Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100027 Library:100145 in /home/ribibgco/public_html/adodb/drivers/adodb-mysql.inc.php on line 348 Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100027 Library:100145 in /home/ribibgco/public_html/adodb/drivers/adodb-mysql.inc.php on line 348

 Актуално


 Поръчай сега
 Порция смях :)

Глухоням среща приятел и с жестове му казва:
- Снощи закъснях и жена ми като се разкрещя. . .
- И ти какво направи?
- Ами, изгасих лампата...

 Статия

В царството на Таймените

Риби и Такъми (бр. 11 / 2010 г.)

 

От край време една от най-бленуваните дестинации за риболовците от цяла Европа е Монголия. Да отидеш за риба там звучи много екзотично, дори и на най-запалените спинингисти. Оказа се, че подобно пътешествие може да се случи и на нас.

 

От Калоян Белополски

 

На пролетното изложение в НДК между многото посетители с мен се свърза Благо от София, който продава и ремонтира лодки в близост до караулката за Панчарево. Спомена ми, че две години подред ходи заедно с негови приятели в Монголия за риба и си изкарват чудесно. Предложи ми да отидем през това лято заедно! Не се колебах въобще. След няколко дни се видяхме да уточним подробностите по детайлно. Датата на заминаването бе 19-ти август, а на връщането първи септември. Два месеца по-рано купихме билетите. Летеше се с Аерофлот през Москва. От туристическата агенция “Аеротур ММ” ни направиха възможно най-добрата цена, която възлизаше на 920 евро на човек. Помогнаха ни и за свръхбагажа, поне на отиване. Визите за Монголия излязоха по 70 долара парчето. На 19-ти август се събрахме на летището и след закъснение от час излетяхме за Москва. За там пътувахме седем чеовека. Аз, Благо и оператора Живко, Вальо от София, Боби от Видин, Люси от Силистра и Наско от Варна. След престой от три часа там се качихме на големия Боинг 767 и отлетяхме към Улан Батор. Първия полет продължи малко под три часа, а този близо шест. В самолета сервираха топла храна с основно ядене, ордьоври от сьомги и т.н. Пихме по някоя водка, а безалкохолните раздаваха безплатно. Бяха раздали и възглавнички и одеала, тъй като полета беше нощен и доста хора предпочитаха да подремнат. Всъщност летяхме срещу слънцето и нощта продължи малко над 3 часа. Часовата разлика между нас и Монголия е цели 5 часа. На зазоряване под нас се разри монголската шир. Безкрайни долини и планини покрити с ниска трева. Буквално като облепени с мокет. Имах чувството че всичко отдолу е направено от пластмаса. В долините се виеха стотици малки и големи реки. Тук – там се виждаха малки бели точки. Огромния самолет се сниши над града и плавно кацна на пистата. Белите точки се оказаха юрти. Последваха митнически формалности. Попълнихме миграционни карти, но минахме контролите без проблеми. Навън ни чакаха двама от монголската група. Главния организатор Тимур, който е живял много години в България, а сега е треньор на женския отбор по борба в монголия и Бат, който е шеф на спортна школа в Улан Батор в която преподават Таекуондо, Айкидо и борба. Той също е завършил ВИФ и отлично говори български. Натоварихме багажа на едно мини камионче и потеглихме към хотела.
Първото ми впечатление от Монголия бе доста смесено. От една страна ми се стори, че кацайки на летище “Чингис Хан” слязохме не от самолет, а от машина на времето, която ни върна поне 50 години назад. Всичко изглеждаше по начин близък до нашата социалистическа действителност от от 60-сетте години на миналия век... От друга страна тук се усещаше силно духа на Азия с жужащите претъпкани улици с коли бибипкащи и каращи в пълен хаос и без никакви правила. По шосето от летището към града дупките и неравностите бяха повече от който и да било разбит път в България. Навсякъде имаше разнебитени огради, юрти и бараки. На първо място ми направи силно впечатление, че тук използват кирилицата. Дори доста чужди думи като нотариус, маникюр, супер маркет, кафене и т.н. си бяха написани на чист български. Всички останали, обаче бяха тотално неразбираеми. Езика на Чингис Хан явно е създаден за да се говори укорително, бързо и страшно, и то така, че врага да не разбере и дума. 
След дълго подскачане по разбития път стигнахме до хотела. Типичен средностатистически азиатски хотел с привкус на бардак. С ресторант, нощен караоке клуб и шарени мокети и килими навсякъде. Топла вода естествено нямаше. За сметка на това беше евтино.
