Актуално


 Поръчай сега
 Порция смях :)

Малко червейче пита майка си:
- Мамо, къде е татко?
- Отиде за риба!

 Статия

В царството на таймените - 2 част

Риби и Такъми (бр. 12 / 2010 г.)

 

Вторият ден на река Шишкид също беше слънчев и сравнително топъл. След успешния вчерашен ден бяхме настроени за нови подвизи. Вечерта изкарахме доста весело. Бяхме хапнали традиционни монголски ястия, естествено от овнешко месо. Супата бе превъзходна, но купчините с овнешко варено вече ни идваха в повече. Наблегнахме на салатите и водката. Групата на Благо бе ловила едри липани по река Тенгиз. И те, и ние на сутринта искахме да се срещнем очи в очи с някой наистина едър таймен. Местните водачи ни казаха, че едни от най-добрите места за риболов на едри таймени са на 16 км надолу по течението на реката. Доста стряскащо звучеше това, като се има предвид, че до местата нямаше дори нормална човешка пътека. Имаше само конска. Тя е доста по-тясна и по нея на места се върви трудно. Но ентусиазмът на всички беше много голям и никой не се поколеба. Натоварихме в раници такъмите и малко храна и потеглихме. Река Тенгиз обаче трябваше да се премине с лодка и въже, опънато между двата бряга. Докато водачът ни обясняваше, първите трима в лодката опъваха въжето и криво-ляво додрапаха до другия бряг. Лодката бе спукана на доста места и на всяко минаване се налагаше припомпване. Чак при третото минаване разбрахме, че не бива да се дърпа въжето а само да се седи спокойно в лодката. Течението я буташе достатъчно бързо към другия бряг...
С първата лодка премина и Боби от Видин. На него хич не му се чакаше туткането на цялата група и каза, че тръгва сам напред. След като се прехвърлихме всички, тръгнахме надолу по течението. Само Бат и двама монголци бяха с коне. Първите 4-5 километра се вървеше лесно. После обаче пътеката минаваше през гори, сипеи и безкрайни ливади. Ставаше все по-тежко. Боби го нямаше никакъв. Пратихме Бат с коня да го потърси наоколо, но не го откри. Последните 3-4 км бяха най-тежки. Преминахме няколко малки ручея, вливащи се в основната река. Пихме от там вода до насита. Беше уникално вкусна и леденостудена, което в последствие изигра лоша шега на някои от нас. Към обяд най-сетне стигнахме. Местата наистина бяха уникални. Дълбоки вирове с водовъртежи и буйна вода. Идеалните свърталища на таймените. Пристигнахме обаче прекалено голяма група накуп. Всеки извади въдицата си и към водата полетяха знайни и незнайни примамки. Това бързо ме отказа и предпочетох да си почина половин час докато групата се пръсне. Водачите казаха от тук нататък да започнем да се връщаме по реката и да облавяме местата доколкото е възможно. Те се отправиха към друга база още по-надолу по течението, където имаше чешка група риболовци. По “мишката” на Наско от Варна скочи един хубав таймен, но не се улови. Малко по-надолу Люси от Силистра улови един малък 60 см таймен и бързо го пусна. Постепенно тръгнахме нагоре. Имаше няколко хубави вира, в които Вальо, също от София, улови няколко много хубави липана. Два от тях бяха от сибирската разновидност с огромна пъстра гръбна перка. Изключително красиви риби. Любопитното е, че кълвяха на едри въртящи се блесни. Вальо ловеше на Aglia Long Heavy на Mepps №4. Тежките и едри блесни определено се справяха по-добре в тези буйни високи води. Продължихме нагоре, но на по-малко от километър брегът стана непристъпен. Пробвахме през водата, все пак бяхме с гащеризони, но тя на места беше прекалено силна и буйна. Като нищо можеше да те емне и отнесе, дори и при най-малката грешна стъпка. Напредвахме бавно из гъсталаците като стадо диви прасета... В този момент за риболов никой не се сещаше. Теренът беше толкова пресечен, че всеки се чудеше как точно ще се приберем до тъмно. А от Боби нямаше и следа. Наложи се да се отдалечим от реката, за да намерим по-лесен за придвижване терен. Решихме да облавяме само по-достъпните места. Първите две-три такива дадоха само липани. След известно време намерих уникално място, на което ръкав от реката се вливаше в основното течение посредством голям вир с няколко едри камъка. Прекрасно местенце. Още с първото замятане срещу течението хубава риба разтърси върха на въдицата. Извадих килограмов ленок. След него втори. Заметнах след това към големите камъни и отстрани се стрелна голяма сянка, която яростно сграбчи блесната и увисна на линията. Още с първите мощни тласъци усетих, че е таймен. Провикнах се на Живко да дойде с камерата, но и за него тежкия терен беше голям проблем. И тъй като се намираше сравнително далече от мен, докато дойде, тайменът се подърпа малко, направи няколко големи въртела и... се откачи! Замина си по-живо, по здраво. Просто усещах, че на това място е пълно с риба. След няма и пет минути ми взе на същото място отново голяма риба. Помислих, че отново е таймен. Когато приближих рибата, с удивление видях, че всъщност това е трофеен ленок. Нямаше как да го премеря, но видимо имаше