Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100027 Library:100145 in /home/ribibgco/public_html/adodb/drivers/adodb-mysql.inc.php on line 348 Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100027 Library:100145 in /home/ribibgco/public_html/adodb/drivers/adodb-mysql.inc.php on line 348

 Актуално


 Поръчай сега
 Порция смях :)

- Бизнесът ми носи 200 000 на година. Само не казвай на съдружника ми. Имам хубава дългокрака секретарка. Само не казвай на жена ми. Въобще аз съм толкова умен и оправен! Само не казвай на никой, че отново сам си говоря!

 Статия

Световното в Украйна ни се опъна!

Риби и Такъми (бр. 4 / 2011 г.)

 

Началото на февруари се състоя поредното Световно първенство по риболов на лед. Тази година домакин бе Украйна. В брой 2 на “Рибарски вестник” публикувахме репортаж от Световното първенство, а сега ще го допълним с интересни и надявам се любопитни подробности.

 

От Калоян Белополски

 

Отборът, който представи страната на украинския лед, беше съставен по класиране от предходните три състезания. Българската група се състоеше от 11 души. Шефът на федерацията по риболов и едновременно състезател - Ивайло Христов, Пламен Панталеев, Валентин Колев, Евгени Янев, Стоян Русков и резерва Борислав Арсенов с водач Йордан Софков. Към придружаващата група бяха също Иван Котрабаков, Божо Папарака, Калоян Белополски, оператор от Булсатком и двама познати на Иво от Москва. Единият от тях – Митко от “Еко Байтс”, спонсорира отбора с близо 50 кг вередевас, хирономус и т.н.
Към Украйна тръгнахме с две коли. Един нов бус – Мерцедес Вито под наем и едно Пежо Партнер на Ивайло Христов. Тръгнахме в понеделник сутринта от паркинга на Метро и едва побрахме многото багаж. Натъпкахме се като в дядовата ръкавичка. Поне беше весело. Спряхме по обяд в Русе и хапнахме в една хубава старинна кръчма. Минахме по Дунав мост и се понесохме по румънските пътища в посока Одеса. В Румъния ситуацията е идентична на нашата. И като пътища, и като стандарт пък и начин на живот. Лика-прилика сме си с тях. Движението също е като у нас – сериозно. От Букурещ поехме към Констанца, а преди нея свърнахме наляво към град Галати. Малко след него се стига границата с Молдова. Знаехме, че в Молдова се кара съвсем малко, но пък само 300 м! Доста се учудих. Там стигнахме по тъмно час-два преди полунощ. Навън беше -15 градуса. Адски студ. Пътят беше заледен здравата. Първата граница минахме лесно, но на втората работата се запече максимално. Мръсно, всъщност, ни направиха украинците. Накараха ни да разтоварим целия багаж от буса, после ни вкараха заедно с багажа в сградата и го прекараха през скенери, като че ли щяхме да излитаме със самолет от Бенгази към Домодедово, например... Все пак за час-два тази безумна процедура приключи и минахме на украинска територия. Баничарката обаче си хартиса на митницата. Първо някакви пълномощни искали за нея, които се наложи да се пращат от България, после пък печата не се четял както трябва, после пък някакви декларации се попълвали за камерата на оператора и така близо 5 часа! Шофьорите на тировете, част от които бяха българи, ни казаха, че тук без рушвет не се минава... А ние всъщност не бяхме предложили пари и от там последваха всички разправии. Да, наистина бързо се забравя лошото. Сега с този Евросъюз границите се минават на шега, но в посока Европа. На Изток съвсем не е така, а ние бяхме забравили това, за което си платихме с дълго тракане на зъби и куп загубено време.
Най-сетне влязохме на украинска територия и поехме по дългия път. Тук обаче пътят вече не бе изчистен от снега и леда както трябва и целият беше на ледени бабуни. Едно, че беше чист лед, второ, че беше крайно неравен. Караше се с не повече от 40 км.ч. След два часа друсане на всички ни се приспа, отбихме до някакви къщи и придрямахме за два-часа. В последствие се оказа, че ни се е разминало на косъм. В Украйна това било най-опасното нещо. Там имало стотици бандити, които ако спипат пълна кола с багаж и хора, просто ги вадят от колите, разстрелват, ограбват всичко, барабар с колите... И като се замисля, че докато спахме, някакви слязоха от някаква Лада и огледаха колите, направо се смразих.
Както и да е. Продължихме и след известно време пред нас отново граница! Молдовска. Край, викам си въртим в кръг. Ама само ни преброиха колко сме и ни пуснаха. След 4-5 километра пак влезнахме в Украйна. Оказа се, че това е някакво транзитно преминаване през друго ръбче на Молдова. Просто пътищата са си минавали напряко преди да се разпадне Съветския съюз и сега има някакви абсолютно безсмислени граници. Иначе пътищата в Украйна са лоши. Прави са, движението не е натоварено, но са много неравни и с милиони дупки. На връщане преди Одеса, карайки съвсем бавно се боднахме в една дупка, дълбока 50 см и дълга сигурно 3 метра! Бусът буквално опря по корем и предните гуми останаха във въздуха...
От Одеса поехме към Кривой рог и от там към Днепропетровск. Ето този път беше просто отвратителен. Дупките бяха с по-голяма площ от равния асфалт. Трагедия някаква. За капак Пежото спука гума на следващата вечер насред Днепропетровск попадайки в поредната огромна дупка. Обаче се оказа, че и резервната е спукана, а няма и крик. От там таксита, разправии и още два часа престой. След това пътят се оправи и сравнително бързо стигнахме Харков и базата малко след него.
Посрещнаха ни топло, но базата приличаше на леко овехтял пионерски лагер. Всички отбори бяха пръснати в различни сгради. Иначе храната беше чудесна. Хранеха ни като за световно. Сутрин, обед и вечер – първо, второ и трето! Дори на закуска. В Украйна иначе е доста евтино, дизелът излиза по около 1,60 лв., а кутия Marlboro 2 лв.(!), а украинките са изкусително красиви. Но пък е много студено, облачно и ветровито през зимата.

