Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100027 Library:100148 in /home/ribibgco/public_html/adodb/drivers/adodb-mysql.inc.php on line 348 Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100027 Library:100148 in /home/ribibgco/public_html/adodb/drivers/adodb-mysql.inc.php on line 348

 Актуално


 Поръчай сега
 Порция смях :)

Как правилно да забием гвоздей
1.Вземете гвоздея с лявата си ръка /ако сте левичар, съответно с дясната/.
2.Вземете с дясната си ръка чук.
3.Оставете гвоздея и чука на мястото им. Помислете малко. Вземете молив и отбележете мястото, където искате да забиете гвоздея.
4.Повторете действията, описани в т.1 и т.2
5.Опрете гвоздея на мястото, в което искате да го забиете.
6.Успокойте се. Поемете си дълбоко дъх. Обърнете гвоздея с острия край към мястото, в което искате да го забиете. /Не обръщайте внимание на факта, че така гвоздеят не е много удобен за държане – съвсем скоро ще се убедите от полезността на този съвет/.
7.Изпънете назад ръката, с която държите чука. Пребройте до три.
8.Издебнете момента между два удара на сърцето и с рязко движение нанесете удар по гвоздея с чука.
9.Изпуснете гвоздея и чука и стиснете наранения пръст с дясната /ако сте левак – с дясната/ – ръка.
10.Извикайте “АААААААААААААААА!” или онова, което обикновено крещите в подобни моменти. Преди да извикате, постарайте се да се убедите, че наоколо няма жени, деца и /евентуално/ съседи.
11.Обработете раната, ако има такава, с дезинфекционен разтвор и бинтовайте пръста. Ако рана отсъства, повторете всички стъпки от началото на инструкцията.
12.Намерете керпеден или плоскогубци.
13.Хванете гвоздея с клещите. Изпуснете гвоздея. Изпсувайте или – при наличието на жени, деца и /евентуално/ съседи – изпсувайте шепнешком.
14.Повторете действията, описани в горната точка 10-15 пъти.
15.Постарайте се да се успокоите.
16.Успокойте се. Помислете за това колко щастлив ще бъдете, когато постигнете желания резултат.
17.Отново вземете гвоздея и чука, както е описано по-горе.
18.Отпуснете ръце.
19.Силно кажете: “Направо ми падат ръцете!”.
20.Вдигнете ръце, след тях гвоздея и падналия върху краката чук. Тихо и изморено изпсувайте.
21.Помолете комшията да забие гвоздея. Насладете се на процеса.
22.Заедно с комшията се убедете, че е невъзможно гвоздеят да бъде забит в бетонна стена.

 Статия

Бели червеи или захранка в студените дни

Риби и Такъми (бр. 3 / 2010 г.)

Много са споровете относно това дали е оправдано ползването на захранка в студените дни. Дали рибите ще се съберат на нея или е по-удачно само да се стреля бял червей? Мненията на повечето колеги клонят в полза на белите червеи и отричането на захранките през зимния период. На това мнение по принцип съм и аз. Но в условията на очертаващата се топла зима, повече приличаща на късна пролет, с температури, минаващи двадесетте градуса, дали тези постулати ще важат?

 

От Краислав Димитров

 

