Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100027 Library:100145 in /home/ribibgco/public_html/adodb/drivers/adodb-mysql.inc.php on line 348 Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100027 Library:100145 in /home/ribibgco/public_html/adodb/drivers/adodb-mysql.inc.php on line 348

 Актуално


 Поръчай сега
 Порция смях :)

Катаджията дълго гледа книжката на спрелия шофьор и накрая казва:
- Абе нещо не ми харесва тая книжка... Нещо със снимката май не е наред?
- Какво не е наред бе, старши? Ето ме на снимката - третия отляво съм!

 Статия

Риболовният рай – Риба Роха, Испания

Риби и Такъми (бр. 12 / 2011 г.)

Здравейте приятели,
Настоящият разказ описва едно невероятно преживяване в риболовния рай, наречен Риба Роха - Испания, на един млад риболовец, търсещ нови и запомнящи се риболовни емоции.

 

От Иван Славов

 

Пътуването
След много сериозна подготовка и предварителна организация, която протече около един месец, потеглих към мечтаната дестинация на 04.09.2011 г.
Тъй като предприех това пътуване сам, най-изгодният и бърз начин беше със самолет до Барселона /330 евро с включени 3 багажа/ и от там с кола под наем /130 евро за 8 дни + 30 евро за горивото/.
Пътуването до Барселона трае около 3 часа, а от летището до Camp-a - лагера, хващайки крайбрежните магистрали през Тарагона, имате още около 2 часа и половина с нормално каране в рамките на ограниченията. Риба Роха /Riba-roja d'Ebre/ се намира на около 180 км северозападно от Барселона. Язовирът е построен по поречието на река Ебро, която е най-дългата и пълноводна река в Испания - 910 км. Пътят преминава през живописни планински райони, с чудесни гледки, каньони и разбира се покрай самата величествена река.
Около 22 часа местно време пристигнах благополучно в Camp-a. Използването на GPS е задължително при такива пътувания, тъй като вариантите за избор на маршрут не са малко и може много лесно да се объркаш. За разлика от България, където имаме само един път, който може да се нарече магистрала, в Испания магистралите представляват една мрежа от пътища, свързани със сложни детелини, кръгови кръстовища и пр., а слизайки от магистралите, вариантите се умножават.

 

Camp-a
И така, акостирайки на паркинга на Welscamp Riba-roja /Wels в превод от немски език означава Сом/, започна приключението. Като един истински Survivor бях избрал престоя ми там да бъде на палатка, поради което започнах разпъването й, надуване на дюшека и приготвяне на спалния чувал. Това бе горе-долу багажът, който се помещаваше в сак №1. Предвидливо бях взел две консерви с храна, които ме спасиха в този късен неделен час. След като консервите бяха ликвидирани, вече можех спокойно да поема въздух в очакване на едноседмичния non-stop риболовен маратон, който ме очакваше сам сред девствената природа и изобилието от риба.
Welscamp e разположен на няколко километра от стената на язовир “Риба Роха”, в първия голям залив, на около 50 м над нивото на водата, от където се разкрива величествена гледка.
Има различни възможности за престой – от палатка /около 220 евро за 8 нощувки/, кемпер, рибарски бунгала, луксозни бунгала, хотел, до риболовни корабчета.
Къмпинга е разположен сред маслинова горичка, с хубава сянка и всички условия, необходими за къмпингуване – закрити душове с топла вода, беседка с пейка и маса, хладилник, фризер, барбекю, чисти тоалетни, ток, ежедневно почистване на всичко изброено по-горе.
Бунгалата предлагат малко по-луксозен престой от избралите като мен палатка, разбира се и на малко по-висока цена, но при група от четирима души, цената на човек за спане в бунгало става доста
прилична /около 250 -300 евро за една седмица/.
Точно под къмпинга и бунгалата се спускат два бетонни пътя до залива, които водят до изградения кей за лодките, риболовното магазинче, от което можеш да си купиш стръв /червеи, живи рибки – малки и големи, змиорки, пелети и др./ и всякакви риболовни такъми, ресторантче, в което готвача приготвя храната на избралите да се хранят на готово, място за спускане на колесарите, хотелчето и останалата база на camp-a.