поне 4 килограма! Снимахме го, но докато правехме последните снимки, за по-удобно прихванах плетеното влакно близо до блесната, но рибата мощно се тръсна за сетен път, скъса с плясък влакното и цопна във водата. Че си замина няма нищо лошо, и без друго щяхме да я пуснем, но ми отнесе най-дашната блесна -едър тежък шведски Мюран от серията Panter, черна на жълти точки с жълто листо. След това на същото място успях да уловя още няколко хубави ленока. Наближаваше шест часа следобед и се налагаше да тръгваме, тъй като имахме още много път до базата. Нагоре Люси и Благо извадиха по още някой едър липан и на стъмване със сетни сили се добрахме до базата. Прехвърлиха ни в лодката, прибрахме се и едва тогава видях истинското лице на умората. Просто треперех. Стоплихме се и седнахме на масата да вечеряме. Боби, обаче го нямаше, а вече беше тъмно. Вече всички се притесняваха сериозно. Знаех, че той се беше трапер, но въпреки това се притеснявах много. Знаех, че той се пуска с кану сам по реки като Дрина, но все пак това там е в Европа, а тук в нищото, насред тайгата, при нощни температури под нулата си става абсолютен сървайвър. Вече обсъждахме как да проведем спасителна акция. На всички ни беше в шише... Стана десет, единайсет вечерта, а него просто го нямаше. Какви мисли ни минаваха през главата не е за разправяне. Малко преди полунощ някакви монголци се развикаха от другата страна на реката. Наскачахме от масата и видяхме до тях и Боби. Бяха го докарали с коне от доста далеч. Той се увлякъл на отиване и вместо 16 изминал цели 24 км... Ловил там почти до тъмно! Имало и някакви чехи, но от долната база, която е на близо 20 км от нашата. Видял ги да хванат един голям таймен на рибка и се заинатил да хване и той. Уловил доста едри леноци и липани, но таймен така или иначе не хванал. За късмет е намерил тези монголци в юрта в близост до другата база. Как е говорил с тях, как и на какъв език са се разбрали кой какво иска не знам, но го докараха по нощите и то на кон. Е, от язденето на коня после два дни не можеше да седи, но това е друг въпрос...
На следващия ден решихме да отидем срещу течението на реката. Едната част от групата с лодка, а другата с джип през онзи тежък оф-роуд терен, малко над мястото, на което ловихме първия ден. С пристигането си се пръснахме по реката и започнахме да облавяме участъка. Предимно с блесни, едри въртележки и клатушки. Бат закачи едър ленок, но като цяло липаните и леноците ги нямаше, както първия ден. Не след дълго се изясни причината за това. В този ден големите таймени бяха решили да се хранят и от време на време с мощен плясък огласяха тишината. Как обаче да ги излъжем?
При разговора с шефа на базата бяхме получили доста неприятна информация. Той каза, че голям таймен може да се хване през последните години само на рибка... На изкуствени примамки практически не кълве!?!. Може би само на мишка, но през нощта... Е, не ни се ловеше на рибка на дъно. Имало някакво място като канал по река Тенгиз, там където тя тръгва от някакво езеро, нагоре по течението, но до там пътят бил ден и половина с кон! Там можело, ако се пази тишина, да се наловят по няколко риби над метър на ден на човек. А те и за тук уж бяха казали, че е хвърлиш - вадиш, но съвсем не е така. Риболовът е много труден, а рибите плашливи.
Един таймен, дълъг 120 см тежи около 17-18 кг и е на възраст около 25-30 години. Живял е цял живот в околните 3-4 вира. Видял е какво ли не и, повярвайте ми, доста народ се е опитал да го хване. Девствени са тези места, но не толкова колкото са били до преди 7-8 години. Тогава са се ловели по над 10-15 елитни риби на ден от човек, но сега да се улови една такава за два-три дни риболов е истинско предизвикателство. Разбира се има и други фактори, потискащи популацията на таймените. Промишленият риболов е на първо място. До преди 4-5 години на тази река са се ловили промишлено по 5 тона таймени, които са преработвани и изнасяни, най-вероятно за съседните Китай и Русия! Сега вече не е така, но таймените са намалели много, а в световен мащаб са застрашени от изчезване. Ако някой се мисли, че може да намери място в света, където да си наскубе едри таймени, просто се лъже. Да уловиш таймен е въпрос на житейска философия, сериозно упорство и усилие, и не на последно място късмет. Отделно от всичко повечето реки в Монголия са от планински тип и дъната им са покрити със самородно злато. Някои западни фирми вече са се усетили, че в тази страна еко-нормите не са на висота и са направили концесии за добив на злато. Изискването е половината да остава за монголската държава и 80 % от работниците да са местни хора. От там насетне всеки прави каквото знае. Злато обаче се добива с помощта на отрови като арсена и цианидите, които избиват всичко живо в реките. Вече няколко монголски реки са унищожени изцяло. Въпрос на време е цивилизацията да стигне и до тези райски места и да ги съсипе... До тогава, обаче има още време.
 

