Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100027 Library:100144 in /home/ribibgco/public_html/adodb/drivers/adodb-mysql.inc.php on line 348 Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100027 Library:100144 in /home/ribibgco/public_html/adodb/drivers/adodb-mysql.inc.php on line 348

 Актуално


 Поръчай сега
 Порция смях :)

Обажда се служител от лотарията:
- Стефан Иванов ли е на телефона?
- Да!
- Вие сте щастливец! Печелите десет хиляди лева, ако отговорите с НЕ на първия ми въпрос! Готов ли сте?
- Да!

 Статия

Бели червеи или захранка в студените дни

Риби и Такъми (бр. 3 / 2010 г.)

Много са споровете относно това дали е оправдано ползването на захранка в студените дни. Дали рибите ще се съберат на нея или е по-удачно само да се стреля бял червей? Мненията на повечето колеги клонят в полза на белите червеи и отричането на захранките през зимния период. На това мнение по принцип съм и аз. Но в условията на очертаващата се топла зима, повече приличаща на късна пролет, с температури, минаващи двадесетте градуса, дали тези постулати ще важат?

 

От Краислав Димитров

 

Решихме да проверим
За да сме сигурни, че условията ще бъдат равни, трябваше да изберем река, държаща добри количества разнообразна риба. Трудна задача за българските условия. Поради това решихме да се насочим на юг към богатите (все още) гръцки реки.
Не искахме да пропускаме деня, затова тръгнахме още в петък вечерта. По-точно в два през нощта. Реката, която бяхме избрали, се намираше на около 600 км от София, и се надявахме на разсъмване да сме там. На границата трябваше да ни чака колегата Тимо от Петрич - риболовец с богати познания за водните твари и добре познаващ гръцките водоеми.
Бързо се измъкнахме от заспалия град. Даже приключения с гладни катаджии нямахме. В шеги и закачки километрите към границата неусетно летяха. Закъсняхме за срещата с Тимо само с 15 минути. Малко, ама на него сигурно са му се сторили часове. Така е, като бързаш за риба...
Скоро вече бяхме прескочили оттатък границата. Тимо, като истински гид ни прекара през някакви тайни междуселски пътища, които ни спестиха бая километри. А до Солун те са много...
Подминахме мегаполиса още по тъмно. Много голям тоя град бре! Светеше отвсякъде и докъдето погледа ти стига. Качихме се на магистралата за Катерини. Две евро на автомобил е удоволствието. Но скоро щe е повече, че се строят нови пунктове. Но засега на тях само листовки раздават и викат "Free, free" (безплатно).
Пътувахме още някое време и излизайки от магистралата, се залутахме по селата. Скоро вече бяхме на реката. Или по-скоро до нея. В сутрешния здрач ни посрещна страшна гледка. Водите се носеха мътни и високи, пенести вълни с бучене се разбиваха в колоните на близкия мост. Реката бе изпълнила цялото корито, от дига до дига. А по принцип тече поне на сто метра навътре от тях. Останалото е поляни, на които преди разполагахме бивака. Тези поляни сега бяха под метър вода.
Все пак решихме да пробваме. Извадихме по една въдица и заметнахме на поляната. Още на второто изтичане плувката ми потъна и след засечката имах повод да запея "Кой сега е номер едно!"...
Скобар около 20 санта. Останалите обнадеждени намятаха въдиците, даже и захранка хвърлиха. Тя от своя страна моментално събра огромни количества уклеи, и те взеха да ги вадят един през друг, буквално на всяко изтичане.
Аз се отделих по-встрани и започнах да мамя "скобарите". Огромни, все около педята, че и по-малки.
Понятието "да хвърляш на поляната" придоби нов смисъл за мен.
Поиграхме си така час и ни омръзна, та се събрахме на съвещание.
Решихме да пробваме на река Ахиос (или Вардар по нашенски). Вардара обаче ни посрещна с води още по-високи от водите на предната река. Дори и не си помислихме за риболов.
Тръгнахме да се връщаме към Струма. Сутринта я пресякохме още по нощите и не можахме да видим какво е нивото й. Със съжаление установихме, че и нейните води текат буйни и високи, влачещи боклуци и клони сигурно чак от България.
Посетихме и няколко канала, но и там положението бе подобно. С увесени носове и с все по-малки надежди за риболов решихме да се пробваме на станалата много популярна по нашенско напоследък река Ангитис.
Скоро пристигнахме на реката. Със сковани сърца се прехвърлихме през дигата. Ами ако и тя е като другите...
Е, не беше!
Нивото беше високо, но цветът й си го биваше. Май ще стане за риболов. Набързо разставихме лагера и заметнахме по плувка. Хвърлихме и малко захранка. За половин час преди стъмване хванахме двайсетина риби, което ни изпълни с надежда за утрешния ден.
Заседнахме край масата, отрупана с тежки мезета и върли ракии. Даже и да е било студено, не го усетихме.