Събрахме се в една от стаите и започнахме да кроим планове. Къде точно да отидем и как да стигнем до там. Варианти имаше много. Най-съблазнителните – тези места на които се очакваше да има таймени бяха много – много далече. Имаше два варианта. Или да пътуваме натам директно и да изгубим доста време в път, но да отидем на дашни места или да спираме тук – там по пътя да оставаме за по ден риболов и да продължаваме. Струваше ми се, че най-разумно е по най-бързия начин да стигнем до реките в които наистина има таймени. Разбира се предварителните приказки бяха за хвърлиш – вадиш, но от опит знам, че това, особено с тези редки риби никъде по света вече не е така. Бат каза, че е намерил водач, който да ни заведе в най-северната част на Монголия на реките Шишкид и Тенгиз – меката на таймените. Лошото бе, че дори водача никога не бе ходил там! Бил е родом от тази провинция и в общи линии на практика знае посоката... Още от България се наложи да сканираме и изпращане паспортите и визите си за да ни издадат военните специални разрешителни, тъй като това там било гранична зона със стегнат режим. Както и преди беше у нас. Имахме разрешителното взето след лек подкуп и се разбрахме на другата сутрин в 6,00 ч. Сутринта да потеглим. До тогава имахме време да разгледаме града, а другата част от групата да напазарува всички необходими провизии за две седмици напред. Обменихме и пари. Тук валутната еденица е тугрица. Един долар се равнява на 1400 тугрици. Доста е евтино. Литър нафта струва малко под долар. Бензина е още по-евтин. Всичко останало също е доста по-езвтино в сравнение с Европа. В Монголия няма таксита, тъй като всеки е такси. Вдигаш ръката и първата кола спира. Цената на километър е максимум 500 тугрици. Движението е ляво, но повечето автомобили са с десен волан, тъй като са внесени втора употреба от Япония. Останалите коли са корейски и има малко китайски. Европейски няма. Митото им е 150 %. Наистина малцина монголци могат да си позволят този лукс. Движението е ужасно. Уникално натоварено почти денонощно с брутални задръствания, поради липсата на всякакви правила. Всъщност в ход е закона на джунглата и кой е по-нахален. Натъкнахме се на няколко уникални задръствания. Представете си, че на цариградско шосе няма разделителна мантинела и без сфетофар цулия поток завива наляво в някаква тясна улица, която е задръстена до последно с мераклии да се влеят в обратна посока. Ние опитвайки се да преминем тези препречили пътя коли се наложи да се движим поне километър в насрещното платно и то най-вляво за да затапим някъде нахалниците и да се отпуши движението. Уникална кретения! Там карат само с клаксон и се врязват остро в потока с фучащи насреща коли. Движенвието в града е сериозно изпитание за всеки европеец, дори и за нас. Ако някой си мисли че в България се кара нахално – лъже се. Нашите мутри са като невивнни агънца в сравнение с азиатските камикадзета! Града е с милион и двеста хиляди жители. Има тук – там някоя културна и красива сграда, но като цяло е панелен кошер доста по-грозен и претъпкан от кв. Люлин в София и кв. Тракия в Пловдив, например. Има и доста квартали, които са абсолютни гета. Иначе атмосферата е съвсем различна от познатата ни.
Следобед починахме и вечерта отидохме в заведението на Зоо. Той е третия монголец от групата. Също навремето е завършил в България и говори отлично езика ни. Той е вносител за Монголия на Кока – Кола и още няколко бири. Освен това заведението му е едно от най-елитните в страната. Прекарахме чудесно там. Дегустирахме доста местни гозби, естествено свързани с овнешкото. Пихме основно водка пак “Чингис хан” и “Тайгър бир” - много добра сингапурска бира, която също Зоо дистрибутира. Атмосферата беше просто уникална. Типична азиатска кръчма. Огромна. Претъпкана до последния стол и задимена тотално. Там няма никакви забрани за пушене. Сигурно имаше над 100 маси. На някои от тях стояха европейци. Кои бизнесмени, кои приключенци, ловци, рибари, просто всякакви типове. И азиатци имаше всякакви. Личаха си на една голяма маса група японци, на друга китайци и т.н. Имаше доста хубави жълти девойчета. Някои бяха изпънати като спици... Просто живота там вреше и кипеше. Изкарахме доста добре, но попрекалихме с алкохола. Върнахме се в хотела с доста натежали глави.
 