И така, решихме да упорстваме с блесните пък каквото стане. Първи закачи трофеен таймен Люси от Силистра. Беше с много здраво плетено влакно, макара и въдица. Извика силно и всички запъплихме към него. Теренът беше ужасен. Бърза вода и блатист бряг. Докато стигнем до там изведнъж при поредния мощен напън влакното изсвири и се отпусна. Провал! Тази елитна риба си тръгна без да направим и една снимка! Помислихме, че скъса. Люси извади такъма и с ужас видя, че дебелият шанджийски вирбел просто е счупен на две! Невероятно, но факт. Ето, че тази наглед незначителна част от екипировката провали удара на живота му. На няколко пъти рибата се мерна под водата и беше наистина огромна. Разочарованието бе пълно! Отпред обаче таймените продължиха да бухкат, което даде на екипа нови надежди и наново батареята от железа полетя към водата. След няма и половин час Благо извика. Погледнах натам и видях якия му шараджийски прът огънат сериозно. Ето, че друг исполин бе захапал едрата клатушка. Битката продължи около половин час и този път всичко мина успешно. От водата най-сетне изплува царят на монголските риби – величествен, уникално красив таймен, дълъг 113 см. Не го мерихме, но рибата имаше около 15 килограма. Направихме дълга поредица снимки и след като рибата се съвзе във водата, достолепно отплува към дълбочините. Най-сетне главната цел бе постигната! Уловихме и успешно заснехме трофеен таймен по начин, по който и екипът на Discovery Channel би ни завидял. След това Благо улови още един, но доста по-малък таймен. Хванаха се и няколко други риби. Привечер преди да си тръгнем Боби замяташе на мишка, когато нов звяр изплува от дълбините и избухка по мишока. Стана пред очите ми и бях сигурен, че се закачи. Водата буквално завря. Атаката бе мълниеносна. Уви, ударът бе празен и рибата въобще не налапа примамката. Като че премина ток през мене. Емоцията от това само да видиш подобна атака е неописуема.
Времето се разваляше и докато стигнахме до базата заваля сериозен дъжд, но задуха и силен вятър, който го отнесе нанякъде. Превалът, през който се минаваше с джиповете, беше толкова труден, че при сериозен дъжд щяхме да поостанем по неволя още доста време в базата. На сутринта си стъкмихме багажа и потеглихме. Беше много навъсено, но още не валеше силно, едва започваше. Минаването на връщане беше малко по-леко от идването, тъй като се падаше да пускаме най-стръмния наклон. На превала се засякохме с нова група ентусиазирани чехи, които обаче вървяха пеша. УАЗ-ката не беше успяла да се качи по подгизналия път и бе останала да чака земята да изпръхне. Имаха да минат пеша около 25 км. Зададоха куп въпроси за риболова, примамките и таймените, и когато им показахме снимки на вчерашната слука кипнаха от възбуда.
Продължихме в обратна посока, но по друг път. Минахме през езерото Ховсхол – второто по големина в света след Байкал. Дълбоко над 262 м и дълго цели 383 км. И там се отбихме за малко, точно откъдето изтичаше река Ек – следващата ни дестинация. Всъщност в Монголия повечето реки тръгват от големи езера, находящи се на височинни плата. В горните си течения са широки и бавни, а надолу стават бързи и буйни. Доста километри надолу отново се успокояват и се вливат в други езера или в по-големи реки.