 

Тренировките
Състезанието се провеждаше на огромен, но плитък около 4 м язовир. Наричаше се Печенежско водохранилище. С отиването си видяхме десетки местни риболовци, струпани на групи по леда. Част от тях бяха в палатки и само ден-два по-късно разбрахме защо из цяла Украйна риболовците на лед масово ловят в палатки... На първата тренировка в сряда всички от отбора ловиха добре, между 25 и 40 риби. Основно прилични костури. Иво и Боби Арсенов ловяха по схемата с кармушките. Пробиване на няколко дупки, захранване малко над дъното или на самото него с хирономуси и нарядко дохранване на някоя от дупките. Пламен и Вальо ловиха по познатата схема с глина и хирономуси с добавен и малко едър вердевас. Резултатът беше също добър, особено при Пламен, който по средата на трите часа проби и захрани нови 4-5 дупки. При Гената и Стоян също имаше добър риболов, особено когато след първите няколко риби са започнали да дохранват с едър вердевас, като са пускали по мъничко, но постоянно в дупките. Подобен бе резултатът и през втория ден. Ловеше се активно на сравнително едри мормишки, но дупките след улова на няколко риби пресъхваха и трябваше да се разработват нови рибни находища. След дохранването се навъртаха риби, но все по-слабо. Схемата с дохранването направо с чист вердевас директно в дупката даде заместителни резултати особено при Стоян. В най-голямото кълване направи серии от по няколко костура на гола мормишка...
На тренировките ясно се видя и че във вече разпробитите обловени зони риболова е с пъти по-слаб от там където рибите са били спокойни.

