Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100027 Library:100144 in /home/ribibgco/public_html/adodb/drivers/adodb-mysql.inc.php on line 348 Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100027 Library:100144 in /home/ribibgco/public_html/adodb/drivers/adodb-mysql.inc.php on line 348

 Актуално


 Поръчай сега
 Порция смях :)

Двама татковци в родилното гледат бебетата през стъклото. Единият прави физиономии:
- Гъди-гъди-гъди... Ух, сладурче!
Обръща се към другия:
- Видя ли, усмихна ми се!
- Бебетата не се усмихват като са толкова малки.
- Какво бебе бе, сестрата ми се усмихна!

 Статия

Щъркелски неволи или oсобености на българския национален риболов

Риби и Такъми (бр. 5 / 2011 г.)

 

От Краислав Димитров

 

Осмелявам се да ходя на "Щъркелово гнездо" горе-долу веднъж на две години. Все си мисля, че нещо ще се е променило, и все си оставам разочарован. Порещите водите на залива корморани са идентични с накацалите по брега двукраки "корморани", нямащи свян от нищо. Тълпите гладни старци, които се изсипват от първия автобус за Самоков, в псувни и дрязги се нареждат по брега, а жадните им за месо погледи направо "изяждат" играещата в сутрешния сумрак риба.
На мен обаче ми се ловеше уклей на плувка, а не се сетих за друго място околовръст София, където мога да си наловя от малките сребристи рибки.
Със свито сърце поех нататък. В ранната утрин мракът е най-гъст и едва успях да забележа обърналия се в канавката тир. Не се набързаха тея хора и това си е! Бавно преодолявах завоите по тесния път, като се боях да няма свлачище някъде, но освен единични изпаднали на пътя камъни и парчета скала, които лесно успявах да заобиколя, други препятствия нямаше.
Точно в седем часа се промъкнах на паркинга. За момент се изненадах, че имаше само една кола, от която двама колеги разтоварваха такъми, но после се сетих, че двата лева за паркинг са си два лева и хората предпочитат да си оставят колите в гората над моста, въпреки че бая народ изрева там от грабежи.
Поздравих колегите и се спуснах към водата. Гледката беше нормална. Десетина души се бяха наредили в тъмното да пазят места, а една група дори си беше запалила огън. Тъй де, как се стои цяла нощ на студено.
Навсякъде пред тях играеше риба. Водата направо шумеше в тъмното от скачащите по повърхността риби.
Не исках да се бутам в калабалъка. Настаних се встрани, току до колоните на моста, където се беше образувало малко островче, до което лесно се стига по наредените няколко камъка.
Пред мен бе плитко, но навътре имаше дълбочина от около метър и половина. Почти до другия бряг от водата се показваха клоните на потънало дърво. Реших да ловя пред него. Все пак представляваше някаква защита от ловящите отсреща, а от опит знам какво ще последва ако успеех да завъртя риба.
Заметнах в сутрешния сумрак и скоро успях да измъкна костурче колкото пръста. Потърках го в брадата си за късмет и заметнах отново. Веднага ми взе едно малко по-голямо – с една идея по-голямо. Трето мятане - и още едно. Така нямаше да стане.
Забърках в кофата малко "Трапер", пръст, бисквита и добавих вода. После хвърлих вътре шепа бял червей и шепа трохи.
Пред мен беше плитко, водата бистра, а рибите наплашени от всекидневния тормоз. Това налагаше малко по-различна тактика на захранване. Първоначално захраних с три топки колкото мандарина и няколко прашки бял. Поне двадесет минути след това нямах кълване. Нормално, рибите се бяха махнали от шума. Продължих само стрелянето с бял червей.
Най-накрая плувката ми се гмурна под водата и успях да измъкна първия уклей. Завъртяха се. Подадох топче захранка колкото лешник и извадих следващия уклей. Метнах ново топче със същата големина и извадих нова риба. Влязох в серия - подавах топче, вадех рибка, подавах топче, вадех рибка.
При поредната засечка върхът на болото ми се сгъна и успявах да извадя прекрасна бабушка около 24-25 см. Явно и те са се събрали на захранката.
Заниманията ми не останаха в тайна за стоящите наоколо и скоро няколко плувки полетяха към моята. Все още обаче само ме пробваха и плувките им пазеха дистанция от няколко метра. Направих забележка на най-нахалния и за момента ме оставиха на мира.
На отсрещния бряг се беше настанила група гръмогласни приятели и всички станахме преки слушатели на семейните им взаимоотношения.
Единият от тях се опита да заметне в петното ми, прокарвайки плувката си през клоните на дървото, но ваглерът остана да виси на клона. Веднага беше измъкната друга въдица, с по-дебело влакно, и започна обстрелване на дървото. След няколко опита и малко псувни колегата успя да си прибере безценната плувка, след което сподели с приятелите си, че явно заради захранката ги ловя. Единият от тях се обади, че има захранка в колата и се изстреля нагоре по скалите. Докато го чакаха да се върне останалите продължиха да бомбардират с тежки ваглери нашия бряг. Да, ама нашите рибари не им останаха длъжни и плувките им с плясъци се приземяваха на отсрещния бряг.
Всеки си мислеше, че рибата е на отсрещния бряг и всяка случайна рибка беше повод натам да завалят плувки.
