Актуално


 Поръчай сега
 Порция смях :)

Съдия пита свидетеля:
- Какво направихте, когато видяхте обвиняемата да удря съпруга си по главата с ютията?
- Ами обадих се на годеницата си и й казах, че съм размислил и няма да се женим.

 Статия

Бой по платиките

Риби и Такъми (бр. 11 / 2011 г.)

 

От Краислав Димитров

 

Отдавна исках да пробвам летния риболов на платики. Веднага след забраната е лесно, рибите са до брега и риболовът лесно се получава, но с настъпването на жегите, по всеобщо мнение, рибите се изтеглят навътре в по-студените и дълбоки води, където се достигат предимно с фидер или дънни въдици. Искаше ми се да проверя дали наистина е така и дали няма да мога да привлека и задържа рибите близо до брега със захранка.

 

След адския порой, който ме пра в продължение на няколко часа на една от милионите пъстървови реки в България в неделя, та се наложи даже да си пускам парното в колата, за да се стопля и да пия превантивно хапове вечерта, ми трябваше само един ден, за да забравя всички тези несгоди и пак да ми се приходи за риба.
Малко увещания от един мераклия, кандидат риболовец в понеделник, и се навих да пробваме платиките на яз. “Искър” във вторник.
На моя мераклия не му се ставаше рано сутринта, тъй че тръгнахме към осем. Безумно късно, според мен, - опасявах се, че горе ще е лудница и няма да има къде да заметнем. Оказа се, че не съм прав, дали заради волейбола или заради черните облаци над Рила, но хора почти нямаше.
Но да карам по ред...
Тръгнахме към осем и със спиранията за стръв, за ядене, за хапче за зъбобол (че ме е подхванал един зъб, понякога чак риба не ми се лови от болка), за задължителното кафе на спътника ми, че тъй бил свикнал, около десет и половина най-накрая се изтипосахме на язовира.
Удивително, но горе до пътя имаше паркирана само една кола, което доста ме притесни. Има нещо гнило в “Искъра”, както е казал Великият Шекспир.
Натоварихме се като магарета с багажите и се спуснахме към водата. А там - изненада. Толкова спокоен никога не съм го виждал тоя язовир: Блеснала се една вода като огледало за облаците над главите ни, които бързайки да не пропуснат далаверата, са се скупчили отгоре и подобно на малки деца се кривят и заемат причудливи форми. Около водата пък, подобно на рамка около огледалото, се обрамчила една пищна зеленина, чак неудобно да му стане на човек къде се навира в тая красота природна да разваля пейзажа. Не стигат тия красоти, ами и почти няма рибари. Само няколко човека с намусени физиономии, пръснали се по брега и нехаещи за красотата наоколо втренчено впили погледи в скучаещите плувки.
Приближих се към най-близкия и го попитах как е. Колегата намусено ме погледна и с половин уста сподели, че такъв каръшки ден не бил имал. Само 4 платички бил уловил от сутринта. А миналия ден колко риба ловели хората...
Огледах се около него и забелязах малка кофичка с някаква бърканица на дъното - явно захранката. Вперих поглед и към останалите колеги в далечината и установих, че и при тях липсват следи от захранка. Вътрешно се усмихнах и даже успокояващо намигнах на спътника си, който се бе притеснил от изказването на колегата.
Заехме място на около двайсетина метра от скучаещия колега. Сложих сондата и заметнах. Набързо намерих малка площадка на 7-8 метра пред мен, на дълбочина от 4,50 метра. Идеалното място за лов с болото. Нямаше да се налага да слагам подвижни плувки и т.н.
Време бе да забъркам манджата. От предната вечер бях запарил няколко кила кюспе с прибавено вътре половинка жито, шепа ленени семена и шепа коноп. Изсипах ги в кофата и добавих още две кила едро смляна царевица. Основата ми бе готова. Време бе за миризмите:
- Пакет 2,5 килограма "Трапер" за "Шаран, лин и каракуда"
- 1 кг "Бисквита шоколад"
- половин пакетче ароматизатор на VDE "Карамел"
- половин пакет "Млян коноп"
- 100 г "Кокосови стърготини"
- 100 г "Шоколадови пръчици"
- 500 г изпънат бял червей
- две шепи кастери

