Актуално


 Поръчай сега
 Порция смях :)

Ловят си двама риба. Единият разправя: -Знаеш ли какво сънувах...Седя си на брега с Анджелина Джоли, а наоколо никой! -И? -И хващам един 5 килограмов шаран....-А тя? -А на нея не й кълвеше, копеле!

 Статия

Денят на белите риби

Риби и Такъми (бр. 8 / 2008 г.)

 От Калоян Белополски

 

Риболовът на влачене постепенно завладява вниманието на нови и нови риболовци. Тази тенденция съвсем не е случайна. Това е доста лесен и приятен риболов, при който се ловят доста атрактивни риби. Може да се практикува от всеки, без да се налага да си кой знае колко вещ в занаята. Разбира се и тук има доста тънкости, които ще се опитам да опиша по-долу. Едни рибари винаги хващат доста повече от другите, а има и такива, които почти винаги трудно спасяват капото...

 

Водоемите

Риболовът на влачене практически може да се практикува навсякъде, където има хищници, но не навсякъде има еднакъв успех. Има си дашни водоеми, такива, които от време на време пускат риба, и огромно количество гьолове, на които уловът и на един едър хищник си е събитие. В Русия например по река Волга, а и по други големи реки тролингът дава много добри резултати, докато по река Дунав уловът на влачене на какъвто и да било хищник е уникално събитие... Въпреки че в реката има огромно разнообразие на хищници, те не обръщат почти никакво внимание на влачените от лодка воблери. Уловът на хищници от брега на изкуствени примамки е несравнимо по-резултатен от този с лодка. Защо това е така, не е съвсем ясно. Теориите са много, но нито една не е достатъчно правдоподобна. Може би все още не е намерен правилният начин на облавяне на рибните участъци. От многото пробвали мераклии само малцина са улавяли риба по този начин и то на точно определени места, на които дебнат хищниците. Например на около 2 метра от брега, но само около дивите острови. Около нашия бряг рибите са наплашени и не кълват току така. Ловят се распери и по-рядко бели риби. По света скъсват щуките на влачене, но у нас те така просто не се ловят.
За радост обаче по язовирите рибите си кълват на влачене просто отлично. Най-търсени и съответно ловени са белите риби, след тях се нареждат костурите, кефалите и сомовете. По морето на влачене се ловят и паламуди и лефери, но това се случва само късната есен за не повече от месец и то не всяка година.
Десетина дни след стопяването на ледовете белите риби, подтиквани от нагона се отправят към плитките разливи на устията на язовирите. Още в края на март първите мераклии вкарват лодките във водата в търсене на белия хищник. Тогава обаче рибите все още са доста мудни и се ловят по-добре на отвесен риболов със силиконови примамки. През април водата осезаемо се затопля и рибите започват стръвно да гонят рибките в плиткажите. Тогава реално започва и риболовът на влачене. До пролетната забрана обикновено остават 2-3 седмици и тогава резултатите на язовири като “Тракиец”, “Кърджали” и “Ивайловград” са доста прилични. Обикновено се лъжат по 5-10 добри бели риби основно на плиткогазещи шад рапове 6-8 см с пречупена човка. Не рядко рибите са в участъци, дълбоки едва 2-3 м и няма как да се използват по-дълбоки воблери. По време на забраната може да се влачи на някоя и друга баластриера, оставена свободна за риболов. Там уловът на повече от една риба си е успех. Изключение прави баластриерата Чепинци край София, където се ловят доста прилични бели риби, че дори удря и по някоя щука. След забраната възможностите за риболов вече са огромни. Най-предпочитаните язовири за тролинг са “Жребчево”, “Ивайловград”, “Цонево”, “Искър”, “Копринка” и “Студен кладенец”. В последните две- три години има сериозен бум на бялата риба на язовир “Къджали”. Там до скоро риболовът на влачене не носеше никакви резултати, но от година насам язовирът се отчита с доста, при това едри бели риби. В момента това е може би най-дашният язовир. Ако гоните пъстърва, най-дашният язовир си остава “Доспат”, а за едрите костури абсолютен лидер е язовир “Пясъчник”.

