Актуално


 Поръчай сега
 Порция смях :)

Руснак закъсал насред тундрата с джип.
След известно време видял да минава чукча и го помолил за помощ.
Чукчата му отговорил:
- Две думи кажа и машина тръгне, обаче дай водка! .
Руснака му дал бутилка "Smirnoff" и след като чукчата доволен я изпил, казал:
- Трактор трябва.

 Статия

Предвидим ли е расперът?

Риби и Такъми (бр. 3 / 2008 г.)

На този въпрос категорично бих отговорил с ДА. Въпреки всеизвестната мнителност и капризи на распера, някои черти от поведението на тази риба и познаването на риболовните техники и местата на обитание ни позволяват да я ловим твърде успешно.

 

От Синан Гавазов

 

Въпреки че распер се лови инцидентно на плувка и на дъно с жива рибка, най-успешният и атрактивен начин си остава спинингът. Расперът е риба, която се лови с търсене. Именно спининговият риболов ни дава възможност да облавяме активно широки участъци от водоема, да поднасяме примамката в най-бързите течения, в близост до дънери, камъни и други укрития.

Поговорката “Риба къща няма” не се отнася за распера. Напротив, расперът е риба, която се придържа към точно определени места и не ги напуска с години. Само бавните процеси на отлагане на речни наноси на едни места и подкопаването на други, изменението под влияние на теченията на дънния и крайбрежен релеф, замърсяването на определени райони, стават причина расперите да търсят нови местообитания.
За начина на живот, размножаване и хранителни навици на распера е писано много в риболовната литература. Затова няма да се спирам на тези широко известни факти. По-детайлно внимание ще обърна само на онези аспекти от поведението и хранителните навици на распера, които имат практическо значение за риболовците и ни дават възможност да ловим тази атрактивна риба по-успешно.
Въпреки пословичната си лакомия и зрелищните бухкания, доста често попадаме в ситуации, в които рибите гонят активно дребосъка, ние замятаме в най-горещите точки и въпреки това резултатите остават незадоволителни. Защо е така? За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме по-обстойно ловните техники на распера.
Преди всичко расперът е риба, която ловува от засада. Използва всякакви укрития: потопени дънери, камъни, прагове и неравности по дънния релеф. Расперите се групират в неголеми пасажи около подобни укрития и от там правят бързи и кратки набези, попилявайки дребосъка. В такава ситуация замятането директно в точките, където бухкат расперите, изглежда най-перспективно. На практика обаче не е така. Имайки предвид гореописаното поведение на распера, вероятността нашата примамка да попадне в полезрението на риба, която атакува от укритието си точно определен пасаж рибки, е твърде малка. Риболовът придобива случаен характер. Тоест, ние разчитаме на това, че заметнатата примамка ще попадне на пътя на атакуваща риба и ще предизвика атака. Замятането директно в точката на бухкане е оправдано само в случаите, когато се целим в точно определено бухане и конкретна риба. Това обаче на практика се постига доста трудно. Изисква се бърза реакция и перфектно владеене на техниката и точността на замятане. Рибите, които се ловят, са редки и не може да се разчита на улавянето на голям брой риби. За сметка на това обаче удоволствието от едно бързо и точно поднасяне на примамката и хващането на точно определена риба е неописуемо.
В случаите, когато сме открили места, където расперите бухкат, по-резултатен се оказва друг подход към ситуацията. Установявайки мястото, където рибите атакуват и издават присъствието си, можем да бъдем сигурни, че някъде наблизо са и техните укрития. Понякога те са очевидни: стърчащи дънери, камъни, видими от брега плитчини и островчета. В повечето случаи обаче рибите се възползват от неравности по дънния релеф, прагове и т.н., които остават скрити под водата. Ако има очевидни белези за евентуални места, където расперите чакат в засада, облавяме първо тях. Стремим се да поднасяме примамката възможно най-близо до препятствията. Ако липсват видими белези, издаващи присъствието на рибите, най-добрия ориентир в случая е мястото, където расперите най-често бухкат. Систематичното замятане в периферията на такова място обикновено води до откриване на търсеня от нас пасаж.Тук трябва да се обърне внимание на следните неща: укритията обикновено са разположени на плитки в сравнение с околния терен места. И винаги граничатс бързо течение. При избора на примамки трябва да се

Този распер е изваден още с първото замятане от укритието му, което ясно се вижда на снимката.
 

