Актуално


 Поръчай сега
 Порция смях :)

- Мамо, мамо! Татко се задави с костилка от банан !
- Какво говориш, бананите нямат костилки.
- Аз му я сложих!

 Статия

Времето на големите риби

Риби и Такъми (бр. 12 / 2010 г.)

От Краислав Димитров

 

Риболовът на течение по малки и големи реки е много резултатен. Течението бързо носи леката линия и плувката се плъзга по повърхността, облавяйки цялата хранителна следа. В условията на нашите реки на този метод може успешно да се ловят мрени, кефали, шарани и различни други видове речни риби. Често се изкушават и уж стоящите близо до брега каракуди и бабушки. Много от модерните риболовци са вече убедени във възможностите на риболова на течение. Особено откак се наложиха идеалните за тези условия въдици – болонезите. Но също така и много риболовци гледат с недоверие на лова в течението. Робувайки на стари схващания те са убедени, че рибата е покрай брега и залагат на риболова в близост до него. Обикновено това са местните риболовци, малко от които разполагат с такъми за риболов в течението, а и за много от тях захранването е излишен разход и признак на разточителство. Наскоро имах случай да се убедя в предимствата на лова в течение.
Наложи ми се да пътувам до Ямбол, по семейни причини. И естествено исках да направя един риболов на Тунджа.
В колата имах захранка, кило жито и 200 г червеи, че за риболов се подготвях предния ден и колата ми бе заредена, когато се наложи да променим плановете.
След пристигането ми в града се разходих покрай реката, за да събера информация от местните колеги. Всички рибари, с които говорих ловяха с тежки плувки плътно до брега, с легнало на дъното тежко проходно олово.
Реших да риболовствам по реката по-надолу от града. Чувал съм легенди за рибите от долното течение на реката, към границата с Турция. За съжаление нямаше кой да ми даде информация за местата, затова реших да се спра в Елхово.
Ходил съм в Елхово само веднъж и единственото място, което знам там е Парка.
Паркирах до моста и се качих на него, за да погледна реката. Зелените талази под краката ми ме очароваха. Стоях може би 15 минути, покачен на перилата на моста, вперил поглед в забързаните води под себе си и пречистил душата си от тленните мисли, които бе навяла в мен утринта.
Минаващ по моста колега ме сепна. Вече бе 3 часа следобед и той, приключил с риболова, се прибираше. Каза ми, че излиза уклей и ми показа торбичката си с двайсетина рибета. Разходих се нагоре-надолу по реката и се заприказвах с още няколко колеги. Всички ловяха уклей до брега и се оплакваха от слуката.
Този риболов не ме блазнеше. Исках нещо интензивно, а безсмисленото гледане на почиващата току до брега плувка определено не е това, от което се нуждаех.
Избрах си място, забърках в кофата малко захранка, състояща се от „Трапер Река” и същото количество пръст от близката къртичина и заметнах няколко топки в средата на реката. Последваха я и десетина прашки жито, както и няколко с бял.
Срещу мен бе застанал "колега", който ухилено наблюдаваше действията ми.
Скоро не можа да се сдържи и се провикна:
- Ей, къф’ рибар си ти, бе. Така ли се лови, у средата...
Веднага го усетих, че е пиян на мотика. Беше му много трудно да формулира изречение и фъфлейки да го хвърли в пространството.
Изгледах го и без да му отвръщам, продължих с подготовката. Той обаче, набрал скорост, не преставаше да мели.
- Бе ти не разбра ли, риба не мо’еш да фаташ, бе. Знайш ли как се държи въдица? У средата тръгнал да мята, знайш’ ли колко клони има, а?
Приготвих си такъма и заметнах. Заложих на плувка тип буре 2 г, с метален кил, за по-добра устойчивост в бързото течение, утежнението ми бе от групирани сачми, т.н. "италианска верижка", повод 0.12, около 20 см, и кука Owner Funa №12.
Малко се притесних от приказките на субекта отсреща за закачки, че не познавах дъното, но първото изтичане мина гладко. Заприбирах плувката и оня пак започна да нарежда:
- Я, ма ти още ли не си скъсал, бе. Рибар... трънки...
Заметнах отново. Не минала и няколко метра по водата, плувката ми се скри. Засечка и усетих напъните на рибата отдолу. Пред мен бе доста плитко и кефалът доволно се разшляпа преди да го пъхна в кепа.
Човекът отсреща бе видял шляпането и пак започна:
- Ба, и риба фана, тая сляпа е била...
После се зае да си събира багажериите и се изнесе, забравяйки телескопа си на брега.
