Актуално


 Поръчай сега
 Порция смях :)

- Тате, защо веднага мислиш, че щом съм била на рожден ден, то съм пила?
- Аз съм мама.

 Статия

Шарани и каракуди по италиански

Риби и Такъми (бр. 11 / 2008 г.)

Юли Йорданов - Цирка девети в света!

 

През първата седмица на септември се проведе поредното Световно първенство по риболов на плувка в Италия близо до град Кремона. Арена на Световното стана канала на Спинадеско. Това е широк и прав бетонов канал, без течение с дълбочина между 3,50 и 4 м. Съоръжението практически побира огромен брой състезатели.
Най-ловени бяха килограмови каракуди, шарани с тегло до към 2,5 кг, платики и по-нарядко канални сомчета, скардоли и европейски сом. Имаше и досадни 4-5-сантиметрови бибанчета. Практически риба имаше навсякъде, при това доста едра. С улов на 7-8 риби се правеха десетина килограма...Риболова, обаче беше много труден и доста майсторски. Ето подробностите за това уникално интересно състезание.

Със сигурност може да се каже, че Световното първенство по риболов на плувка е най-оспорваното и трудно състезание по риболов. Ако в други дисциплини може да се случи някой отбор или състезател току така да се промуши до медалите, то тук това е просто невъзможно. Конкуренцията е жестока, а състезателите са близо двеста на брой! Традиционно българският отбор и тази година намери сили да участва в това престижно мероприятие. За разлика от предишните няколко години сега федерацията по риболов осигури около 40% от нужното финансиране като набра пари от спонсори като фирмите “Видракс”, “Аква спорт”, “Майсторски риболов”, “Алем” и “Дием фишинг”. Средствата събрани от тях освен за секцията по плувка, се разпределят и за другите риболовни дисциплини.
В отбора тази година се класираха Пламен Панталеев от “Sensas”, Пламен Петров от “Сливен”, Методи Костов от “Майсторски риболов”, но той отпадна от групата поради лични ангажименти, Людмил Кирилов от “Биг фиш”, Юли Цирка и Краси Върхара и двамата от “Видракс Vega” и резерва Тони Исаков от “Майсторски риболов”. Водач на отбора бях аз в подпомаган от Масимо Исопи, Божо Папарака и още две момчета. Пътувахме с два вана и един пикап. Тесничко беше, но това пътуване нямаше нищо общо с одисеите от предишните години с разни раздрънкани бусове и .н. От както станахме член на Евросъюза по границите практически никъде не ни правят спънки и пътуването беше доста леко. Цената на бензина учудващо е най-ниска в Словения – 1,13 Евро, и най-висока в Италия 1,45 Евро! В Словения пък е задължително да си купите 6 месечна винетка на стойност 35 Евро. Разбира се почти навсякъде се плащат такси за магистралите, но рамките на нормалното. Град Кремона се намира на 70-80 км. преди Милано, сиреч на близо 1400 км от София. В две от колите разполагахме с GPS на Garmin, които ни свършиха отлична работа и практически ни доведоха точно на мястото на състезанието.

 