съобразяваме с тези условия. Примамките, които използвам в такива ситуации, са далекобойни, сравнително тежки и с малко въздушно съпротивление. Не трябва обаче да се прекалява с теглото, защото примамката трябва да работи в плитка вода и бързо водене в силно течение. Регистрирането на удар непосредствено след приводняването на примамката или последващото водене в рамките на няколко метра означава, че сме открили търсеното място. Имаме реални шансове да хванем повече на брой риби. От тук нататък е важно да се наблегне на точните и качествени замятания.


Летни стоянки

Противно на разпространеното схващане, че най-добри резултати се получават, когато рибите се хранят активно, най-големи успехи съм постигал точно в обратната ситуация: ниска хранителна активност и никакво издаване на присъствието. Подобно поведение на распера е характерно през летните месеци. Високите температури потискат хранителната активност на расперите и те се групират на определени места, където прекарват по-голямата част от деня. Такива места аз наричам летни стоянки. Летните стоянки обикновено са разположени на тихи, трудно достъпни и отдалечени от брега места. Рибите в тях са спокойни, не се хранят активно и не издават присъствието си.

Близко разположена до брега лятна стоянка. Рибите са концентрирани в края на пясъчната плитчина между дънерите.

Въпреки това не остават равнодушни към примамки, поднесени директно в стоянката. Напротив, атакуват твърде решително и лакомо. Вероятно се задейства механизъм за вътрешно стадна конкуренция и често пъти примамката бива атакувана от две-три и дори четири риби.
Как обаче да открием такова място? Преди всичко трябва да се избягва основното корито на реката и дълбоката открита вода с еднообразен дънен и брегови релеф. Повечето стоянки са разположени в дълбочини от порядъка на половин метър до два метра. Задължително условие е и наличието в непосредствена близост на силно течение. Много и подробна информация може да добием в годините, когато нивото на реката е изключително ниско. Обикаляйки речното корито, аз отбелязвам всички места, които се различават от околния дънен релеф. Това са прагове, вдлъбнатини и възвишения по дъното, заседнали и полузаровени в пясъка дънери и т.н.

