Актуално


 Поръчай сега
 Порция смях :)

- Младежо, обещахте ми, че ще приберете дъщеря ми до единадесет часа. Първо - сега е три часа, и второ - това не е моята дъщеря!

 Статия

Швеция – страната на трудните риби

Риби и Такъми (бр. 12 / 2008 г.)

Ето че след близо година и половина отново имах удоволствието да прекарам една риболовна седмица в Швеция. И отново това се случи благодарение на сайта ribolovbg.com и Penguin Travel, а наш гид пак беше Иво от същата фирма, който този път бе избрал различна дестинация - местността Свалемала в Южна Швеция между градовете Карлсхамн и Рьонеби. Рибарското селище бе разположено на брега на Балтийско море в живописен район – бряг отрупан с плитки и дълбоки заливи и ръкави, острови, зелени поляни и множество китни шведски къщички и кейчета. Този път ни се щеше да се опитаме да уловим някоя сьомга или морска пъстърва, едра треска и разбира се щуки. На повечето хора им се струва, че в Швеция е бъкано с риби, за които е достатъчно да ти цопне блесната във водата, за да я налапа гладния хищник. Нищо подобно! Истината е, че в Швеция рибите са доста по-малко, по-капризни са, а някои са направо неуловими...

 

От Калоян Белополски

 