Тренировките
Пристигнахме около 8 сутринта и веднага се регистрирахме. На пръв поглед канала изглеждаше доста тесен и зеленясъл, но постепенно стана ясно, че това е едно от най-добрите места за провеждане на състезания в Европа! Първоначалната ми идея бе отбора, или част от него да погледа няколко от “вещите” отбори. Те бяха тук седмица по-рано и имаха подробна информация относно риболова. Въпреки умората от пътуването момчетата след като видяха как другите отбори се настаняват по боксовете единодушно предпочетоха да разпънат въдиците. Това разбира се не доведе до нещо съществено. В съседните боксове също почти нищо не ловяха, но се оказа, че по стар обичай “посветените” отбори вадят много риби. От опит знам, че имено в понеделник и вторник силните отбори ловят сериозно, а в дните преди състезанието по-скоро крият точният начин на риболов, по който са избрали да ловят на състезанието. След втория час ялов риболов на тренировките се наложи да се чучнем зад италианците. Да те ловяха огромни каракуди, шарани и тлъсти платики една след друга... Вярно ловяха ги по различен начин като например Бози и Балабени регулярно къпираха глина с фуил и лепени бели червеи, Сорти много нарядко стреляше бял червей и къпираше лепен червей, а Фалсини, Габа и Дефенди ловиха като стреляха по малко червеи и също къпираха, но в доста различен ритъм. Дефенди подхвърляше и по някоя малка стиска от ръка и респективно ловеше предимно платики. Каракудите се ловяха САМО с къпиране. Ето защо при нас нямаше нито една. Масимо подържаше доста тесни контакти с италиански състезатели, между които и един от титулярите им – Бози. Още на обед разполагахме с доста важна информация. Залепихме червеи, забъркахме малко нова захранка и... риболова потръгна. Оказа се, че и пред нас има огромни каракуди и платики. Повечето от момчетата уловиха по няколко килограмови риби и настроението се промени изцяло. След следобедната тренировка се отправихме към хотела на брега на река По. Всъщност този хотел бе във формата на голяма вятърна мелница. На вечерта цялата група посетихме типичен италиански ресторант в който, обаче за съжаление менюто бе доста оскъдно, нямаше нито пици, нито спагети или разни тортелини, а това което ни сервираха беше уникално скъпо и крайно недостатъчно за средностатистически гладен българин неспал от повече от 40 часа! За сметка на това бялото вино беше уникално класно и доста евтино.
Наспахме се и тръгнахме към канала, който се намираше на 17 км. от хотела. GPS-а ни прекарваше по тесни асфалтирани пътчета лъкатушещи през китни селца и царевични ниви. Пропуснах да кажа, че времето в Италия беше чудесно. Приятно топло без да е жега и без сутрините да са неприятно студени. Този ден се паднахме в бокса срещу завода. Всъщност от другата страна на канала имаше огромен металургичен комбинат от който на всеки половин час изкарваха по един огромен котел с нажежена лава и я изсипваха буквално пред нас. Страшна гледка и страшен шум. Да, обаче точно там имаше най-много риби. Явно тази шумотевица плашеше рибоядните пилета и видрите, които са единствения сериозен враг на рибите там. Още от самото начало риболова потръгна. Кълвяха шарани, едри каракуди и платики. Опитахме се да тренираме няколко схеми на риболов, като най-удачни се оказаха честото къпиране на глина с хирономуси и на токи лепени бели червеи. Стрелянето на червеи също даваше добри резултати. Там където не се използваха червеи излизаха само платики и по-дребни каракуди. Първоначално захранихме с десетина топки захранка с глина и отделно 4-5 топки глина с фуил, след което дохранването бе само с къпинга. рибите кълвяха уникално силно и настроението в отбора бе доста приповдигнато. Много добре знаехме, че сме на най-рибното място, но все пак когато ловиш една след друга големи риби на подобен световен форум усещането е доста еуфорично. Най-много шарани кълвяха на Юлиан Първите късаха или заради тънкия 0,10мм повод или заради натегнатия ластик на второ коляно. Наложи се юли да преправи ластика дебел 1мм на трето коляно и всичко си дойде на мястото. Ластика обираше първоначалния мощен напън на шарана и бързо го укротяваше. Освен това така поставения ластик не позволяваше на платиките и каракудите да се откачат. Нещо изключително важно. Да, обаче мекият и дълъг ластик правеше кепчосването на шараните кошмарно трудно. Коментирах това с Ян Ван Шендъл и той потвърди, че това е единствено правилният начин. С него коментирахме надлъж и на шир риболова и се оказа, че сме на верен път. Ето как се ловяха рибите. Такъма бе с плувка 0,5 – 0,75г. Основното влакно 0,12 – 0,14мм и повод /ако няма шарани 0,10мм, ако има 0,12-0,14мм/, кука № 16 – 18 – малка, но остра и дебела. Утежнението е с група от малки сачми №9 и 4-5 дропера от №11 и №11. Повода дълъг трийсетина сантиметра заедно с първия ситен дропер лежат на дъното. Понякога се лежи и по над 50см! Ако, обаче стръвта е надъвкана а не е регистрирано кълване се намалява дълбочината. Тъй като на канала беше бъкано с прозрачни бибанчета се ловеше само на бели червеи. Вердеваса мигновено бе атакуван от ситните нахалници. Поради това на вердевас се ловеше само над дъното, където бибанчетата не бяха така активни. Над дъното, обаче се ловяха само платики. Каракудите и шараните взимаха само от дъното и то на яка лежанка. Беше добре такъма леко да се подмята навътре и стръвта да стой от външната страна на хранителното петно. От време на време се придръпва и върху самото петно. Ловеше се основно на два бели червея и забележете – на два изпънати червея! Тук рибите, особено едрите каракуди и платики са улавяни по състезания многократно и са връщани обратно. Явно са се усетили че под конвулсиращите червеи може да ги дебне някоя остра кука, а когато обират издавилите се червеи са доста по-сигурни. Плувката трябва да е максимално удавена. Често кълването е едва забележимо задържане с милиметър отклонение. Стърчащата антена не е в състояние да индикира плахото попипване. След първоначалната захранка хвърлена от ръка се къпира една топка лепен бял червей и 2-3 топчици глина. Тук от италианците научихме някоя и друга хитрина, като например тази, че след като вземем стиска глина с фуил я стискаме леко, потапяме я в кутия с вода и леко я разтъркваме без да я стискаме много. Следва къпиране. Идеята е топката да се отвори едва преди да падне на дъното и да не образува купчинка, а петно. Тук много важно бе ритмичното дохранване с глина или лепен червей. Стрелянето на червеи с прашка също се оказа много важно в последствие. Тук в този бокс дори и да не направиш нещо както трябва ти е простено, тъй като рибите кълват доста и така или иначе хващаш. Все пак в нашия бокс не всички ловяха равномерно. Най-добре се справяха “старите кучета” Юли Цирка и Пламен Панталеев. Тони Исаков също хвана доста шарани и каракуди, както и платики. Люси също улови мешани риби, но малко по-малко. Краси Върхара лови само платики, а Пламен от Сливен улови едва няколко риби.
На следващия ден се паднахме в нормален бокс в който макар и редки уловихме едери каракуди и платики. Криво – ляво работите вървяха добре. Захранката която използвахме беше на Sensas. Част от нея си бяхме купили на занижена цена, а останалата ни беше подарък. Лошото бе, че не дойде на един път. В началото ни бяха докарали само това което си бяхме платили, но след няколко скандални обаждания по оста Кремона – София – Париж и обратно в сряда вечер ни донесоха и останалото количество. Въртяхме варианти между Carp fine moture, Etang и Gialla в комбинация с лека глина Terre de Some. Най-доброто съотношение се оказа 50 – 50 + Tracix черен. По голямата част от храната се изхвърляше в началото. Междувременно направихме леко зазузнаване на лидерите и установихме че Англичаните играят с Carp fine moture и Gialla + Terre de Some, а италианците бяха с Breme&Gardon на Colmic и 2 кг. Black Turbo на Van Den Eynde + Terre de Some също на Van Den Eynde. И на двата отбора храната беше тъмна.
На следващия ден ни беше свършила леката глина и Масимо уреди да ни донесат от Sarfix Terre de Some, бентонит, лепило за червеи и мозайка, също на много ниски цени. Тогава направихме експеримент да направим по-облачна глината. След подаване оставяше следа във водата и “пушеше”. Единствен от отбора не ползваше глина Пламен от Сливен и единствено той лови добре с лепени червеи и захранка. Останалите имаха по някоя риба в първия половин час и край. Настроението падна чувствително. В средата на тренировката се разходих набързо до белгийците. От опит зная, че именно отбори като Белгия и Холандия са изцяло ориентирани в риболова и на правят магарии като италианци и англичани да се крият и да заблуждават останалите. С треньора на Белгия се познавам лично и седнах зад тях да погледам как ловят. Шокирах се още на петата минута! Всички от отбора хвърляха ритмично стиски глина с фуил от ръка и ловяха на вердевас доста над дъното. От 30 см. до метър и нещо. Ловяха гол за гол платики и по някоя по-дребна каракуда. Казаха ми, че в началото са лежали за едри риби, но били редки и решили да пробват да “сгъстят” платиките по начин който изглеждаше направо еретичен спрямо прецизното къпиране на повечето отбори. След няма и 15 минути се върнах в нашия бокс в който всички се бяха одремали с изключение на Пламен от Сливен. Накарах Пламен Панталеев да опита по същия начин и след няма и десет минути запука платики гол за гол. По късно още няколко момчета пробваха това и успяха да влезнат в серия с платики. Като цяло, обаче риболова не беше слаб. Люси сутринта