 

Ден първи:
Първата ми задача, след като хубаво се наспах, бе да заредя хладилника с провизии. Запътих се към най-близкото възможно място за пазаруване – град Фликс, който се намира на около 15 км от camp-a. В селцето Риба Роха, което макар и по-близо на 7 км, нямаше супермаркети, за което имах и предварителна информация. Бързо се ориентирах в обстановката и намерих добър супермаркет, от който си закупих всичко необходимо - храна, вода, биричка, безалкохолни, скара за барбекюто в случай че не хвана риба. Това последното би следвало да е по-скоро шеговито казано, но все пак, знае ли човек. Я по-добре аз да си се подсигуря! Напълних колата и обратно към базата. За съжаление нямах време да се разходя в това много приятно малко градче, разположено също на река Ебро, но пък за сметка на това дългът зовеше.
Пристигайки в camp-a веднага се насочих към риболовната база и кея с лодките. Там ме посрещнаха любезните домакини - всичките германци, начело със собственика. Получих си риболовния лиценз /40 евро, който важи за една година/ с карта на язовира и инструкции за риболова там, лодката - около 4,50 метрова метална лодка с мотор 13,5 или 25 коня с два пълни резервоара /250 евро за седмица без горивото, което се плаща по около 1,5 евро/л накрая/, сонар /30 евро за седмица/, бидонче за стръвта /безплатно/. Накрая получих и много пожелания за успешен риболов и разбира се „На слука”, както и да се превежда това на немски.
Хората там наистина са много точни, любезни и учтиви и ти помагат за всичко, за което ги помолиш, като започнеш от някой тип монтаж, който не ти е познат /например монтажа на буй с клипс система/ , съвети за монтажа на кльонк, съвети за избора на място, различните начините на риболов, удачни за улова на различните видове риби, за конкретното място, ежедневна информация какво къде кълве, колко, кога и т.н. Дори ти предлагат да ти изчистят, и не просто изчистят а филетират рибата, която си уловил и която искаш да си запазиш.
Всичко, което ползваш и купуваш ти се записва на един специално изготвен лист /сметка /, който се води на твое име и която сметка се плаща на края на престоя. Можеш да си купиш, както направих и аз, дори нещата от витрината, като специално изработени кльонкове, направени само за Welscamp от един от най-добрите майстори на кльонка в Германия. Можеш да ползваш въдици под-наем, ако нямаш подходящи или не си успял да си вземеш, тъй като си със самолет. Като едно малко отклонение от темата, но не съвсем, е въпросът за преноса на риболовните такъми при пътуване със самолет. Моите такъми бяха събрани в сак №2 и в специално изработен от мен тубус за въдици, представляващ багаж №3. Тубуса, поради липсата на подходящ в магазините, си изработих сам. Използвах ПВЦ тръба φ110, с една пластмасова капачка и една гумена, за да се слага и маха по-лесно.
Капачките отвътре са уплътнени с дунапрен, за да пазят от удари, а за самият тубус си уших калъф с дръжки, което даде цялостен завършек на средството, с което трябваше да се транспортират въдиците. Така успях да взема цели 8 въдици /2 за сом, 2 за влачене, 3 телескопа, една за спининг/. Всичките въдици пропътуваха пътя до Испания и пристигнаха обратно в София невредими.
И така, до ранния следобед вече бях сглобил всички въдици, подготвени за различните видове риболов /за дребна риба за стръв, за по-едра риба за стръв, за бяла риба на плувка, за влачене, за спининг, за сом/, стабилно хапнах и поех в атака.
Нямах търпения от къде да започна. Тръгвайки с лодката всяко едно място в язовира, заливче, отвесни скали, шавари, паднали дървета ти се струват перфектни за риболов. Реших да започна с тролинг, което едновременно с риболова, щеше да ми позволи да разгледам язовира, да проуча релефа и дълбочините, да видя къде се намират рибите, пък и да се опитам да хвана първата си риба на Риба Роха. Първоначално риболовът не тръгна много добре. Имаше късания, някои от които не бяха от потънали дървета, а може би от сериозни риби, тъй като на едната въдица бях заложил на воблери със значителни размери. Навлизайки в един от големите заливи, точно пред носа в по-плитката част, върхът на едната пръчка рязко се огъна. Спрях лодката и започнах да навивам. Отсреща се усещаха подръпвания, явно не на голяма риба. И ето го, първото сомче от Риба Роха – около килограм. След това веднага последва втори тегел и нов удар, този път на блек бас /черен костур/, около 700-800 г, който оказа доста съпротива. Това бяха перфектните риби за стръв, които бяха запазени с перспектива за предстоящия нощен риболов на кльонк.
Не оставаше много време до свечеряване. Направих още няколко тегела на същото място, но без успех. Насочих се към няколко много добри места даващи надежда, че крият големи риби и подготвих мултипликаторите. След безуспешна смяна на няколко места, се насочих към нашия залив. Вече беше тъмно и рибата стана много активна. Чуваха се постоянни плясъци на малки, големи и огромни риби. В залива пред кея с лодките се събираше доста дребна риба, което провокираше и хищниците. След още около час упорито кльонкане, без наличие на удари, вече бях доста уморен и реших да поспя, за да съм свеж и да започна втория ден, както подобава – на изгрев слънце. Равносметката беше две риби – малко сомче, добър блек бас, риба която не бях улавял до сега както и няколко късания. Все пак за няколко часа резултата беше положителен. Можех да легна доволен в очакване на утрешния ден.

