Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100027 Library:100145 in /home/ribibgco/public_html/adodb/drivers/adodb-mysql.inc.php on line 348 Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100027 Library:100145 in /home/ribibgco/public_html/adodb/drivers/adodb-mysql.inc.php on line 348

 Актуално


 Поръчай сега
 Порция смях :)

- Младежо, обещахте ми, че ще приберете дъщеря ми до единадесет часа. Първо - сега е три часа, и второ - това не е моята дъщеря!

 Статия

Опростените монтажи са за предпочитане

Риби и Такъми (бр. 12 / 2011 г.)

От Мариян Петров

 

Здравейте, искам да споделя с вас един страхотен риболов на хищници на яз. “Йовковци”. Преди този излет риболовът на хищник беше един от най-малко приоритетните ми риболови. Единствените добри резултати, с които мога да се похваля, са две сомчета, като едното от тях хванато на капан с кюспе, и една бяла риба, случайно хваната на пружинка преди доста години. Почти винаги въдиците, хвърлени на рибка, са стояли безмълвни. За щука са ме водили доста пъти през студените дни от годината, но никога не съм имал късмета да се срещна в схватка с този истински хищник - както се убедих на този риболов.
Уговорката бе се с Вальо (шурето) от град Велико Търново да направим един излет на открито за последно тази година. Той имаше няколко седмици, през които добре да обмисли и проучи мястото, на което можем да опънем палатката и да хвърлим по някоя въдица, пък ако има и слука, още по-добре. Бях убеден, че ще предпочете място, на което е по-голяма вероятността да се хване хищник, отколкото мирни риби. И така и стана...
На следващия ден след пристигането ми във Велико Търново, рано сутринта се видяхме на кафе с Вальо и трескаво обсъдихме мястото за риболов, такъмите, стръвта и най-важното - с какво ще пътуваме. Мястото, на което беше решил да ме води и да ми покаже неговите красоти, беше язовир “Йовковци”, на около 30 км от Търново. Проблемът беше, че е трудно достъпно и доста обрасло с драки, които можеше да надраскат нашите "лъскави" 10-годишни автомобили. Без да се колебае много, дядо ни повери ключовете на доказалата се неведнъж Лада 1300 Комби. Опасенията ни да закъсаме или одраскаме колата изчезнаха. Натоварихме Ладето, Вальо врътна няколко пъти ключа и трите цилиндъра "запяха", а след има-няма 10 км се включи на помощ и четвъртия цилиндър и колата заработи като оса.
След почти час бяхме на страхотно местенце с пространство за къмпингуване, че и места, където да хвърлим въдици. Приятно се изненадах когато видях, че по брега нямаше боклуци, както обикновено. Радостни от факта, че мястото е свободно, започнахме настаняването: разпъване на палатка, маса, столове, въдици и какво ли още не. Мястото беше доста обрасло, което, както пише в букварите, е идеално за убежище на щуката. Хвърлихме по две въдици с жива рибка (каракудки), три на тапа и една на дъно. Монтажите, които избра Вальо, бяха стандартни. Монтажът на “тапа” бе: плувка 25г с утежнение, достатъчно, за да потопи част от нея, стоманен повод и закачена кука на него № 1, а монтажът на дъно бе: подвижно олово, метален повод и кука. Поради многото водорасли и опасения, че рибката ще се скрива в тях, на една от въдиците аз реших да експериментирам със следния монтаж: нанизах си тапата, под нея между два ограничителя сложих подвижен метален повод с кука, а най-отдолу поставих тежко олово, което дори потапяше плувката. Идеята ми бе основната линия да стои изпъната в близост до водораслите, а рибката да се движи нагоре-надолу по нея. Заметнахме в по-големите пролуки, сред гъстата водна растителност, през която имаше някакъв шанс да изкараме риба, ако ни удари.
Започнахме да чакаме, наляхме по биричка и пак зачакахме… Всички тапи и сигнализатори си стояха така, както ги бяхме оставили. Минаха някой и друг час, в които да обърнем внимание на красивата природа. От настъпилото бездействие започна да ни доскучава и затова извадихме по една въдица на леко. Забъркахме 2 кг захранка „Traper” – езеро, с която съм имал добри успехи. Захранихме си едно чисто петно, близо до шавара, и заметнахме. След няколко минути ги подпукахме, или по-точно те нас, не ни оставяха стръвта да стигне до дъното - слънчаци с големина около 5 см. Голяма напаст! Събрахме няколко от тях, за да ги използваме за стръв, и сменихме тактиката. Стрелнахме няколко прашки царевица, сложихме царевичка и на куките и легнахме с целия повод и първата сачма на дъното. Така и плувките ни оставиха на мира - пълна почивка.
При едно от обхожданията на тапите с поглед видях, че тапата ми с обикновения монтаж я няма. Затичах се към въдицата, засякох и усетих от другия край на линията голямо съпротивление, но без никакви напъни на риба. Явно рибата си беше отишла, въпреки че Вальо ме убеждаваше, че е там. Започна се едно яко дърпане и точно, когато работата отиваше на късане, на повърхността над растителността изпляска една опашка. Колкото и да не ми се искаше, трябваше да нагазя във водораслите, а подводните растения са едни от най-омразните ми неща. Взех кепчето и нагазих почти до раменете, за да достигна до рибата, оплела се в гората от подводна растителност. След някоя минута Зъбатката беше в кепчето с цяла топка водорасли. Въпреки, че не можах да усетя борбата на рибата, емоцията беше неописуема. Заметнах отново на същото място, въпреки че бях газил там, но просто нямах друг избор - местата бяха кът.
Връщайки се към плувките видях, че върхът на въдицата ми сочи водата, а кордата ми се е изпънала, като струна. Направих леко засичане, за да не се скъса повода и се започна едно разкарване, наляво, надясно. Рибата беше шаранче - малко под килограм…