Този път щяхме да минем през град Булган. Преспахме в село на края на голямото езеро. Стигнахме там по нощите и едва събудихме някаква баба, която ни заведе в един доста изтърбушен хостел. Адски мизерен, с твърди като нарове легла, но все пак легла. Бяхме адски уморени и се радвахме и на толкова. Нощувката в тези запуснати бараки беше един долар на калпак.
Риболовното приключение в Монголия продължи с още един цял ден пътуване. Лошото за мен бе, че бях сериозно настинал, и безкрайното лашкане по черните монголски пътища не беше вече с достатъчно силен емоционален заряд. Стъмни се и едва намерихме пътя за въпросните места на река Ек. Монголската група приятели на Зоо се наложи да ни пресрещнат по пътя и да ни заведат до местата. Бяха напалили лагерен огън. Разполагаха и с голяма пушилня за риба, която бе заредена догоре с леноци, хариуси и щуки. Хапнахме и пийнахме доволно. Разпънахме бивака, на който щяхме да преспим още две нощи. На сутринта, след като се събудих повечето от колегите вече бяха хукнали по реката. Пих един чай набързо и поех срещу течението. Още с първото замятане под палатките блесната ми налапа гладен ленок. След него друг, и т.н. От всяко по-перспективно място улавях по 3-4 риби. Основно леноци по половинка. Чат-пат кълвяха и риби над кило. Замятах срещу течението до отсамния бряг и ветрилообразно облавях района. Реката приличаше много на нашата река Искър в долното си течение край с. Писарово, например, но беше пълна с хищна риба. Ловеше се и тук най-добре на тежки въртящи се блесни Мюрани и Мепсове. От мепса най-добре се представи модела Aglia Long №3 и 4. На няколко пъти от другата страна на реката избухка огромен таймен, но не прояви никакво внимание към едрите клатушки и мишките които летяха в тази посока. Срещнах по-долу Благо и другите колеги, които бяха натряскали по една голяма връзка риба. Някои от нашите монголци ги бяха помолили да им съберат риба и те до обяд се бяха справили отлично. Трябваше и за вечерната скара да се осигури прясно месо. Вече ни беше втръснало от овчето. Монголците на практика ядат само овнешко. И то от стара овца! То хич не е по нашия вкус. Дори попаднахме на консерви телешко варено докато пътувахме към Ек, които бяха овкусени с... овча лой! Просто отвратително. Рибата бе алтернатива все пак да се хапне малко по нормална храна. Наблягахме отново на картофите, бирата и не на последно място на водката.
Към обяд Веско улови и един неголям таймен. По късно и аз улових един, но още по-дребен. Иначе леноци и липани имаше до втръсване. Бяхме уловили вече по над 30 на човек.
Тогава монголците ни казаха, че тръгвайки си ще ни заведат до едно старо корито на реката недалеч от лагера, на което се ловели доста щуки. Речено – сторено. Към 5-6 следобед бяхме на блатото. То обаче беше адски обрасло с водорасли. Практически примамката можеше да мине чисто не повече от метър. След това се забиваше във водораслите и на брега вместо щука излизаше по една туфа водорасли. В кутията си мернах една нова блесна на Salmo от серията КИБС. Едра сребърна клатушка с двойна кука с две предпазни телчета над куките. Руснаците наричат този тип блесни незацепляйки. Те практически могат да се водят без да се закачат и в най-гъстите водорасли. Куките са защитени и блесната се плъзга край водораслите без да ги закача. Когато хищникът лапне примамката