Актуално


 Поръчай сега
 Порция смях :)

Как правилно да забием гвоздей
1.Вземете гвоздея с лявата си ръка /ако сте левичар, съответно с дясната/.
2.Вземете с дясната си ръка чук.
3.Оставете гвоздея и чука на мястото им. Помислете малко. Вземете молив и отбележете мястото, където искате да забиете гвоздея.
4.Повторете действията, описани в т.1 и т.2
5.Опрете гвоздея на мястото, в което искате да го забиете.
6.Успокойте се. Поемете си дълбоко дъх. Обърнете гвоздея с острия край към мястото, в което искате да го забиете. /Не обръщайте внимание на факта, че така гвоздеят не е много удобен за държане – съвсем скоро ще се убедите от полезността на този съвет/.
7.Изпънете назад ръката, с която държите чука. Пребройте до три.
8.Издебнете момента между два удара на сърцето и с рязко движение нанесете удар по гвоздея с чука.
9.Изпуснете гвоздея и чука и стиснете наранения пръст с дясната /ако сте левак – с дясната/ – ръка.
10.Извикайте “АААААААААААААААА!” или онова, което обикновено крещите в подобни моменти. Преди да извикате, постарайте се да се убедите, че наоколо няма жени, деца и /евентуално/ съседи.
11.Обработете раната, ако има такава, с дезинфекционен разтвор и бинтовайте пръста. Ако рана отсъства, повторете всички стъпки от началото на инструкцията.
12.Намерете керпеден или плоскогубци.
13.Хванете гвоздея с клещите. Изпуснете гвоздея. Изпсувайте или – при наличието на жени, деца и /евентуално/ съседи – изпсувайте шепнешком.
14.Повторете действията, описани в горната точка 10-15 пъти.
15.Постарайте се да се успокоите.
16.Успокойте се. Помислете за това колко щастлив ще бъдете, когато постигнете желания резултат.
17.Отново вземете гвоздея и чука, както е описано по-горе.
18.Отпуснете ръце.
19.Силно кажете: “Направо ми падат ръцете!”.
20.Вдигнете ръце, след тях гвоздея и падналия върху краката чук. Тихо и изморено изпсувайте.
21.Помолете комшията да забие гвоздея. Насладете се на процеса.
22.Заедно с комшията се убедете, че е невъзможно гвоздеят да бъде забит в бетонна стена.

 Статия

Ебро – приключения в меката на сомовете

Риби и Такъми (бр. 9 / 2011 г.)

 

от Красимир Костадинов - Върхара

 