На сутринта вместо в шест се събрахме едва в осем. Тимур бе организирал и натоварил всичко джипове още от вчера. Пътувахме с едно Исузо, един Ленд Круизер, едно старо Паджеро и едно ново. Потеглихме. Асфалта беше доста разбит. На няма и 180 км от града свърши и от там нататък се вървеше директно през полетата по черни пътища. Не че нямат асфалт, а въобще всъщност не са пътища. Просто път няма. Е”й така през полетата има следи от коли които се разклоняват постоянно. Ту се събират, ту се раздалечават и никъде не е само една следа. Кой път ще се избере трябва да се решава постоянно. Като цяло просто се държи посоката и от там нататък се кара на сляпо. Какви неравности, дупки и премеждия имаше няма как да опиша. Просто трябва да се види! Като се има предвид, че на вечерта се бяхме почерпили порядъчно ми прилоша и повърнах още към края на асфалта... Как изкарах целия ден подскачане по дупките само аз си знам. Всъщност и други от екипа бяха в подобно положение. На практика през целия път виждахме уникална природа и пръснати юрти насам - натам. Навсякъде имаше3 и добитък. Основно крави, коне и овце, а по на север и якове и камили. Всички тучни поляни и възвишения бяха отрупани с добитък. Засадени ниви почти никъде нямаше. Градове и села също. Всъщност от тях има, но много нарядко и приличат на скромни махали. Монголците пръснати в страната са традиционни номади и живеят по отделно на семейства като си разпределят пасищата и се местят с добитъка на летни и зимни стоянки. Всеки монголец получава от държавата седем хектара пасища. Забива един голям кол и маркира територията си. Пътувахме цял ден без да стигнем град. По тъмно стигнахме голяма река и с тревога установихме, че е доста висока и мътна, а трябва да се мине през нея, без да има какъвто и да било мост. Добре че месна УАЗ-ка мина срещу нас, та видяхме точно от къде да преминем. Направо дълбочината бе малко под два метра... Пътя стана каменист и в полето практически бяха разхвърляни остри камъни с всякакви размери. Беше много трудно да се кара между тях и монголските шофьори отказаха да карат повече. Разпънахме набързо палатките насред полето. Хапнахме на две на три и легнахме. Стана доста студено. През деня беше 24-25 градуса, но през нощта падна под нулата. На сутринта стъргахме лед от дъното на палатките. А само преди 2-3 дни в България бяме на температури от около 40 градуса... На сутринта пътуването продължи и към обяд стигнахме в град Морун. Уж се води голям град, но си прилича на село отвсякъде. Там хапнахме и подпечатахме разрешителните за граничната зона в която отивахме. Имаше да минем още малко под 400 километра, но от тук нататък пътя ставаше планински и съответно по-бавен. Всъщност много ни забавяше старото сдухано Паджеро, което караше стар и също толкова сдухан шофьор. Постоянно го изчаквахме. На втората вечер малко преди да се стъмни направихме бивак на една малка планинска река, на която ни заведе местен номад. Дори уловихме 4 ленока набързо, които станаха част от вечерята ни. На сутринта потеглихме отново. Навсякъде беше пълно с еделвайс. Това толкова ценно и рядко срещано у нас цвете. И тук го ценят, но има милиарди от него. Наричат го вечното цвете, тъй като не увяхва. Набрахме бая. Пътя ни продължи през няколко големи светилища на които монголците изпълняват ритуали. Обикалят ги, хвърлят камъни, оставят пари и храна. Това им дава сила и късмет да не ги застигат злини. Малки светилища има на всеки по-труден участък от пътя. Навсякъде където може да стане беля и е опасно. Всички монголци почитат тези светилища. Стигнахме до още едно село след като преминахме няколко планини. Там спряхме да заредим гориво и отново да подпечатаме разрешителните. Продаваха само дизел и бензин А 80... Но пък цената беше под един долар. Там на бензиностанцията дойдоха и няколко нагиздени моми с червени бузи и традиционни облекла. Снимахме се с тях и те свенливо се подсмиваха. Тогава едната каза на монголците, че много ме била харесала, изглеждал съм най-добре от цялата група и била готова да отидем някъде да се поборим... Онемях. То, там в Монголия харесват много бели европейци, но още повече си падат по пълните мъже. Ако сте сух като щиглец там работа нямате! Ето тук викам си ми излезе късмета. Има традиция в тази страна да се дава сериозна зестра. 