Актуално


 Поръчай сега
 Порция смях :)

Тъмна нощ. Селска къща. На вратата се чука...
- Извинете, дърва трябват ли ви?
- Не, благодаря.
И на сутринта дървата ги нямало.

 Статия

Риболов с мънисто

Риби и Такъми (бр. 3 / 2011 г.)

 

Зима е. Язовирите са замръзнали и сега там властва риболовът на дупка. Но освен риболова на лед имаме и друга алтернатива. Студената, снежна зима е идеалното време за риболов на едри кефали и скобари по реките. Дребосъците са се изпокрили по подмолите в очакване на по-топли времена и сега из бистрите, снежни води шестват едрите риби. Риболовът им крие много предизвикателства и изненади. В кристално бистрите води рибите са предпазливи и трудно се лъжат да захапят предложената стръв. Но има един начин да ги предизвикаме да атакуват, а именно риболовът с мънисто.

От Краислав Димитров

 

От доста години риболовците в някои области на България ползват този метод с успех през студените дни. Въпреки че изглежда елементарен, и този метод има своите тайни. Основното е съобразяването на линията с очакваните екземпляри. Поради честото кълване на едри риби най-често се използва 0.18 за основно влакно, повод 0.12 – 0.14, около 30, понякога до 40 см, кука № 10, 8, понякога и № 6 в зависимост от използваното мънисто.
Утежнението може да бъде и познатата ни „Италианска верижка”, и оливетка в началото на повода с дропер на 5 см преди куката. Аз лично ползвам първия вид, но това е главно защото ме мързи да преправям линията си, когато съм ловил на изтичане преди това. Плувката трябва да е леко преутежнена, да потъва и при най-лекото докосване. Използваните мъниста са с диаметър от 2-3 до 8-10 мм.
Обикновено се избират средно дълбоки участъци (до 1,5-2,5 м) с леко течаща вода, или дълбоки места непосредствено след бързеите. Обхожда се дъното и дълбочината се регулира на около15-20 см над него. При последния си риболов пробвах и да драскам по дъното с куката и предполагам в резултат на това извадих и няколко скобара
Кълването в повечето случаи е нежно, понякога и рязко, но винаги е единствено. Засича се при всяко почукване на плувката.
Използваната цветова гама на мънистата е голяма, но има цветове и комбинации, които са се наложили като уловисти и рибите ги предпочитат. Такива са: голямо златно, червено и бяло, златно и сребърно мънисто. Личните ми предпочитания от скромния ми опит клонят главно към златистото мънисто. Мънистото може успешно да се комбинира и с жива стръв, особено ако времето е по-топло. Перфектната комбинация е с два или три бели червея или жълъдов червей. Колеги твърдят, че е много добра комбинацията между оранжево мънисто и торен червей, но аз лично не съм го пробвал, най-вече поради невъзможността да си намеря оранжеви мъниста.
Дълго време четях за риболова с мъниста, изучавах теорията, запасявах се с инвентар преди да се осмеля да приложа този метод и останах очарован от него. По-надолу ще споделя два излета, проведени тази зима на две различни реки, на разстояние 200 км една от друга. Едната река е Тополоница, до Лесичово, а другата Върбица, край Кърджали. Въпреки различните условия на двете реки, мънистото се оказа печелившата стръв и в двата случая.

 