Решихме да проверим
За да сме сигурни, че условията ще бъдат равни, трябваше да изберем река, държаща добри количества разнообразна риба. Трудна задача за българските условия. Поради това решихме да се насочим на юг към богатите (все още) гръцки реки.
Не искахме да пропускаме деня, затова тръгнахме още в петък вечерта. По-точно в два през нощта. Реката, която бяхме избрали, се намираше на около 600 км от София, и се надявахме на разсъмване да сме там. На границата трябваше да ни чака колегата Тимо от Петрич - риболовец с богати познания за водните твари и добре познаващ гръцките водоеми.
Бързо се измъкнахме от заспалия град. Даже приключения с гладни катаджии нямахме. В шеги и закачки километрите към границата неусетно летяха. Закъсняхме за срещата с Тимо само с 15 минути. Малко, ама на него сигурно са му се сторили часове. Така е, като бързаш за риба...
Скоро вече бяхме прескочили оттатък границата. Тимо, като истински гид ни прекара през някакви тайни междуселски пътища, които ни спестиха бая километри. А до Солун те са много...
Подминахме мегаполиса още по тъмно. Много голям тоя град бре! Светеше отвсякъде и докъдето погледа ти стига. Качихме се на магистралата за Катерини. Две евро на автомобил е удоволствието. Но скоро щe е повече, че се строят нови пунктове. Но засега на тях само листовки раздават и викат "Free, free" (безплатно).
Пътувахме още някое време и излизайки от магистралата, се залутахме по селата. Скоро вече бяхме на реката. Или по-скоро до нея. В сутрешния здрач ни посрещна страшна гледка. Водите се носеха мътни и високи, пенести вълни с бучене се разбиваха в колоните на близкия мост. Реката бе изпълнила цялото корито, от дига до дига. А по принцип тече поне на сто метра навътре от тях. Останалото е поляни, на които преди разполагахме бивака. Тези поляни сега бяха под метър вода.
Все пак решихме да пробваме. Извадихме по една въдица и заметнахме на поляната. Още на второто изтичане плувката ми потъна и след засечката имах повод да запея "Кой сега е номер едно!"...
Скобар около 20 санта. Останалите обнадеждени намятаха въдиците, даже и захранка хвърлиха. Тя от своя страна моментално събра огромни количества уклеи, и те взеха да ги вадят един през друг, буквално на всяко изтичане.
Аз се отделих по-встрани и започнах да мамя "скобарите". Огромни, все около педята, че и по-малки.
Понятието "да хвърляш на поляната" придоби нов смисъл за мен.
Поиграхме си така час и ни омръзна, та се събрахме на съвещание.
Решихме да пробваме на река Ахиос (или Вардар по нашенски). Вардара обаче ни посрещна с води още по-високи от водите на предната река. Дори и не си помислихме за риболов.
Тръгнахме да се връщаме към Струма. Сутринта я пресякохме още по нощите и не можахме да видим какво е нивото й. Със съжаление установихме, че и нейните води текат буйни и високи, влачещи боклуци и клони сигурно чак от България.
Посетихме и няколко канала, но и там положението бе подобно. С увесени носове и с все по-малки надежди за риболов решихме да се пробваме на станалата много популярна по нашенско напоследък река Ангитис.
Скоро пристигнахме на реката. Със сковани сърца се прехвърлихме през дигата. Ами ако и тя е като другите...
Е, не беше!
Нивото беше високо, но цветът й си го биваше. Май ще стане за риболов. Набързо разставихме лагера и заметнахме по плувка. Хвърлихме и малко захранка. За половин час преди стъмване хванахме двайсетина риби, което ни изпълни с надежда за утрешния ден.
Заседнахме край масата, отрупана с тежки мезета и върли ракии. Даже и да е било студено, не го усетихме.
Сутринта навитият от предната вечер телефон ни изкара от колите на развиделяване.
Набързо скочих да проверя заметнатите за през нощта две щукарки, дорде другите двама разлеят кафето. С изненада измъкнах от водата една щука.
Щука през нощта, случва ми се за пореден път и вече май става закономерност.
Докато пиехме кафето и бъркахме захранките, направихме и разстановката за деня. Решихме да се разделим и всеки да пробва на различно място и с различна захранка и тактика.
Моята храна се състоеше от „Трапер Река”, шоколадова бисквита, голямо количество глина и накиснато кюспе. След като храната дръпна водата, добавих вътре и порядъчно количество от познатите струмски „трошки”. За стреляне имах половинка бял червей.
Ивайло трябваше да хвърли на неговото място само няколко топки захранка за първоначално привличане на рибата и после да заложи на честото стреляне на бели с прашката.
Тимо залагаше на светла храна с изсипани вътре половин кило кастери.
Изпихме си кафетата, направихме последни доуточнявания и всеки се отправи към избраното място. Реката на това място течеше равна и спокойна, с почти еднаква дълбочина, тъй че условията ни за риболов бяха сходни.
Първоначално заметнах 6 едри топки храна и изстрелях няколко прашки бял. Нагласих такъма и още на първото изтичане закачих средно морунажче. Рибите се бяха събрали моментално. Започнах периодически да вадя средни и дребни морунажи, гарнирани с по някой дребен скобар. След всяко дозахранване кълването преставаше за малко и почти винаги първата хваната риба, след като отново почнеше да кълве, бе скобар. За съжаление единични, после започваше марша на морунажите. За да се спася от дребните риби ,минах на жълъдов червей. Моментално размерът на ловените риби се повиши. Нещата си дойдоха на мястото.
Скоро прътът ми се сгъна и първият едър кефал влезе в кепа след достойна борба. Последваха го още няколко. Адреналинът бе на макс.
Ловях с болонеза на пет метра "Globe" с акция 10-30 , която яко се гънеше под напора на рибоците. За основно влакно бях заложил на “Fokus Red Line” 0.16, поводът ми бе „Hеxan” на „Jaxon” 0.12, а куката Оунър „Funa” №12.
Под мен в далечината виждах плувката на Тимо и периодичните плясъци на вадените от него риби. Явно и при него риболовът вървеше.
Разкарах се до Ивайло, който бе на стотина метра над мен. Заварих го съсредоточен машинално да замята такъма, след което да подхвърля с прашката десетина червея по-нагоре по течението, след което почти веднага да засича, бързо да плъзга рибата в кепа и да повтаря упражнението. Похвали се, че е успял да събере едрите риби и вече има извадени доста едри кефали и скобари.
Ловихме така до три следобед и решихме да събираме. И без това небето се зачерни и тежки капки дъжд закапаха отгоре ни.
Събрахме се на разбор преди да извадим живарниците.
Оказа се, че захранката събира рибата идеално, но от многото дребни риби големите трудно се дореждат до стръвта. Пред мен тя бе завъртяла безбройни пасажи морунаж и само от време на време някой скобар или едър кефал успяваше да се вреди. Положението при Тимо бе подобно. Много средни и дребни риби и единични по едри.
Ивака най-добре се бе ориентирал в обстановката и затова неговите риби бяха и най-едри. Преобладаваха големите кефали и скобари.
Извадихме живарниците от водата. Малко се изненадах като измъкнах моя. Не очаквах да е толкова пълен. Вътре имаше поне 13-14 кила риба. На Ивайло един живарник не му бе стигнал и бе почнал да пълни втори. Неговият улов бе около 20 килограма. Тимо също имаше над 10 килограма.
Наредихме живарниците за снимка, след което насипахме рибите в два големи кепа, за да можем д ги пуснем обратно в реката. Просто нямаше да ни стигнат наличните кофи, а не искахме да ги мъчим повече и да ги връщаме на порции.
Изсипахме ги във водата и приседнахме да ги погледаме как бавно се съвземат и поемат навътре.
Измитият от дъжда въздух блестеше от лъчите на залязващото слънце, създавайки невероятна наслада за очите, наслада, която ме държи в приятно напрежение много дни и ме кара да се връщам по познатите места отново и отново.
Тръгнахме си към България удовлетворени и уморени.
По пътя направихме разбор на риболова. Белият червей се доказа като магнит за едрите риби. Захранката също ги събираше повече от добре, но при нея липсваше избирателността и се събираха и много дребни риби.
За мен занапред тя е един приемлив вариант за зимен риболов, когато не се търсят непременно трофейни риби или на реки, където такива липсват.
Явно във все по-бързо променящите се климатични условия вече нищо не е както е било и всеки нов сезон ще ни изненадва с нещо ново и нетипично.