Здравейте приятели,
От няколко години, откакто се запалих по риболова от лодка, мечтаех да отида на р. Ебро в Испания. Какви ли не легенди съм чувал от приятели, които живеят там. Кулминационната точка на решението ми да отида там бе наскоро гледан от мен филм по Дискавари "Сомове убийци".
Направих всичко възможно и се свързах с приятели, които живеят от много години в Испания. Нагласихме нещата и с помощта на Булсатком и Хоби -ТВ насрочихме дата за заминаване. Още в България започна трескава подготовка. С моя приятел Васил Кънчев всекидневно ровихме в нета и поръчвахме вобрери и примамки на Rapala, Tubertini и какви ли още не. Тук е мястото да благодаря и “Видракс”, “Майсторски риболов” и др. за помощта, която оказаха лично на мен.
Естествено откъм оборудване бяхме много боси. С какво ли щяхме да ловим тези големи риби, заслужаващи уважение. Тъй като пътувахме със самолет, трябваше да съберем възможно най малко багаж. Тази задача ограничаваше носенето на всевъзможни въдици и макари. По тази причина аз се доверих на спинингите Burkley Sceletor 40-70 г, Daiwa Exceller 30lb и Savagear 40-100 г. Макарите, естествено, трябваше да бъдат здрави и да издържат големите риби, за които жадувахме. Спрях се на 3 макари Tubertini Vertigo 5500, Daiwa Caldia 3500, и Daiwa Capricorn 4500. Общо взето искахме да направим няколко вида риболов - на сом, на бяла риба и на черен костур (black bass). Това и бе ангажиментът ми към телевизията - да ви направя свидетели на моето преживяване в страната на големите чудовища.
Дойде и дългоочаквания 16 юни – денят на нашето заминаване. Трябваше да летим от Букурещ до Сарагоса където щяха да ни чакат нашите приятели, и оттам с коли до Каспе, което се намира на 150 км от Сарагоса. Сутринта потеглихме с приповдигнато настроение аз, Васко Кънчев - мой приятел и главен виновник да обърна гръб на състезателния риболов, и оператора на ХБ-ТВ Монката. Пихме по кафе и още с тръгването Васко каза, че има лошо предчувствия с това пътуване. Естествено аз го отдадох на страха му да лети със самолет. Каза, че сутринта 3 черни котки са му минали път и ще се случи нещо. Не бяхме стигнали Хаинбоаза и жена му се обади, че породистото му куче е изчезнало, но скоро се разбра, че в Русе вече го бяха намерили. Отдъхнахме си, надявайки се само до това да е било предчувствието му.
Влязохме в Румъния, после в Букурещ. Очарован бях от наредбата на града, с пътища без нито една дупка, без големи задръствания... абе личеше си, че са дръпнали напред. На човек му става криво като знае какво е по българските пътища. Единственото ни затруднение в Букурещ дойде от факта, че са си спестили указателните табели за летището. Добре, че шофьорът имаше телефон с GPS та да намерим по-бързо летището. Там преминахме митническия контрол и а’ре в самолета - пътувахме с ниско бюджетна компания, натъпкани като копърки в консерва.
Нямаше и 3-4 часа и пристигнахме в Сарагоса. Посрещна ни хладно време с много силен вятър. Нашите приятели ни чакаха с колите - Пацо, Яшо, Васко Семков и Мариян. Разпределихме багажа и газ към Каспе. Пътуването мина в лакърдии за големи сомове и пристигнахме като за миг. Васко, Мариян и Монката отидоха да наемат хотел в с. Каспе, а аз тръгнах с останалите момчета до мястото на езерото да помогна да разпънат бивака. Не че съм толкова трудолюбив, но исках веднага да разгъна надуваемата лодка на Пламен и да влезна да повлача.
От Каспе до мястото на бивака пътувахме около 17-18 км по отвратителен черен път с големи и остри камъни. Колата, която ни следваше удари гума и я сряза. Отново проблеми! Още докато пътувахме по черния път и усещах, че ще стане нещо неприятно ,а по този път трябваше да ни извозват по 2 пъти на ден. Всички проблеми обаче веднага се изпариха от главата ми, когато стигнахме до водата – с красива гледка и много скачащи шарани. Опънахме палатките под дърветата на сянка и с Пацо трескаво започнахме да сглобяваме лодката. Нямах търпение да лупна един сом на фона на безрибието в България. Оставаха 3-4 часа до мръкване, а това е достатъчно да се срещна с мустакаткото. Влязохме във водата, разпънахме въдиците и хвърлихме воблерите. От бързане не взехме и сонар. След първия час без удар почнах да се съмнявам в приказките и легендите, които се носеха за Ебро. Аз си мислех, че влизам в аквариум: пускаш - сом, пускаш - бяла, забравяш да пуснеш - и той скочил в лодката. Да, ама не! Излязохме от водата по тъмно. Кристален валат, без чукане дори! Пацо каза, че е пълнолуние и рибите не са толкова активни. Настроението ми се скапа, имах да снимам цели шест филма, и както вървяха нещата, едва ли можех да направя даже два, а пълнолунието точно започваше. Дори хубавата салата и студената мастика не ми оправиха настроението. Според Пацо нещата щяха да се оправят, само да бързам бавно. Вечерта, когато отново се прибирахме по лошия път към хотела, ударихме и другата кола. Бяхме наистина къръци. Аман от несгоди, искаше ми се да мине най-сетне този ден и да забравим 3-те черни котки.