стиска телчетата и куките се забиват в пастта му. Уникално изобретение, просто! Първия мощен удар не закъсня. На третото замятане една зъбата хищница към трите кила захапа блесната и след няколко пируета легна в тревата пред мен. Не след дълго последва ново кълване, после още едно и така. Улових общо 7 щуки, а изпуснах поне още толкова. Боби също направи отличен риболов и хвана подобен брой щуки, но на попер и спинер. Взехме 2-3 щуки а останалите върнахме обратно. Чудесен риболов за няма и два часа. Толкова, колкото бе необходимо на един от шофьорите с джипа да отидат до селото за хляб, водка и бира, така необходими за прекарването на вечерта. Върнахме се в лагера и направихме още един опит на стъмване да уловим едър таймен, но не се получи. Уловихме няколко едри ленока на едрите клатушки, с които замятахме. На следващата сутрин половихме час-два рано сутринта и се наложи да събираме бивака. Имахме бая път до Улан Батор. Тук вече имаше около 400 км асфалт и се пътуваше по-бързо, но доста по-опасно. Пътят от Булган до столицата бе двулентов, тесен и доста натоварен. Повечето монголци просто не умееха да карат по асфалтов път! Свиркаха на насрещните коли изнасяха се в банкета при разминаване, а като се здрачи направо си стана опасно. Единият от шофьорите ни щеше да размаже една крава. Наложи се да седнат европейци зад волана. Имаше и уникални дупки и неравности. Ако някой си мисли, че в България нямаме хубави пътища, нещо е сбъркал. Имаме си идеални пътища. Като прекосиш монголските степи и разбираш, че може да е много, ама много по-зле. И започваш да се радваш на това което имаш. Пътищата в Германия или Франция са малко по-добри от нашите в сравнение с нашите спрямо монголските.
На следващия ден се разходихме из Улан Батор. Всъщност той си бе съвсем нормален град, но с ужасно движение. Там има постоянно задръстване и всеки си кара както си иска. Правото е на по-нахалния! Ако някой си мисли, че нашите мутри с мерцедесите карат нахално, също се лъже. Там те ще изглеждат като пенсионирана германска учителка спрямо повечето монголски шофьори. Неописуемо е просто. Градът жужи като кошер, а бибката е основното средство за осигуряване на предимство. На вечерта посетихме елитен монголски ресторант “Монголско барбекю”. Беше пълно с американци и японци. И българи, де. Плащат се 13-14 долара на човек и всичко, без алкохола, е “all inclusive”. Човек сам си комбинира ястията и салатите, а изкусни майстори готвачи ги приготвят на огромна плоча. Прекарахме чудесно, само дето заради пустата настинка вместо бира се наложи да пия чай...
На другата сутрин рано-рано огромният Боинг ни понесе към Москва. Там имахме цели 12 часа престой и си припомнихме какво значи скъпотия. За един обяд на двама души – по един борш, котлет по ленинградски и по една бира ни одрусаха 140 щатски долара и то в заведение тип закусвалня, но пък с много любезна рускиня сервитьорка... За едно тесте карти искаха 50 долара, бирата беше по 10 евро парчето. Абе, не е за разправяне. На всичкото отгоре и самолетът закъсня с два часа. Тряскаха едни гръмотевици страшни. Така или иначе живи и здрави се прибрахме в България и дългото пътешествие приключи. Останаха многото хубави спомени и тръпката, която пожелавам на всеки един от вас да изпита, наречена – Риболов в Монголия!


