Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100027 Library:100145 in /home/ribibgco/public_html/adodb/drivers/adodb-mysql.inc.php on line 348 Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100027 Library:100145 in /home/ribibgco/public_html/adodb/drivers/adodb-mysql.inc.php on line 348

 Актуално


 Поръчай сега
 Порция смях :)

Чукчата - граничар. До поста му се приближава човек. Чукчата вика:
- Стой! Ще стрелям!
- Добре, стоя.
- Добре, стрелям.....

 Статия

Румен Витков за Световното в Испания 2010

Риби и Такъми (бр. 9 / 2010 г.)

Интервюто взе Калоян Белополски

 

К. Белополски: Румене, ти си един от най-опитните български състезатели и за щастие тази година успя да попаднеш в българския отбор, който замина в Испания на световното първенство. Както повечето ни читатели знаят, то беше преместено от езерото Викарио, където се очакваше да се ловят каракуди, оказа се, че ще бъде на река в близост до град Мерида. Кажи ни няколко думи повече за самото състезание, за водоема, за риболова там ...
Р. Витков: Реката беше с много бавно течение или по-скоро там, където бяха направили състезанието беше с по-бавно течение, а всъщност от другата страна беше основната част от течението, но при нас беше съвсем леко, почти незабележимо, когато духа обратен вятър. Реката беше много добре зарибена, имаше много гъсти канални сомчета и по-редки каракуди и шарани. Между шараните и сомчетата излизаха и много хибриди между каракуда и шаран, които имаха удължено тяло като на шарана и глава като на каракуда, но с много къси и малки мустачки. Не съм виждал друг път такива риби, но бяха хубави – между два и три килограма и половина варираха, те най-бързо излизаха и най-много тежаха, имаше най-голяма сметка те да се ловят, но това се отдаваше само на тези които можеха да ги съберат. Също така рядко се ловеше по някоя бяла мряна. Първия ден Гицата до мен хвана една три килограма, иначе имаше такива по половин кило до 700-800 г. Много хубава река, много съм доволен. Имаше и много едър уклей, от порядъка на 30 до 80-90 г, но проблема беше, че рядко пристъпваше на къса пръчка, а се ловеше на къса щека, по-скоро на 9-11 м, от този порядък и това го правеха най-вече италианците. Те са много бързи на ситната риба и късата щека, а не всеки го може този риболов.

 

К. Белополски: В началото, когато отидохте там, какво показаха първите тренировки, какво се случи, ти как успя да усетиш правилния риболов и да се класираш така добре?
Р. Витков: На първата тренировка аз лично предложих на момчетата да не тренирам, а да се разходя и да видя за какво става на въпрос, да си сверя часовника дет се казва и те се съгласиха с мен. Прекарах цялата тренировка – от подготовката, до края на самата тренировка зад италианския отбор. Бях отзад, наблюдавах ги стриктно – трима от тях заложиха на уклея, на къса щека и къси пръчки комбинирано, а трима от тях заложиха на едра риба със щеки. На първия ден, на първата тренировка никои не беше извадил мач, освен един от тях, който захрани вътре, но не бръкна. На тренировката те ловяха предимно уклеи и Сорти стана първи на тяхното контролно състезание със седем килограма, другите ловяха по-малко, но на първите места бяха предимно хората с уклея. На щеката почти нямаше риба, тук там по някое канално сомче и някоя каракудка или дребно шаранче.
Прибрах се аз и решихме да изпробваме това с момчетата и съответно двама от нас опитаха на мач, един на щека и двама на къса пръчка, на къса щека за уклеи. На следобедната тренировка хванах пет килограма, горе долу хубав уклей хващах, но аз не го лових на къса щека, а на 5 м гол телескоп. Това ми беше и грешката, рибите идваха и си отиваха, докато това нещо го нямаше на късата щека, уклеите си бяха постоянно там. Родан извади един два шарана на мача и имаше едно две късания. Все пак все нещо беше, защото се видя, че шараните са едри и започват да се ловят и на други места. Така завърши първия тренировъчен ден.
Втория ден исках да изпробвам системата само с водачи, до обяд лових на мач, а следобед с болонеза, момчетата ловиха с щека и се видя, че започва да излиза повече риба. Ловяхме в А сектор, който в последствие се оказа и с най-много риба, Гошо хвана 15-16 кг риба, основно от хибридите. Аз също хванах на мач и болонеза, но се виждаше, че рибата започва да приижда и системата няма да е навътре, а основно на щека. Казах им на момчетата, че вече, който каквото пробвал и е редно да започнем да настояваме главно на щека, защото рибите започват да излизат основно на нея. И така и стана. Аз лично исках да изпробвам начина на захранване. Всички къпираха, не съм видял никой, който да хвърли от ръка, всичко се къпираше, за да не се уплаши рибата. А и така храната е по-групирана, по-лесно се лови, има повече кълванета, къпинга има много предимства, но също така има и много недостатъци. Който къпира и няма втори ролер и трети ролер се бави, защото с тяхна помощ само избутваш напред, а ако си с един ролер трябва да разглабяш на топсет. Аз исках да опитам третия и четвъртия ден дали рибата се плаши от захранване от ръка и умишлено застанах единия ден до един италианец, а на другия до един поляк, и холандец. Установих, че рибите не бягат, не се плашат. И аз ловя същите риби, не по-лошо от тях, а колкото тях. Все пак захранването от ръка е много по-бързо и лично на мен ми е много по-удобно, честно да си кажа аз не съм толкова бърз и добър като италианците, а и плюс това нямах къпинг, да си кажа истината.

