За шаран и амур през есента
Риби и Такъми (бр. 12 / 2008 г.)
От Христо Георгиев
Есента е любимото ми време за риболов. Последните топли дни на лятото и първите есени дни навяват в мен спомени за отминалите години и желанието ми за риболов става още по-голямо, а сутрешните мъгли на водоемите и първите слани са най-ясните белези за отиващото си лято.
Дошло е времето, в което започва активното хранене на шарана и амура. Дори на места, където през цялото лято сте имали слаби успехи, но знаете, че има големи риби, сега е времето да ги посетите отново. По това време на годината, ако тя не е дъждовна, обикновено водоемите са с доста ниско ниво и много от местата, където обикновено рибите са намирали своята храна, са пресъхнали. Така наличието на по-малко храна и приближаващата зима карат рибите да стават по-активни и по-непредпазливи в търсенето си на храна. Ето това е вашият шанс да уловите няколкото хубави екземпляра, които са ви убягвали през лятото.
Потърсете местата
Не забравяйте, че дори и сега това не е детска игра и ще трябва да положите съответните усилия. Като това, например, да разберете къде са се преместили рибите. Поради маловодието те вече не са на обичайните си места. На големите водоеми, ако не ги познавате от миналогодишни излети, ще ви е доста трудно да ги откриете, ако останете само за една или две нощувки. Ако разполагате с повече време обаче, бих ви посъветвал да ловите на голям и стар водоем. Голямата вода винаги крие трофейни риби. И с помощта на това чудо на техниката – сонара, без който съвременния шаранджийски риболов ми се струва почти изцяло загуба на време, с лодка и кратка разходка винаги можете да си намерите подходящо място за риболов.
Тактика
Тактиката, която прилагам за големите водоеми, е в зависимост от това до колко ги познавам. Ако съм на водоем, който не познавам добре, предпочитам да съм там сутрин рано, когато мъглата още не се е дигнала и рибите са спокойни. Отделям си поне половин ден за проучване, тъй като то после ми спестява безцелното седене от няколко дни на място, където няма риби. Влизам с лодката и сонара, като се стремя да не вдигам почти никакъв шум. Ако използвате електрически мотор, трябва да го карате много бавно, ако пък сте на гребла, просто трябва да галите водната повърхност с тях.
Гледайте показанията на сонара и се ослушвайте за скокове на шарани. Много често се случва по това време да се изхвърли някой красавец и да ви даде знак къде да застанете. Именно това е идеята на раното пристигане. Хубаво е да вземете със себе си и няколко Н-маркера, за да маркирате местата, на които сте забелязали риби. Аз нося поне 5 такива и след като хвърля и последния маркер, се връщам да огледам предишните. Ако там няма риби, значи те просто са преминали оттам и го изваждам. Така процедирам докато се убедя, че те стоят там, където съм маркирал. Намеря ли поне две такива места, съм спокоен, че рибите не просто преминават, а се задържат. А и това ме кара да мисля, че задържайки се там, те се и хранят. Когато намеря тези места, продължавам да разглеждам дъното за още особености около мястото, за подводни закачки, прагове и др., за да не се изненадам неприятно, когато закача хубава риба и тя влезе в тях.
След това започвам да си търся място на брега на водоема, така че да мога да достигам безпрепятствено до маркера. Не винаги най-краткото разстояние до място е най-подходящо, поради ред причини, като например, случвало ми се да ловя на място, което се намира на 70-90 метра от брега и същевременно да е недостъпно, поради потънали дървета, и да трябва да застана на отсрещната страна на залива, откъдето между мен и маркера е чисто, но дистанцията вече е 170-200 метра. Но това е по-добрият и по-сигурният вариант за успешен улов.
Захранка
След като си намеря подходящо място за бивак на брега, започвам с приготвянето на захранката, която обикновено се състои от 5 кг царевица, 1 кг коноп, 1,5 кг пелети и 1-1,5 кг топчета.
Обикновено захранвам на 2 маркера с два различни аромата, но не повече, защото обикновено ефектът е обратен. Множеството различни аромати, събрани на едно място плашат рибите на дивите водоеми.
Първоначално хвърлям не повече от килограм на въдица. За да съм сигурен, че около петното със стръвта ми има захранка, привързвам към куката няколко топчета на PVA-конец, или слагам царевица, коноп и натрошени топчета, подсушени със стрити пелети на прах в PVA-торба, която забивам за куката със стръвта.
След като захраня и заметна или вкарам въдиците с лодка, опъвам бивака на брега и започва същинското чакане. Но то е и наблюдение на водоема, а имено, дали рибите няма да покажат своето присъствие със ситни мехурчета или скачане на повърхностна. Ако това се случва в близост до вашия маркер, значи сте избрали правилното място. Ако до 24 часа не последва удар, значи е време да промените в монтажа, стръвта или аромата. Ако и това не помогне след още 24 часа, тогава е добре да промените мястото на маркера и поредната обиколка с лодката и сонара.
На непознат водоем аз предпочитам да търся рибите, а не да чакам с дни някоя случайно преминаваща риба. Търсенето винаги ми е давало по-добър резултат. Имал съм случаи, когато е трябвало да се местя 3 пъти за един дневен излет и накрая да направя страхотен риболов за 2 дни на корено различно място от първоначалното. Това важи, разбира се, за водоеми, които не познавате. На тези, които сте посещавали и преди и знаете къде се групират рибите и сте застанали на това място, е въпрос на време те да започнат да се хранят. На такива места, на които съм ловил и преди, изчаквам по-дълго, поне 48 часа, като при всяко хранене влизам със сонара, за да видя в кой воден пласт стоят рибите. Случвало ми се е да храня 2 дни непрекъснато, при всяко влизане сонарът да отчита риби, но те да седят на метър-два над дъното. Тогава обикновено сменям аромата и преароматизирам цялата захранка. Това доста често ми е давало резултат. Просто има нещо в аромата, което в дадения момент буди недоверие у тях, въпреки наличието на храната. Целта на преароматизирането в този случай е да се намали подозрението на рибите към нашето хранително петно.
Тук е събран голям масив от статии на наши и чужди автори, публикувани в сп. "РИБИ И ТАКЪМИ" и "РИБАРСКИ ВЕСТНИК". Систематизирани са по теми и години.
абе на теория сте много добри ама на практика, ви нема никви !!!!