Единият от колегите отсреща беше измъкнал телен живарник и на всяко рибе дърпаше сезала, за да го извади, след което пак го пльоскаше обратно, едва крепейки се на стръмния бряг. При едно от тези изпълнения се подхлъзна и ритна куфара си с такъми във водата. С помощта на друг от групата, който го държеше за яката, да не се озове при куфара, успя да го докопа. Куфарът обаче се беше напълнил доволно с вода и при опита да го измъкнат нагоре по брега от тежестта капакът се откъсна и съдържанието му се озова отново във водата. Навсякъде заплуваха плувки, ролки с влакно и други джунджурии. Цялата група се втурна да спасява безценното имущество и с пляскане с пръчки и други подръчни уреди се опитваха да примъкнат нещата към брега. Скоро се завърна и другият със захранката. Набързо съдържанието беше изсипано в една кофа, добави се един накиснат хляб и скоро топки колкото портокал полетяха към водата. Шумът и плясъците бяха невероятни и дори и рибата, която не бях успял да събера пред себе си със захранката, се навря в клоните отпреде ми.
Обаче беше много наплашена и кълванетата представляваха само леки попипвания. Намалих още големината на подаваните топчета и преутежних плувката. Сега тя се подаваше само с милиметър от антената и всяко пипване потапяше червеното връхче. Наоколо ми всички ловяха с тежки ваглери, със стърчащи по 5-10 см антени.
Продължих да ловя в ритъм, а хората наоколо ми ставаха все по-нахални. Около плувката ми започнаха да летят дънни, а няколко плувки успяват да ме заплетат. Тъй като не можеха да видях преутежнената ми плувка, бързаха да заметнат на дашното място. Групата отсреща отдавна беше зарязала "захраненото" с портокалки място и се опитваше да провре плувките през клоните на дървото. Всички бяха убедени, че съм страшен късметлия и съм седнал върху рибата. Внимателното захранване не правеше впечатление на никой.
Колегите до мен се опитваха да ловят костур на дъно, на рибе. Оловата им цапаха все по-близо до захраненото ми петно и пресичаха линиите на тези отсреща. Скоро успяха да обърнат кофата с рибета за стръв на брега и с много псувни и закани ги засъбираха. Един от тях дори дойде и ме помоли за малко червеи. Сипах му шепа бял и учтиво му отказах подадената бутилка с алкохол. Скоро и техните плувки полетяха към петното ми.
Рибите се плашеха все повече и почти престанах да подавам храна. Започнах да стрелям бял, като в чашката заедно с червеите поставих и стиска пясък. Шумящия при приводняването пясък, който при потъването си примамливо блещукаше в комбинация с белите червеи, валящи към дъното, отново активизираха рибата. Още уклеи поеха пътя към кофата ми. Успоредно с тях започнах да вадя и малки бабушки, които веднага намираха пътя към дома си. Скоро стрелбата с червеи успя да провокира дори и едно кефалче, а размерът на уклеите значително нарасна. Вече се ловяха и от тъй наречените "искърски скумрии".
Да, ама и плувките около моята ставаха повече.
Скоро до основите на моста нещо пльосна. Погледнах нагоре и с изненада видях двама от доскоро скучаещите на брега, които се бяха покачили на моста и спускаха дънни оттам.
Пресата вече беше тотална. Отново трябваше да променя тактиката. Започнах да храня в плича пред мен, на границата с дълбокото, и да лягам с повода. Скоро усилията ми бяха възнаградени. Върхът на болото се сгъна и каракуда, колкото длан, се озова в ръцете ми. Скоро я следва още една.
При третата обаче отгоре дочух глас: "Я виж какви едри ги вади тоя отдолу," и едно олово се пльосна току до плувката ми. Последва го и това на колегата му. Опитах се да им направя забележка, но всеки път щом погледнех нагоре главите им се скриваха и оставаха да стърчат само върховете на въдиците.
Хората ловяха на рибе и ми беше много чудно какво търсиха при каракудите, но възклицанията ми се подминаваха с ледено мълчание.
Опитах се да ги игнорирам и да продължа с риболова, но скоро вече нямаше накъде. Опитах се да преброя въдиците, заметнати пред мен, и стигнах до девет. Четири дънни и пет плувки. Всички заметнати на петно колкото маса за тенис. Особено лошо бе положението с дънните от моста. Пльокащите през минута олова ошашавиха рибата и тя си би шута нанякъде. Май беше време да събирам. Още бе 12.00 на обяд, но започвах да се изнервям, а и нямаше изгледи положението да се промени.
Задържах 50-60 рибета, главно уклеи, а останалите демонстративно намятах обратно.
Още докато се занимах с това, един дядо успя да прецапа през камъните и застана до мен. На забележката ми да изчака поне да си извадя въдицата от водата, многословно взе да обяснява, че той риба не ядял. Жената не му давала да ги носи в къщи, ма за котката да хванел две-три риби. Оставих го да се мъчи и поех нагоре. Пътем чух как няколко човека завистливо го проклинаха, че е заел "дашното" място и да се наговориха утре да са в 04.00 часа там, та да го заемат. И доколкото разбрах от колега, е било панаир, като е имало и доста "преспали" там. Не ми се мисли какво става там в събота и неделя.
Аз лично смятам да отида пак там... след две години.