И тази година пътуването ни стартира от Бургас. От там хванахме самолета за Копенхаген - столицата на Дания. Пътувахме заедно с Наско Боянов – известен български състезател и многократен републикански шампион по риболов. Той от няколко години насам се отдаде само на риболова на хищници и за него също бе предизвикателство да си опита късмета в екзотичния риболов на шведски риби. Разбира се водеше ни Иво Николов, като с нас пътуваха и двама оператори от Булсатком. Имахме намерение да филмираме престоя ни в Швеция.
В общи линии пътуването мина гладко. На летището ни чакаше кола, на която натоварихме багажа и се отправихме към лагера на около 200 км от там. Бях взел GPS навигатора на Garmin, който отново се представи фантастично, закарвайки ни непосредствено до малкото селище. Учудващо бе, че навигаторът отчиташе точно и най-забутаните пътчета, далеч от населените места... Пристигнахме привечер и се настанихме в голямото, отлично обзаведено бунгало. Разбрахме се с местния съдържател на комплекса да тръгнем за риба малко по-късно на следващата сутрин, тъй като на същата вечер имали парти и състезание по улов на змиорки с ръце...
Едно от нещата, което прави силно впечатление в Швеция е, че алкохола е полузабранен. В супермаркетите въобще няма щандове с вина, водки, уискита и т.н. Има само безалкохолна блудкава бира и толкоз. Иначе имало някакви специални скрити магазини за алкохол, където обаче цените били зверски. Ние бяхме подготвени и си носехме някоя и друга бутилка от България. В Швеция доста обичат да си попийват и правителството им взима драконови мерки относно алкохолизма. Дори повечето шофьори са дами на почетна възраст... явно мъжете почти винаги са попийнали! Така беше и с нашия домакин Оке. Той бе един от най-добрите риболовни водачи в региона и дори спечели вечерното състезание по улов на змиорки с голи ръце, но за съжаление не успя кой знае колко да ни помогне в риболова. На сутринта ни донесе гориво и ни свали на кея. Приказно красиво място. Да не пропусна да кажа, че всъщност бунгалата се намираха в огромната ферма на Оке, която изобилстваше от странни рунтави кафяви говеда с огромни рога, но с кротък нрав. По-скоро се плашеха от хората. Приличаха на митични създания от “Властелинът на пръстените”, например. Към това като се добави тучната късо подстригана ярко зелена трева, огромните камъни и дървета, покрити с най-различни по вид мъхове и лишеи, се създаваше уникална атмосфера, която не може да усетите никъде другаде освен там.
На кея имаше десетина лодки. За нас бяха определени две от тях. Оке обаче не ни даде кой знае какви надежди относно риболова. Вятърът духал от север, нивото на водата било с 30-40 см по-ниско от нормалното и т.н. Можело да се хване някоя щука. Даде ни подробна карта на целия архипелаг с обозначени места, подходящи за различните риби. Щуките стоели в плиткажите в дъното на заливите покрай папура, а треските били навътре в морето на дълбочини от 20 м нагоре. При въпросите ни за сьомги и морски пъстърви ни каза, че от 15-ти септември вече е влязла забрана за риболова им и ако случайно хванем някоя, трябва да я пуснем незабавно. Сега тези риби се въртели около устията на вливащите се реки, но точно тези места вече били забранени за риболов... Подсказваше ни всячески да не си губим времето с тях.
Първия ден бяхме решили да започнем с риболов на щука. В Балтийско море водата е доста слабо солена, което е дало възможност на щуките, костурите и разни други сладководни риби да живеят в морето. Тук езерата са свързани с морето и също са слабо солени. Тук наричат тези води бракечни и в тях се лови както морска, така и сладководна риба наедно. За отбелязване бе, че водата бе адски прозрачна. И бедна на живот. Няма ги хилядите видове ситни буболечки, ларви и рачета, присъщи на нормалните сладководни басейни. Дъното се виждаше отлично и на дълбочини над 5 м. Това правеше риболова на щука доста труден. Имаше и доста водорасли.
Качихме се в лодките и започнахме да облавяме “щукарските” заливи по картата. Винаги при риболов на ново място, пък и в друга държава те обзема приятното усещане, че само след няколко замятания ще усетиш резкия удар на хищника. Често обаче не става така. И този път не бе изключение. Близо 2-3 часа нямаше пипане. Първия удар регистрира Наско на популярните в Западна Европа и Щатите волкери. Това всъщност са плуващи воблери без лопати, които се водят по доста специфичен начин. След замятането следват къси и дълги серии резки придръпвания с върха на пръта, които карат примамката да се стрелка нагоре-надолу във водата, наподобявайки не болна, а панически бягаща дезориентирана рибка, точно такава, каквато е по вкуса на щуките. Този тип примамки все още не са популярни у нас, но със сигурност скоро всеки любител на риболова на щука ще има в кутията си по няколко такива, особено за моментите, в които щуките не са особено активни.
Аз заложих на няколко различни вида плитко газещи воблери на Salmo, Rapala и Strike Pro, но без никакъв резултат. Иво упорстваше на въртележки на Mepps. Първата щука донесе доста емоции, въпреки че беше около или малко над килограм. На Насо дори не му се искаше да се показва пред камерата, но аз настоях, тъй като често се случва хищниците да не са активни въобще и да нямаме шанс да хванем по-едра риба.
По обяд вятърът се усили чувствително и небето се покри със сиви облаци. Поне не валеше. Вятърът обаче буташе лодките ни твърде бързо и не успявахме да обловим качествено повечето места. Ранният следобед донесе цели два удара на Иво. Той успя да извади едната щука, а другата се откачи пред кепа. Рибата бе с тегло не по-голямо от сутрешната зъбата кака на Наката.
