Игра на тежести
Риби и Такъми (бр. 8 / 2008 г.)
Интервю със Саймън Померой, изобретателя та тежестите STONZE и гуру на империята Pallatrax.
Екологичните тежести се приемат с широки обятия по цял свят. Разберете защо.
- Какво представляват тежестите Stonze? Приличат на камъни с вграден вирбел или с дупка. Толкова ли е просто?
- Да, съвсем просто е. Stonze са единствените известни естествени риболовни тежести. Те ви позволяват да замятате, да се задържите на дъното и да доставите стръвта си в желаната точка. Stonze обаче ще направи и нещо повече – ще ви хване повече риби!
- Наблегнахте на две неща – те са абсолютно естествени и ловят повече риби. Да се спрем на първото. С постепенното изваждане на оловото от употреба по целия свят интересът към вашите естествени и очевидно “безопасни” тежести вероятно се увеличава?
- Накратко – да. От цял свят валят поръчки. В момента тежестите Stonze се използват успешно в много страни, и числото им непрекъснато се увеличава. Забраната на оловото се разпространява по целия свят и хората се оглеждат за алтернативни методи. Именно от там идват поръчките - от страните, в които този материал вече е забранен или от находчиви бизнесмени, които знаят, че един ден оловото ще бъде забранено и в тяхната страна. В добрите стари времена оловото беше много удобно за употреба, и трябва да си признаем, че всички сме го използвали. То лесно се моделира и е евтино, но е отровно и със сигурност сме изхвърлили тонове от него в това, което всъщност е питейната вода на света. А не е трябвало. Нетоксичните материали са много скъпи и що се касае до производствения им процес са също много вредни за околната среда. Stonze обаче са абсолютно безвредни за околната среда – това все пак са просто камъни с вирбели в тях.
- След като са толкова елементарни, защо не може всеки просто да си вземе камък и да пробие дупка в него?
- Добър въпрос. И го предвиждахме през всичките години докато развивахме продукта! Поради тази причина именно сме покрили продукта с всевъзможни глобални патенти и запазени права. Мнозина са опитвали да копират тази най-нова тежест, но успешно сме ги спирали със съд всеки път. Изхарчили сме много пари, за да защитим себе си и идеите си.
- Имате възможно най-екологично чистите тежести, които, както вече казахте, ловят повече риба. Как работят всъщност те?
- Работят просто защото използвате истински природен продукт, способен да излети на желаната дистанция и да закотви стръвта в желаната позиция. Смятам, че тежестите Stonze имат няколко предимства пред традиционните оловни тежести, основното от които е, че рибата няма от какво да се бои – това е просто един камък. Няма значение какво е дъното – чакълесто, пясъчно или тинесто, всички риби са виждали камъни и не ги асоциират с опасност! Каменните тежести имат и други предимства, освен естествения камуфлаж. Те могат да бъдат накиснати в ароматизатор, тъй като са с пореста структура, шупливи.
- Какво означава абревиатурата “LILO”?
- “LILO” означава “Line In Line Out” (буквално “влакно навътре, влакно навън”). Този термин използваме за нашите inline тежести (с отвор, през който минава влакното). Те правят монтажа по-приспособим и гъвкав и позволяват на риболовеца тотално да скрие всички такъми, особено, когато са използвани флуорокарбонов повод и основно влакно. Буквално единственото, което може да се види във водата са камъка и стръвта. Решаващ тук е максималният камуфлаж, а това е изключително ефективно! Именно поради тази причина производителите напоследък се опитват да маскират оловните си тежести.
- Какви критики най-често ви отправят невярващите?
- В интерес на истината, веднъж пробвани, каменните тежести предизвикват повече позитивни въпроси, отколкото негативизъм, но като всяко ново нещо и това предизвиква недоверие, като:
“Твърде са леки.”
Основната критика е, че Stonze са по-леки от оловото и поради тази причина не могат да летят толкова надалеч. Каменните тежести са с по-малка плътност от оловото, така че, да, при еднакви по размер тежести везните натежават в полза на оловните. Това обаче не прави каменните тежести неефикасни, напротив, те дори са много ефективни – не потъват в тинята и не “взривяват” водата, когато се ударят в повърхността й.
“Не летят право напред.”
Една от най-неприятните критики е, че каменните тежести не летят в права линия. Достатъчно, че подобни изявления идват само от хора, които никога не са ги ползвали! Мога да кажа само едно- пробвайте ги! Уверявам ви, че те летят направо! Докато не опитате обаче, никога няма да разберете.
“Не можеш да замяташ достатъчно надалеч”
Хората винаги се питат колко надалеч могат да летят. Stonze всъщност покриват невероятни дистанции, но ако ги комбинирате с хранилка Метод, няма граница за тях. Тук вече всичко опира до собствената ви способност да замятате. Всяка тежест Stonze е уникална, и някои са по-плътни от други. В магазина сами бихте могли да определите с ръка кои тежести са най-подходящи за дистанцията, към която се стремите.
- Само с такива тежести ли ловите, или понякога използвате и други?
- Винаги може да се случи да се наложи да се използват алтернативни тактики на риболов, например когато се лови на много голяма дистанция. Както и за риболов в големи реки с мощно течение, тогава също може да се наложи да се използват по-плътни или плоски тежести, които да се задържат на дъното. Във връзка с това, последните шест рекордни бели мрени са уловени в английски реки с използване на Stonze тежести. Така че когато можете да използвате Stonze за риболов в река, направете го – това ви дава предимство.
- Използвате ли шаранските системи за откачане на рибата?
- Добре съм запознат с тези монтажи, тъй като в повечето случаи използвам inline каменни тежести. В тази връзка бих искал да кажа, че ако наистина трябва да се простите с тежестта си, много по-добре е във водата да загубите каменна тежест отколкото оловна. Камъкът не замърсява. Кой знае какво количество олово лежи на дъното на водоемите ни. Представете си, че някой от тези водоеми е ваш. Бихте ли искали риболовците да всяка година да изхвърлят килограми олово на дъното му или бихте предпочели това да са килограми камъни? Едва ли.
Тук е събран голям масив от статии на наши и чужди автори, публикувани в сп. "РИБИ И ТАКЪМИ" и "РИБАРСКИ ВЕСТНИК". Систематизирани са по теми и години.