 

Руският треньор
Още в края на тренировката в четвъртък при нас дойде Витя Кисельов от Тула – руски доайен в риболова на лед. Бивш шампион на Русия и част от бившата сборная. Бивш офицер от червената армия... Производител на може би най-хубавите състезателни мормишки за риболов. На вечерта той изнесе лекция пред всички ни относно тънкостите на руския риболов на лед.
С няколко думи основното бе в това, че руснаците пробиват между 40 и 60 дупки за три часа, захранват ги на серии от по 10-12 и след като това стане ги облавят, но много набързо. Ето какво разказа той. Пробиват първата дупка, пускат една кармушка с малко фуил на дъното и втора кармушка, която отварят на 30-40 см над дъното. Така от течението втората кармушка образува следа, по която идват рибите и застават около купчинката с хирономусите, където се подава мормишката. Веднага след това пробиват още две близки дупки които пазят с едно флагче. Тях захранват само с по една кармушка на дъното, но също с много малко хирономуси. Така правят поне двайсет дупки в различни зони. Първите 30 минути само дупчат и захранват. Така разработват огромна територия в която шанса да попаднат на “золотоя лунка” е много голям. Така наричат дупка, от която се вади серия от над 7-8 риби. И така докато пробият двайстата дупка, например, е минал половин час, в който на първите дупки вече са се навъртели риби. Пускат мормишката и правят до три проводки. Това значи, че мормишката се опира в дъното и с много леки колебания се отлепя от него. Трептенето на кивока се предава на мормишката и от там на закачените на куката няколко вердеваса. Повдига се от дъното максимум на педя и много бавно се пуска надолу. Така три пъти. Ако не последва кълване, следва светкавично местене на следващата дупка. Ако там, например, се хване една риба се пуска втори път, ако до 3-4 проводки няма кълване, се мести на следващата. Ако се хванат още една-две риби, добре. Продължава ловенето докато се регистрират една -две фитки или продрани риби. Тогава Кисельов каза, че е много по-добре да оставим тази последна капризна рибка в дупката и да я посетим по-късно, когато нейното присъствие там ще провокира апетита и на още няколко костура, привлечени от нейното присъствие. Тогава набързо може да се наловят няколко риби. И така “жътвата, орането и сеенето” продължават още два часа. Идеята е да се ловят само активните риби, озовали се първи на захранката. Облавя се обширна територия, като се цели попадането в зона с повече риби, на която се задържат повече време, а дупките дали над 4-5 риби се дохранват на тръгване пак с кармушката и се проверяват по-късно. Ако се забележи някой конкурент, който лови динамично, го разпробиват и хвърлят в няколко дупки шепи с хирономус от ръка, за да разсеят рибите и да осуетят риболова му, освен ако в тяхната зона няма риби. Тогава строят схемата си близко до този, който е барнал рибите, без да му пречат пряко. Едва в последните 30-40 минути следва хаотично обикаляне по всякакви дупки, и то само ако “засетите” зони са “ожънати” до последно.
Тук възниква и въпросът как можеш да обработиш например 30 дупки, като можеш едновременно с двете флагчета да пазиш едва 5-6 броя? Да, казва той, със сигурност някой швед или финландец ще ти вземе някоя дупка, но ще ти останат достатъчно много. Правят се и разни номера, като например реално захранената дупка е чиста, но затрупана със сняг, а на метър и половина има друга чиста, около която са ръснати няколко хирономуса. Всеки понечва да застане там, не хваща нищо и се маха. Има система на криене на дупки и сигнали и знаци за намирането им след време. Например, пробиване на видима, но незахранена дупка, на четири крачки от нея в дадена посока има закрита и захранена дупка. Залагат и капани по линиите, някоя от дупките е зарита, но си личи че е захранвана, този, който иска да я открадне я намира лесно по следите, разчиства я, пуска набързо мормишката, но тя не потъва, тъй като последните 5 см от леда въобще не са пробити... Най-често там е бил забит ледобура им докато са захранвали наоколо, а от тези лъжливи дупки са направили капани.
Кисельов ни каза и други важни тънкости, между които това, че костури се ловят само с много меки, провиснали лавсанови кивоци, тъй като костура усеща при потегляне съпротивлението и светкавично плюе. Бабушката пък се лови с по-твърди кивоци, тъй като тя често повдига кивока и твърдостта му я улеснява.
Всички елитни състезатели дупчат с малки ледобури 10 см. Те пробиват по-лесно и бързо.
Закачат стръвта без да я нижат внимателно, а взимат една щипка и без да гледат нижат няколко пъти щипката вердевас на куката. Така само от това пестят три минути състезателно време.
След като от дадена дупка се извадят 4-5 или 8 костура, например, в дупката остават един или два вече сити костури, които едва-едва почукват мормишката и се правят празни засичания. Този последен костур лесно може да бъде изпомпан от дупката с по-малка мормишка и по-тънко влакно, но това е грешно. Руснаците, а и латвийците винаги оставят тази последна риба в дупката. Първо тя няма да избяга, а второ ще навърти там и други риби, които ще се явят нейни конкуренти и след двайсетина минути от тази дупка ще можете в серия да хванете още няколко новодошли риби. Ако хванете от дупката и последния костур, шансът там да се завъртят нови риби е доста по-малък. Все тънкости, които отличават силните отбори от слабите, които не се замислят особено какво точно се случва под водата.
На следващия ден лично Витя Кисельов водеше тренировката на българския отбор. Каза, че съвсем сигурно няма как за ден-два да се изпълни изцяло руската схема, поради което се налага да се промени.
Схемата, която предложи бе да се пробият няколко дупки, да се захранят съвсем скромно с кармушките и да се дохранват само тези на които са се уловили вече няколко риби. Куците дупки да се заменят с нови и т.н. Когато при Гената и Стоян на по една от дупките им се завъртяха риби те отново започнаха да ги дохранват отгоре с по малко едър вердевас и започнаха да ловят добре. Ивайло също налови доста риби от две дупки. При Вальо риби имаше само в началото – може би петнайсетина, но свършиха, и до там. При Пламен риболовът потръгна няма и 15 минути преди края.
Като цяло обаче ситуацията никак не бе розова. За съжаление следобеда и вечерта реално разбор не се направи. Отборна тактика също не беше избрана или поне аз не видях на състезанието да се прилага такава. Тезата бе, че състезателите са достатъчно големи грамотни хора и сами трябва да решат как да захранват и ловят... Още тогава ми се сви сърцето, тъй като имам богат опит по различни сериозни състезания и отлично знам, че подобни самосиндикални действия винаги водят до пълен провал. На всичкото отгоре Козлов неколкократно натърти, че в никакъв случай не бива да се захранва направо в дупката, а фуила да се пуска сантиметри над дъното...