 

Ден втори:
Вторник 6,30. Часовникът зазвъня нетърпеливо. Скок от легнало положение, бързо оправяне и бегом марш към лодката.
Денят премина доста динамично в редуване на различен тип риболов, пълноценна почивка и силна храна. След като получих информация, че през нощта един от гидовете заедно с двама риболовци-туристи са хванали 5 сома на кльонк в посока заливите към стената, реших да се подсигуря със стръв за по-сериозен нощен риболов. Оказа се, че там влаченето не е предпочитан риболов, или поне не е в тази част на язовира, където дълбочините са значителни - до 25 м, като на 2 м от брега дълбочината е 7-8 м. Момчетата, работещи в camp-a не ми препоръчваха особено влаченето. Почти всички ловяха на плувки 8-10 г, на жива рибка /малки червеноперки/, закотвяйки се близо до скали или пред шавари от по-плитката страна на язовира /10 -15 метра/.
Взех си една кутийка шарени червеи и се запътих към близките шавари, където без захранки, кюспета, хляб и т.н. само със стръв шарен червей хванах 15-тина червеноперки около педя и още двайсетина малки за бяла риба. Живарникът, който беше прелят в голям син бидон, беше пълен и готов за вечерта. Около час влачих без резултат и се прибрах за обедна почивка и дрямка под маслините.
Условията, които предлагаше къмпинга, позволяваха да си приготвиш хапване, както подобава – скаричка на барбекюто, салатка, студена биричка от хладилника.....
След това лирично кулинарно отклонение следваше най-логичното – лек следобеден сън под маслиновите дървета, придаващи много специфично усещане в тези топли следобеди. Времето през целия ми престой беше като по поръчка. Около 30 градуса през най-топлата част на деня, до 21-22 градуса през нощта, което позволяваше да спиш на стайна температура, но на открито през нощта, а през деня да събираш слънчеви лъчи под подухващия ветрец, без да чувстваш онзи тежък задух на горещите летни дни. Септември може би е един от най-добрите месеци за риболов на това място. Ето така се живее до 100 години!
След пълноценната почивка беше време да поемам към язовира. Реших да направя няколко тегела преди да дойде сомското време. Въпреки не много добрите резултати от тролинга до момента, не се отказвах и упорито продължавах да кръстосвам язовира, макар и да бях единственият, който практикува този вид риболов в тази част на язовира. Хората в преминаващите покрай мен лодки понякога ме гледаха доста странно, когато виждаха поставените в стойките въдици и влакната зад тях. Явно не това беше най-подходящият начин, но отказване нямаше. За сметка на това всички бяха усмихнати, кимайки или поздравявайки с ръка, позитивно настроени, което личеше от начина, по който комуникираха и разказваха за успеха си през деня, но най-важното което усетих, беше нагласата с която тези хора бяха тръгнали да риболовстват. Те бяха отишли да прекарат времето си, наслаждавайки се на хобито си и знаейки, че рибата е там, има я, много е и ще я хванат. Пък и да не я хванат – все едно. Точно тази настройка и начин на мислене те кара да се чувстваш различно, да започнеш да мислиш по-друг начин – нещата, за които си струва да посещаваш различни места, култури и народи.
Другото нещо, което прави впечатление е изключителната чистота. Никъде не можеш да видиш пликче, найлонче, пластмасова бутилка или какъвто и да е друг отпадък, както на сушата, така и във водата. Всеки, който е избрал да лови от брега, след като напусне мястото, на което е прекарал един, два дни, а дори и седмица, го оставя така, сякаш никой не е стъпвал там преди. Това се прави не само защото има глоби, но най-вече заради начина на мислене на хората. Те знаят, че дори и повече да не отидат там, ще има други след тях, които биха се чувствали некомфортно и дори зле, ако намерят на мястото, избрано за почивка отпадъци, на фона на тази прекрасна природа.
Следвайки този ред на мисли, спазването на всички останали правила беше в реда на нещата, дори и при липсата на проверяващи. Какво да правиш – манталитет. Риболовните лицензи включваха определен участък от язовира, който започваше от стената и завършваше на 10 км от нея, обхващащ и поречието на една от вливащите се сравнително големи рекички. Пускането на рибите не е задължително, но въпреки това рибите се улавяха, снимки и обратно във водата. Единствено се задържаше по някоя по-добра бяла риба, която немците си филетираха и слагаха във фризерите. Не разбирайте обаче, че говорим за т.нар. „месарница”, която наблюдаваме по нашите водоеми. Просто някоя друга вкусна бяла риба, която да метнат на скарата или занесат вкъщи, което на фона на количеството, което можеш да уловиш /5-10-15 броя на ден ако ловиш само бяла риба и уцелиш мястото/ дори е абсолютно незначително.