 

К. Белополски: В България къпинга не е “панацеята” на риболова, това е един метод, който се наложи повече в северните страни.
Р. Витков: И аз така мисля, според мен лично къпирането е когато имаш редки риби – да хванеш 5-10 риба за състезание, а при тези гъсти риби, да къпирам ми се видя малко несериозно и за това реших и им казах на момчетата, че трябва да се храни от ръка. Така ще имаме повече време и по-голям успех. Така реших да работя, вече те до колко са къпирали не знам, те вече си знаят, не съм ходил по секторите да ги гледам.
 

К. Белополски: Те явно не са го направили както трябва, защото само твоето класиране е блестящо, докато класирането абсолютно всички останали от отбора е отчайващо слабо.
Р. Витков: Не знам, на момчетата това им беше първо световно, все пак на мен това ми беше 15-то световно, на 11 съм участвал и на 4 съм гледал за какво става на въпрос и може би и това да е повлияло, нямам представа.
 

К. Белополски: Определено, както казах ти си човека може би с най-богат състезателен международен опит въобще в България. Искам да ми кажеш малко повече думи за захранката,какво беше важното там?
Р. Витков: Ние работихме със сладка захранка за шаран и каракуда на Marcel Van den Eynde. Тъй като на тренировките успях да скрия, то е нередно де, но скрих две-три риби и ги разпорих да видя какво са консумирали. Основно бяха поели храна и то жълта нас цвят, имаше много от нея в коремите на каракудите и шарана, имаше и царевица. Сомчето, което проверих тежеше около 200 г, а от корема му извадих може би 30-40 г бял червеи, торен и царевица. Всичко каквото му беше попаднало пред устата го беше помело, дори на самата тренировка и на самото състезание ги ловихме на царевицата. От тази гледна точка им казах на момчетата, че тук е нужно много храна, тъй като, когато дойдат сомчетата, един пасаж от тях помита всичко и когато дойде шарана и другата риба, тя няма какво да намери. За мен е логично да е така и за тва аз лично и двата дни подложих по 13 топки на щеката. След това ритмично дохранвах с храна, червеи, царевица и съответно и в храната имах малко мъртъв червеи и царевица.
 

К. Белополски: Каква беше комбинацията от захранки, която забъркахте там?
Р. Витков: Не мога да си я спомня точно, но имаше три пакета за шаран плюс два пакета каракуда, сложихме сух концентрат на карамел и мисля един течен с аромат на царевица. Не обърнах честно казано голямо внимание, Гошо прави храната по една рецепта, която негов приятел от Испания е видял на тази река и каза, че испанците ловили с нея по състезания и много добре работела. На тренировките тя работи много добре, както и на състезанието , аз съм много доволен от храната, въпреки че нямаше толкова голямо значение точно каква е тя, а по-скоро имаше значение живата стръв в нея, защото ние поставахме и кълцан торен и кастер и мъртвец (мъртъв бял червей) и за мен това беше най-важното - живата стръв плюс царевица и ритмичното дохранване. Защото, когато сомчетата дойдеха отдолу, те не пробираха, те мелеха всичко и за шарана каквото остане. Но, когато той дойде се усещаше, защото кълванетата спират и по това познавах, че долу вече има едра риба и съответно първия ден лових на комбинация от торен и бял, това го установихме и на тренировките, че най-добре взима на парче торен или един торен с два бели и понеже първия ден събрах много шарани, пробвах на чиста царевица и пет или шест от шараните ги хванах на чиста царевица. Но имах и много добър жребии през първия ден.
 