 

Състезанието
На сутринта времето беше просто отвратително. Валеше ситен сняг, всъщност фучеше настрани, тъй като вятъра бе 16 метра в секунда. Новопробита дупка се закриваше за не повече от 15 минути. Но няма как, каквото е - такова. Даже руснаците и украинците казваха, че времето било чудесно за риболов... по техните разбирания, но не и по нашите. За седмица и повече в Украйна хубаво тихо време въобще на видях.
В 10.00 ч. бе даден старта и лудото пробиване на дупки започна. Аз бях жури в сектор D и се налагаше да съм основно там. Изрично ми бе забранено да говоря с българските състезатели, но когато можех и се налагаше, го правех. Втория ден главният съдя ме предупреди изрично и стана напечено. Можеше да накажат отбора.
И така, в сектора се падна Стоян Русков, а от лидерите - световния шампион руснака Стас Посланчик. Той проби в близост до ъгъла 3 дупки и ги захрани с по една пълна кармушка фуил, а отгоре дохрани с голяма щипка фуил. След това той проби на серии от по 3-4 дупки още 5-6 групи. Буквално първите 30 минути само дупчеше и захранваше различни зони от сектора. Тактиката на украинците бе същата, но те не използваха никакви кармушки, а захранваха всяка дупка с половин шепа едър вервдевас. На контролата влязоха само с по един литър едър вердевас. Още повече ми се сви сърцето като видях обилно захранване на десетки дупки в пълен противовес с тактическите постановки на Козлов. Украинците обаче правеха своите дупки в линии през 4-5 м.
Стоян си избра място в средата на огромния сектор и едва го виждах, камо ли да му кажа какво се случва. Проби си 4 дупки в редица, бавно ги захрани и започна да ги облавя. Първите 30-40 минути нямаше нито едно кълване, докато по линията от към стената буквално всички хващаха костури. Особено младия латвиец. Направо ги скъсваше от бой. Латвийците бяха избрали малко по-различна тактика. В петъка присъствах на тренировката на отбора им с любезното съдействие на моя добър приятел Нормунд Габровскис – техния треньор, и на неповторимата Рита Верза. Те не криеха нищо от нас, но тъй като нашият отбор бе тръгнал по руска схема, нямаше огромно значение латвийската, пък и никой от отбора ни не се интересуваше особено от това. Латвийците правеха шахматно по 6-7 близки дупки в група на по 3-4 м една от друга, така че да смогнат да ги опазят с две флагчета. Идеята бе да захранят с по една пълна но сравнително малка кармушка вередевас, отваряйки я на 2 м от дъното всички дупки и да започнат да ги облавят по руската схема - без въобще да се заседяват. Ако от дадена дупка се извадят повече от 7-8 и повече риби едва тогава тя се дохранва и се минава на следващата. На въпроса ми кога дохранват Нормунд ми каза, че много рядко дохранват, тъй като на дупката в началото е постлано както трябва и няколкото уловени дребни риби не са изяли стотиците вердевасчета. Ако усетят, че рибите влизат от дадена страна, освобождават няколко дупки от противоположната куца страна и се придвижват към рибите. Ако обловят примерно за 40-50 минути мястото и то излинее, остават там едно флагче да пази една-две дашни дупки, и с другото флагче правят нова схема от 6-7 дупки или в зона, в която са видели, че други ловят много риба или най-често в чиста неразпробита зона. Това упражнение правят по няколко пъти в състезанието.
На 40-тата минута от състезанието Стоян нямаше риба и успях със знаци да го насоча към въпросната зона, в която даваше добре. Той си проби две дупки, захрани ги и хвана 2-3 риби. Постепенно в тази зона кълването позамря и групата се измести в друга част на сектора. Тук идваха да проверяват по някоя дупка за някой закъснял костур.
Вальо бе в близкия до стената сектор А. Витя предварително му бе посочил откъде да започне състезанието и той го бе послушал. Тази зона обаче не бе предпочетена от никой друг състезател. Виждах отлично, че основният проблем на нашия отбор е, че предварително няма “изорани” и “засети” няколко отделни зони от секторите, за да има какво да се “жъне” втория и третия час. Идентично беше положението и при Гената и Иво. Само Пламен бе захранил от самото начало две далечни зони една от друга и закономерно хвана най-много риба от нашите, както първия, така и втория ден. Периодично ги облавяше, дохранваше и сменяше. Той зае две седми места, което бе прилично с оглед на трагичното представяне на целия ни отбор.