Тъкмо се успокоих, че съм се отървал и отсреща се чуха викове и наздравици. Оказа се, че тоя не бил сам, а с мощна група, налягала в сенките отзад и отдала се на безпаметно пиене. То не бяха наздравици, то не бе чудо. След десетина минути виковете преминаха в крясъци от рода "Ти мене уважаваш ли ме, бре", последвани от глухите удари на пестници и тояги по плът. Не закъсняха и писъците на бития. Скоро битият успя да се измъкне от доскорощните си сътрапезници и през моста да избяга от моя край на реката. Там обаче вместо да изчезне, той се покри между дърветата и започна да отправя закани към дружките си отсреща, които не му останаха длъжни. Страшна какафония се получи, която продължи докато си тръгнах след два часа. През цялото време се псуваха и заканваха от двата бряга на реката.
Реших да не им обръщам внимание и да се съсредоточа в риболова. Хвърлих още няколко прашки жито и бял и скоро още няколко кефала се прехвърлиха да правят компания на първия в живарника.
Субектът отсреща обаче се сети за забравената си въдица и се върна да я вземе. Само че като видя водата и му хрумна великолепната идея да се изкъпе. Набързо се съблече и се хвърли от високия бряг в студената вода. Добре, че се оказа , че му е до кръста, че ако трябваше и пиян да спасявам от удавяне много щеше да ми дойде.
Подплашени от тоя шум рибите се дръпнаха надолу, на около 30 метра под мен и оттам обираха минаващите покрай тях червей и зрънца жито. Нищо, тъкмо кефът от ваденето от дистанция бе по-голям.
Продължих да вадя регулярни кефали, както и няколко дребни морунаши и скобари.
Но след поредната засечка рибата отсреща направи нещо съвсем неочаквано. Докато кефалите се държаха плътно на дъното и в течението докато ги вадя, тази риба веднага се вдигна горе и цепейки повърхността с перката си започна да снове от единия до другия бряг. Ясно бе, че не е кефал. От време навреме наоколо бухаха распери и реших, че съм закачил някой от тях. Скоро успях да гребна рибата.
Досега не бях виждал подобна риба. Отначало помислих, че е някаква кръстоска между кефал и скобар, но после в главата ми нахлуха снимките на бургаските колеги с лупавци. Какво правеше тая риба обаче в Тунджа идея си нямам.
Доколкото знам лупавците се въдят само по Велека и изненадата ми от улова на такава риба в Тунджа бе огромна.
Рибите, които вадех не останаха в тайна за ловящите наоколо и скоро няколко човека се опитаха да застанат под мен, но аз предвидливо бях избрал място, от което започваше туфа шавар покрай брега и не можаха да се проврат през него. Един по-съобразителен пресече през моста и се настани на отсрещния бряг, под мен, точно там, където стояха рибите.
Да, обаче ловеше с директен телескоп и не можеше да достигне средата на реката, където хранех и ловях.
Погледа ме как захранвам, помята малко и като видя, че няма да стане, с много пъшкане и колебания извади от чантата си пакет захранка. Погледа я малко, явно не му се разделяше с нея, после намери търкалящо се по брега шише от минерална вода и го отряза. Много старателно отмери в него две шепи захранка и я разбърка с вода. Останалото в пакета бе грижливо прибрано отново в торбата.
Заметна бъркоча пред него и зачака. Скоро успя да извади сносен кефал, който гордо размаха към колегите си на моя бряг. Но тази риба му бе и последна. Повече кълванета нямаше. Аз от своя страна продължавах да вадя риби току пред него. Човекът не можа да издържи на тази гледка, притича до колата и си и скоро се върна с дънна въдица.
Зареди куките с червеи и доволно я заметна в средата на реката, пресичайки пътя на изтичането ми.
Не ми се караше с местните, а и бития зад мен още продължаваше да кълне от шубраците към отсрещния бряг, тъй че реших да събирам. А и вече минаваше пет и половина и залязващото слънце неприятно се навираше в очите ми.
Извадих живарника за снимка. Вътре се мятаха доволно количество риби за двата часа риболов, с които разполагах.
Доволен си събрах багажа. Успях да се насладя максимално на риболова за краткото време, което прекарах на реката.
Нямах намерение да правя друг риболов по време на престоя ми в Ямбол.
А и на следващия ден си заминавахме обратно към София.
Исках добре да се наспя преди уморителното шофиране по натоварената както винаги в неделя следобед магистрала.
Бебето обаче бе решило друго. Рано, по тъмно още, явно поради непознатото легло и миризми, се събуди и веднага предяви претенциите си за ядене и внимание. Ясно беше, че няма да се спи. Поогледах се из спящата още къща и го реших. Отивам за риба! Ей тъй, наблизо, в града, за няколко часа. И без това ми бяха останали стотина грама бял червей от предния ден.
Набързо се метнах в колата и отпраших по полутъмните още улици. След десетина минути бях на реката. Бях си харесал от миналата година едно местенце зад Shell-а, та исках да го пробвам.