К. Белополски: Кажи всъщност как протече всичко през първия ден.
Р. Витков: През първия ден Марио ми изтегли вътрешна тапа, като секторите бяха от по 32 човека и се делят на два подсектора от по 16 човека и аз фактически като 17-ти номер бях вътрешна тапа. Имаше няколко празни места отляво на мен и тогава почваше другия подсектор. Всички приятели на този спорт знаят, че това тапата е голямо предимство, макар и вътрешна. Дълбочината ми беше перфектна, 3,5 м и аз бях решил да работя на щека и ако нямам риби да влезна и на болонеза, обаче след като видях тази дълбочина и си казах – няма начин тук да излезнат риби, ще настоявам само на щека. Ударих 13 топки първоначална захранка, на петата, шестата минута веднага имах едно сомче, след него веднага кълване, ластик, ... късане. Рибите бяха много мощни, шараните бяха диваци, а каракудите и хибридите също бяха с ниско тяло като тях. По тази причина сложихме и меки ластици, на самата тренировка го изпробвахме, аз бях с ластик 1,6 мм, но като видяхме, че късат, сложихме по-меки 1,2 мм и 1,3 мм с цел да може да разпъва навътре, но да се върне. Мекия ластик не може да го скъса или поне, ако го скъса е много по-трудно – трябва да го е обтегнал много. След това зверско късане веднага смених и хванах още няколко сомчета. Максимум след 15-20 минути последва второ взимане и първия шаран беше на брега. Ритмично си дохранвах със тиски плюс царевица и червеи и вече сбрах шараните качествено. Гицата от сръбския отбор беше до мен отдясно, той успя да хване една мряна 3 кг. След като взех да ловя, вече видях, че се събраха шараните и почнах да ловя само на чиста царевица, тъй като на торния с белия ми идвах и сомчета, а на царевицата, не ме закачаха много. Започнаха да излизат предимно шарани и той ме попита: „Братко, на що я пецаш?“ и аз му викам – „На царевица“ и му показвам. Свършва състезанието, Гицата идва при мен и казва: „Какъв е тоя цръвац, дай да видим?“, викам „Не е цръвац, царевица “ и он вика „Па кажи кукуруз бе братко, защо не си казал кукуруз?“. Хванах първия ден общо 9 шарана, като това включваше и хибридите, общо 15, 485 кг и станах първи в сектора. 
 