Преди залез слънце, вече по-оптимистично настроени извадихме плувките с царевичката и хванахме да повъртим малко изкуствени примамки. Местата за тази цел липсваха и поради това се наложи да въртим покрай самите тапи. Аз настоявах на блесна “Mepps lusox” 2-ри номер, а Вальо въртеше на силиконова рибка. След около почти час въртене вече започнах да се настройвам за слагането на масата и вечерята и заметнах за последно до мястото, в което газих преди няколко часа. Усетих тежест, помислих, че е поредното закачане в тревите, но този път беше риба. Вальо се притече на помощ с кепчето и този път, без да се налага да нагазвам до рамене във водата, и втората щука около 2 кг беше в кепчето.
Аз бях вече предоволен от резултата и с усмивка до уши се оттеглих към лагера, за да започваме подготовка за вечерта. След няколко минути вече седяхме на масата и с вълнение си припомняхме емоциите от изминалия ден. Вальо, не без да крие благородната си завист, ме убеждаваше, че следващият ден ще е неговият реванш. Така в сладки приказки и наздравици покрай огъня стана полунощ и настъпи същинския студ. Една истинска почти есенна нощ с осеяно със звезди небе.
На сутринта ни посрещна студено, но свежо утро. Целият язовир беше покрит с мъгла, тревата - в роса... неописуема гледка. Време беше да нахвърляме отново тапите и да хванем спинингите. Повъртяхме, почакахме, но нищо – часовете, в които най-много очаквахме удар, отминаха. Отново хвърлихме плувките на същото място, където предишния ден подхранихме, но този път не искахме да пляскаме с топки и затова захранвахме само с царевица и бял червей. Неусетно отмина почти целия ден, през който извадихме и пуснахме да пораснат две маломерни щуклета.
Ето, че дойде и време и за реванша на Вальо. Привечер той взе спининга, пoe по една от пътечките покрай брега и се скри в гората. След около двайсетина минути се завърна тичайки, а в ръката си държеше една зъбата красавица, отново в порядъка на около 2 кила. Вече лицето му сияеше от гордост и щастие. Направихме снимки и пуснахме рибата в живарника, когато не щеш ли едно от звънчетата дрънна нервно. Беше една от неговите въдици, хвърлена на дъно с рибка. Последва засичане и вик "Давай кепчето!". След няколко минутна борба и един красив скок над водата рибата се съпротивляваше в кепчето. Вече нямаше сила, която да ни свали самодоволните усмивки от лицата. Е, това ако не беше един достоен реванш за по-малко от 30 минути!
Слънцето вече започна да се скрива зад хоризонта, когато забелязах, че един от сигнализаторите е влезнал навътре към водата. Изчаках да видя дали ще последва потегляне, но кордата не помръдваше. Затворих скобата и засякох - както и очаквахме - такъмът беше вкаран в туфите от водорасли. И аз, и Вальо направихме няколко опита да изтеглим тежестта, но те бяха безуспешни. За влизане във водата с идването на нощта не ставаше и дума. Оставихме така въдицата с леко отпуснат аванс и се оттеглихме - може би, ако имаше риба, сама щеше да тръгне нанякъде. След един час очакване на движение не издържахме повече, хванах въдицата в ръка и започнах да тегля, пък каквото ще да става. Не щеш ли, тежестта започна лека-полека да се приближава към нас. Вальо осветяваше с фенера водата и в топката водорасли се белна един корем. В един глас си казахме "Сом!". Отпуснах още малко аванса и внимателно продължих да тегля рибата. Вальо подаде кепчето и с ловко движение я вкара в него и извади от водата. Последваха прегръдки, радостни възгласи и някоя снимка за спомен. Сомчето не бе голямо, може би малко над 3 кг, но за корда 0,30, телескопична пръчка с акция 80-100 г и препятствията от водорасли си беше направо изпитание. Това беше кулминацията на вечерта - нямаше какво повече да желаем.
На другия ден утрото бе толкова красиво, както и предното. Повъртяхме малко спинингите, но единственият резултат беше, че ни премръзнаха ръцете. Монтажът на тапа с дънно олово, който бях направил на една от тапите, така и не даде резултат предишния ден, така че го преправих, както другия стандартен, на който вече имах хваната риба. Направихме си по едно горещо кафе и зачакахме отново. След по-малко от час тапата на въдицата с променения, опростен монтаж се скри. Изчаках малко и засякох. Този път отчетливо усещах напъните на рибата, аванса запя... по-нататък стъпките се повториха: нагазване във водата, кепчосване, снимки. До обяд успяхме да извадим още едно шаранче на плувките на царевичка, а на тапите Вальо извади още две щуки.
Дойде време и за най-неприятната част от излета, а именно - събирането на багажа. Разбира се тази част щеше да е доста по-неприятна, ако нямахме слука. Натоварихме багажите, направихме по някоя снимка за спомен с рибите и остана само едно изпитание. Баба Лада трябваше да ни върне там, откъдето ни е довела. Оказа се, че е нямало за какво да се притесняваме. От първия път колата запали и лека-полека си ни изкара по черния път и така - до Търново.
По пътя си направихме един обзор на риболова: тактики, време на кълване, монтажи. Стигнахме до извода, че по-опростените монтажи отново се оказаха по-надеждни и даващи по-добри резултати. На спининга след като извадихме риби и на въртяща се блесна и на силиконова рибка, явно най-важно си остава постоянството.
Такъв прекрасен язовир и такъв добър риболов на хищници не съм имал досега. След толкова зимни излети за щука без никакъв резултат, за два дни си направихме такава емоция, която ще ни остане в спомените за доста време напред. Надявам се родните водоеми да започнат да ни носят все повече такива хубави риболовни емоции.