Паркирах колата в шубраците, обрамчили коритото на реката, и нетърпеливо нагазих в мократа от утринната роса трева. Папурите се мъчеха да ме уловят в примката на преплетените си дълги листа, в отчаян опит да защитят водните обитатели от настъпващия заедно със зората враг и недоволни от неуспеха си щедро ме ръсеха с капици вода, търпеливо събирана от листата цяла нощ за утоляване на жаждата на незабележимите малки гадинки, де пълзят в краката ни или се крият под камъни и стръкчета трева.
След малко пред очите ми се показа и реката. През булото на утринните изпарения с изненада различих фигурите на няколко риболовци на отсрещния бряг. Изненадата ми обаче бе пълна, когато съзрях риболовец и от моята страна на реката. Точно на мястото, което си бях харесал. То бе и единственото възможно, де.
Погледах подранилите колегите известно време, но мисълта за риболов не ми даваше мира и отново се хвърлих в прегръдката на папурите, за да се добера до колата.
Реших да тръгна надолу по течението и където си харесам място, да застана. Карах бавно покрай реката, оглеждайки се за места. Но направо бях шокиран от гледката. Във всяка възможна просека между върбите или шаварите бяха застанали по един, а много често и по няколко човека. Продължавах все по-надолу, но гледката не се промени... Човек до човек!
Малко по малко стигнах чак до "Каргонския", или както там го наричат мост. Около три километра по реката, без да има свободно местенце де да заметна въдицата. Качих се на моста и погледнах надолу. Докъдето поглед ми стигаше се виждаха паркирани край водата коли. Тази гледка ме отказа да продължавам да търся свободно място. Реших да се върна на единственото свободно място, което забелязах на около стотина метра над моста. Място бе силно казано. Реката беше заляла плитък бряг, превръщайки го в тресавище, което се надявах да не е дълбоко. Редки шавари растяха в тинята, а яркият и свеж зелен цвят на листата им безумно контрастираше с избелялата боя и олющена мазилка на панелните блокове на отсрещния бряг.
За да можех да ловя, се налагаше да нагазя на около 20 метра навътре в тресавището, за да стигна до коритото на реката. Внимателно нагазих във вонящата тиня и опитвайки с крак пред себе си преди да стъпя, бавно се приближих до водата. Тинята беше около педя, покрита с още толкова вода, но отдолу беше твърдо и можех да разположа оборудването си. Върнах се до колата, паркирана на брега, за да взема нещата си. За начало пренесох сгъваемата маса и стола, който разположих в тинята. Върху тях щях да наредя багажа си. Върнах се отново до колата за останалия багаж. Набързо измъкнах от багажника кофата със захранка и болонезето. Случайно погледът ми попадна на въргалящ се вътре телескоп с монтаж на тапа за щука. Реших да го взема и него и ако уловя малка рибка евентуално да го заметна.
Забърках манджата на брега. Останал ми беше половин пакет "Трапер река", който разбърках с пакет глина и малко "Шоколадова галета". Залях с няколко капачки течен ароматизатор "Скопекс" и хвърлих вътре шепа бял.
Наредих багажа по стола и масата и заметнах няколко топки в средата на реката. Всички риболовци, покрай които минах малко по-рано, ловяха плътно до брега на някакъв подобен на влашка плувка монтаж и само няколко от тях можеха да се похвалят с по някоя каракуда.
Разпънах болонезето и направих контролно изтичане. Дъното пред мен беше равно, с леко изплитняване на около 20 метра под мен. Перфектно, там щяха да се събират червеите, понесени от течението, а евентуално и кефалите.
Дълбочината беше около метър и половина. Монтажа ми беше готов от вчера - плувка тип буре 2 г, с метален кил, "италианска верижка", повод 0.12, около 20 см и кука Owner Funa N:12.
След няколко изтичания плувката потъна и едра бабушка се озова в живарника. Скоро я последваха още няколко. Една от тях беше по-дребна и реших да я заметна за щука. Закачих я на тройката и отдалечавайки се на няколко метра нагоре от мястото си, я спуснах току до шаварите, на около два метра от краката си. Дълбочината беше около 50 сантиметра. Погледнах към болонезето си и видах как върха се сгъва. Захвърлих щукарката върху папурите и шляпайки, се забързах да извадя рибата преди да се е оплела в многобройните стъбла покрай брега. Измъкнах сносна каракуда и погледнах към щукарката. А там... върхът на въдицата се е сгънал. Зашляпах обратно към нея, вдигнах я и отворих бигела. Влакното веднага започна да се изнизва. Плувката се показа на около метър по-нагоре, после пак изчезна и се появяви на още няколко метра встрани. Затворих бигела и засякох. Със задоволство усетих тежестта на едра риба. Докарах я до себе си и се пресегнах да я хвана, но уплашена от фигурата ми щуката се стрелна обратно и авансът писна. Бързо я укротих и внимателно я хванах зад главата. В ръцете си държах прекрасна речна щука около 3 килограма.
 