Сутринта станахме, пихме по кафе и нахвърлихме нещата, които трябваше да свършим до обяд. Първо - вадене на билети. Билетите се вадят в кметството и се плащат в банката. Цената за 1 година е 10 Евро. Испания е разделена на области и всеки билет си е за дадена област. Ние бяхме в област Арагон. Има и цена пакет за цяла Испания. Искахме да снимаме стъпка по стъпка, за да може зрителите да имат пълна информация как и къде стават нещата в Испания. Да, ама не - навсякъде ни забраняваха да снимаме.
Извадихме билетите и веднага тръгнахме да наемем лодка. Пътувахме 50 км и пристигнахме в много красив къмпинг. Там видях какво се казва спортен туризъм. Всякакъв вид водни спортове, осигурени естествено срещу заплащане, но напълно достъпни за джоба на испанците и не толкова по нашия. Поискаха ни 110 Евро на ден наем за лодка. С малко преговори стигнахме до 80 Евро на ден понеже наехме лодката за 5 дена. Лодката беше супер - алуминиева Traker 440 с двигател Mercury 15kh с конзола и ел. стартер. Аз и Яшо се качихме на лодката и с пълна газ отпрашихме към бивака. Васко, Монката и Мариян пътуваха към Макенензе - меката на риболовния туризъм в Испания. От там трябваше да закупят най-дефицитното нещо на Ебро - жива стръв - риби от по 300-500 г. В последствие разбрах, че в Испания е забранено да се лови на жива стръв. Въпреки това нашите домакини си купуваха по 5 Евро змиорката и така ловяха сомовете от брега. В Макенензе има един германец, който снабдява контрабанда всички любители на риболова от брега с желаната от тях жива стръв.
С Яшо пътувахме над 2 часа по вода. Направи ми впечатление, че нямаше никакви лодки, може би защото бе работен ден. Пристигнахме при бивака и аз започнах да монтирам сонара Lowrance HDS 5 Structorskan. Бях готов с всичко и реших докато момчетата се приберат от Макенензе да направя няколко тигела. Взех две въдици, чантата с воблери и влязох. По думите на Пацо разбрах, че рибите се ловят на 5-6 м дълбочина. Веднага сложих един воблер Tubertini Seika, който газеше +6м. Няма и 200 м и въдицата се сгъна. Засякох - никаква съпротива от другата страна... Извадих бяла риба над 3 кг. Пуснах пак няколко тегела в дълбокото, и тряс! Въдицата се сгъна, върхът й удари лодката и олекна. Рибата се откачи! Това беше голяма риба, вероятно сом, който не можах да засека. Не ми даде шанс дори да извадя въдицата от стойката. Не знам как издържа въдицата на такъв удар, но рибата я нямаше. После 2 часа нищо не се случи.
От брега ми се обадиха, че ме чакат да започваме първия филм - риболов на буй от брега. Главната роля в предаването имаше Пацо. Той е страшилището за сомовете от брега. Изумен бях от здравите такъми. Ще се постарая да ви опиша по какъв начин ловеше той. Въдиците му бяха много здрави - 3.60 м с акция над 500 г, макари Daiwa и около 300 м намотан конец 1 мм. Монтажът бе следният - 3 последователно вързани през 15-20 см тройки 6/0, олово 60 г и тапа 300-400 г. Вътре във водата на ямките на дълбочина 3.50 около 250 м от брега се поставят шамандури с много дебело въже и огромен камък, направо бордюр. Към въжето се привързва 4-5 м 0. 60 корда, която се връзва към основната линия над тапата. Привързва се точно на разстоянието, на което искате да ви е стръвта над дъното. Накрая се опъва линията от брега. Въдиците се поставят вертикално с много яки стойки от калибровъчно желязо. Аванс никакъв, на нула. Каква е идеята на този вид монтаж? Първо, когато се привърже към шамандурата на 4 м разстояние, няма опасност сома да се оплете във въжето на шамандурата. Второ, привързва се, за да може стръвта да е над дъното и да стои на едно място. Надявам се, че ме разбрахте. Мисля, че този вид риболов ще даде резултат и тук в БГ, но лично за мен това е повече месарско изпълнение, няма го спортът и тръпката от преследването на хищника.