50 – 60 глави добитък, една юрта и един кон ти дава бащата на невестата, държавата ти дава 7 хектара пасища и хайде готово. Дебелак като мене да си там... Посмяхме се и продължихме. Следобед стигнахме последното село, където за сетен път подпечатахме разрешителните и взехме един водач, който да ни заведе до базата “Ню Аригос” на която щяхме да прекараме няколко дни. Тя е построена в близост до вливането на река Тенгиз в Шишкид. Божествено красиво място. До базата обаче се стигаше много трудно. Прекосяваше се един язовир с нещо подобно на ферибот. Джип по джип се качваха на един понтон и на ръка се теглеха по въже до другия бряг. Много опасно начинание. В последните години на дъното са паднали няколко джипки, а и има човешки жертви. Минахме успешно. След нови 70 км стигнахме до един превал с практически отвесен кален път и огромни камъни. 100 процентов тежък оф роуд! С известни мъки се справихме и тук. По тъмно на третия ден най-сетне пристигнахме в базата. Та беше построена изцяло по европейски и разполагаше с всички необходими удобства. Направихме си ведсела вечер и се наспахме като къпани деца. На сутринта вече бяхме готови за подвизи.
Първия риболовен ден на река Шишкид започна доста късно. Поради факта, че бяхме много изморени от дългия път и най-вече, че водачите се бяха заиграли с водката чак до сутринта се наложи да ги почакаме да изтрезнеят поне до обяд! Част от групата тръгна по река Тенгиз, а ние поехме с лодка срещу течението на Шишкид. Двигателя на лодката не бе пален отдавна и се наложи някакъв дребен ремонт преди да запали. Пушеше сериозно и от време на време прекъсваше. От базата нагоре реката беше много широка, дълбока и бавна. Само там, където се стесняваше течението се забързваше и дъното ставаше каменисто – такова, каквото предпочитат хищниците. Пътувахме повече от час. Разстоянието бе цели 24 километра.
Стигнахме до много обрасъл полуостров и водача паркира лодката в долната му страна за да не се плашат рибите. Слязохме от лодката, но въпреки че бяхме оборудвани с гащеризони за газене терена беше уникално тежък и опасен. Брега представляваше тресавище с големи и малки туфи с висока трева. Ту стъпваш на високо, ту крака ти пропада с метър надолу и не винаги успяваш да запазиш равновесие. Брега е непристъпен, покрит с гъсталаци между които придвижването също е доста трудно. Във реката дъното е с камъни и се върви по-лесно, но на места е дълбоко, а течението прекалено силно.
Още при първите замятания зад примамката се стрелнаха сенките на предпазливите хищници, но нещо не им допадаше по примамката. Смених няколко примамки, докато заложих на тежка въртяща се блесна и тогава се започна – удар след удар, риба след риба...
След първите десетина ленока се хванаха и няколко липана, а не след дълго дойде удара и на първия таймен. Рибата се държеше по съвсем различен начин. Ако леноците тръскаха нервно линията и се премятаха на посоки, то таймена плуваше бавно по дъното и от време на време избухваше правейки резки черти и развиваше бясно аванса.
Бори се така десетина минути и бавно започна да се предава. Мина елегантно покрай мен и го видях в цял ръст. Първият уловен от мен таймен. Не беше много голям но си беше таймен, при това много красив. Дълъг бе 75 сантиметра и тежеше видимо около 5-6 кг. Лошото бе, че фотоапарата беше в лодката, която бе на близо километър по – долу. Нямаше как трябваше да се върна за него. Оставих рибата в едно малко езерце в тревите и тръгнах. Ходеше се адски трудно. Спънах се и паднах два пъти, а залитнах сигурно двайсет пъти, но бях толкова превъзбуден след този невероятен риболов, че не ми пукаше особено. Живко направи чудни снимки, както на таймена, така и на дузината леноци и хариуси, които улових по-късно. След снимките пуснах таймена обратно в ледените кристални води на реката и изпитах огромно удоволствие, което осмисли напълно пропътуваните хилядикилометри и изтърпените множество несгоди. Продължихме риболова близо час преди да се стъмни, тъй като пътят до базата с лодката и полу разваления двигател беше доста дълъг.
/Следва.../
 