хвана 3 едри каракуди след къпиране на бял и толкоз. Междувремено при нас дойде Андреа, приятел на Масимо – добър състезател от отбора на Sarfix. Той седна на стола на Тони в късния следобед и ни показа тънкостите на риболова на едри каракуди с къпиране на глина. Каза ни, че лепените червеи могат много да помогнат, но и да попречат. В някои дни привличат каракудите в други ги отблъскват. Каза също, че е добре да се стреля нарядко по някоя прашка червеи, но доста преди плувката. Каракудите седят в средата на канала, завъртат се за минута за захранката боцват 3-4 червея и пак изчезват. Затова каза, че трябва да се презентира стръвта малко по-вътре за да налети рибата първо на нея. На вечерния разбор бяхме много угрижени. Работите ни се бяха закучили. Доста мислих по въпроса и стигнах до убеждението, че имено “пушещата” глина ни е “отрязала главите”. Отваряйки се още отгоре фуила се разлита из целия воден слой и редките едри риби отбягват участъка с грешно захранване. Само Пламен от Сливен не използва тези мътилки и закономерно улови най-много едра риба. Оставаше ни само генералната тренировка и на нея се наложи да навържем пъзела от стотици напътствия, тактики и да изградим системата на риболова ни за състезанието. Стъмнихме захранката, стегнахме яко глината с бентонит и накопахме от нивата чудна глина, която междувремено ползвахме и преди, но сега я приготвихме като трябва. Захранката беше 50 на 50 с леката глина, но пак бе стегната. Храната на Тони Исаков и на Пламен Панталеев беше чиста без изпънати червеи и царевица и те този ден хванаха най-много. В бокса до нас се бяха паднали клетите французи, на които им стана лошо от риболова на Тони Исаков, пък и на другите. Франсетата още от предните дни си личеше, че не са схванали риболова тук. След първия час половината щаб на французите се бе подредил зад Тони. След тренировката идваха да го разпитват и да му ровчат по кофите! С извинение просто се насрахме от кеф! Французите със сигурност не бяха виждали скоро едра каракуда или шаран отблизо... ловяха ситни платички и чат пат някоя по-едра. Диего Да Силва накрая бодна един двукилограмов распер, та заформи 3-4кг риба. Останалите бяха доста зле. В този ден Пламен Панталеев напипа тлъстите каракуди и направо ги помля. Всички дохранваха само с глина. След втория час обаче риболова се поразреди. Половин час преди края Люси къпира 2-3 топки лепен червей и веднага заши една – две едри каракуди. Накарах един по един всички да вкарат по две топки лепени червеи и, о чудо! Каракудите като, че ли само това чакаха разкълваха се яко и всички от отбора в последните 20 минути имаха между 2 и 4 килограмови риби! Французите с удоволствие ни заеха кантара си който показа улови между 4 и 7 кг. С тези резултати със сигурност щяхме да се намърдаме в десетката,но...
На разбора изяснихме тактиката да се захрани в началото с храна, после да се къпират 2-3 топчета глина с концентриран фуил и малко едър вердевас и на местата с шарани да се къпира и по 1 или 2 топки лепен червей. След двайстата минута започвахме да дохранваме яко с глина и ако след първите два часа настояване на дъното за едри риби можеше да се пробва да се ловят платики над дъното или зда се къпират червей “ва банк” и пак да се чака риба. Беше ясно, обаче, че ще трябва да се взимат индивидуални решения в зависимост от местата и риболова. Англичаните още от понеделник не бяха спирали да стрелят бели червеи и да къпират освен глина и червеи, но всимчки някак си очаквахме да са най-в час италианците, които в последните дни, а и в първия на състезанието не стрелнаха нито прашка! Разчитаха основно на глината. Нашата тактика беше изградена основно на базата на италианците, а и съгледвачите ни казваха, че стрелят доста червеи, но не ловят кой знае как ни принуди да внимаваме доста с тях. С Шендъл коментирахме, че след петте дни тренировка платиките стават все по-редки за сметка на шараните, които кълват все повече. Италианците, а и ние заложихме основно на едрите каракуди, които практически бяха навсякъде.
Рано сутринта изтеглихме Жребият, който беше доста добър в сектор А имахме място от страната на рибите, в сектор Е имахме крайна полутапа. Само жребият на Пламен от Сливен в последствие се оказа че е бил доста крив. На дървото зад него дори пишеше “Тук няма риби”...