Сутринта навитият от предната вечер телефон ни изкара от колите на развиделяване.
Набързо скочих да проверя заметнатите за през нощта две щукарки, дорде другите двама разлеят кафето. С изненада измъкнах от водата една щука.
Щука през нощта, случва ми се за пореден път и вече май става закономерност.
Докато пиехме кафето и бъркахме захранките, направихме и разстановката за деня. Решихме да се разделим и всеки да пробва на различно място и с различна захранка и тактика.
Моята храна се състоеше от „Трапер Река”, шоколадова бисквита, голямо количество глина и накиснато кюспе. След като храната дръпна водата, добавих вътре и порядъчно количество от познатите струмски „трошки”. За стреляне имах половинка бял червей.
Ивайло трябваше да хвърли на неговото място само няколко топки захранка за първоначално привличане на рибата и после да заложи на честото стреляне на бели с прашката.
Тимо залагаше на светла храна с изсипани вътре половин кило кастери.
Изпихме си кафетата, направихме последни доуточнявания и всеки се отправи към избраното място. Реката на това място течеше равна и спокойна, с почти еднаква дълбочина, тъй че условията ни за риболов бяха сходни.
Първоначално заметнах 6 едри топки храна и изстрелях няколко прашки бял. Нагласих такъма и още на първото изтичане закачих средно морунажче. Рибите се бяха събрали моментално. Започнах периодически да вадя средни и дребни морунажи, гарнирани с по някой дребен скобар. След всяко дозахранване кълването преставаше за малко и почти винаги първата хваната риба, след като отново почнеше да кълве, бе скобар. За съжаление единични, после започваше марша на морунажите. За да се спася от дребните риби ,минах на жълъдов червей. Моментално размерът на ловените риби се повиши. Нещата си дойдоха на мястото.
Скоро прътът ми се сгъна и първият едър кефал влезе в кепа след достойна борба. Последваха го още няколко. Адреналинът бе на макс.
Ловях с болонеза на пет метра "Globe" с акция 10-30 , която яко се гънеше под напора на рибоците. За основно влакно бях заложил на “Fokus Red Line” 0.16, поводът ми бе „Hеxan” на „Jaxon” 0.12, а куката Оунър „Funa” №12.
Под мен в далечината виждах плувката на Тимо и периодичните плясъци на вадените от него риби. Явно и при него риболовът вървеше.
Разкарах се до Ивайло, който бе на стотина метра над мен. Заварих го съсредоточен машинално да замята такъма, след което да подхвърля с прашката десетина червея по-нагоре по течението, след което почти веднага да засича, бързо да плъзга рибата в кепа и да повтаря упражнението. Похвали се, че е успял да събере едрите риби и вече има извадени доста едри кефали и скобари.
Ловихме така до три следобед и решихме да събираме. И без това небето се зачерни и тежки капки дъжд закапаха отгоре ни.
Събрахме се на разбор преди да извадим живарниците.
Оказа се, че захранката събира рибата идеално, но от многото дребни риби големите трудно се дореждат до стръвта. Пред мен тя бе завъртяла безбройни пасажи морунаж и само от време на време някой скобар или едър кефал успяваше да се вреди. Положението при Тимо бе подобно. Много средни и дребни риби и единични по едри.
Ивака най-добре се бе ориентирал в обстановката и затова неговите риби бяха и най-едри. Преобладаваха големите кефали и скобари.
Извадихме живарниците от водата. Малко се изненадах като измъкнах моя. Не очаквах да е толкова пълен. Вътре имаше поне 13-14 кила риба. На Ивайло един живарник не му бе стигнал и бе почнал да пълни втори. Неговият улов бе около 20 килограма. Тимо също имаше над 10 килограма.
Наредихме живарниците за снимка, след което насипахме рибите в два големи кепа, за да можем д ги пуснем обратно в реката. Просто нямаше да ни стигнат наличните кофи, а не искахме да ги мъчим повече и да ги връщаме на порции.
Изсипахме ги във водата и приседнахме да ги погледаме как бавно се съвземат и поемат навътре.
Измитият от дъжда въздух блестеше от лъчите на залязващото слънце, създавайки невероятна наслада за очите, наслада, която ме държи в приятно напрежение много дни и ме кара да се връщам по познатите места отново и отново.
Тръгнахме си към България удовлетворени и уморени.
По пътя направихме разбор на риболова. Белият червей се доказа като магнит за едрите риби. Захранката също ги събираше повече от добре, но при нея липсваше избирателността и се събираха и много дребни риби.
За мен занапред тя е един приемлив вариант за зимен риболов, когато не се търсят непременно трофейни риби или на реки, където такива липсват.
Явно във все по-бързо променящите се климатични условия вече нищо не е както е било и всеки нов сезон ще ни изненадва с нещо ново и нетипично.