 

Такъми
За риболова на влачене на първо място е необходима лодка, при това с двигател. В последните години на пазара се предлага огромно разнообразие на всевъзможни лодки, но за класически може да се приемат два варианта. Първият е надуваема лодка с твърдо дъно с дължина 3,20 до 3,80 м. От твърдите лодки често се срещат тези, дълги по 4,25 м, но разбира се има всякакви варианти и форми. Двигател се избира спрямо лодката, като за гумените лодки най-удачни са четиритактовите от 6 до 10 конски сили. Най-удобно е в лодката да са двама души и съответно да се влачат две въдици. В някои случаи може да се влачат и три, като средната се държи високо и се пуска над двигателя, а останалите две са отстрани.
Изборът на въдица е доста прецизен при риболова на влачене. В сравнение с риболова от ръка при влаченето се употребяват по-твърди въдици, но със сравнително чувствителен връх. Именно той индикира играта на воблера във водата и ако за примамката се лепне някое водорасло, веднага променя трептенето си и веднага разбираме, че трябва да презаметнем. В противен случай може без да се усетите дълго време да разнасяте из водата някой боклук и да не дадете шанс на рибата да клъвне. Освен това при риболова на влачене обикновено се търсят риби с тегло от 1,5 до към десетина килограма, което предполага избор на въдица, с която да можем добре да контролираме рибата. Дължина от 2,70 м и акция 20-60 е много добър избор. Водачите трябва да са сравнително широки и по възможност SIC-ови, или титаниеви. Често се влачи с плетено влакно и ако водачите не са качествени, ще се протрият от влакното, бързо ще наранят и него и всичко отива по дяволите. Ако се търси костур или пъсътърва, се влачи с доста по-меки въдици. Спинарка с акция 10-30 и дължина 2,40 м е идеалният вариант. При този риболов се влачи с 3-5 сантиметрови воблери и ако се използват грубите такъми за бяла риба и сом, удоволствието от риболова се губи изцяло.
Влакната при риболов на спининг са много дискутирана тема. Дали да са монофилни или плетени, дали да са прозрачни или ярко оцветени или пък маслено зелени? Колко да са дебели и т.н.
Тук мога единствено да споделя моето виждане, без да претендирам за изчерпателност. Аз ловя с плетено влакно 0,17 мм Fireline Crystal на Berkley. То е малко по-дебело от събратята си, но е отлично за влачене. Друго добро влакно е плетеното Sasame и Spider wire също на Berkley. Разбира се има и други марки, които също стават за риболов. Аз предпочитам плетеното влакно главно по две причини. Първата е, че в приблизително 80% от случаите спасявам примамката си от закачките, които неминуемо ни дебнат, скрити под водата. Ако влакното е монофилно, е с пъти по-слабо и се губят доста воблери, които не са никак евтини. Да не говорим и за това, че може да си загубите точно воблера, на който рибите кълват през този ден и от там нататък риболова да се влоши много. Второто предимство е нулевата разтегливост. Ако ловите с плетено влакно, по въдицата усещате мигновено и най-лекото почукване на хищника. Най-накрая, ако закачите трофейна риба, с плетеното влакно шанса да не ви скъса е доста по-голям.
След влакното следва вирбелът. Има добри вирбели на Owner, Tubertini и т.н. Въпросът е да се подбират по-здрави, тъй като натоварванията са големи.
За накрая остават воблерите. Тук вече може да се напише серия от статии и пак ще има какво да се добави накрая. Поради това няма да влизам в подробности. Все пак трябва да се кажат няколко думи за играчките във формата на рибки. Със сигурност може да се твърди, че лидери за родните хищници са моделите на Rapala и Yo- Zuri. След тях се нареждат Illex, Salmo, Strike Pro, Ugly Dukling, Bomber, Alex lure и т.н. Всички тези марки разполагат с множество работещи отлично модели и за отделните ситуации са добри различни по форма и цвят воблери. Все пак при риболова на влачене на бели риби например най-често се ползват моделите на Rapala – Shad Rap, Tail Dancer, Down Deep Husky Jerk и от новите X-Rap Shad. При риболова на пъстърва се налагат модели на Rapala – Original и някои модели на Illex. За костур най-добър е моделът Hornet на Salmo. В ранната пролет, когато рибите са на дълбочини 2-4 м, трябва да се избират воблери, които да се движат на 50-60 см над дъното. През юни рибите слизат на дълбочина 4-5 м и следва да се търсят там. В жегите се отправят към дълбоките участъци, но все пак се ловят на дълбочина до 7-8 метра, независимо, че дъното е на 15-20 м, например. Цветът на воблера има значение спрямо мътността на водата и нейната осветеност. Ако е мътна, добре работят ярко червените или ярко белите модели с леки нюанси. Ако водата е прозрачна, се избират модели с окраски, наподобяващи точно живите рибки. Понякога обаче има случаи, в които не важат никакви принципи. Добрият набор от примамки често може да ви измъкне и от най-тегавата ситуация. Ако виждаме, че другите лодки ловят по някоя риба, а ние не, трябва да се експериментира и да се пробват различни воблери и като форма, и като окраска, и най-вече като дълбочина на газене. Най-често просто трябва воблера да мине под носа на рибата, а не на два метра над нея. Тогава кълве без да му мисли много-много. За да стане интересен риболовът, просто трябва да се осмисли, а не безидейно да се возят два воблера зад лодката. Дали рибите следва да се ловят в определен участък или трябва да се търсят? Дали налитат в близост до дъното или на високо? Дали трябва да се избере воблер с ярки цветове или пък с много агресивна игра или обратното? Все въпроси, на които няма точен отговор. Просто трябва да се експериментира. Трябва и да се гледа какво се случва по другите лодки. Те често са отличен ориентир къде са групирани рибите.
Със сигурност употребата на сонар е плюс, при това голям. Не толкова да се гледа къде са рибите, колкото да се следи дънният релеф. Повечето хищници предпочитат да се навъртат около подводни коси и ръбове. Ако платото върви с равна дълбочина от например 5 м и намерим шкарпа, успореден на брега, в който дълбочината се променя с 40-50 см, често се случва точно това да е “магистралата” на белите риби. Отклонение и само с два метра от верния “тегел”, може да намали резултатността. Освен това сонарът ни показва и куп други важни данни. Не на последно място с негова помощ може да определим точно на каква дълбочина гази всеки наш воблер.
Накрая идва кепът за влачене. Той доста се различава от шаранджийските и плувкарските. Изграден е от дебело монофилно влакно и е с големи дупки. Това е така, за да не се оплитат тройките на воблера до степен да не могат да бъдат откачени. След като рибата с воблера в уста попадне в кепа, започва бясно да се мята и яката заварява тройките. Ако използвате нормален кеп, разплитането ще ви отнеме много дълго време, и то точно когато рибите кълват...