Излет на река Тополница
Отдавна исках да посетя река Тополница, но все не ми се удаваше случай. Добрите отзиви, които идваха оттам обаче ме накараха да се взема в ръце и набързо планирах един излет дотам.
Поради дъжда, дето валя предната вечер и образува коричка лед върху снега, денят го писах дъждовен. Дъждовен, дъждовен, ма за работа дъждовен, за риболов беше екстра. Некъф дъжд ли ще ме уплаши!?
Бегом през магазина за 200 грама бял и газ към реката. Реших, че няма смисъл да се напъвам да ходя рано, в тоя студ едва ли някоя риба ще се разбърза да се храни по тъмни зори. Тъй че на реката бях към 12,30 на обед.
Паркирах колата встрани от пътя, натоварих се с багажа и поех през бялото поле към скритите местенца. Снегът тихо хрущеше под кубинките ми, дъждът ромонеше по шапката и раменете ми, но на мен ни ми пукаше. Дишах с пълни гърди свежия студен въздух, наслаждавах се на всяка негова частица. Бялото поле блестеше пред мен недокоснато от човешки крак. Само тук-таме се виждаха следите на пробягал заек или броеницата от стъпки на лисица, пресякла напряко в търсене на храна. От краката ми с шум се вдигна ято яребици, малки кафени топки, сякаш подметнати нагоре от ръката на немирни деца.
Скоро стигнах до мястото, което си бях избрал. Стара върба бе наклонила клони във водите на реката, а течението беше завлякло и заплело в корените й порядъчно количество клони и съчки. Перфектното скривалище за едри кефали!
Заметнах шепа червеи нагоре срещу течението, така че докато потънат да са точно пред мен. Набързо разпънах болонезето и заметнах, за да проверя дълбочината. Перфектна, около метър и половина.
Метнах още няколко прашки бял и се отпуснах върху раницата да почина. На червеите им трябва малко време, за да изкарат мнителните кефали изпод сигурното убежище на клоните.
Извадих кутийката с мъниста и ги заразглеждах, двоумейки се на какъв цвят да заложа. Накрая се спрях на класическо златно. Монтирах го на куката №12 и закачих под него два бели. Заметнах в средата на реката и течението веднага пое плувката. Тя бързо се плъзна по малките вълнички, образувани от завихрянията на бързите води. Първото кълване беше уверено и плувката грациозно се гмурна. Лека засечка и скоро вече държах в ръката си първия кефал.
Не блестеше с размери, но важното беше, че рибите са тук и кълват. Какво ми трябваше повече посред зима? Заметнах отново десетина червея в талвега, сменям и тези на куката и подадох в течението. Кълването беше мигновено. Едва що изправила се, плувката се гмурна и близнак на първия кефал се озовава на брега. Нова порция червеи във водата и веднага последва кълване. Вече имах три... за щастие!
Май беше време да извадя живарника.
Продължих да подавам регулярно бели червеи и кълванетата следваха едно след друго. Много от рибите повръщаха полусмлени бели червеи, което ми показа, че избраната тактика със стрелбата беше правилна. За съжаление нямаше големи риби, но риболовът беше интензивен.
При поредното замятане плувката се скри отново, но след засечката разбрах, че този път съм закачил клон. Напънах го малко и тънкият повод се скъса. Бръкнах в джоба за ролката с влакно и с изненада установявам, че ролките ми с влакно за поводи... ги няма. Явно ги бях изсипал някъде по пътя.
Наложи се да ползвам остатъка от този повод, който не беше много, едва около 10 сантиметра, тъй че трябваше да направя някой промени с цел по дискретен вид на такъма. Избрах по-малка кука, Kamasan B651 №14. По-малката кука изискваше и по-малко мънисто, а златните бяха все едри. Избрах червено.
Оказа се, че рибите харесват и червения цвят.
Опасявайки се да не скъсам и този повод и да се наложи да прекратя риболова, намалих дълбочината. Започнах да стрелям бели червеи почти непрестанно и скоро успях да вдигна рибите над дъното. Даже май се престарах, че много нагоре се качиха и при дълбочина от метър и половина се наложи да ловя на 60 санта под повърхността. Рибите просто обираха всички червеи още от повърхността. Реших, че са се настървили и мога да ги ловя само на червей и махнах мънистото. Голяма грешка! За следващия половин час успях да хвана само едно кефалче и един пръскач. Ядосан сложих отново мънистото и заметнах. Без стръв, само с топчето червена пластмаса на куката. Още на второто изтичане плувката уверено потъна и поредния кефал се озова на брега! Последва го друг, после още един. Риболовът отново потръгва.
Дъждът над мен продължава да ръми, якето ми вече беше порядъчно мокро, през кубинките също взе да се процежда студ. Ръцете ми премръзнаха, особено лявата, че с нея хващах рибите, за да ги откачам от куката, а естествено бях забравил да си взема кърпа за бърсане.
Подсмърчайки, реших да приключвам с риболова. Не ми се спираше, кълването беше интензивно, но студът се увеличаваше, а и зимният ден е кратък и скоро щеше да притъмнее, пък и имах път към колата през полето.
Извадих рибите за снимка, но на фотото явно също му беше станало студено, та не щеше да бачка. Трябваше да се задоволя с телефона. Изсипах рибите на белия сняг за обща снимка, но качеството на първата беше ужасно.
Отказвам се да снимам повече и набързо намятах рибите обратно във водата.
Удовлетворен, поех по обратния път през бялото поле. За около три, три и половина часа риболовно време успях да извадя над 40 риби, които макар и неблестейки с размери, накараха рибарското ми сърце да затупа учестено в гърдите и отсега да започна да кроя планове за нови излети с мънисто.