Забелязал съм и следния интересен факт. Стоянките, които са сравнително отдалечени от брега, се намират винаги около подводни възвишения. И обратно - близко разположените до брега стоянки са в подводни падини и не много дълбоки трапове. В някои случаи летните стоянки съвпадат с местата, които расперите използват за засада и от където нападат дребосъка. В повечето случаи обаче тези места не се припокриват. Веднъж открили такава стоянка, трябва да пристъпим към качествено, а не количествено облавяне на мястото. В зависимост от дълбочината и отдалечеността си от брега, стоянките осигуряват различно време за ефективен риболов. Близко разположените до брега стоянки осигуряват на риболовеца не повече от 20-30 минути за ефективен риболов. Време, напълно достатъчно за улавянето на 8-10 риби. Повторно облавяне на стоянката би следвало да се извърши най-малко половин час след първото. По-добри резултати обаче се получават, ако паузата е поне 1 час. Друг прийом, увеличаващ ефективността при повторно облавяне, е смяна на примамката. Обикновено при първото облавяне използвам воблер, а при второто - въртяща блесна. Използването на клатещи блесни при близко разположени стоянки според мен е неоправдано. Първо, не се нуждаем от най-важната характеристика на клатушката, а именно -нейната далекобойност. И второ, клатещите блесни отстъпват на воблерите и въртящите блесни по един важен критерий - успешно закачане на рибата. Каквито и примамки да използваме обаче, не бива да очакваме от повторното облавяне твърде високи резултати. В най-добрия случай се хващат 3-4 риби, а времето за ефективен риболов намалява до 10-15 минути.
Откриването на далечна стоянка ни дава възможност да направим наистина незабравим риболов. Разположени обикновено върху плитчини, те отстоят на голямо разстояние от брега, често пъти на дистанции, които трудно се достигат със спининг. Рибите в тях са спокойни, трудно се плашат и пасажът остава на място, въпреки интензивното облавяне. Времето, с което разполагаме за ефективен риболов, е от порядъка на 2-3 часа, а понякога и повече. Основния проблем за спинингиста при облавяне на далечните стоянки е дистанцията. На пръв поглед се нуждаем от примамки с взаимно изключващи се характеристики. От една страна те трябва да са тежки и компактни, с малко въздушно съпротивление. От друга страна ни трябват плитко газещи, бавно потъващи примамки, работещи добре при бърза проводка. Често пъти стоянките са разположени на половин метър дълбочина и заораването на примамката по дъното е недопустимо. На практика можем да компенсираме някои от нежеланите характеристики до приемлива степен с използването на подходящи такъми и техники. Например, с високо вдигнат прът и много бърза проводка можем да задържим по-тежките блесни и дълбоко газещи воблери в повърхностния воден слой. Ударите обикновено следват непосредствено след приводняването на примамката и първите метри от провеждането, т.е. имаме ефективна проводка в рамките на 5-6 до десет метра. След напускането на тези граници примамката навлиза в по-дълбоки води, измества се от течението и напуска района, в който са концентрирани рибите. От тук нататък можем да разчитаме на удар само от случайно преминаващи или атакуващи риби. Затова аз предпочитам възможно най-бързо прибиране на примамката, дори и тя да излезе на повърхността и да не работи. Важен момент при облавянето на далечните стоянки е моментът на приводняване на примамката. Тъй като примамката попада в непосредствена близост до рибите и бива атакувана веднага, е необходимо да имаме директен контакт с примамката още в момента на приводняването й. Това е необходимо както за придаване на игра на примамката още с влизането й във водата, така и за успешното засичане на рибата. При далечните замятания и особено при наличието на вятър, линията образува във въздуха силно изразена дъга. Затормозяването с пръст на изхлузващото се влакно непосредствено преди приводняване на примамката обикновено е достатъчно, за да изпънем линията при тихо време. При вятър обаче това е недостатъчно и се налага затваряне на скобата и обиране на свободното влакно с бързо въртене. Затварянето на скобата обаче трябва да се извърши наистина в последния момент, защото иначе рискуваме да спрем примамката в момент, когато е можела да измине още няколко метра.
Както и при повечето риби, и при распера се наблюдава активизиране в сутрешните и вечерните часове на деня. Този процес е по-ярко изразен и дълготраен на свечеряване. Обикновено пасажите са съставени от сходни по размер и тегло риби. По време на вечерната хранителна активност при распера обаче се наблюдава интересно явление - смесване на пасажи от различни по размер и тегло риби. Редом до риби с тегло 1-2 кг ловуват екземпляри с откровено трофейни размери. Явлението е изключително интересно, тъй като рибите са много нагъсто и често се показват на повърхността. При използване на примамки с малки и средни размери най-често регистрираме удари от риби с тегло до 2 килограма. С използване на големи примамки – въртящи блесни 5-6 номер, големи клатушки и воблери с дължина над 7 см до известна степен отсяваме рибите. Честотата на ударите намалява, но за сметка на това примамките се атакуват от риби с тегло 3-4 кг, а нерядко и от трофейни екземпляри с тегло 5-7 кг. Активността на рибите продължава до пълното залязване на слънцето и нерядко съм имал удари в тъмното.
Друго интересно явление наблюдавах през месец август на 2007 година - използването на една и съща стоянка от распери и бели риби. При серия от замятания в края на пясъчна коса регистрирах удар на всяко замятане. Въпреки че примамката попадаше на едно и също място с точност до един метър, единият път воблера се атакуваше от распер, а другият - от бяла риба. При това още в момента на атаката не оставаше съмнение каква е рибата. В природата има много примери за взаимодействие между хищници от различни видове, но явлението за мен беше ново и ме накара да се замисля всъщност колко много неща не знаем за рибите.
Сутрешната хранителна активност при распера е с по-малка продължителност и не толкова отчетлива, като вечерната. Почти не се регистрират последователни удари, рибите не са така концентрирани, както във вечерните часове и често пъти не успяваме да извлечем максимални резултати. По-скоро бих я определил като бързо едноетапно преминаване през местата, където са концентрирани пасажите от дребна риба, след което расперите се насочват към стоянките.
С настъпването на есента и спадането на температурите расперите прекарват все по-голяма част от времето си в активен лов. Концентрацията на рибите в летните стоянки рязко намалява, пасажите са разпръснати, не така предпазливи и почти непрекъснато нападат дребосъка. Много по-рядко се регистрират поредни удари, но за сметка на това расперите преследват много стръвно и непредпазливо примамките. Рязко намалява процентът на празните удари и се увеличава броя на ударите на къса дистанция. Хванатите през този период распери са с подути от храна кореми и често от глътката им стърчат полусмлени и цели рибки. Дори и типично дънни дребосъци, като кротушката и попчето, са често срещана гледка между гълтачните зъби на распера.