Този първи ден даде приличен риболов за нашите само през първия час. След това недостатъчното захранване не навъртя риби и закономерно заехме десетото място от 14 възможни.
Следобеда след състезанието бе отреден повече за почивка, отколкото за разбор и определяне на нова тактика. Всъщност, отново Витя бе събрал момчетата в една от стаите, но аз не присъствах, тъй като бях ангажиран като жури да решаваме разни казуси за нарушения, подобно на съдебни заседатели. На вечерта разбрах, че нашите ще направят по две близки петна и ще ги захранят и облавят, и когато видят къде се ловят повече риби, ще се преместят там. Когато момчета от отбора са му казали, че украинците хранят от ръка с пълни шепи вердевас направо в дупката той просто е казал, че не може да повярва... Миришеше ми на катастрофален провал, но нямаше как и с какво да помогна с каквото и да било, особено след като толкова авторитетно име води отбора.
На другата сутрин вятърът беше просто уникален. Миналия ден беше ураганен със сила 16 м в секунда, а днешният бе със сила 26 м в секунда. Поне беше сравнително топъл. Само за една нощ бе изял дебелия близо 20 см сняг и бе превърнал зоната на състезанието в огромно водно блато. Условията и днес бяха просто ужасни.
Този ден в моя сектор D се падна Вальо. От руснаците там бе Дяченко, а от Латвия Рита Верза. Витя Кисельов особено много държеше Вальо да започне от един ъгъл, към който никой състезател не се бе отправил. В средата на линията се подредиха руснака, украинеца и Рита. След старта Рита влезе на двайсетина метра навътре и там установи своята група от 6-7 дупки. Украинецът и руснакът започнаха успоредно да дупчат и захранват по 10-12 дупки в линия, след което направиха и по 1-2 групи от по три дупки в други части на сектора. Вальо направи две прекалено близки групи от по три дупки, захрани ги и започна да пуска в дупките. За зла участ обаче риба не улови. Мястото бе супер куцо. Всички други започнаха да ловят по някоя рибка и светкавично да се местят от дупка на дупка. На линията от към стената полякът засвятка костури в несвяст. Видяха го и набързо го разпробиха, кой за да лови там, кой за да му пречи. Вальо също отиде там, но когато играта бе свършила, едва към края на първия час, и риба не хвана. Тогава и съдията остро ме предупреди да не се обаждам. То не че имаше с какво много да се помогне. Казах преди това на Вальо, че линиите и на руснака и най-вече на украинеца са свободни и тъй като работата отива на провал, може да ги подхване и да обере рибите, които са се навъртели там. Бях проследил цялата им тактическа схема. Вальо съвсем закономерно отказа, и с право. Каза, че предпочита да остане капо, отколкото да лови чужди риби.
Не така мислеха американците през първия ден, а след тях и още няколко посредствени отбора. Те влизаха с нула захранака. Само кутийка стръв. Дебнеха добрите състезатели и вървяха по петите им да им ловят рибите наготово. Без да пробиват, без да захранват и т.н. Само ловят. Тази подла кукувича тактика не бе по вкуса на никой от нас и поради тази причина втория ден още два отбора ни изпревариха в класирането. И така, близо час и половина Вальо остана капо, а всички други ловяха. Защо стана така, просто недоумявах. Тогава приятелят на Кисельов - Серьожа ме извика да предам, че в другия край на огромния сектор са започнали да ловят много риби. Там молдовецът си седнал и ги запукал. Първо го мернала Рита и си построила нова схемичка там, после руснакът и полякът. Вальо също дотича в този ъгъл и зае едно от последните свободни места там. Гнусният американец довтаса последен и не успя да открадне нищо. Едва там Вальо хвана първата си риба. Беше захранил две дупки там, но докато му сработят, провери други в зоната, където в началото ловеше полякът. И там хвана няколко риби. 40 минути преди края се върна на тази дупка и направи серия от десетина хубави костура. Бе уловил малко под килограм риба, но в последствие се оказа крайно недостатъчно, което му отреди последното място в сектора. Пламен отново се справи добре и хвана 24-25 риби. При другите обаче положението също бе трагично - три предпоследни места. Едва по 7-10 уловени риби на фона на нормални улови при останалите от по 30-40 риби!

