Актуално


 Поръчай сега
 Порция смях :)

- Така, синко, така давай, мойто момче - още една крачка..да и още една-а-а...Миме, донеси бързо камерата - синът ни се върна от абитуриентския бал!!!

 Статия

Нетрадиционните похвати носят успехи на леда

Риби и Такъми (бр. 3 / 2012 г.)

От Краислав Димитров

 

Зима е!
Дебел сняг е сковал земята, покривайки наринатите от хорската немарливост боклуци и ярко контрастиращ с червените кодове, де ги дават по телевизията.
Но с едно червено ли ще ни уплашат, па ако ще и лично министърката да ни го презентира! Сега е моментът да напипаме рибите насреди замръзналите язовири.
Още повече, че тази година е благодатна за нас, любителите на подледния риболов.
Ледът е притиснал язовирите, а вече и реките взеха да се предават в прозрачните му окови.
Само дето риболовът нещо го няма, ама то не може всичко да е идеално.
Изкушавах се да атакувам Панчарево, но идещите оттам вести за милиарди микроскопични костурчета и навалица ме отказаха.
Та затова двамата с Наско се насочихме към едно водоемче в планината. Хем ще е по-спокойно, хем и на гледки зимни ще се насладим, хем и некой голем костур да фанем. Т'ва последното само пожелание си остана, ма иначе другото беше на шест.
Набързо минахме през едно магазинче, откъдето снабдихме Наско с малко такъми, че щеше да му е първия такъв риболов и нямаше необходимите артикули.
Пътувахме си ние по идеално изчистения път (браво на "Чистота"-та), бистрехме политиката и международното положение и малко притеснено се взирахме в термометъра, който показваше, че навън е -12 градуса.
Целта ни беше един микроязовир в Пазарджишко.
Язовирът, както и очаквахме, ни посрещна скован от дебел лед и със сериозна снежна покривка върху него. Сняг беше сковал и околните хълмове и чак се чуваше пукането на отрупаните със сняг дървета:
Пробитата контролна дупка в близост до брега ни успокои с дебелия над 20 сантиметра лед - уверено пристъпихме навътре в язовира и скоро въдиците вече бяха заметнати, пардон, спуснати, във водата
След кратко практическо обучение Наско беше готов и започнахме да ловим...
Скоро и първата риба беше факт. За голямо мое съжаление обаче и тук ни нападнаха дребни костурчета, които освобождавахме на момента. Все пак имаше и по-едрички риби, та не се притеснявахме особено. А и зимният риболов е спорт за ценители и едротата на рибите не е от съществено значение.
Ловяхме по системата с две мормишки, една долу, на хирономус, и една на педя над нея, на пинки. Изненадващо повечето удари, поне 90%, бяха на горната кука. Явно костурите бяха активни и не лежаха по дъното.
Денят напредваше, а ние усилено клатехме, вадехме рибета, духахме на измръзналите си ръце, но ни беше кеф!
Редкият снежец, който ни посрещна сутринта, постепенно изчезна, подир него се разпръснаха и облаците, за да отстъпят място на чистото като синьо око на потомствено арийче небе.
Този очарователен контраст между прозрачно синьото небе, безумното бяло на снега и тъжното черно на заспалите зимни дървета изпълни душите ни с покой, отдадохме се на нирвана и почти забравихме да ловим. Наоколо беше толкова красиво, че кой ще ти гледа някакви дупки и кивоци.
Дишахме с пълни гърди чистия и сладък като минерална вода студен зимен въздух и не можехме да се наситим.
Решихме, че е време да стоплим душите си и с нещо материално и набързо спретнахме една импровизирана масичка от кофата - малка, но достатъчна да наредим кутиите с туршийка и мезенца, една съществена част от зимния риболов.
И понеже все пак бяхме на риболов, пробихме и по една дупка пред себе си и цопнахме мърмушките в тях.
Време беше за "Мързеливата" система на ловене на Бат Стан, а именно - въдицата на земята и поклащане на кивока с крак.
(Тук е мястото да спомена, че въпросният корифей на подледния риболов вече е измислил и подобрения на системата, изразяващи се в мушкане на балалайката в химическия чорап и потропване с крак, за да се придаде игра на кивока. Много сгряващ стил на ловене, който занапред ще печели все повече привърженици.)
Изясняването на времето подейства отрицателно на температурите и скоро те станаха доста по-ниски, отколкото сутринта. Въдиците се покриха със скреж и при допир взеха да залепват за ръцете.
Рибите явно също усещаха студа, а може би и падане на атмосферното налягане, и кълванетата се разредиха. Едно, максимум две почуквания и дупката пресъхваше, та трябва да се дупчи нова. Освен това рибите легнаха на дъното и едва-едва взимаха хирономусите. За кълване на горната кука, на пинките, вече и дума не можеше да става.
И тъй като се бяхме настудували предостатъчно, този измъчен риболов скоро ни омръзна.
С премръзнали пръсти събрахме въдиците и масата. Време беше за финалните снимки с по-едрите риби, след което последва пускането им в най-близката дупка. Макар и уж замръзнали, рибите бързо намираха пътя надолу по тунела в леда.
В колата термометърът вече показваше -15, но удовлетворени от перфектно прекарания над водата ден, почти не обърнахме внимание на този факт.
Макар и без едри риби, всеки един момент на леда си струваше заради прекрасните зимни гледки, чистия въздух и тишината на замръзналата гора.