В началото на юни, седмица след изтичането на забраната с Наско Боянов решихме да направим един излет на язовир “Ивайловград”. Прогнозата за времето бе отвратителна и доста риболовци през този уикенд си останаха на сухо, но ние тръгнахме. При това смятахме да снимаме и филм.
Тръгнах от София доста рано сутринта. Пристигнах в Пловдив на развиделяване, където Наско вече бе приготвил новият рип – пластмасова лодка с гумени надуваеми балони. През цялото време валеше, при това проливно. Тръгнахме към “Ивайловград”, но не спря да вали през целия път. Едва до самия язовир дъждът намаля съвсем, но не спираше да ръми. Вкарахме лодката от към с. Бориславци. Първоначално се отправихме към “широкото”, а след това продължихме в каньона след митничарското село. Първия час нямаше абсолютно никаква индикация за кълване. Извъртяхме по няколко воблера но кълване все така нямаше. Ясно беше, че повечето риби бяха в приустиевата зона пред село Бориславци и над него. За там, обаче се знаеше, че излизат дребни риби, а на нас ни се искаше някоя бяла риба по-така. Едрите се предполагаше, че са в по-дълбокото, но кълване просто нямаше. Наско опита да потърси рибите на по-малка дълбочина и сложи по-плитък воблер. След минута-две последва кълване и от водата изскочи едър костур. Не бяхме дошли за тях обаче. След още близо час настояване в широката част на водоема се запътихме към основното струпване на лодки – в устието пред с. Бориславци, но от към отсрещния бряг. Той е доста по-дълбок и често държи много бели риби. Още с първия тегел Наско заши една бяла риба около килограм. Снимахме я и я върнахме обратно. След десетина минути улови втора, а след нея трета. Първите риби хвана на жълто-зелено Yo-Zuri. Ат точно такива в кутията нямах и сложих един бял 7 см. Shad Rap на Rapala с флуоресцентно зелен гръб. Предварително Наско ме бе инструктирал да си набавя няколко модела на Rapala, които работят добре тук. Още на първия “тегел” и аз се разписах. Рибата беше малко над кило. Следващата обаче сгъна пръта яката и вървеше доста по-тежко от нормалното. Никак не ми се искаше да е закосена. Надявах се да е от едрите, за които бяхме дошли тук. В мига, в който се показа от водата, изпитах пълно удовлетворение от ситуацията. Рибата беше над два килограма и започна да се бори яростно. В момента, в който се подадеше главата й от водата, следваше бурна съпротива и развиване на аванс. На третия заход Наско я набута в кепа и започнахме с фотосесиите. На почти всеки “тегел” имах кълване. Някои от рибите вадех, други се откачаха... докато не минахме близо до едно потънало дърво и воблерът ми яко се зацепи в него. Нито въртенето с лодката, нито плетеното влакно ми помогнаха. Наложи се да го напъна и да го скъсам. Таман напипах дашен воблер и той си замина. Следващият, койито сложих отново по препоръка на Наката, беше 6 см X-Rap Shad, също на Rapala с цвят на светло костурче. През това време Наско регулярно вадеше по някоя риба. Новият воблер бързо предизвика атаката на нова бяла риба. И то пак прилична. На този воблер започна да ми кълве още по-често от предния... Не можех да повярвам. Със сигурност това беше най-успешният ми риболов на влачене. За радост и операторът от Булсатком беше в лодката и по-нататък ще може подробно да видите какъв отличен риболов се получи през този ден.