 Добави коментар
  Вашето име: 
  Email:  
  Коментар:  
   
*Всички коментари се публикуват след одобрение от оператор

Архивни статии


Тук е събран голям масив от статии на наши и чужди автори, публикувани в сп. "РИБИ И ТАКЪМИ" и "РИБАРСКИ ВЕСТНИК". Систематизирани са по теми и години.

Риболов на мач
Риболов на щека
Риболов на плувка
/други/
Захранки и стръв
Възли и монтажи
Риболов на фидер
Шаранджийски риболов
С муха и шнур
Риболов на сом
Хищници на спининг
Хищници на стръв
Подледен риболов
Морски риболов
Спортен риболов
Теория
Риболов по света
Интервюта
Такъми
Маршрути
Репортажи
Страници: 1  2  3  4  5    » 
Пролетна бродерия
От Красимир Костадинов   В последният ден от февруари, едва по средата на почивния ден реших да посетя една от Старозагорските пресевни. Времето беше ...
Кефали в студа
Със сигурност може да се каже, че риболовът по гръцките реки стана много популярен сред българските риболовци в последните няколко години. От ранни зори дори и ...
Денят на белите риби
 От Калоян Белополски   Риболовът на влачене постепенно завладява вниманието на нови и нови риболовци. Тази тенденция съвсем не е случайна. Това ...
Нетрадиционните похвати носят успехи на леда
От Краислав Димитров   Зима е! Дебел сняг е сковал земята, покривайки наринатите от хорската немарливост боклуци и ярко контрастиращ с червените ...
Странният свят на щуката
От Ян Егерс   Подготвянето на тази статия ми отне повече време отколкото очаквах - причината е, че статия под това заглавие ще напиша за читателите ...
Бой по платиките
  От Краислав Димитров   Отдавна исках да пробвам летния риболов на платики. Веднага след забраната е лесно, рибите са до брега и риболовът лесно ...
Риболов на шарани през пролетта
От Ивайло Пенев   Здравейте, драги читатели на списание “Риби и такъми”! Дългата и студена зима си заминава и най-после идва пролетта, а ...
Шаранът на хората
Доктор Марк Бурдас разкрива как човечеството е изиграло огромна роля в създаването на днешната “супер риба“, която се опитваме да ...
Съдържание
Риболов по света Риба Роха - риболовния рай /4 Иван Славов за вълнуващите си риболовни излети на испанския язовир От лодка Схеми за лов на бяла риба ...
Световно първенство по муха – Шотландия’ 2009
Световното първенство по риболов с муха за 2009 година се проведе в Шотландия в провинциалното градче Дръмен. Първенството беше много оспорвано и късметът ...
Страници: 1  2  3  4  5    » 
 Топ новини
 Новини


 Времето утре
Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6 Warning: file(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 27 Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6