 

Зимни стоянки

С по-нататъшното захлаждане на времето и изстиването на водата расперите преминават в зимен режим. Отделните пасажи се сливат в по-големи и се настаняват трайно на определени места, които аз наричам зимни стоянки. Зимните стоянки също са разположени върху пясъчни плитчини. Рибите в тях са неактивни, не се хранят и по никакъв начин не издават присъствието си. Липсват така типичните за лятото бухкане и ефектно преследване на дребосъка. Расперите обаче реагират при подаване на примамката директно в стоянката. Зимните стоянки позволяват целодневно облавяне .Всяко замятане е последвано от удар. Ударите не са толкова резки и отчетливи, както през лятото. Отчитат се по-скоро като задържане на примамката. Поради голямата дистанция и по-малката острота на атаките, рибите често пъти не се самозасичат. Налага се рязко и отчетливо дозасичане с пръта. При изваждане расперите не са така борбени и правят опити за освобождаване едва в последните няколко метра. Интересно явление се наблюдава в топли и слънчеви дни в обедните часове. Расперите като по команда напускат зимната стоянка и започват активно да се хранят. Разпръсват се на голям участък и атакуват сравнително стръвно примамки, подадени на къси до средни дистанции и в повърхностния воден слой. Същевременно подаването на примамки в стоянката не дава никакъв резултат. Процесът приключва рязко и отчетливо и е с продължителност около час. Рибите се изтеглят в стоянката и отново реагират на всяко замятане с удар. Подобно явление наблюдавах при няколко излета в късната есен на 2007 година.

 

Колебания на речното ниво
Голямо влияние върху поведението на распера и задържането му в определени стоянки оказват колебанията в речното ниво. С понижаването или покачването на водата някои стоянки се оказват на плиткото, а други стават прекалено дълбоки. Понижаването на водата и избистрянето създават много добри условия за спининговия риболов на распер. Очертават се плитките и дълбоки места, откриват се плитчини и островчета, отстоящи сравнително далеч от основния бряг .Стоянките са по-малко на брой, локализират се сравнително лесно и рибите в тях са по концентрирани. През този период по-често се наблюдава припокриване на стоянките с местата за засада.

С покачването на нивото расперите се придвижват по плитчината до пълното й закриване от водата.