Удовлетворен се върнах отново към болонезето. Започнах да стрелям по-начесто червеи и скоро измъкнах добър кефал.
Последваха го и няколко по-малки, после пак започнаха да кълват бабушки. Явно бях хванал всички кефали в този участък. Реката тук беше по-опоскана от рибарите и едрите риби явно бяха рядкост. Тъй като и малкото ми червеи бяха на свършване, се съсредоточих върху бабушките. Заметнах още няколко топки храна. Бабушките се бяха строили пред мен и вадех риба на почти всяко изтичане. За разнообразие улових и малък морунаж.
Скоро обаче захранката ми свърши. Това не ме притесни много, тъй като и без това беше време да събирам. Слънцето беше вече високо, минаваше единадесет часа и краката ми бяха гъбясали от тричасовото стоене в тинята, а и исках да си почина малко преди тръгването към София.
Измъкнах живарника за снимка. Прехвърлих рибите в кофата. Двадесет литровата ми кофа се напълни до средата.
Лично за мен се получи един перфектен риболов за трите часа, с които разполагах, и ограничените количества червеи и захранка. Заложих на нетрадиционен подход, не се повлиях от мнението и начините на местните риболовци и успях да хвана добро количество риба. А за бонус бях възнаграден и с перфектна щука.
Сигурен съм, че ако разполагах с още време и храна, риболовът щеше да е в пъти по добър, тъй като рибите продължаваха да кълват до момента, в който реших да си ходя. Около мен реката отдавна бе безлюдна. Многото риболовци, които сутринта бяха окупирали бреговете, отдавна се бяха изнесли с по някоя случайна каракуда в живарниците.
Захранката ми бе свършила перфектна работа и бе успяла да събере пред мен добро количество гладни риби, нетърпеливи да се запознаят с живарника ми отвътре.
Риболовът в течението ми донесе много емоции и плувката ми рядко оставаше спокойна на повърхността на водата, а нали именно в това е смисълът на риболова - да надхитрим колкото с може повече речни обитатели. Отсега тръпна пред мисълта за бъдещите ми риболови на този изключително успешен метод. Още повече, че започва най-подходящия сезон за този риболов - краят на есента и началото на зимата. Времето на големите риби.