Излет на река Върбица
Зима е. Зима, зима, ама колко да е зима. Ей го, Новата година дойде, а навънка едни температури... все едно е април. Това едно, но и рибите се изпокриха, ошашавиха се, не знаят зима ли е, лято ли е. Па и една буря се изви преди няколко дни, придошлите реки сигурно отнесоха кефалите чак в гръцко. А както знаем кефалът си иска студ... и мънисто.
Това не ми попречи да направя няколко следобедни проби в промеждутъка след свински лов и преди прелета на патиците. Реката, както очаквах беше огромна и мътна. Неколцината рибари по брега гледаха омърлушено, от сутринта никой нямаше риба.
Две топки лепен бял, подадени на границата на бързата и бавната вода раздвижиха кефалите и набързо успях да измъкна няколко риби на комбинация от червено мънисто с два бели червея.
Време беше за вечерния прелет на патиците, тъй че набързо ги пуснах пред изумените погледи на местните риболовци и отпраших.
На следващия ден действах по същата схема. Сутринта по Балкана за прасета, късния следобед риболов, и после диви патици.
Вестта за вчерашния ми успех се беше разчула и сега рибарското присъствие беше удвоено.
Удвоена беше и реката. Оттичащите се от планината води пълнеха речното корито и реката вече беше заляла крайбрежните върби. Все пак намерих място на пясъчен разлив.
Месните ме посрещнаха с възгласи
"Айде бе, откога те чакаме да нахраниш рибата", и двама от вчерашните моментално се строиха под мен. Заметнах малко лепен бял и скоро този под мен измъкна сносен скобар, после още един. Нещо не беше наред. Огромната река отнасяше червеите ми на поне 20 метра надолу и при тази тактика се явявах само като захранващ на тези под мен. А и в мътната вода рибите явно трудно виждаха проблясъците на мънистата. Май трябваше промяна. Набързо отскочих до близката нива, откъдето се сдобих с малко чернозем. Метнах вътре две шепи бял и шепа трохи, повечко вода и камък във всяка топка завършиха нещата. На болото монтирах близалка, сложих три бели на куката и бях готов.
Скоро успях да извадя добър кефал. Риболовът бързо потръгна, за разлика от риболова на този под мен, но докато се занимавах с промяната на тактиката денят почти изтече и имах само час за риболов.
Все пак успях да излъжа още няколко риби, срещу 0 на другите на вира, които с изумление гледаха килото бели в кутията ми. Направих бърза снимка на улова и рибите заминаваха обратно да растат
На следващия ден отново заваля пороен дъжд и подозирах че реката няма да става за риболов поне седмица.
Все пак реших да направя още един излет, преди да тръгна към София, щом реката се поизтече.
Ставайки, сутринта ме посреща със съвсем различна картина от предния ден. Температурите бяха паднали с поне 15-20 градуса и навън всичко беше заскрежено. Скрежът беше обгърнал всичко, създавайки причудливи форми върху клоните на дърветата, по които учудено подскачаха и ги разглеждаха замръзнали врабци. От студа перушината им беше настръхнала и сега те изглеждаха почти двойно по-едри и топчести. Стъклото на колата ми беше изрисувано с причудливи форми като от неизвестен авангарден художник. Реших да не бързам в студа и да изпия едно кафе в очакване да се покаже слънцето. Пиех топлото кафе и зяпах зимната красота от прозореца, кроейки планове за риболова. Ето, на хоризонта бавно изплува големия диск на слънцето и бавно се издигна нагоре в небето. Лъчите му започнаха да играят по замръзналата земя, правейки чудни слънчеви зайчета при съприкосновението си със снежните кристали. Това обаче не промени съществено температурите навън, слънцето сега беше като луминесцентна лампа и само разпръскваше студена светлина наоколо.
Реката ме посреща вече поизбистрена и с намалено ниво след обилните дъждове отпреди седмица.
Този път се бях запасил с пръст предварително. Сложих вътре и шепа "Трапер Река" за аромат, две шепи изпънат бял и една жив. Половин пакет жълта троха завърши сместа. От опит съм се убедил, че едрите кефали (и не само те) проявяват определени предпочитания към оцветената в жълто храна. Добавих доста вода, за да я направя тежка и течението да не отвлича намиращите се вътре червеи.
Не бързах да хвърлям храната. Първо исках да пообиколя по реката и да потърся признаци на риба. Пробвах в няколко вира, но с изключение на един дребен кефал не успях да провокирам други риби. Явно рибите не бяха в дълбокото. Да пробвам в бързея тогава, въпреки че беше малко нетипично рибите да са в бързата вода в тоя студ?
Настаних се на брега на плитък, около метър, бързей. Докато разпъвах сергията, забелязах проиграваща в бързото риба. Рибите бяха тук и стояха в най голямото течение.
Сложих кука N:10, на която нанизах златно мънисто. Поводът ми беше 0.10, около 30 сантиметра, следваше утежнение във вид на верижка от прогресиращи сачми и плувка 3 грама "буренце".
Освен мънистото закачих на куката и двойка бели и заметнах. Скоро вече имах риба. Подаването на храна постепенно настърви рибата и скоро кефалите се събраха. Всеки изваден кефал повръщаше червеи и храна, което ми говореше за правилността на избраната тактика. За съжаление, кълванетата бяха мълниеносни и завършваха с бързо плюене щом усетеха съпротивлението на плувката, налагащи повишено внимание и мигновени засечки, тъй че имах и няколко гелета и откачени риби, но все пак доста кефали се запознаваха с живарника ми отвътре. Истински бях изненадан, когато на петното ми се завъртяха и скобари, който се размесиха с кефалите и риболовът стана разнообразен и интересен.
От студеното време водачите ми периодично замръзваха. Ръцете ми също, особено след като появилият се отникъде вятър запрати кърпата ми за бърсане във водата. Но рибите бяха тук и кълвяха. За съжаление зимните дни са кратки, тъй че беше време да приключвам и да се отправям към очакващата ме греяна ракия и запалената камина.
Измръзнал, но доволен приключих с риболова. Отново успях да намеря рибите и да ги провокирам да кълват и това ме изпълва с блаженство.
Мънистата наистина са една перфектна, работеща зимна стръв, която носи нови предизвикателства в речния риболов. Бляскащите малки джунджурийки ми донесоха много радост в студените дни и напълниха живарника ми с риби в дните с тягостно кълване, когато останалите риболовци на брега жално подсмърчаха, свили се в топлите си якета и стискайки с измръзнали ръце безполезните пръти, вперили блуждаещ поглед в скучаещите на повърхността плувки. Надхитрянето с предпочитащата всеки ден различна цветова комбинация риби носи допълнително удовлетворение от успешния риболов.
Малката кутийка с разноцветни мъниста винаги е в джоба на рибарския ми елек, готова при нужда да помогне за превръщането на всеки рутинен излет в рибна фиеста.