След всички тези демонстрации на монтажи и тактики времето неусетно мина и се стъмни. Отново седнахме на масата. Настроението пак беше паднало до точката на замръзване. Две счупени коли и на всичкото отгоре нови проблеми с извозването ни до хотела и куп други неприятности. Към това се добавяше и цял пропилян ден без никакви риби, но поне въдиците от брега вече бяха пуснати.
Докато си пийвахме уискито и се надъхвахме, единият сигнализатор писна. Пацо скочи и след миг въдицата беше в ръцете му. Засече, скъса превръзката и ме извика аз да вадя сома. Много е интересно ваденето на сом от брега. Не напъваш въдицата от място, а тръгваш на заден ход до 30 метра, после тръгваш напред до брега като същевременно навиваш. Колко ли сома трябва да е извадил, като още по огънатата въдица прецени, че сома не е повече от 20 кг. И наистина - сомът се оказа около 20 кг. Седнахме на масата и отново, нямаше и 10 минути и втората въдица се сгъна. Синът на Пацо засече и пак ми връчиха аз да вадя. Нали искаш сомове - на ти сомове! Върхара вади сега! Още ми трепериха ръцете от първия сом, те ми дадоха да вадя втори. Нямаше и 10 тигела и се отказах.. Връчих въдицата на малкия. Уморително си е това упражнение, а аз откак напуснах ЦСКА не обичам физическите натоварвания, стигаха ми 10 години да търча да гоня вятъра. По опъна казаха, че сома е над 2 метра. Аз се втрещих! Най-накрая да видя първия сом над 2 метра в живота си. Да, ама не! Просто не бяха скъсали рибата от шамандурата и соме 15 кг си го извадиха директно с бордюра на шамандурата. Голям смях падна, добре, че се отказах навреме да го вадя. Разбрах, че на тия въдици и най-големият звяр да удари, ще е вън. Оказа се обаче, че не съм прав. Пацо ми показа същата линия, скъсана от сом. Не можех да повярвам. Е, вече почнах да се надявам, че наистина може и да извадим някое добиче.
Стана късно и аз реших да остана да спя на брега, за да мога да помагам при ваденето на рибите. Все пак снимахме филм за сом от брега.
На другия ден се случи много неприятен инцидент. В центъра на Каспе докато пазаруваха продукти, оператора, Васко и шофьора бяха ограбени. Буквално за 3-4 минути наглите крадци бяха задигнали всичко от буса. Най-лошото бе, че операторът се раздели с цялата снимачна техника и дефакто всичко пропадна. Да не говорим, че заради нас отмъкнаха документите, парите и телефоните на Пацо, който се съгласи да ни кара по лошия път... Когато ми се обадиха по телефона, направо побеснях. От тук нататък нямаше какво друго да правим, освен да ловим риби. Прибраха се момчетата в бивака с наведени глави и решихме да спим тук до водата, нямаше смисъл вече да пътуваме до хотела. Аз бях тотално сринат от проблемите.
Следобед най-накрая влязохме с Васко във водата. Начертахме си стратегия къде да влачим и да не дублираме дълбочини с воблерите, за да напипаме правилните примамки. Няколко празни тегела и о, небеса! Първият сом на тролинг ми удари. Не беше голям - около 15 кг. Продължавахме да сменяме всевъзможни воблери - плитко, средно и дълбоко газещи. Изтървахме няколко сома. Проблемът беше в тройките. Удар - засичане - откачане - и изправени тройки. Васко хвана на дълбоко газещ 5+ 125 мм една бяла около 3 кг. Риболовът потръгна, като се редувахме. И двамата с Васко вадехме риба след риба, но от големите чудовища нямаше и следа. Вадихме риби, но след кражбата нямахме настроение да ловим и решихме да се прибираме. Предложих да минем в плиткия участък и да продължим да влачим до бивака, като дадох на колегата да вземе моя воблер, с който хванах първото соме. Сложи го, заметнахме и се отправихме към бивака. На половината път въдицата на Васко се сгъна и авансът засвири. Спрях мотора, ле-леее голям беше...
Въдицата пращеше и се тресеше, а авансът не спираше. Запалих мотора и тръгнах след рибата. Най-накрая след три дена видях радостта в очите на Васко. За това бяхме дошли, за тези големи чудовища. Мина се половин час, а още не знаехме каква риба бе закачил. Виждах на първия час как ръцете му почнаха да треперят, усилието беше голямо и уморително. Искаше ми се да го сменя и да му помогна, но знаех, че в болницата ще влезе, но сам ще си извади рибата. След час и половина най-накрая го вдигна горе. Беше огромна риба над 2 метра, хваната за опашката, и затова, явно, даваше толкова зор. Спомних си как преди година на “Ивайловград” Краси Стикото от Пловдив по същия начин бе ковнал един сом и го разкарва 2 часа по язовира докато не го навря в дърветата и не скъса.