Междувременно обаче времето беше все така лошо. Ту ръмеше леко, ту вятърът се усилваше, вдигаше вълни и започваше да вали като из ведро. Добре, че в лодката имахме голям чадър и донякъде се опазвахме сухи. Най-тежко беше за оператора. В тези условия не е никак лесно да се снима. Едва към четири следобед времето леко се разведри и спря да вали. Рибите бяха изключително активни и кълвяха буквално на всеки десет минути. В най-якото кълване реших да си направя експеримент. Свалих “бияча” и започнах да въртя воблери, които газят на същата дълбочина – 3,80-4,00 м. Първият беше Tail Dancer – нулев успех, а иначе това е един от най-резултатните воблери на Rapala особено за бяла риба. Дали защото водата беше мътна или колебанията не се харесваха на белите, не е ясно. Изпробвах още няколко Alex-а, но и на тях не потръгна. На тези Alex-и миналата есен тук бяхме ловили доста едри бели риби, но сега хищникът не желаеше да ги погледне. От време на време слагах “шампиона” и веднага на него увисваше бяла риба. Наско ги ловеше ту на Shad Rap, ту на X-Rap Shad, ту на Illex. До късния следобед сигурно вече бяхме хванали над 30 риби. Не знаехме точно колко, тъй като ги пускахме веднага. Бяхме задържали само 3 едри риби. Имахме толкова много удари на бели риби, че взехме да се оглеждаме дали някъде не вадят по някое сомче. И след малко видяхме един пловдивчанин, приятел на Наката, да се бори с един сом. Завалията беше пуснал две въдици и сомът се бе оплел в свободната въдица. Точно отидохме да му помогнем, и рибата се тръсна под лодката и се откачи. През този ден още няколко лодки закачиха по някое сомче и го извадиха. Краси от Пловдив, който миналата година улови 112-килограмовия сом, също хвана на влачене сомче с тегло 5-6 кг. И така час преди да се стъмни излязохме от водата, за да си устроим биваха. На вечерта падна ядене и пиене на богато. Операторът си тръгна, но ние останахме за още един ден. Влязохме сутринта, но кълването на рибите се активизира едва към обяд. Отново започнахме да хващаме и отново времето беше динамично. Този път обаче резултатът на вчерашния “бияч” не беше кой знае колко добър.
Оказа се че пак на този воблер, но с по-тъмния цвят с червен корем кълве доста по-добре. Така, влачейки си и ловейки бели риби в ранния следобед, на въдицата ми удари нещо голямо. Започна да дърпа толкова силно, че ми заклини въдицата на стойката, където я бях подпрял. Едвам я извадихме. Върнахме лодката назад, но рибата яростно дърпаше на обратно. Когато я наближихме, вкарах върха на пръта един-два пъти във водата, тръсна се и... воблерът и изхвърча от устата. Явно беше сом, но се откачи. Не извадихме късмет да се увенчае този риболовен ден с нещо по-така, но това ще оставим за следващия път. Прибрахме такъмите, качихме рипа на колесара и на обратно. Така завърши този риболовен уикенд с над 60 уловени бели риби и сигурно още толкова откачени.
През този ден имах добър резултат и на едрия Hornet на Salmo. Наско беше напипал точните тегели и с помощта на сонара караше точно над ръба, където бяха подредени рибите. Разбира се и другите лодки ловяха добре, но нашата определено имаше най-много удари, което разбира се дължи основно на Наско, който ако до преди 2-3 години беше най-добрият риболовец на плувка, сега е един от най-добрите в тролинга.
 