К. Белополски: А и не само първи в сектор, но и първи индивидуално в цялото състезание, нещо, което никога не се е случвало на никой българин на такъв световен форум.
Р. Витков: Така е, дори имах още едно късане в края на състезанието, но няма как и това го има в нашия спорт. Доволен съм, много хубав жребиия, който изтеглих, Марио ми ги изтегли всъщност. Но за сметка на това пък втория ден спокойно мога да кажа, че изтеглих най-лошия жребии от цялото състезание. Първо се паднах в най-слабия сектор, второ, бях леко в залив от тези, които ми бяха в ляво. От дясно на мен, платформата на белгиеца беше с 1,5 м пред мен, а португалеца до него беше с 3 м пред мен, просто отвратителен жребии. А рибите се държаха вътре, риби имаше постоянно на болонезата и на мача, обаче така се губи време и затова реших да си удължа такъма на щеката и лових с такъм на подмятане. Малко по-неудобно е, но по този начин исках поне да компенсирам. Плюс това от лявата ми страна беше Сорти, един от най-великите състезатели, а от дясно белгиец – много труден жребии. А състезателя от Люксембург, който стана световен шампион беше първи номер, отляво. Той беше вътрешна тапа, нямаше много място, но все пак си беше тапа.
Започнах основно на сомчета, тъй като видях класирането от първия ден и ми стана ясно кой какви риби е ловил, на моето място тогава е бил един унгарец, който се е класирал осми в сектора. Дават ни разпечатки от предишния ден и гледаме класацията на тези номера, които са били предишния ден. Затова реших да заложа на масовата риба – сомчетата, защото Сорти започна да лови уклеи, от първата почти до последната минута и затова решиха да натисна на каналните сомчета. Те бяха и малко по-тежки, въпреки, че отвратително набождаха ръката ми, направо ужасяващо беше, те имат и някаква киселина, боли много. Това беше от порядъка на два часа и вече третия час сомчетата ми се разредиха и аз усетих на къде отиват нещата, брат ми беше отзад и ми казваше, че съм много добре в сектора по бройки, но просто без бонус няма да стане. След като ми се разредиха сомчетата, а дохранвах постоянно, ми стана ясно, че има шаран и започнах целенасочено да го търся като първия ден на царевица, обаче нямах кълване. На царевица с червей нямах, на царевица с торен също нямах, 15 минути загубих и махнах царевицата. Почнах на торен с бял, малко по-в страни от петното и взех да ловя сомчета, а на петното е интересни, че нямаше никаква риба, но аз захранвах ритмично на него. След малко пак реших да пробвам на него и 35 минути преди края забодох първия шаран. Той беше от порядъка на 1,7 -1,8 кг. хванах го на торен с бял, явно не бяха така гъсти като първия ден, но от тук нататък настоявах. Сорти като видя, че хванах шаран и той веднага къпира няколко топки на щеката, остави по-късата пръчка за уклеи и влезна за по-едри бонус риби. Обаче след 10-15 минути хванах още един, но по-малък, от порядъка на 400-500 г, Сорти и той хвана една каракуда и вече брат ми отзад вика “На кантар е работата”. Състезателя от Люксембург и той имаше един шаран, но неговия е голям, към 3 кг и нещо, от хибридите. Португалеца от дясно и той имаше хубав шаран и един по-малък. “На кантар е работата, имаш много сомчета, един голям шаран и един малък, но ти трябва още.” И точно пет минути предикрая, когато свирнаха, забодох втори шаран. Прекарах го до края и го гребнах, беше някъде към 1,3-1,5 кг и щом го извадих брат ми вика: “Няма кой да те бие, първи си!”. Точно го пускам в живарника, оставаха две минути и се обръщам наляво и гледам как ластика на “люксембуреца” се изнизва.
 

К. Белополски: А той беше първи и първия ден.
Р. Витков: Да, трима състезатели, които бяхме първи през първия ден, втория се паднахме в този сектор с най-малкото риба. 40 секунди преди края го е гребнал и то голям шаран 3 кг. И с него ме би. След състезанието му казвам: “С този шаран ми отне световната титла две минути преди края”, а той: “Не две минути, 40 секунди преди края ти я отнех!”.
 

К. Белополски: Все пак третото място, бронзовия медал на световно първенство е мечта за всички български риболовци, която не е постигана никога. Какво е чувството от тази цялата епопея?
Р. Витков: Чувството е много приятно, особено, когато имах такава мощна подкрепа от страна на българските ми приятели и колеги от форума, по телефона. Постоянно звъняха, подкрепа имах и отзад от брат ми и от Красен, който беше с нас. Също имаше и много българи дошли от Мадрид, от Валядолид, от Валенсия, от Барселона - от всякъде, които са очаквали световното с нетърпение и след като са разбрали, че първия ден има българин, който е първи в сектора, се наредиха зад мен през втория ден. Беше много хубаво, много приятно, искаха да се снимат, въобще чувството е неописуемо! Пожелавам го на всички колеги и риболовци, които се занимават със спортен риболов, да изпитат подобна радост и да видят какво нещо е.
 