Смесих всичко това и получих една ароматна смес, от която чак на мен ми идеше да захапя.
Набързо метнах десетина топки портокалки на избраното място и се заех да правя въдиците. Бях решил да ловя с болото и на фидер.
Сложих 20 г хранилка на фидера, повод 40 см и кука 14-ка. Заметнах на 20 метра встрани и слагайки мартеничка на болото, го заметнах и него.
Монтажът ми на болот бе следният - плувка с топче за платика от 3 г, основно утежнение от едри сачми, педя под тях дроперче, още педя и още едно. До него микровирбел, на който вързах повод 0.10, около 30 санта и кука 14-ка.
Едва що заметнах болото и плувката бавно се надигна. Засечка и първата платика пътуваше към кепа и съответно живарника.
Заметнах пак и след секунди ситуацията се повтори.
Трето замятане, кълване и някак по-мощна съпротива отдолу. С много кеф плъзнах в кепа бабата на бабите.
Метнах още три топки захранка и рибите полудяха. Започнаха да взимат още при пропадането. Дърпах риба след риба, колегата също измъкна няколко. Наоколо започна да се чува мърморене, че сме седнали върху рибите, имали сме ебаси късмета да ги уцелим и други подобни. Явно на никой не му правеше впечатление, че аз хвърлям храна, а те не.
Тъкмо влязох в ритъм и изведнъж небето взе, че се продъни.
За секунди бреговете се изпразниха, а ние се принудихме да се скрием под чадъра. Тая ситуация веднага бе преценена като подходяща от един колега, който се намъкна на мястото ми. Застана между двете ни въдици и невъзмутимо заметна. С к’ви псувни изскочих изпод чадъра не е истина. Чак дъжда като че ли се поуплаши и сякаш стреснат намали силата си. Набързо прогоних натрапника и използвах излизането си под леещите се струи, за да подам още няколко топки храна, за да не избягат рибите, а да ме чакат.
Дъждът продължи около два часа и за това време още няколко пъти излизах, за да храня.
Най-накрая спря. Болото ми обаче бе мокро и кордата адски залепваше да бланката, което правеше невъзможно замятането. Оставих го да позасъхне и използвах времето да закускообядвам, наслаждавайки се на гледката.
Язовирът отново се бе изгладил и облаците пак започнаха играта си на муцунки над природното огледало. Между тях се виждаше, ярко синьото, измито и чисто като детска сълза небе, а срамежливо криещото се зад облаците слънце изстрелваше своите стрели по далечните снежни върхове на Рила. Идилияяяяяяя ...
Болото ми изсъхна, тъй че можеше вече да започвам с риболова. Скоро изкарах една платика, после още една. Но нещо не беше както трябва. Интервалите между кълванетата бяха прекалено големи, което ми подсказваше, че ловя случайни платики. Явно бяха омели храната сега малък брой се въртеше отдолу и обираше последните частици.
Реших да приложа изпитана тактика. Повторно стартово захранване. Още десет топки полетяха във водата, разкъсвайки сякаш заспалата повърхност. Десет минути по-късно нещата си дойдоха на мястото. Кълванетата следваха едно след друго. Скоро ми се наложи да извадя още един живарник, защото се притесних, че рибите ще започнат да измират, нагъчкани една в друга. Това бе посрещнато с мърморене от колеги от другата страна на залива, които още бяха капо, и скоро огромен ваглер, заметнат отсреща, се приземи на няколко метра зад плувката ми. Скрито се усмихнах и не казах нищо. Рибите бяха събрани плътно върху петното и не мърдаха оттам. Самият аз пробвах на няколко пъти да заметна встрани от петното, ей-тъй за проверка, но кълванета нямаше. Продължих да вадя риби в добро темпо пред скучаещия ваглер на колегите. Ритъмът ми се нарушаваше само от честите оплитания на колегата ми, които се налагаше да разплитам. Момчето сега се учи и замятането на дълбочина от 4 метра с боло от 4.50, което му бяха продали в магазина, като въдица за язовирски риболов, силно го затрудняваше. Освен това той по никакъв начин не искаше да приеме, че платиките кълват с повдигане и упорито чакаше потапяне на плувката, игнорирайки всякакви такива глупости като надигане на плувката и повеждане встрани…
По едно време риболовът взе да ми поомръзва, а и привърших захранката, тъй че реших да приключваме.
Извадих живарниците и се изумих колко риба има в тях: на око около 30-35 кила. Повече от отлично за петте часа същински риболов! Преобладаваха платики около 300-500 г и десетина около 0.800 до кило,
както и бабата на бабите.
Не рискувах изобщо да надигам главата на кепа с рибата вътре, а направо я обърнах във водата.
За радост повечето от рибите отплуваха. Само седем бройки останаха с обърнати кореми до брега. Те бяха гребнати с кепа и връчени на колегата да ги носи вкъщи, с пожеланието да не се отказва от риболова, щом опита пържена торба с кокали .
Получи се перфектен риболов в ритъм. Захранката отново оказа своето благотворно влияние. Въпреки летните жеги и променливото време водните „прахосмукачки” отново бяха на линия, предлагайки един динамичен и емоционален риболов на едри риби.