 Добави коментар
  Вашето име: 
  Email:  
  Коментар:  
   
*Всички коментари се публикуват след одобрение от оператор

Архивни статии


Тук е събран голям масив от статии на наши и чужди автори, публикувани в сп. "РИБИ И ТАКЪМИ" и "РИБАРСКИ ВЕСТНИК". Систематизирани са по теми и години.

Риболов на мач
Риболов на щека
Риболов на плувка
/други/
Захранки и стръв
Възли и монтажи
Риболов на фидер
Шаранджийски риболов
С муха и шнур
Риболов на сом
Хищници на спининг
Хищници на стръв
Подледен риболов
Морски риболов
Спортен риболов
Теория
Риболов по света
Интервюта
Такъми
Маршрути
Репортажи
Страници: 1  2  3  4  5    » 
Тунинг
  Всеки знае, че успешният риболов зависи основно от използваната стръв. Ако дадена примамка не лови нищо, често се сменя с друга. Все пак ако искате да ...
Пъстървата през лятото
Пъстървовият риболов през август може да доведе до отчаяние, особено ако сте новобранец в тази дисциплина. Това е времето, в което нивото на реките пада ...
Пъстървите през юни
  Падате си по спининговия риболов на пъстърва? Сега е моментът да уловите големия трофей. Юни и юли са двата „най-пъстървови” месеца в ...
Плетени влакна за риболов на голяма дистанция
Рой Марлоу насочва вниманието ви към влакната – така че винаги да купувате точните продукти за работата, която искате да ви свършат.Високотехнологичните ...
Бели червеи или захранка в студените дни
Много са споровете относно това дали е оправдано ползването на захранка в студените дни. Дали рибите ще се съберат на нея или е по-удачно само да се стреля бял ...
Предпазливият Chod монтаж
  Пресата от страна на риболовците може да е основната причина шараните да отказват да се хранят, но Елиът Грей вярва, че монтажът, който не изпъква на ...
Мандренската брияна
Речната царица на югоизточна България   Сем. Cyprinidae Род Chalcalburnus Вид Chalcalburnus chalcoides Подвидове Chalcalburnus chalcoides danubikus ...
За скобари по Дунав
  От средата на май се разреши риболова на карагьоз (дунавска скумрия) и попчета на река Дунав. Ако досега забраната изтичаше по-рано от общата, само за ...
“Риби и Такъми” са новият Републикански Шампион!
Евгени Милев от същия отбор убедително спечели титлата в индивидуалното   Калоян Белополски   На Гребната база в Пловдив се проведе финалния ...
Реката на гигантите
  Риболовът на сом от години пленява въображението на множество риболовци, търсачи на силни усещания. В България сомаджиите също са доста в последните ...
Страници: 1  2  3  4  5    » 
 Топ новини
 Новини


 Времето утре
Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6 Warning: file(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 27 Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6