 

Изводите
Така отборът се класира последен през втория ден и общо дванайсети в крайното класиране. Трагичен резултат, който, сигурен съм, не заслужаваме. Нашето място със сигурност е преди десетото, но така е в спорта. Особено по световните. Там се наказва жестоко и най-малката грешка. Омотаеш ли се нещо, те бият за нула време всички останали и оставаш последен. Същото важи и за отборното класиране.
Ако бяхме следвали познатите ни схеми на риболов, със сигурност нямаше да се закотвим толкова надолу в класирането. Боли ме, когато някои коментират, че толкова си можем и това заслужаваме. Преди две години на световното в Полша станахме шести отборно, Пламен стана шести индивидуално, а аз девети. Тогава всички отбори идваха при нас, поздравяваха ни и се сприятеляваха, а сега ни подминаваха снизходително и весело ни подпитваха – Абе вие въобще лед имате ли?... Жалко! Чувствах се като негър на състезание по ски скокове...
Засега схемата е “Балкантурист” – всеки си плаща масрафа и който има пари - отива, който няма - пропуска. Пътуване, хапване, пийване - просто екскурзия. Не се знае точно кой е водач, кой капитан и кой треньор. Не се знае на кой тежи отговорността за подобни провали. Така е, пари няма достатъчно и трябва всеки да вади от собствения си джоб, но все пак трябва да намерим начин да се представяме достойно и да не сме тотални аутсайдери, каквито сме сега. Както и да се реши въпросът с финансирането, е крайно наложително да има един треньор, просто човек, който да се наеме с това да класира отбора за начало в средата и всички да го слушат. Той да взима всички спортно технически решения, а останалите да му помагат, а не по българска традиция да му пречат. Единственият човек с достатъчно сериозен авторитет и в риболова на плувка, и в риболова на лед е Пламен Панталеев. Ако той се нагърби с тази задача и избере на мениджърски принцип своя екип, нещата има голям шанс да се променят към добро.