 Добави коментар
  Вашето име: 
  Email:  
  Коментар:  
   
*Всички коментари се публикуват след одобрение от оператор

Архивни статии


Тук е събран голям масив от статии на наши и чужди автори, публикувани в сп. "РИБИ И ТАКЪМИ" и "РИБАРСКИ ВЕСТНИК". Систематизирани са по теми и години.

Риболов на мач
Риболов на щека
Риболов на плувка
/други/
Захранки и стръв
Възли и монтажи
Риболов на фидер
Шаранджийски риболов
С муха и шнур
Риболов на сом
Хищници на спининг
Хищници на стръв
Подледен риболов
Морски риболов
Спортен риболов
Теория
Риболов по света
Интервюта
Такъми
Маршрути
Репортажи
Страници: 1  2  3  4  5    » 
Съдържание
Актуално Пролетни “баби” и каракуди / 4 Калоян Белополски за майсторския риболов на пролетни риби в яз. “Калето” край Пловдив, точно ...
Следобедни кефали
От Краислав Димитров Ей, какво време се е отворило навънка! Циганско лято, викат, било. К'во лято, то миналия ден какъв сняг на парцали валя... Снежинки ...
Нашествие на есенни сафриди
  Първо навестиха “Болата” край нос Калиакра От Калоян Белополски   Тази година въпреки яките августовски жеги сафридите се ...
Шаран на повърхността
От Любомир Василев   Здравейте читатели на сп. “Риби и Такъми”! Ще ви разкажа за риболова ми на шарани на повърхността през летните ...
Съдържание
Риболов по света Риболовната магия на Англия II /4 Калоян Белополски за интересния риболов на английски сьомги Зимни хищници Червеи за голям костур ...
Време за морунажи
от Калоян Белополски   С напредването на есента и началото на зимата все повече видове речни риби постепенно спират да се хранят. Най-вече ...
Река Искър и кефалите през зимата
От Пламен Панталеев   Зимата е един от най-благоприятните сезони за едрите кефали. Това са рибите, които се ловят най-трудно през лятото. Когато ...
Нов световен рекорд
42.63 кг огледален шаран изпрати световния рекорд в историята Англичанинът Мартин Локи счупи световния рекорд с 1,35 кг и е първият риболовец, който минава ...
Есента на чернокопите
Всички морски риболовци с трепет очакват месеците октомври и ноември, за да се впуснат в преследване на пасажите морска риба. По принцип до това време на ...
Съдържание
Актуално Време за морунажи /4 Калоян Белополски разказва за зимния риболов на морунажи по реките Излет Следобедни кефали /8 От Краислав Димитров С муха ...
Страници: 1  2  3  4  5    » 
 Топ новини
 Новини


 Времето утре
Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6 Warning: file(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 27 Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6