Иначе риболова не беше лош. Успях да изкарам над 7-8 килограма разнообразна риба, в това число и доста ранни каракуди. Накарах ги да взимат въпреки обстоятелствата, експериментирах постоянно и това ми донесе огромно удоволствие. Получи се един добър сутрешен риболов, който ако не бе пресата и ако бе продължил и следобед, рибите щяха да са в пъти повече. Ама много "ако" станаха.
Връщането ми бе белязано от огромно задръстване, причинено от свлачище на пътя, и почаках поне половин час докато го разчистят. Време, през което доста коли се опитаха да минат през насрещната лента, само за да са най-отпред, когато отворят пътя, и забатачиха още повече нещата, защото и много коли отсреща бяха решили да направят същото и се образува перфектна тапа, която ни забави колкото и разчистването на камъните от багерите. Стигайки пък до обърнатия тир, който видях сутринта и който почти бях забравил, се сепнах от тълпите хора, окупирали околовръстното. В полето се търкаляха зелки и народа бързаше да пълни торби и багажници, доволен от далаверката. През пътя притичваха субекти, съвсем забравили за безопасността си, с оглупели от алчност погледи и лавирайки между профучаващите коли, награбили по няколко зелки...
Гледайки ги и сещайки се за преживяванията си през деня, се сетих за стихотворението на Славейков, толкова актуално и днес:

 

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.


 Добави коментар
  Вашето име: 
  Email:  
  Коментар:  
   
*Всички коментари се публикуват след одобрение от оператор

Архивни статии


Тук е събран голям масив от статии на наши и чужди автори, публикувани в сп. "РИБИ И ТАКЪМИ" и "РИБАРСКИ ВЕСТНИК". Систематизирани са по теми и години.

Риболов на мач
Риболов на щека
Риболов на плувка
/други/
Захранки и стръв
Възли и монтажи
Риболов на фидер
Шаранджийски риболов
С муха и шнур
Риболов на сом
Хищници на спининг
Хищници на стръв
Подледен риболов
Морски риболов
Спортен риболов
Теория
Риболов по света
Интервюта
Такъми
Маршрути
Репортажи
Страници: 1  2  3  4  5    » 
Форма на тялото
Как рибите са се развили, за да се приспособят към различните условия на живот?   Сладководните риби в нашите езера, блата и реки са с най-различни ...
Пъстървите през юни
  Падате си по спининговия риболов на пъстърва? Сега е моментът да уловите големия трофей. Юни и юли са двата „най-пъстървови” месеца в ...
Нетрадиционните похвати носят успехи на леда
От Краислав Димитров   Зима е! Дебел сняг е сковал земята, покривайки наринатите от хорската немарливост боклуци и ярко контрастиращ с червените ...
За балканка със скачаща муха
 От Станил Йотов   Уловът на пъстърва със суха муха се счита за един от върховете в спортния риболов. Доста колеги обаче не могат да се престрашат ...
Познание
Само защото е облачно, това не означава, че условията са добри за риболов, твърди Стан Хедли.   Профил: Стан Хедли, автор на книгите ...
ЛИПСА НА САМОСЪЗНАНИЕ, ИЛИ???
Привет! Казвам се Недко Сапунджиев. Следя с интерес вашето списание “Риби и Такъми”, както и DVD-та към него. Признал съм ви, майстори сте! С ...
Силиконови пъстърви
Зимата и ранната пролет са едни от най-трудните периоди за риболов през годината. Топлолюбивите риби не са активни, реките са с повишено ниво на водата и там ...
С пелети за шарани
В последно време все по-популярен става риболовът на шарани на платените водоеми. Вече има доста язовирчета, на които се ловят прилично количество шарани, а ...
Подценяваните моменти в спортния риболов
В Европа има поне дузина риболовни списания, които са почти еднакви в едно отношение – те искат да “помогнат” на вас, читателите, да ловите ...
Обича ли платиката захранка?
От Краислав Димитров   Любовта на платиката към многото храна е пословична. Всички сме чували или чели, че за да се привлече пасажа платики, трябва ...
Страници: 1  2  3  4  5    » 
 Топ новини
 Новини


 Времето утре
Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6 Warning: file(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 27 Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6