Нещото обаче, което ми направи най-голямо впечатление беше, че всеки един от туристите-риболовци в camp-a си оставяше такъмите /въдици, кутии с воблери, чанти с принадлежности и т.н./ вътре в лодката без да ги прибира обратно в бунгалото, палатката или колата. След като едно от момчетата от Welscamp забеляза, че аз си прибирах всичко обратно от лодката, ми каза усмихнато, че няма проблем да си оставя всичко за удобство в лодката. Просто никой няма да открадне нищо, дори и през нощта. Това не се е случвало. Бях малко притеснен единствено през първата нощ, но след това го приех като нещо нормално и всичко си седеше така както го бях оставил без да мисля, че в лодката има вещи за например над 1 000 или 2 000 лева. А защо това да не бъде и тук, в България? Всичко зависи от самите нас.
Нощта наближаваше и аз поех в посока към дълбоките заливи преди стената, където миналата нощ колегите бяха хванали 5 сома, три от които над 1,5 м. Интересното е че там сомовете ги мерят не на килограми, а на метри. Това е може би така, тъй като сомовете се пускат обратно, с полагане на съответната грижа за запазване на рибата жива и здрава, без да бъде окачвана на куки и въжета по дърветата. Надявах се, че ще имам успех, може би не същия като на колегите, но поне някоя малко по-сериозна риба. До този момент най-голямата ми риба на кльонк беше сомче около килограм, а общия брой риби уловени на кльонк – 2. Тези „значителни” постижения бях натрупал последните два сезона и вече започнах да си мисля че или наистина вече няма риба в българските водоеми или може би аз нещо бъркам. Първото е ясно, че е така, а второто го приемах с ясното съзнание, че това все пак не е никак лесен риболов, аз все още съм в началото. Все пак имах вече опита от доста излети, както и нощни такива, така че нищо не ми оставаше, освен да видя какво мога.
Двете сомски въдици бяха подготвени. Едната беше направена с монтаж на директно олово, единична и тройна кука, а другата с голяма 300 г тапа и отново единична и тройна кука. Обичам да експериментирам, както в случаите, когато нямам успех, така и когато имам.
Приближих първия залив, прегледах релефа и заложих стръвта – две червеноперки от тези по педя, които бях уловил през деня. Заливът беше съвсем малък, по-скоро една чупка, която предхождаше един по-голям залив. Мястото ми хареса, тъй като имаше доста изразяваща се разлика в дълбочините - от 14 метра падаше на около 7 метра, а в самото начало на залива имаше потънали дървета. Това изглеждаше, че е мястото както го пишат в дебелите книги. Вече беше тъмно. Тишина. Водата беше гладка като тепсия и съвсем лек ветрец подухваше, така че да носи много бавно лодката – отново като по учебник. Започнаха да се чуват плясъци на риби, някои от които бяха определено на много големи екземпляри. Рибата се активизираше и плясъците зачестяваха. Това радваше ухото и даваше допълнителни надежди, че може нещо да се случи. След две-три преминавания през малкото заливче, на поредното, малко преди лодката да приближи плитчината и да събера въдиците за нов опит, въдицата на директно олово започна да вибрира. Леко се наклони върха, след това се разтресе. Нещо се опитваше да ми отмъкне стръвта. Последва малко по сериозно накланяне на върха. Реших да засичам. Рязко дръпнах въдицата и тя започна да вибрира. Навих няколко пъти и усетих, че има нещо отсреща, но не оказваше особена съпротива. Казах си – отново някое от онези бебенца сомчета ми изяде стръвта. В този момент обаче, както бях неподготвен, усетих нещо много силно да дърпа, върха започна да се накланя без да мога да удържам въдицата. Едва успях да я задържа и да не я изпусна, но в същото време върха почти беше опрял борда на лодката и можеше да се счупи цялата въдица. Авансът поддаде съвсем леко, но не достатъчно, че да овладея ситуацията. С движение на въдицата напред към водата, за секунда успях да взема предимство. В този момент рибата тръгна на обратно под лодката и цялата въдица беше потопена надолу във водата. Чак тогава авансът започна да отпуска повече. Лодката се извъртя от зверското дърпане на рибата и най-накрая успях да заема позиция, да хвана здраво въдицата и макарата. Рибата се стрелна към брега и аз просто се опитвах да я удържа. Изведнъж