 Добави коментар
  Вашето име: 
  Email:  
  Коментар:  
   
*Всички коментари се публикуват след одобрение от оператор

Архивни статии


Тук е събран голям масив от статии на наши и чужди автори, публикувани в сп. "РИБИ И ТАКЪМИ" и "РИБАРСКИ ВЕСТНИК". Систематизирани са по теми и години.

Риболов на мач
Риболов на щека
Риболов на плувка
/други/
Захранки и стръв
Възли и монтажи
Риболов на фидер
Шаранджийски риболов
С муха и шнур
Риболов на сом
Хищници на спининг
Хищници на стръв
Подледен риболов
Морски риболов
Спортен риболов
Теория
Риболов по света
Интервюта
Такъми
Маршрути
Репортажи
Страници: 1  2  3  4  5    » 
Как да измамим пъстървата през март
  От Станил Йотов   За пъстървовите риболовци март е по-особен месец. Това е времето на първото по-сериозно затопляне на времето. В реките ...
Шаран на повърхността
От Любомир Василев   Здравейте читатели на сп. “Риби и Такъми”! Ще ви разкажа за риболова ми на шарани на повърхността през летните ...
Спортната 2009 година
част 5 Световното Първенство за Младежи Португалия’2009   От Ян Ван Шендъл   Невероятно е с колко различни типа състезания се ...
Съдържание
Актуално Пролетни “баби” и каракуди / 4 Калоян Белополски за майсторския риболов на пролетни риби в яз. “Калето” край Пловдив, точно ...
Словакия печели Световното първенство 2009 по риболов на плувка за мъже в Холандия
  Състезателите от Словакия този уикенд показаха, че никой не може да ги пренебрегва просто така, и завладяха света с риболов на бабушки при постоянно ...
На фидер по големите реки
  От 5-кратния световен шампион Алън Скоторн специално за сп. “Риби и Такъми”   Наляга ме тъга като си спомня как започнах ...
Първо състезание по тролинг на яз. “Жребчево”
Красимир Костадинов - Върхара   Преди известно време се запознах с вносителите на MERCURY-Булстар за България Мирослав Николов и Николай ...
МОРЕТО НА АРАГОН
        Милен Сакакушев, а.к.а Майстор Саки   Часът е 5:30 в прохладната утрин на 24.05.08 г. и аз стоя пред входа на блока с ...
Уклеи на късо … по английски!
  От 5-кратния световен шампион Алън Скоторн специално за сп. “Риби и Такъми” По време на две от последните големи първенства, ...
Съветите за щека на Уил Райсън
Едри риби с тънки ластици Най-доброто, което може да направите, когато закачите едра риба, а сте с тънък ластик, е да я следвате – не можете да я ...
Страници: 1  2  3  4  5    » 
 Топ новини
 Новини


 Времето утре
Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6 Warning: file(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 27 Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6