К. Белополски: Кажи ни няколко думи за линиите и монтажите, които използва там.
Р. Витков: На щеката лових с 1,5 г плувка, като си бях си направил такъми с плувки от 0,5 г до 2,5 г, но прецених, че грам и половина е най-успешна поради дълбочината, която беше от 2,5 до 3,5 м. Ловеше с различни грамажи, защото и дълбочината варираше в секторите от 2 м в сектор А, до 3,5-4 м. Ако бях поставил по-лека плувка, губех темпото със сомчетата – първите два часа близо, лових само сомчета. Ако бях поставил по-голяма, когато дойде шарана може да не иска да вземе и ще го усети. Имах съвсем проста и елементарна линия – долу имах дропер №6, на около 40 см над него имах логаритмично утежнение от сачми. Монтажите с леките плувки от 0,5 г бяха направени с групирано утежнение и повод около 30 см. Основното влакно беше 0,18 мм, а повода 0,14 мм, куката беше №12. Аз лично нямах друго мнение по въпроса с куката, просто, ако беше по-малка, нямаше да може да откачим сомчетата, а шараните пък се откачаха преди кепа. При по-голяма вече не искаха да взимат, просто 12-ката беше перфектна. Модела беше В611 на Kamasan, точно с такива лових и съм много доволен.
За линията за уклеи си купихме плувки от там, на Sensas имаше много хубави модели. Тя е стандартна за уклеи – гъсти сачми една до друга или с едно дроперче и отново гъста верижка и максимално къс повод, за да може да се работи максимално бързо. Ластика на късата щека беше мек 0,8-0,9 мм, за да не могат да се откачат. За шараните от 1,2 до 1,4 мм, но според мен 1,2 мм си беше класически според мен. Някои издърпваха ластиците отстрани, по новата система, аз лично щеката горе и разглабям коляно по коляно, когато рибата е голяма, защото не знам къде ще ми дойде. Ако трябва да сложа допълнително коляно или да махна, се качвах на куфара отгоре и се справях. Това беше системата на линиите и на ластиците.

 

К. Белополски: Няма как да подминем и парливия въпрос, че наистина на това световно първенство не замина точно отбора, който се беше класирал по право. Наложи се поради безпаричието на федерацията, което е от години, да заминат само хората с пари. Мизата беше по над 1000 евро на човек, ти все пак намери спонсор. Кажи ми по този въпрос няколко думи и какво според теб трябва да се направи , за да може да има ме само индивидуални успехи, а да се стигне най-накрая и до този бленуван отборен успех.
Р. Витков: На първо място искам да благодаря на моите спонсори, без които нямаше да замина на това световно първенство никога. Ще започна от Монтана - Стефчо, който е шеф на “Нетсърф”, той не ме познава, но от сърце извади и ми даде 100 евро, другия е Цецо, наш колега, състезател по риболов, той също е дал 100 евро. И най-вече г-н Ивайло Христов от фирма “Майсторски риболов”, той ме спонсорира и с оборудване и специално за това световно се бръкна много дълбоко, 1500-1600 евро извади за мен лично, като и 200 евро ми беше дал джобни пари, за да мога да разполагам, ако ми се наложи нещо да си купя там. Въобще нямам думи за спонсорството му, само искам да му благодаря и на него и на всички момчета, защото без тях аз никога нямаше да замина, нямах тази възможност. Искам да благодаря и на другите момчета, че извадиха пари и намериха сили въпреки критиките, знаете, че те не се бяха класирали в действителност, но извадиха пари и заминаха да видят за какво става на въпрос, защото, ако не бяха те, аз също нямаше да замина.
Според мен това не е редно, всеки да бърка в джоба си и да дава, за да може да участва на световно първенство, тъй като в България има толкова много спортове, които получават големи суми пари, а дефакто не могат да спечелят и една Балканиада. А в България има толкова много добри състезатели по риболов, но те нямат средства да излязат извън граница.
 

К. Белополски: А трябва и опит, с едно ходене не става.
Р. Витков: Да, тези момчета извадиха пари, но те нямат опита. Аз им благодаря, че извадиха пари, сили и кураж да отидат, но ако се намерят пари в държавата и се дадат да се участва редовно на световни, на клубни първенства, тогава съм сигурен, че ще имаме много повече успехи.
 

К. Белополски: Трябва да се направи и някое домакинство, канала в Пловдив е идеално място за риболов.
Р. Витков: Точно така, на гала вечерята, на закриването, разговарях лично с Гуидо Нюленс от белгийския отбор и той ме попита за канала: “Защо не правите световни първенства на гребната база? Има ли въобще риба в нея?” Аз му обясних, че гребната база е абсолютно зарибена и е пълна с риба и няма грам водорасли, повечето от рибата е бял амур, който на запад е известен като тревопасен шаран и е перфектно за риболов. Но не знам поради какви причини нямаме повече кандидатури за домакинство на световно първенство. Явно липсата на пари оказва влияние, но никой не си мърда пръста. Дано след това трето място на световно първенство да се раздвижат нещата, искрено го желая. Да може спорта да мръдне напред, защото имаме хора, имаме кадри и възможности. Сигурен съм, че можем да направим много хубави класирания на европейски и световни първенства, но трябва опит, трябва ходене и човек трябва като отиде там, да не мисли за нищо друго, а само за самия риболов и самото състезание, да мисли как да победи.
Това световно първенство на мен ми беше първото, на което отивам абсолютно подготвен, абсолютно спокоен и имам всичко, от което имах нужда.
 