Васко си я мореше по учебник, а и беше със сигурна линия - конец Ultra Cast 0.28. Минаха се 2 часа и сомът почна да се предава. Но как щяхме да го извадим като нямахме канджа?! Идваше до лодката и толкова - не можехме да го хванем с ръце за опашката, а главата бе на повече от метър под водата. Веднага сложих на моята спинарка една блесна и с премерен ряз го ковнах под главата. Надигнах го. Тупане по главата, гмуркане, но сомът беше вече достатъчно уморен и се предаде. Тук за първи път станах свидетел на уникалното поведение на сома. Докато Васко го галеше и потупваше по главата, той не помръдваше. В устата му нямаше воблер, така че Васко смело посегна да го хване за долната челюст. И изневиделица сомът атакува ръката му, като от устата му излезе звук като от кльонк, и така няколко пъти. Той подава ръка, а сомът атакува със звук като от отваряне на бутилка вино. Останах втрещен, значи това е звукът на сома, когато се храни, и затова от древни времена ловците на сом кльонкат. С големи усилия трима го вкарахме в лодката. Забравих да спомена, че в лодката винаги с нас взимахме нашия кадем Васко-Семката. Поздравихме се, и газ към брега. Там вече се бяха събрали 10 българи. Като видяха животното, се почна фото сесията и измерване. Сомът беше дълъг точно 213 см. В Испания нашите момчета не теглят сомовете поради липсата на такъв кантар, а само ги измерват на дължина. Испанските сомове да много по-големи от нашите, поради простата причина, че се хранят 12 месеца в годината, затова и руската таблица нямаше да ни свърши работа в пресмятането на килограми. По тази причина се задоволихме само с измерване на дължината.
Настроението се възвърна, въпреки неприятните инциденти, които ни спохождаха още с тръгването ни от България. Вечерта премина в многократно пресъздаване на риболова. Не можах да заспя от нерви, дочаках сутринта буден и още в 5 изръгах Васко да става и да влизаме. Пихме по кафе и аре вътре. Още с влизането се почна, сом за сом. Голям кеф, не мога да ви опиша чувствата, които изпитвахме. Усетихме ги гадовете какво искат от нас, за да кълват. Разковничето бе в това, че в различната част от деня рибите се държаха на определена дълбочина. Най-активни бяха на обяд и преди слънцето да се скрие. Сутринта ловяхме предимно сомета от детската градина не по-големи от 20 кг, но на обяд и привечер имахме най много удари и изправени куки. Аз вече не исках бройки, исках най-големия.
Този ден беше моят ден. На обяд отново минахме по плиткото и тряс!..., късметът се усмихна и на мен. Взе ми на стотина метра от мястото, където удари Васко предния ден на Рапала FMAG11. Аз ловях с по-тънък конец 0.25. Сомът беше решил да ми развие всичкия конец. Укротих го и започнах ваденето. Бях в прединфарктно състояние от водопада от адреналин. За няма и 40 минути го уморих. Докарах го до лодката - огромен сом - първата толкова голяма риба в живота ми! Сомът се показа и се заби като пирон с опашката надолу. Отпусна се с цялата си тежест на линията. Пръчката влезе почти до макарата във водата, описвайки пълен овал. Колкото и да не исках да го спусна до дъното, от тежестта легна. Позвънях му по конеца и гигантът отново полудя, като разви аванса и отново се почна вадене. Докарах го до лодката и той отново се заби като перо и увисна на линията. Този път реших да не му давам възможност да почива. Тропахме по лодката, с греблото удряхме по водата, но той не помръдваше, висеше си и опъваше надолу с цялата си тежест. Не знаех колко ще издържи конеца ми. Притеснявах се, че воблера беше в устата му и беше възможно да е претрил конеца след едночасовата борба. Започнах да го напъвам въпреки забележките от страна на Васко да не счупя въдицата. Какво е една въдица фира в сравнение с тази голяма риба. Доста зор ми даде. Почувствах остра болка в дясната ръка под лакътя. Мисля, че разтегнах мускул. Болка, но сладка! Най-после го извадих! Васко и Семков асистираха при ваденето му, по-точно те сами го вкараха в лодката. Сомът беше огромен. На брега го измерихме с ролетка - моят сом се оказа 204 см, с цели 9 см по-къс от този на Васко. Срамота!
Пихме по бира, замезихме набързо и пак във водата. Пацо като видя какво става на тролинг, се зарече, че от тук нататък приключва с риболова от брега и започва само да влачи. Синът му влезе на обяд с още двама негови приятели с надуваемата лодка и те заковаха един сом на дълбоко газещ воблер Tubertini 6+. Отидохме да ги наблюдаваме и при нужда да им помогнем. Повече час тримата се сменяха, като сомът увисваше по същия начин както при мен. В един момент за малко не разпра цялата лодка по дъното. Положението беше напечено, но те не искаха помощ. Предложихме им поне да се прехвърлят при нас в алуминиевата лодка, да не стане някоя беля. Отказаха. Запалиха двигателя и бавно го завлякоха на брега, където го извадиха.