Покачването на водата и особено помътняването й, рязко влошават резултатите.
Водата залива открилите се пясъчни плитчини и коси и навлиза в крайбрежните храсталаци. Все по-малко остават откритите и удобни за замятане места. Рибите са разпръснати в множество укрития и локализирането на стоянките е трудно. Покачването на водата не винаги принуждава расперите да изоставят дадена стоянка. При бавно покачване рибите се изтеглят по плитчината до пълното й закриване и се задържат върху нея, докато нивото в най-плитката част не надвиши половин - един метър. По-нататъшното качване на нивото кара расперите да се преместят към други места.
Въпреки установяването на определени закономерности в поведението и живота на расперите, понякога те ни поднасят изненади. Съществува места и условия, при които расперите демонстрират твърде нетипично за сезона поведение.
В популациите на всички риби се наблюдават периоди на спад и периоди на растеж. Расперската популация в река Дунав през последните години е стабилна и бележи непрекъснат растеж. Имаме всички основания да вярваме, че предстоящата 2008 година ще донесе много риболовни емоции на всички решили да премерят сили с тази атрактивна риба.


 Добави коментар
  Вашето име: 
  Email:  
  Коментар:  
   
*Всички коментари се публикуват след одобрение от оператор

Архивни статии


Тук е събран голям масив от статии на наши и чужди автори, публикувани в сп. "РИБИ И ТАКЪМИ" и "РИБАРСКИ ВЕСТНИК". Систематизирани са по теми и години.

Риболов на мач
Риболов на щека
Риболов на плувка
/други/
Захранки и стръв
Възли и монтажи
Риболов на фидер
Шаранджийски риболов
С муха и шнур
Риболов на сом
Хищници на спининг
Хищници на стръв
Подледен риболов
Морски риболов
Спортен риболов
Теория
Риболов по света
Интервюта
Такъми
Маршрути
Репортажи
Страници: 1  2  3  4  5    » 
Кефали в студа
Със сигурност може да се каже, че риболовът по гръцките реки стана много популярен сред българските риболовци в последните няколко години. От ранни зори дори и ...
Риболов на амур
Белият амур се лови напролет и наесен и задължително в тихо и слънчево време, от изгрев слънце до свечеряване. Задължително трябва да се пази тишина, в ...
Денят на белите риби
 От Калоян Белополски   Риболовът на влачене постепенно завладява вниманието на нови и нови риболовци. Тази тенденция съвсем не е случайна. Това ...
Какво влакно е най-добро - монофилно или плетено?
  Решавайки въпроса с избора на стръв, на спинингиста му предстои още една задача - да избере влакно. Това не е толкова сложна работа, тъй като ...
Интервю с Игор Потапов, Русия
Световен шампион по риболов на плувка за 2009 г   /Интервюто взе Божидар Тодоров - Папарака/  БТ: Да започнем поред. Кажи ми първо на колко ...
Силиконови пъстърви
Зимата и ранната пролет са едни от най-трудните периоди за риболов през годината. Топлолюбивите риби не са активни, реките са с повишено ниво на водата и там ...
Съдържание
Риболов по света Риболовната магия на Англия I /4 Калоян Белополски за интересния риболов на английски сьомги Хищници Зимни щуки /10 Станил Йотов. Къде и ...
Със спининг за щука
Здравейте, приятели. Казвам се Васил Ламбов, на 33 години съм, роден съм и живея в София. Обикалям водоемите в България от двайсетина години, а в последните ...
Риболов на хищници в закачки
Здравейте, драги читатели на списание „Риби и такъми”. Темата за риболова на хищници е неизчерпаема и разбира се много интересна, по простата ...
Съдържание
Новини /4 Актуално Зимата на белите риби /6 Калоян Белополски. къде и как да се отдадем на зимния риболов на бели риби На спининг Дропшот - формат XXL ...
Страници: 1  2  3  4  5    » 
 Топ новини
 Новини


 Времето утре
Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6 Warning: file(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 27 Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6