Този първи риболов само разпали страстта в мен и много скоро вече бях готов за повторение. Още повече, че снегът продължаваше да трупа, температурите все по-упорито се смъкваха надолу и нощем вече минаваха под психологическата граница от -20 по Целзий.
Дали е дар или зла участ тази сурова зима предстои да се разбере щом снегът вземе да се топи и дано успеем да избегнем трагедии, подобни на тази в село Бисер, но от риболовна гледна точка времето е ЧУК, както се изразява един приятел и корифей на зимния риболов.
Малко липсват рибите в цялата схема, ма поне лед има доволно и навсякъде. То и затова всички дебнат и слухтят къде дава и щом отнякъде долетят обнадеждаващи вести, натам мигом се отправят мощни групи риболовци.
До мен достигна инфо, че на язовир "Дяковци", до Дупница се обаждат едри костури.
Инфо-мечта! Само трябваше да намеря някой да дойде с мен. Тъй д,е на лед не се ходи сам. Първо правило на подледния риболов!
Накрая един приятел, Мариян ми се нави и по тъмно още на следващата сутрин се измъкнахме от София.
Валелият през нощта сняг бе покрил пътя с призрачна пелена и само изправените като стражи край пътя, с вирнати високо в небето горди върхове масивни силуети на тополите ни показваха къде да караме из девствения сняг.
Скоро язовирът се ширна пред нас. Но къде ли беше той? Бялата пелена бе покрила равномерно цялото поле и околните хълмове и само магьосник би познал къде е водата
Спуснахме се през снега и скоро бяхме на леда. Поне така си мислехме. Трябваше да пробваме, дали не сме насред някоя нива. Набързо пробих контролна дупка. Бликналата изотдолу вода ни успокои - в язовира бяхме. Потопих черпака в нея - ледът беше над 30 сантиметра.
Последва първото пускане за премерване на дълбочината. Блесната потъваше ли потъваше, влакното се изнизваше от макарата и вече си мислех дали не сме улучили някой кладенец, когато най-накрая тя тупна на дъното. Дълбоко беше 10-12 метра.
С мормишките трудно щяхме да ловим на тая дълбочина, май щяхме да се ограничим до блесните.
Все пак направих няколко пускания на мормишките, които щом достигнаха дъното, още след първото поклащане завършваха със сгъване на кивока и първите костури баха на леда. Пускането обаче беше дълго и тягостно, а и живо изпитание за студоустойчивостта на пръстите ми, тъй че захвърлих въдичката и взех тази с блесната.
Да, ама рибите не искаха и да я погледнат. Клатех, клатех, но удар нямаше и нямаше!
Най-накрая усетих тежест отдолу и с облекчение извадих първия костур. Раздвижиха се, започва сутрешното хранене.
Мариян в това време упорстваше на мормишката. Там резултатите бяха по-добри, въпреки използването на изкуствен хирономус. Естественият се оказа, че е дал фира и е умрял най-нахално.
Първият ми костур обаче го накара да захвърли мормишките и той също се хвана за блесната.
Риболовът потръгна и рибките започнаха да се трупат на леда.
Междувременно запристигаха нови и нови коли и ако сутринта бяхме сами на девствения сняг, сега риболовците вече бяха повече от 50. Явно още много хора бяха получили същото инфо.
С напредването на деня кълванетата се разредиха и скоро почти спряха. Само от време на време някое заблудено костурче се подмамваше, но това беше свързано с много и безплодно клатене на блесните.
Май трябваше да се върнем на мормишките. Кълването беше мигновено. Едва достигнала дъното, мормишката биваше атакувана и кивокът се сгъваше.
Явно рибите бяха под нас, но вече далеч по-лениви и искаха фино подаване на самото дъно.
Голямата дълбочина и няколкоминутното пропадане на леките мормишки обаче бяха проблем.
Трябваше да се пробват нови методи. В това е очарованието на риболова, да измислиш как да надхитриш рибоците.
След малко мислене реших да завържа къс повод под мормишката, на който закрепих две едри сачми. С тяхна помощ мормите бързо стигаха дъното, а кивокът ни показваше кога утежнението лягаше долу и играехме само с мормишките. Системата работеше и костурите отново започнаха да се трупат на снега.
За съжаление разполагахме само с една въдичка с макара за мормишка. Имах и две балалайки, но аз на дълбочина над 3 метра с балалайка не ловя. Не знам аз ли съм карък или какво, но непрекъснато оплитам веещото се от вятъра влакно.
Реших да приложа друга схема. На педя над блесната монтирах мормишка и сложих кивок на върха. Така блесната ми играеше ролята на утежнение, а при засечките се получаваше и помпане с нея. Решението ми се оказа удачно. Вадех регулярно риби на мормата, а периодично по някоя се лъжеше и на блесната отдолу. Амбицирах се да хвана две риби едновременно, на мормата и на блесната, но не се получаваше.
Денят напредваше, а сред шеги и закачки риболовът бе прекрасен, за което допринасяха и честите свивания на въдиците.
Следобеда рибите станаха много плахи, едва побутваха стръвта, кивокът се сгъваше само веднъж и рибата плюеше. Празните засечки станаха много. Предвид мълниеносното кълване и голямата дълбочина закъснявахме със засечките с части от секундата, но това бе достатъчно на повечето риби да изплюят. Затова решихме да приключваме. Пред всеки от нас имаше по една внушителна купчина костури.
За съжаление повечето риби бяха с изхвръкнал мехур, поради ваденето от голямата дълбочина, та не ставаха за "релийз", та ме вкараха в едно приключение с дране и пържене вечерта, ма това е друга тема. Все пак тези, които изглеждаха здрави, бяха насипани в дупките с пожелание да пораснат до следващата ни среща.
Получи се мечтан риболов, нетрадиционните ми монтажи се доказаха като уловисти и ми донесоха много положителни емоции и удовлетворение.
Удовлетворение ми донесе и чистата снежна природа, чернотата на околните хълмове, а ако облаците се бяха вдигнали, за да видим покритите с дебело снежно одеяло върхове на планините, идилията щеше да е пълна. Но нищо, ние и на това сме доволни! Още повече, че дебелият лед още дълго ще държи язовирите в прозрачните си окови и ще имаме още много случаи да топнем мормишките в дупките.