И така Краси Върхара започна силно. Улови първата риба в сектора си, а след това и първия едър шаран. След това улови още няколко по-малки риби, докато до него с червеите са му дръпнали едрите риби и от идеалното място успя да извлече едва 15-то място в сектора си. Пламен Панталеев също тръгна добре, но след средата на състезанието също е изпуснал рибите и те не се върнали до края. Класира се едва 19-ти. Пред Пламен от Сливен се оказа, че има някаква проклета закачка, на която е скъсал дузина куки и е изпуснал доста риби. Той се класира най-слабо – 32-ри, въпреки, че улови 2-3 едри риби. 31-ви се класира Люси от “Биг фиш”, но с още по слаб риболов – една едра закосена платика, няколко гелета и два скъсали шарана последния половин час. И най-накрая добрата новина – представянето на Юли Цирка. Имах удоволствието да наблюдавам последния му половин час риболов. Пред него беше строил едрите каракуди и ги лъжеше с финес. Захранваше само с глина и ловеше супер прецизно. Надърпа близо 7,5 кг едри каракуди и се класира четвърти в сектора си. Съвсем за малко не спечели и сектора си. Беше ясно, че отбора ни се нуждае не от една, а от поне две смени, но нямаше как да се направи повече от една. Тони Исаков замести Пламен от Сливен, тъй като е с най-задно класиране, но моето мнение бе той да играе и втория ден, а да излезе Люси от “Биг Фиш”. За съжаление напрежението го бе сковало ужасно и той на практика беше почти неадекватен. Момчетата от отбора, обаче предпочетоха той да се състезава и втория ден и така и стана.
И втория ден жребият ни беше доста приличен. В сектор А беше Пламен, който за разлика от предишния ден направи отличен риболов на едри каракуди, но не се справи с шараните. Скъсаха му 4 поредни шарана с които щеше да спечели сектора, но уви. Стигна само до 11-тото място, което все пак бе някаква утеха. Това, че ластиците му бяха на второ, а не на трето коляно се оказа фатално. В шаранския сектор В срещу завода отново бе Люси, но за съжаление не се представи много по-добре от първия ден. Не успя да задържи достатъчно дълго рибите пред себе си и да ги лови успешно изпусна повечето от клъвналите му риби. Краси Върхара също не се представи силно и втория ден. Влезлият като резерва втория ден Тони Исаков, също се представи слабо. Настояваше да лови по италианската система, но вече бе ясно, че особено втория ден се налага и да се стрелят червеи, и да се къпират лепени бели. За сметка на всичко това отново Юли Йорданов се представи брилянтно. След като първите 40-50 минути е ловил предимно дребни риби, а до него са боднали един – два шарана, преориентира системата и запука едрите шарани! За такъв риболов се иска и сърце и дупе!
Тактиката на отбора беше добра, но на 100 % с риболова се справи само Юли Цирка от отбор “Видракс Vega”. Юли победи в сектора си величия като Умберто Балабени, Томаш Валтер, Якопо Фалсини, Шон Ашби и т.н. Част от тях дори бяха в непосредствена близост до кюстендилския лъв, който ги схруска като бисквити... В крайна сметка Юли се класира 5-ти в сектора си и 9-ти в крайното индивидуално класиране. Постижение, което до сега не сме имали. В отборното класиране заехме посредственото 21-во място. Само успеха на Юли отсрами честта ни и осмисли всички мъки и неволи свързани с подобно състезание. Със сигурност се видя, че светлина в тунела има и по –сериозните успехи тепърва предстоят. До сега основния проблем на нашите отбори е бил, че по 101 причини на нас не ни кълве както на другите. Вече не е така. Просто не си използвахме ефективно шанса. Все пак в българския спортен риболов се оформя ядро което може да стигне и до по-сериозен успех.
В интерес на истината тук в Италия имахме голям шанс да атакуваме челната десетка, но пак не се получи. Със сигурност може да се каже, че има сериозен напредък, но хаотичното ни вътрешно първенство и определянето на националния отбор само от три състезания доведе до попадането в отбора на неопитни състезатели, които закономерно потапят амбициите на целия отбор. Със сигурност трябва да има сериозна цедка за определяне на най-добрите и най-опитните състезатели, които да представляват нацията ни. Може би идеята на председателя на федерацията да се влиза в националния отбор след двугодишно присъствие в челната десетка е разумно. На световните първенства е задължително да ходят основно опитните риболовци, част от които за съжаление си останаха в България. Отборът трябва да е от десет човека и на състезанието да се състезават 5 или шест, а останалите да са щаб. Трябва да има двама грамотни капитани и докато единия е в бокса на отбора другия да се ориентира точно в риболова гледайки останалите отбори. Само така ще се стигне до челни класирания и радост за България.
Това световно убедително спечелиха англичаните, а смятаните за фаворити италианци останаха трети. Англичаните заложиха на смелото търсене на шарани и едри каракуди с много бял червеи и спечелиха. Втори се класира отбора на Сан Марино с които бяхме в един хотел. След състезанието споделиха с нас, че и двата дни са стреляли червеи с прашките и това ги е направило вицешампиони. Световен шампион най-сетне стана Уил Райсън, който отдавна заслужаваше титлата, но едва сега му се отдаде звездният шанс.

