други/
Захранки и стръв
Възли и монтажи
Риболов на фидер
Шаранджийски риболов
С муха и шнур
Риболов на сом
Хищници на спининг
Хищници на стръв
Подледен риболов
Морски риболов
Спортен риболов
Теория
Риболов по света
Интервюта
Такъми
Маршрути
Репортажи
Страници: 1  2  3  4  5    » 
Анатомия на рибата
Една от окуражаващите насоки на съвременния риболов е фактът, че риболовците искат да знаят повече за рибите, които хващат и така да ги предпазят ...
Интервю с Игор Потапов, Русия
Световен шампион по риболов на плувка за 2009 г   /Интервюто взе Божидар Тодоров - Папарака/  БТ: Да започнем поред. Кажи ми първо на колко ...
Игра на тежести
Интервю със Саймън Померой, изобретателя та тежестите STONZE и гуру на империята Pallatrax. Екологичните тежести се приемат с широки обятия по цял свят. ...
Опростените монтажи са за предпочитане
От Мариян Петров   Здравейте, искам да споделя с вас един страхотен риболов на хищници на яз. “Йовковци”. Преди този излет риболовът на ...
Българският метод за шарани до брега
В юлския брой на списание “Риби и такъми” прочетох една доста любопитна статия на английския ни колега Дейв Готорн за риболова на шаран през ...
Шарани и каракуди по италиански
Юли Йорданов - Цирка девети в света!   През първата седмица на септември се проведе поредното Световно първенство по риболов на плувка в Италия близо до ...
За щука в студа
Здравейте, читатели на сп. “Риби и Такъми”! В тази статия ще се опитам да споделя опита си в риболова на щука в нашите затворени водоеми - както ...
Сочна стръв за исполини
Какво да им предложим за обяд - може би малък шаран, няколко сочни земни червеи или по-скоро някой стар, вмирисан калмар? Тук ви представяме цялостното меню ...
Моят първи риболов на леда
От Ивайло Янков   Здравейте, приятели на риболова! Срам не срам реших и аз да опитам да лова на леда. Речено – сторено! След кратка консултация ...
Пролетни “баби” и каракуди
Краят на март и началото на април е време, в което рибите по всички язовири се активизират. Реките все още са прекалено високи и мътни, но по множество ...
Страници: 1  2  3  4  5    » 
 Топ новини
 Новини


 Времето утре
Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6 Warning: file(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 27 Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6