 Добави коментар
  Вашето име: 
  Email:  
  Коментар:  
   
*Всички коментари се публикуват след одобрение от оператор

Архивни статии


Тук е събран голям масив от статии на наши и чужди автори, публикувани в сп. "РИБИ И ТАКЪМИ" и "РИБАРСКИ ВЕСТНИК". Систематизирани са по теми и години.

Риболов на мач
Риболов на щека
Риболов на плувка
/други/
Захранки и стръв
Възли и монтажи
Риболов на фидер
Шаранджийски риболов
С муха и шнур
Риболов на сом
Хищници на спининг
Хищници на стръв
Подледен риболов
Морски риболов
Спортен риболов
Теория
Риболов по света
Интервюта
Такъми
Маршрути
Репортажи
Страници: 1  2  3  4  5    » 
Моят първи риболов на леда
От Ивайло Янков   Здравейте, приятели на риболова! Срам не срам реших и аз да опитам да лова на леда. Речено – сторено! След кратка консултация ...
За зимни скобари и морунажи на Тунджа
Този януари започна сравнително меко. Към края обаче страшен сняг натисна цялата страна. Преди това, обаче поваляха дъждове, които вдигнаха нивото в ...
Сезонът на морунажите!
  Морунажът се превърна постепенно в една от най-популярните речни риби. Среща се в доста от големите реки, както и в някои язовири. Постепенно измести ...
Съдържание
Тайните на шампиона На фидер по големите реки /4 Алън Скоторн разкрива един от любимите си монтажи за риболов на фидер Актуално С мач за шарани /10 От ...
Река Искър и кефалите през зимата
От Пламен Панталеев   Зимата е един от най-благоприятните сезони за едрите кефали. Това са рибите, които се ловят най-трудно през лятото. Когато ...
Как да хванем трофеен кефал през зимата?
Най-добрата зимна захранка са белите червеи, подавани с прашка   От Калоян Белополски   Една от малкото активни риби в реките през цялата зима ...
Тайните на отвесния риболов
От Станил Йотов   Като се каже отвесен риболов, човек може да си представи какво ли не. Всъщност, става въпрос за онази техника, позната от доста време, ...
Уловиха най-голямата камбала
Рибата тежи главозамайващите 202 кг! Когато световният рекорд е впечатляващ, като тази уловена 202-килограмова камбала, такъмите, с които е уловена тази ...
Време за пъстърви
  Рибите налитат на изкуствени мухи и блесни   От Калоян Белополски   Риболовът на муха и шнур не е най-популярната дисциплина у нас, но ...
За дунавски шарани на фидер
 Венелин Съйнов (Лино)   Един слънчев, но ветровит ден в края на август ми помогна да преоткрия това място на големия Дунав, където като дете ...
Страници: 1  2  3  4  5    » 
 Всички коментари
ceci 2011-01-22 23:21:03

zdraveite tova e nai qkata riba az xvana6 minaloto lqto 6tuka 10 kila i polovida kato q izvadix glavata i be6e kolkoto raklata mi

 Топ новини
 Новини


 Времето утре
Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6 Warning: file(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 27 Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6