линията олекна. Всичко това се случи толкова бързо, че ми мина като кинолента. Това така да дърпа една риба го бях гледал само в You Tube. Определено рибата беше от онези, за които всички тук бяха дошли – чудовище над 2 метра. Уви, рибата дори не беше скъсала. Беше се откачила и когато навих влакното, на куките имаше един клон. Рибата се беше скрила обратно в скривалището си сред потъналите дървета. Както казаха едни германци, посещаващи за девета поредна година това място, рибата там още преди да клъвне знае къде ще се скрие. Трябваше си сериозен майсторлък, за да имаш успех на това макар и изобилстващо от риба място. За около минута гледах с празен поглед клона, който извадих вместо риба и осъзнах, че това може би е била рибата на живота ми. Е, има и други риби на живота ми. Та нали точно за такива емоции бях дошъл.
Продължих да облавям района, обходих и следващия залив, и не след дълго късметът отново ми се усмихна. Първоначалният удар беше доста сериозен и след силна засечка рибата тръгна. След няколкоминутна борба първия сом беше в лодката. Рибата беше 9,480 кг.
Е това вече беше нещо, или поне за мен, тъй като колегите, които са хващали много такива сомове, търсят след това наистина „голямата риба”. Рибата беше уловена около 22 и 30 часа. А нощта едва сега започваше.
Продължих да настоявам в същите два залива, този с потъналите дървета, в който се криеше голямата риба и този в който улових първият си голям сом.
Не след дълго последва нов удар – още по силен от този на десеткилограмовия сом. Рибата определено беше доста по-силна. В този, както и при предния удар обаче вече бях подготвен и не дадох никакъв шанс на рибата. Не бързах. Търпеливо изморявах рибата с регулиран аванс, без резки движения и умело водене. След няколко силни пляскания и засилване към дъното, рибата се предаде и влезе в лодката.
Чудесен екземпляр малко над 1,5 м и около 20 кг. Ролетката и кантарчето бяха под ръка за документиране на събитията. Меренето на такава риба се оказа доста трудно за сам човек в лодка. Убедих се защо тези риби се измерват на дължина, а не на килограми.
Това беше тръпката, която очаквах да получа. Тези, които са изпитвали това чувство ме разбират, а на тези, които все още не са, пожелавам успех да го усетят някой ден.
Заснемането беше малко сложна задача, тъй като оставяйки на самоснимачка фотоапарата в единия край на лодката имах десет секунди да изтичам до другия край, да вдигна сома и да застана в някаква подходяща поза. Сложна операция – но не и невъзможна. Както се казва – няма невъзможни неща. За тази силна риба не е проблем да седи и малко по-дълго на сушата, без това да е проблем, но все пак скоро пое пътя към дълбокото. Сега вече знаех че първият удар, онзи зверският, при който рибата избяга в подводната гора, е бил наистина на чудовище. Този 20 кг сом, въпреки значителната си сила, не можеше да се сравнява с „влака”, който бях закачил. Но влакове много – поне това важеше за Риба Роха.
Вече беше около 1:30 часа. По плясъците личеше, че рибата видимо продължаваше да е активна. Отново не след дълго имах нов удар. Рибата този път беше около 5 килограма. Прилична съпротива от нейна страна, а аз се наслаждавах на борбата. Въдиците, които бях взел за сом, не бяха типичните сомски въдици от една част. Бях взел други доста здрави и стабилни въдици от две части, тъй като изискванията за багаж на авиокомпанията не позволяваха тубуса, респективно въдиците да бъдат по-дълги от 1,60 м, поради което оставих „тоягите” от една част в къщи. Именно това, че тези въдици бяха по-гъвкави и не толкова яки колкото „колците” от една част, ми създаваше и допълнително удоволствие от по-трудното изваждане на рибите.
Междувременно имах и други удари на въдицата с тапата, които завършваха с рязко дърпане и открадната риба. Методът с директно олово беше по-резултатен.
Към 3 часа реших да се насочвам към camp-a, като преди да се прибера смятах да пробвам и в нашия залив.
Там след около половинчасово „тропане” се показа и четвъртия сом за тази вечер. След като освободих влакното, така че при удар свободно да се развива, първото кълване веднага даде успех. Тапата потъна рязко и изчезна за секунда към дълбокото. Засичане и рибата беше там. Показа се сомче около 3 кг.
Четири риби за една вечер, един „зверски” удар на огромна риба, няколко празни удара. Това се оказа много повече от колкото очаквах.
Време беше за сън след тежката борба със силните риби и среднощното риболовно бдение.