 Добави коментар
  Вашето име: 
  Email:  
  Коментар:  
   
*Всички коментари се публикуват след одобрение от оператор

Архивни статии


Тук е събран голям масив от статии на наши и чужди автори, публикувани в сп. "РИБИ И ТАКЪМИ" и "РИБАРСКИ ВЕСТНИК". Систематизирани са по теми и години.

Риболов на мач
Риболов на щека
Риболов на плувка
/други/
Захранки и стръв
Възли и монтажи
Риболов на фидер
Шаранджийски риболов
С муха и шнур
Риболов на сом
Хищници на спининг
Хищници на стръв
Подледен риболов
Морски риболов
Спортен риболов
Теория
Риболов по света
Интервюта
Такъми
Маршрути
Репортажи
Страници: 1  2  3  4  5    » 
Съдържание
Актуално С мач напролет / 4 Калоян Белополски за пролетния риболов на платики и шарани с ваглер На тролинг Сом - силен старт на сезона / 8 70-килограмов ...
Експертите на Korda отговарят на вашите въпроси
  ВИНАГИ БЪДЕТЕ ГОТОВИ ЗА ПОВЪРХНОСТТА Никога не се знае кога ще попаднете на шарани, които се хранят на повърхността, бъдете подготвени, за да не ...
Тунинг
  Всеки знае, че успешният риболов зависи основно от използваната стръв. Ако дадена примамка не лови нищо, често се сменя с друга. Все пак ако искате да ...
За щуки в Англия
През 2004-та година заминах за Англия да работя в град Норич - югоизточна Англия, област Норфолк. Веднага ми направи впечатление минаващата през града река ...
Уклеи на късо … по английски!
  От 5-кратния световен шампион Алън Скоторн специално за сп. “Риби и Такъми” По време на две от последните големи първенства, ...
С пелети за шаран
  От 5-кратния световен шампион Алън Скоторн специално за сп. “Риби и Такъми” Без съмнение пелетите са стръв №1 по платените водоеми в ...
Плетени влакна за риболов на голяма дистанция
Рой Марлоу насочва вниманието ви към влакната – така че винаги да купувате точните продукти за работата, която искате да ви свършат.Високотехнологичните ...
Есенен риболов на скобари
Тази година есенният сезон настъпва сравнително бързо. Времето е променливо и доста студено, а риболовът - труден. Силният риболов на скобар обаче тепърва ...
Зимни бабушки от яз. “Цонево”
  Зимата е сезон, когато традиционно се практикува риболов по реките или замръзналите водоеми. През тази година се наблюдава топла или може би закъсняла ...
Как да измамим пъстървата през март
  От Станил Йотов   За пъстървовите риболовци март е по-особен месец. Това е времето на първото по-сериозно затопляне на времето. В реките ...
Страници: 1  2  3  4  5    » 
 Топ новини
 Новини


 Времето утре
Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6 Warning: file(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 27 Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6