К. Белополски: Точно както всички големи, които побеждават. Накрая искам само няколко думи да ми кажеш за англичаните, те станаха световни шампиони.
Р. Витков: За мен англичаните са царете на едрата риба, а това беше точно типичен техен риболов и то си и пролича. За мен лично англичаните са най-добри на едрата риба, а италианците са най-добри на всякакъв вид риба, на дребно, на едро, на всичко - те просто са факири. Но англичаните на едра риба трудно ще ги бие някой. Въпреки че холандците през първия ден имат една яка издънка в сектора - последно 16-то място. Ако не беше тя, те щяха да станат световни шампиони, разликата в точките е много малка.
И друго нещо искам да кажа. Някога, когато ходихме по световни първенства, нямаше ограничение за количеството на стръвта, ние участвахме с по 1 кг фуил за отбора или червеи, а чужденците участваха с по 10-15 кг. за това преди нямахме шанс да пробием. Но сега, след като вече има ограничение на живата стръв и минават и мерят и след като ние можем да се включим в тези ограничения, не вижда защо да не започнем да се налагаме все повече на световните и европейски терени. Реално вече можем да си позволим да имаме всичко като останалите отбори, но разбира се ни трябват пари, без тях нищо не става.
 

К. Белополски: Има шанс да дойде и нашето време. Благодаря ти, Румене, пожелавам ти още по-големи успехи за в бъдеще!
 


 Добави коментар
  Вашето име: 
  Email:  
  Коментар:  
   
*Всички коментари се публикуват след одобрение от оператор

Архивни статии


Тук е събран голям масив от статии на наши и чужди автори, публикувани в сп. "РИБИ И ТАКЪМИ" и "РИБАРСКИ ВЕСТНИК". Систематизирани са по теми и години.

Риболов на мач
Риболов на щека
Риболов на плувка
/други/
Захранки и стръв
Възли и монтажи
Риболов на фидер
Шаранджийски риболов
С муха и шнур
Риболов на сом
Хищници на спининг
Хищници на стръв
Подледен риболов
Морски риболов
Спортен риболов
Теория
Риболов по света
Интервюта
Такъми
Маршрути
Репортажи
Страници: 1  2  3  4  5    » 
Съдържание
Актуално Забрана за риболов 2013 /4 Секрети на успеха Създаването на един световен шампион /8 От Алън Скоторн специално за читателите на сп. ...
Есента на чернокопите
Всички морски риболовци с трепет очакват месеците октомври и ноември, за да се впуснат в преследване на пасажите морска риба. По принцип до това време на ...
Възроденото „ОГНЯНОВО”
Язовир „Огняново“ е изграден по поречието на река Лесновска и е разположен в близост до София. Той е един от тридесетте най-значими язовири в ...
Как да подберем правилни такъми за риболов
Колкото повече мисля по темата, толкова повече стигам до извода, че е просто огромна. Няма проблем, колкото и време да отнеме, искам да съм възможно ...
На река Итчен с Джон Годарт и Чарлз Жардин
На Световното в Нова Зеландия се запознах със сина на известния английски риболовец Чарлз Жардин. Жардин младши се казва Алекс и е на моята възраст. Общи ...
Игра на тежести
Интервю със Саймън Померой, изобретателя та тежестите STONZE и гуру на империята Pallatrax. Екологичните тежести се приемат с широки обятия по цял свят. ...
Новият отбор на “Риби и Такъми” впечатляващо победи на яз. “Цонево”
От Калоян Белополски   Първият кръг от Републиканското първенство по риболов на плувка се проведе на яз. “Цонево” и за разлика предните ...
Силиконови пъстърви
Зимата и ранната пролет са едни от най-трудните периоди за риболов през годината. Топлолюбивите риби не са активни, реките са с повишено ниво на водата и там ...
Спортната 2009 година
част 6 Световното Първенство по плувка за мъже - Холандия’2009   От Ян Ван Шендъл   Ето че дойде ред и на най-голямото състезание на ...
Съдържание
Риболов по света Риболовната магия на Англия II /4 Калоян Белополски за интересния риболов на английски сьомги Зимни хищници Червеи за голям костур ...
Страници: 1  2  3  4  5    » 
 Топ новини
 Новини


 Времето утре
Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6 Warning: file(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 27 Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6