Този ден извадихме 2 големи сома. На малкия сомът беше 207 см. Засега Васко водеше в класацията за най-голяма риба, а аз в класацията за най-много извадени риби. Така се майтапихме помежду си. До вечерта извадихме още десетина сомета и само няколко над 15-20 кг.
Следващия ден беше последният от нашия риболов. На сутринта бяхме неприятно изненадани колко много е паднала водата само за 5-6 часа докато сме спали. Опасявахме се, че това ще повлияе на риболова. Така и стана. Още с влизането ги зачесах, но все малки сомета. Големите явно се бяха изнесли от плиткажа поради падането на водата. Влачихме смесено от плитко в дълбоко като ударите ни бяха все в дълбокото за разлика от предните два дена. Въпреки, че това беше последния ни ден, Васко продължаваше да експериментира. В началото резултатът беше 6 на 0 за мен. Но винаги, когато тръгвах с малки сомета, колегата хващаше големите. Така стана и този път - Васко извади един сом над 30-40 кг.
Излязохме на брега за кратка пауза, хапнахме, пихме по бира и отново във водата. Извадихме по още някое соме и... тряс! Въдицата се сгъна и отново едва не се счупи, все едно закачка. Спряхме мотора. Сомът дърпаше, а аз не можех да извадя въдицата от стойката. Без да искам, вдигнах бигела на макарата, конецът изплю и... не-е-е-е-е!... Сомът се откачи! Тройките отново бяха поддали, но и аз помогнах на сома да се освободи със своята несръчност. Отървахме още няколко риби и извадихме 3-4 сомета. Най-накрая и аз успях да се разпиша в този ден със сом над 30-40 кг, но, общо взето, това бе денят на дребните сомета.
Решихме да пробваме и за блек бас. Бяха ни показали един залив и се отправихме натам, но същевременно и влачехме. Точно преди залива отново ми натресе. Грабнах въдицата, засякох контрола и... линията олекна. Започнах да навивам, като споменах нещо за майката на сома. Както обаче навивах, усетих, че известно напрежение на линията. Леле, сомът беше там, просто бе тръгнал срещу лодката и почти ни изпреварваше. Включих на скорост, за да омекотя удара. Имах време и разхлабих аванса, сомът го пое и авансът заработи с онзи вълшебен звук, който те кара да полудяваш. Рибата не спираше, с ръка започнах да спирам аванса. Накрая успях да го спра и започнах да го вадя. Усещах голяма риба, но колко - не знаех. След като си поиграх с него, накрая видях силуета му под водата. Беше голям, но може би под 2 метра. Докарах го до лодката, бих му един шамар и отново започна борбата. Така няколко пъти докато го изтощих напълно. Беше закопчан малко над горната челюст. Васко искаше сам да го вадя, един вид да свиквам, понеже на няколко пъти отказвах да вадя сомове, когато воблерите им бяха в устата. Бях получил страх заради тройките, понеже на “Жребеца” успях за една седмица да хвана 3 пъти което е доста болезнено. Посегнах към устата му и сомът веднага ме атакува, но на следващия опит успях да го хвана. Е, вече съм готов и сам да се справя в лодката, стига да има къде да хвана такива риби, заслужаващи уважение. Сомът беше дълъг 186 см. Последваха снимки и пускане във водата.
Оставаха ни още няколко часа и пак решихме да пробваме за блек бас, от ръка с воблери. Тъй като сме абсолютно “боси” в този риболов, тъй като никога не сме ловили блек бас, похвърляхме от ръка с плитки воблери и попери. Резултатът беше нулев.
В момента, в който стъпих на брега и се сетих, че трябва да връщам лодката, почувствах носталгия по този вид риболов. Знаех, че в България няма как да се уловят толкова риби за три дена. В Испания има риби и само трябва да ги хванеш. А тук се надяваш да има риба, която да хванеш. Мечтая да доживея някой ден да правя същите риболови и тук в България. Въпреки несгодите, които ни преследваха, направихме един риболов, пълен с много емоции и адреналин. Аз и Васко се зарекохме, че това няма да ни е първото и последно идване до Каспе. За три дена успях да науча толкова много за риболова на сом, колкото в БГ за три години не съм успял. Съжалявам, че не можах да направя свидетели зрителите на Хоби ТВ на този толкова екстремен риболов, но се надявам, че в най скоро време и това ще стане.
На всички читатели на списание “Риби и Такъми” пожелавам да имат възможността да направят подобен риболов. Чувството е незабравимо.
Наслука, приятели и до нови срещи!