 Добави коментар
  Вашето име: 
  Email:  
  Коментар:  
   
*Всички коментари се публикуват след одобрение от оператор

Архивни статии


Тук е събран голям масив от статии на наши и чужди автори, публикувани в сп. "РИБИ И ТАКЪМИ" и "РИБАРСКИ ВЕСТНИК". Систематизирани са по теми и години.

Риболов на мач
Риболов на щека
Риболов на плувка
/други/
Захранки и стръв
Възли и монтажи
Риболов на фидер
Шаранджийски риболов
С муха и шнур
Риболов на сом
Хищници на спининг
Хищници на стръв
Подледен риболов
Морски риболов
Спортен риболов
Теория
Риболов по света
Интервюта
Такъми
Маршрути
Репортажи
Страници: 1  2  3  4  5    » 
Распер
От Валентин Тошев - Тош   Във всяко българско семейство, къде на шега или наистина винаги се е водил спор между мъжа и жената кой кого е хванал. ...
Съдържание
Световни турнири Риболовни игри - Италия 2011 /4 Анализ и коментар на Калоян Белополски за турнира по риболов на плувка за мъже Световни ...
Съдържание
Актуално За скобари на Дунав / 4 Калоян Белополски за пролетния риболов на скобари на мамка С муха и шнур Привлечи и излъжи / 10 Пол Ричардсън лови, като ...
Скобара и хляба
  От Калоян Белополски   През месец декември, а може би и през цялата зима, чак до дните на март, в които реките прииждат от топящият се сняг, ...
Последен месец за пъстърва на спининг
 От Станил Йотов   Септември е последният месец за спинингов риболов на пъстърва. Последни излети, последни емоции, последни трофеи... Следват ...
Съветите за щека на Уил Райсън
Едри риби с тънки ластици Най-доброто, което може да направите, когато закачите едра риба, а сте с тънък ластик, е да я следвате – не можете да я ...
Зони за улов на щука през май
  Забраната за риболов на щука приключва на 30 април. От ИАРА вече съобщиха, че във водоемите, където действа ембаргото за останалите риби, щука няма да ...
За балканка със скачаща муха
 От Станил Йотов   Уловът на пъстърва със суха муха се счита за един от върховете в спортния риболов. Доста колеги обаче не могат да се престрашат ...
За пъстърва с мъртва рибка
Блесни, воблери, мухи... Всичко това са изкуствени примамки за риболов на пъстърва, доказали себе си в практиката. Да уловиш пъстърва с примамка, изработена ...
Румен Витков за Световното в Испания 2010
Интервюто взе Калоян Белополски   К. Белополски: Румене, ти си един от най-опитните български състезатели и за щастие тази година успя да попаднеш в ...
Страници: 1  2  3  4  5    » 
 Всички коментари
Adrian Suev 2011-09-12 15:07:05

Браво колега. А колкото до другото, глупостта е болест по хората, не по животните.

 Топ новини
 Новини


 Времето утре
Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6 Warning: file(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 27 Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6