 

 

Река Шишкид е една от най-елитните реки за риболов на таймен в света. Намира се в най-северната точка на Монголия. За да се стигне до там трябва да се използва или хеликоптер или да се пътува три дни през безкрайните монголски степи. Да се преодоляват планини, реки и широки долини. В реката основните видове риба са таймена, ленока и липана.
От липаните освен класическката форма се среща и много редкия уникално красив арктически липан с огромна пъстра гръбна перка и трицветна окраска на тялото. Липаните в реката достигат до близо три килограма – тегло което е немислимо за европейските му събратя. Подобно е положението и с таймените. В европа таймени се срещат в сърбия и босна, но вече много нарядко и при това се ловят основно дребни риби. Малкото останали едри таймени в река Дрина се ловят само от местните водачи и то нощем, когато риболова там е строго забранен. В Монголия нощния риболов не е забранен и именно тогава на изкуствена мишка може да се улови трофеен таймен. Нашата група, обаче беше на реката само за три дни, а умората от целодневния риболов беше прекалено голяма за да се лови и по тъмно.
В монголия се лови Сибирски таймен, който е най-едрия из между няколкото разновидности. Легенвдите говорят за риби дълги над два метра и тежки 80 килограма, но това си остава легенда. Има снимки на таймени с видимо тегло около 60 кг, но официалния рекорд е 56 килограма??? Рибата е уловена от руснаци. В Русия също се ловят таймени, но само в най-отдалечените от градовете непристъпни части на сибирските реки до които се стига само с хеликоптер или с рафтове. И тук в Монголия от година на година риболова намалява и то много бързо. Главния водач – управляващ базата твърди, че само до преди 4-5 години не е било проблем да се уловят по над 15 - 20 таймена между метър и метър и половина /10 – 40кг/ на човек. С всяка година тази бройка намалява значително и сега е успех улова на една – две такива риби за няколко дни.
Ленока или така наречената азиатска пъстърва е може би най-разпространения вид риба в повечето монголски реки. Масово ловените екземпляри са по 500гр до килограм, но се ловят и доста по-едри. Отново река Шишкид е мястото където се ловят огромни трофейни леноци, които по думи на местни монголци стигат до 7-8 кг.
И трите вида риба са пъстървови и се ловят както на изкуствени мухи, така и на изкуствени примамки. Най-резултатни са едрите тежки въртележки за леноците и липаните, а за таймените едрите колебаещи се блесни, мишките и едрите силиконови рибки.


 Добави коментар
  Вашето име: 
  Email:  
  Коментар:  
   
*Всички коментари се публикуват след одобрение от оператор

Архивни статии


Тук е събран голям масив от статии на наши и чужди автори, публикувани в сп. "РИБИ И ТАКЪМИ" и "РИБАРСКИ ВЕСТНИК". Систематизирани са по теми и години.

Риболов на мач
Риболов на щека
Риболов на плувка
/други/
Захранки и стръв
Възли и монтажи
Риболов на фидер
Шаранджийски риболов
С муха и шнур
Риболов на сом
Хищници на спининг
Хищници на стръв
Подледен риболов
Морски риболов
Спортен риболов
Теория
Риболов по света
Интервюта
Такъми
Маршрути
Репортажи
Страници: 1  2  3  4  5    » 
За щука в студа
Здравейте, читатели на сп. “Риби и Такъми”! В тази статия ще се опитам да споделя опита си в риболова на щука в нашите затворени водоеми - както ...
ПОПЕРЪТ - подценяваната примамка
Здравейте, читатели на най-доброто списание в България. Искам да споделя с вас опита си, свързан с използването на една доста често подценявана изкуствена ...
Схеми за лов на бяла риба
  От Станил Йотов   Ноември е месецът за лов на бяла риба от лодка. Зъбатиките вече върлуват в дълбокото и се хранят активно. Това е един от ...
Съдържание
Актуално За лавраци в Гърция / 4 Калоян Белополски за атрактивния летен риболов на морски хищници по гръцкото крайбрежие Интервю... С Румен Витков / ...
Съдържание
Новини /4 Актуално Кефали на прицел /6 Калоян Белополски за уникалния есенен риболов на трофейни речни кефали Нормативи Хвани и пусни балканките /10 Нов ...
Опростените монтажи са за предпочитане
От Мариян Петров   Здравейте, искам да споделя с вас един страхотен риболов на хищници на яз. “Йовковци”. Преди този излет риболовът на ...
Българският метод за шарани до брега
В юлския брой на списание “Риби и такъми” прочетох една доста любопитна статия на английския ни колега Дейв Готорн за риболова на шаран през ...
Предвидим ли е расперът?
На този въпрос категорично бих отговорил с ДА. Въпреки всеизвестната мнителност и капризи на распера, някои черти от поведението на тази риба и познаването на ...
Зарганите идат!
  Стотици риболовци от ранна утрин окупират удобните за риболов вдадени в морето скали. Точно по тези места се ловят най-много заргани. ...
Изхитри пролетните шарани!
  Открай време шаранът се смята едва ли не за най-ценната риба. Тачат го както рибарите, така и кулинарите. При сериозния шаранджийски риболов на дъно се ...
Страници: 1  2  3  4  5    » 
 Топ новини
 Новини


 Времето утре
Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6 Warning: file(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 27 Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6