 

Печелившият монтаж на Уил Райсън
Ластик: Blue Hydrolastic
Плувка: 0.6g Milo Oxon
Основно влакно: 0.16mm Daiwa TDR Rig line
Повод: 0.12mm Drennan Double Strength
Кука: Size 16 Gamakatsu Power


 Добави коментар
  Вашето име: 
  Email:  
  Коментар:  
   
*Всички коментари се публикуват след одобрение от оператор

Архивни статии


Тук е събран голям масив от статии на наши и чужди автори, публикувани в сп. "РИБИ И ТАКЪМИ" и "РИБАРСКИ ВЕСТНИК". Систематизирани са по теми и години.

Риболов на мач
Риболов на щека
Риболов на плувка
/други/
Захранки и стръв
Възли и монтажи
Риболов на фидер
Шаранджийски риболов
С муха и шнур
Риболов на сом
Хищници на спининг
Хищници на стръв
Подледен риболов
Морски риболов
Спортен риболов
Теория
Риболов по света
Интервюта
Такъми
Маршрути
Репортажи
Страници: 1  2  3  4  5    » 
Хитрости за зимния сезон
Риболовът на лед е колкото лесен и приятен, толкова и труден. Причината е ясна – при минус 10 градуса не е лесно да клечиш цял ден на леда. Дупката от ...
С пелети за шаран
  От 5-кратния световен шампион Алън Скоторн специално за сп. “Риби и Такъми” Без съмнение пелетите са стръв №1 по платените водоеми в ...
В царството на Таймените
  От край време една от най-бленуваните дестинации за риболовците от цяла Европа е Монголия. Да отидеш за риба там звучи много екзотично, дори и на ...
Распер
От Валентин Тошев - Тош   Във всяко българско семейство, къде на шега или наистина винаги се е водил спор между мъжа и жената кой кого е хванал. ...
Анатомия на рибата
Една от окуражаващите насоки на съвременния риболов е фактът, че риболовците искат да знаят повече за рибите, които хващат и така да ги предпазят ...
Тънкости в риболова с отвесни примамки
  От Станил Йотов   Бяла риба, щука, костур – ето ви три вида, които могат да се ловят в следващите няколко месеца по техниките на отвесния ...
Пролетна бродерия
От Красимир Костадинов   В последният ден от февруари, едва по средата на почивния ден реших да посетя една от Старозагорските пресевни. Времето беше ...
Есента на чернокопите
Всички морски риболовци с трепет очакват месеците октомври и ноември, за да се впуснат в преследване на пасажите морска риба. По принцип до това време на ...
Предвидим ли е расперът?
На този въпрос категорично бих отговорил с ДА. Въпреки всеизвестната мнителност и капризи на распера, някои черти от поведението на тази риба и познаването на ...
Шаранът на хората
Доктор Марк Бурдас разкрива как човечеството е изиграло огромна роля в създаването на днешната “супер риба“, която се опитваме да ...
Страници: 1  2  3  4  5    » 
 Топ новини
 Новини


 Времето утре
Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6 Warning: file(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 27 Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6