 Добави коментар
  Вашето име: 
  Email:  
  Коментар:  
   
*Всички коментари се публикуват след одобрение от оператор

Архивни статии


Тук е събран голям масив от статии на наши и чужди автори, публикувани в сп. "РИБИ И ТАКЪМИ" и "РИБАРСКИ ВЕСТНИК". Систематизирани са по теми и години.

Риболов на мач
Риболов на щека
Риболов на плувка
/други/
Захранки и стръв
Възли и монтажи
Риболов на фидер
Шаранджийски риболов
С муха и шнур
Риболов на сом
Хищници на спининг
Хищници на стръв
Подледен риболов
Морски риболов
Спортен риболов
Теория
Риболов по света
Интервюта
Такъми
Маршрути
Репортажи
Страници: 1  2  3  4  5    » 
Съдържание
Актуално Изхитри пролетните шарани /4 От Калоян Белополски. Къде и как да ловим шарани напролет Пъстървов риболов Пъстърва на туичинг Стръв за ...
Бабушки на мач
Пролетта е сезон на „раздвижването”. Още с първите положителни температури риболовците тръгват по водоемите. Риболовът през този сезон е доста ...
Съдържание
Актуално Магията на яз. “Батак” /4 Калоян Белополски за дългоочаквания риболов на лед на култовия язовир Пъстървов риболов За пъстърва в ...
Съдържание
Актуално С мач напролет / 4 Калоян Белополски за пролетния риболов на платики и шарани с ваглер На тролинг Сом - силен старт на сезона / 8 70-килограмов ...
Съдържание
Актуално Приказка за таймените 1 / 4 Калоян Белополски за една от най-популярните дестинации за риболов на таймени, леноци и хариуси - ...
Царицата на “Кастел”
В тази статия ще споделя как хванах най-големия си шаран - моят личен рекорд. Това е историята за улавянето на една уникална риба на един уникален ...
За платики в жегите
 От Калоян Белополски   Определено може да се каже, че платиката е основен обект за риболов във все повече язовири в страната. Например на язовир ...
16 то Европейско първенство по риболов с муха
  Босна и Херцеговина 06-12.09.2010   Станислав Мънков от мястото на събитието След две седмици тренировки и пътешествия из цяла Босна дойде ...
Риболов на сом със спининг
Спининговият риболов на сом става все по-популярен. Нищо чудно, при малкото багаж, който трябва да се носи и здравото кълване, което не се забравя никога. Анди ...
Часът на кефалите
  Традиционно през зимата много често обръщаме внимание на риболова на едри кефали. Дори когато температурите са под нулата, а водата в реката е ледена, ...
Страници: 1  2  3  4  5    » 
 Топ новини
 Новини


 Времето утре
Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6 Warning: file(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 27 Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6