 Добави коментар
  Вашето име: 
  Email:  
  Коментар:  
   
*Всички коментари се публикуват след одобрение от оператор

Архивни статии


Тук е събран голям масив от статии на наши и чужди автори, публикувани в сп. "РИБИ И ТАКЪМИ" и "РИБАРСКИ ВЕСТНИК". Систематизирани са по теми и години.

Риболов на мач
Риболов на щека
Риболов на плувка
/други/
Захранки и стръв
Възли и монтажи
Риболов на фидер
Шаранджийски риболов
С муха и шнур
Риболов на сом
Хищници на спининг
Хищници на стръв
Подледен риболов
Морски риболов
Спортен риболов
Теория
Риболов по света
Интервюта
Такъми
Маршрути
Репортажи
Страници: 1  2  3  4  5    » 
Съдържание
Актуално Реката на гигантите /4 От Калоян Белополски. Сомовете от култовата река По Пъстървов риболов За големи пъстърви с мъртва рибка /10 Станил Йотов ...
Съдържание
Риболов по света Риболовната магия на Англия I /4 Калоян Белополски за интересния риболов на английски сьомги Хищници Зимни щуки /10 Станил Йотов. Къде и ...
Река Искър и кефалите през зимата
От Пламен Панталеев   Зимата е един от най-благоприятните сезони за едрите кефали. Това са рибите, които се ловят най-трудно през лятото. Когато ...
Тайните в подледния риболов на костури
   За някои риболовци зимата е време за червено вино, греяна ракия и стоене на топло. За други сега започва големият купон. Краят на декември и ...
Пъстървата през февруари
  Началото на февруари е забележителен момент за една по-особена каста риболовци – онези, които ловят пъстърва. През първия уикенд на месеца се ...
Последният влак към Велека
08.12.2009. Гледам прогнозите за времето и виждам, че ако искам най-накрая да отида до река Велека, точно следващият ден e подходящ - след това настава дълга ...
За есенни бели мрени
 От Краислав Димитров   Нещо взеха да ми омръзват щуките. Загуби ми се тръпката. То като с пържолите... всеки ден пържоли, пържоли и на десетия ...
Истината за паметта на рибите
 Д-р Стив Гарнър   Широко разпространен е митът, че рибите имат къса памет, която може да бъде измерена в секунди. Ако ловите, или работите с ...
Как да хванем трофеен кефал през зимата?
Най-добрата зимна захранка са белите червеи, подавани с прашка   От Калоян Белополски   Една от малкото активни риби в реките през цялата зима ...
Спортната 2009 година
  От Ян Ван Шендъл   Крайно ми е неудобно! Преди повече от два месеца обещах на главния ви редактор нова серия статии за сп. “Риби и ...
Страници: 1  2  3  4  5    » 
 Топ новини
 Новини


 Времето утре
Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6 Warning: file(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 27 Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6