 Добави коментар
  Вашето име: 
  Email:  
  Коментар:  
   
*Всички коментари се публикуват след одобрение от оператор

Архивни статии


Тук е събран голям масив от статии на наши и чужди автори, публикувани в сп. "РИБИ И ТАКЪМИ" и "РИБАРСКИ ВЕСТНИК". Систематизирани са по теми и години.

Риболов на мач
Риболов на щека
Риболов на плувка
/други/
Захранки и стръв
Възли и монтажи
Риболов на фидер
Шаранджийски риболов
С муха и шнур
Риболов на сом
Хищници на спининг
Хищници на стръв
Подледен риболов
Морски риболов
Спортен риболов
Теория
Риболов по света
Интервюта
Такъми
Маршрути
Репортажи
Страници: 1  2  3  4  5    » 
Познание
Само защото е облачно, това не означава, че условията са добри за риболов, твърди Стан Хедли.   Профил: Стан Хедли, автор на книгите ...
Как да ловим с отпуснати влакна?
Ако ловите в плитка вода и въпреки това рибите ви закачат влакното, съветът на експертите е да ловите с отпуснато влакно. Какви са предимствата, и кое е ...
Спортната 2009 година
част 2   От Ян Ван Шендъл   Европейското в Радице, Словения Миналия месец ви разказах всичко за Световното Клубно Първенство в Мадунице, ...
Схеми за лов на бяла риба
  От Станил Йотов   Ноември е месецът за лов на бяла риба от лодка. Зъбатиките вече върлуват в дълбокото и се хранят активно. Това е един от ...
Цонево, платиките и риболова на мач...
В последно време все повече риболовци практикуват риболов на мач. За радост на състезанията по плувка се налага да се лови на мач. По световните също. ...
Летни платики на мач
В края на юли посред почивката и плажуването на морето реших да проведа излет във вътрешността на страната. Яз. “Цонево” е добра дестинация, но ...
ХХ –то Световно първенство по риболов на
От Борис Бояджиев - Бомара   Тази година за изненада на всички страни – участници в досегашните световни първенства, състезанията и в двете ...
Тънкости в риболова на дебелите костури
Ноември не е от най-риболовните месеци. Особено ако ловим хищници със спининг. Щуките стават по-пасивни, отколкото през изминалите седмици. Бялата риба не е ...
Българският метод за шарани до брега
В юлския брой на списание “Риби и такъми” прочетох една доста любопитна статия на английския ни колега Дейв Готорн за риболова на шаран през ...
Пъстървите през юни
  Падате си по спининговия риболов на пъстърва? Сега е моментът да уловите големия трофей. Юни и юли са двата „най-пъстървови” месеца в ...
Страници: 1  2  3  4  5    » 
 Топ новини
 Новини


 Времето утре
Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6 Warning: file(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 27 Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6