 

Другите
Световен шампион убедително стана отборът на Украйна. Среброто в последния момент извоюваха поляците, оставяйки елитния отбор на Латвия на трето място. Четвърти са Литва.
Индивидуално на първо място се класира Дмитрий Корзенков от Украйна, на второ Рита Верза Грабовска от Латвия, а със среброто се окичи отново украинец - Алексей Зайко.

Догодина световното първенство ще е във Финландия и до тогава дано се намери правилната формула за да не се срамуваме пак, че на гърба ни пише България.

 

КРАЙНО КЛАСИРАНЕ ОТБОРНО:
1. Украйна - 24
2. Полша - 29
3. Латвия - 31
4. Литва - 52
5. Беларус - 54
6. Русия - 55
7. Естония - 76
8. САЩ - 82
9. Финландия - 92
10. Казахстан - 102
11. Швеция - 103
12. България - 109
13. Молдова - 112
14. Чехия - 121


 Добави коментар
  Вашето име: 
  Email:  
  Коментар:  
   
*Всички коментари се публикуват след одобрение от оператор

Архивни статии


Тук е събран голям масив от статии на наши и чужди автори, публикувани в сп. "РИБИ И ТАКЪМИ" и "РИБАРСКИ ВЕСТНИК". Систематизирани са по теми и години.

Риболов на мач
Риболов на щека
Риболов на плувка
/други/
Захранки и стръв
Възли и монтажи
Риболов на фидер
Шаранджийски риболов
С муха и шнур
Риболов на сом
Хищници на спининг
Хищници на стръв
Подледен риболов
Морски риболов
Спортен риболов
Теория
Риболов по света
Интервюта
Такъми
Маршрути
Репортажи
Страници: 1  2  3  4  5    » 
Съдържание
Актуално Приказка за таймените 1 / 4 Калоян Белополски за една от най-популярните дестинации за риболов на таймени, леноци и хариуси - ...
Есенно зарибяване от клуб „Балканка”
От Краислав Димитров   Едва преди седмица завърши пъстрвовия сезон, а вече ми липсва. Липсват ми ромонящите между сивите камъни бистри речни води, ...
Форма на тялото
Как рибите са се развили, за да се приспособят към различните условия на живот?   Сладководните риби в нашите езера, блата и реки са с най-различни ...
Анатомия на рибата
Една от окуражаващите насоки на съвременния риболов е фактът, че риболовците искат да знаят повече за рибите, които хващат и така да ги предпазят ...
Съдържание
Актуално Изхитри пролетните шарани /4 От Калоян Белополски. Къде и как да ловим шарани напролет За хищници Зони за улов на щука /8 От Станил Йотов. Къде ...
На фидер по големите реки
  От 5-кратния световен шампион Алън Скоторн специално за сп. “Риби и Такъми”   Наляга ме тъга като си спомня как започнах ...
Сезонът на морунажите!
  Морунажът се превърна постепенно в една от най-популярните речни риби. Среща се в доста от големите реки, както и в някои язовири. Постепенно измести ...
За балканка със скачаща муха
 От Станил Йотов   Уловът на пъстърва със суха муха се счита за един от върховете в спортния риболов. Доста колеги обаче не могат да се престрашат ...
Сом за всички
  В продължение на много години считах риболова на сом за запазена територия на топ-риболовците - на тези, за които обикновения риболов на средни риби ...
Спортната 2009 година
част 2   От Ян Ван Шендъл   Европейското в Радице, Словения Миналия месец ви разказах всичко за Световното Клубно Първенство в Мадунице, ...
Страници: 1  2  3  4  5    » 
 Топ новини
 Новини


 Времето утре
Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6 Warning: file(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 27 Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6