 

Следва продължение


 Добави коментар
  Вашето име: 
  Email:  
  Коментар:  
   
*Всички коментари се публикуват след одобрение от оператор

Архивни статии


Тук е събран голям масив от статии на наши и чужди автори, публикувани в сп. "РИБИ И ТАКЪМИ" и "РИБАРСКИ ВЕСТНИК". Систематизирани са по теми и години.

Риболов на мач
Риболов на щека
Риболов на плувка
/други/
Захранки и стръв
Възли и монтажи
Риболов на фидер
Шаранджийски риболов
С муха и шнур
Риболов на сом
Хищници на спининг
Хищници на стръв
Подледен риболов
Морски риболов
Спортен риболов
Теория
Риболов по света
Интервюта
Такъми
Маршрути
Репортажи
Страници: 1  2  3  4  5    » 
Бели червеи или захранка в студените дни
Много са споровете относно това дали е оправдано ползването на захранка в студените дни. Дали рибите ще се съберат на нея или е по-удачно само да се стреля бял ...
Съдържание
Актуално За скобари на Дунав / 4 Калоян Белополски за пролетния риболов на скобари на мамка С муха и шнур Привлечи и излъжи / 10 Пол Ричардсън лови, като ...
За есенни бели мрени
 От Краислав Димитров   Нещо взеха да ми омръзват щуките. Загуби ми се тръпката. То като с пържолите... всеки ден пържоли, пържоли и на десетия ...
За щуки напролет
  Здравейте читатели. В тази статия, ще се опитам да споделя опита си с вас в ранния пролетен риболов на щука в затворени водоеми, защото именно част от ...
Скобара и хляба
  От Калоян Белополски   През месец декември, а може би и през цялата зима, чак до дните на март, в които реките прииждат от топящият се сняг, ...
Съдържание
Риболов по света Риболовната магия на Англия II /4 Калоян Белополски за интересния риболов на английски сьомги Зимни хищници Червеи за голям костур ...
Тайните на Чарлз Жарден
Чарлз Жарден говори за нещата, които ни позволяват да извлечем максимума от отиващата си зима и от началото на сезона за риболов на ...
Зарганите идат!
Ловят се на бомбарда по цялото южно Черноморие Всяка есен изключително актуален става риболовът на заргани по морето. В последните 7-8 години стотици ...
Време за морунажи
от Калоян Белополски   С напредването на есента и началото на зимата все повече видове речни риби постепенно спират да се хранят. Най-вече ...
Със спининг за кефали
В онзи следобед преди повече от 20 години на Тунджа не се виждаше жив човек. Току-що се бях снабдил срещу 18 лева с нова пръчка от фибростъкло ...
Страници: 1  2  3  4  5    » 
 Топ новини
 Новини


 Времето утре
Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6 Warning: file(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 27 Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6