След още час-два обикаляне и напразно замятане се пуснахме на по-дълбоките места в близост до открито море, между множеството скалисти острови. Там дълбочината рязко нарасна на около 20 м и на сонара започнаха да се мяркат единични риби в близост до дъното. Бе ясно, че не са щуки. В кутията си имах няколко пилкера и няколко нашенски чепарета за чернокоп и едър сафрид. Реших да пробвам чисто морските системи. Наско си хареса най-шарения пилкер от кутията ми и го пусна под лодката. Докато тупна на дъното и усети пипане на риба. Засече и извади дребна треска. Определено се зарадвахме, въпреки скромния размер на рибата. След нея извади втора, докато аз още връзвах чепарето. Рибите изчезнаха на сонара и Наско запали двигателя, за да ги потърсим. Не след дълго сонарът отчете присъствие на риби и се пуснахме на дрейф. На второто-третото поклащане усетих приятната тежест на налапала примамката риба. И аз извадих дребна треска. Рибата бе уникално красива. С голяма глава и мустак под долната челюст. Кафеникаво-жълта на цвят със страни, изпъстрени с ивици и точки, наподобяващи тези на балканката. На следващия тегел усетих отчетливо ударите по чепарето и от водата изскочиха две доста едри херинги, тръскащи се на куките. До стъмване оставаше максимум час, в който разбира се продължихме да ловим. От време на време на пилкера налиташе и по някоя по-едра треска. Имаше и участъци, в които пък херингата не даваше да пуснеш. Всъщност, херингите и сардините са един и същ вид риба, но тук на север екземплярите са с пъти по-едри от тези в Средиземно море край гръцките брегове, например. По тези географски ширини наистина има много от тази риба. Нейният сезон е пролетта, но въпреки това и сега наесен се ловяха доста от тях. Далеч по-емоционален обаче беше риболовът на треска, а и добре знаехме, че треските стигат до внушителни размери, за разлика от херингите.
За вечерта бяхме заделили дузина риби и след като Ванката ги филетира, си направихме царска трапеза. Тук бяхме настанени в много хубави и удобни бунгала. Те имаха спални, дневна и трапезария към нея с всички удобства за готвене. Наблизо нямаше ресторант и се налагаше ние да си готвим всичко. Бяхме се заредили с провизии още в Малмьо, а с твърд алкохол - от България... Както тази, така и останалите вечери си изкарахме чудесно. Лошото бе, че на сутринта някой трябваше да мие чиниите... Затова пък Иван приготвяше перфектни препечени или панирани филии, та си правехме и сутрешно угощение.
Решихме на следващия ден да се разходим до близкия град Карлсхамн и да си напазаруваме такъми, тъй като няколкото пилкера се скъсаха и на практика нямаше с какво да ловим в морето. И без друго валеше ситен напоителен дъжд и духаше ледено студен северен вятър. Магазинът в града беше доста голям и отлично зареден. Преобладаваха мухарските, спининговите такъми и тези за морски риболов. В Швеция не тачат нито риболова на плувка, нито този на дъно. Тук всички гонят хищниците. Тъй като смятахме на следващия ден да посетим култовата река Мьорум и да се опитаме да ловим сьомга, се налагаше да посъберем информация, а и за там да си купим по някой такъм. Речено- сторено. Напълнихме по един джоб с пилкери, а другия с изкуствени мухи за спин-флай, както и различни “дашни” воблери и блесни. От там се “налапах” и с доста Мюрани (популярна марка качествени шведски блесни), които все още не се предлагат в България. Както обикновено, в магазина търсехме по-леки и малки пилкери, но се оказа, че най-малките са от по 100 г. Такива и накупихме. Навън все още валеше и решихме да се разходим до Мьорум - реката на сьомгите. Тъй като тя бе с доста особен статут, се налагаше да съберем предварителна информация.
По обяд спря да вали и решихме да влезнем за трески. Наистина, не валя повече, но духаше много силен вятър, а облаците се стелеха толкова ниско, че ако повдигнеш рък,а може да бръкнеш в някой. В началото се държахме близо до брега. Където сонарът показваше риба, следваха и кълванета. На чепарето се ловяха херинги и малки трески, а на пилкера по-едрите трески. Поради тази причина Иво предпочете да лови само на пилкер. В този ден вятърът се обърна от запад и вече не духаше към открито море, което ни позволи да потърсим рибите по-навътре на по-голяма дълбочина – около 30 м. Оказа се, че там има доста повече трески. Буквално на всеки 5 минути вадехме по някоя. Всъщност този вид риболов не е никак сложен. Такъмът се пуска до дъното и рязко се повдига нагоре. При отпускането пилкерът планира в различни посоки и след като падне на дъното или точно когато се отлепя от него, бива атакуван от треската. Ударът се усеща перфектно. Тук ние ловихме със спининговите въдици, а на макарите имахме плетено влакно, което идеално предаваше всяко пипане на рибата. Не винаги треската налапваше едрата тройка. Херингите кълвяха на чепарето, когато такъмът бавно пропадаше. По върха на въдицата се усещаше леко трептене и забавяне на потъването. След засичането прътът оставаше сгънат под тежестта на рибите. През този следобед уловихме много трески, но не особено едри. Извадихме едва 2-3 риби около и над килограм. Искаше ни се да уловим някоя трофейна, но това остана за някой от следващите дни.
На сутринта станахме и се отправихме към реката на сьомгите. За разлика от вчера не валеше, беше тихо, а и се очертаваше всеки момент да изгрее слънце. Това, както ни казаха домакините, никак не бе добре за риболова на сьомга. Тя се лъжела по-добре в лошото дъждовно време...
В центъра на градчето Мьорум на самата река е изграден огромен комплекс, обслужващ именно риболова на сьомга. Към него има музей с цялата история на риболова, такъмите, с които е ловено преди повече от 100 години, препарати на трофейните сьомги, между които имаше и екземпляри с тегло над 30 кг! Всичко за историята на това култово място ни разказа в интервю уредникът на комплекса, и ще може да го видите във филма, който заснехме за тази река. Друго изключително интересно съоръжение там бе огромният аквариум под музея, в който живееха всички видове обитатели на реката. Това бяха няколко огромни сьомги, няколко морски пъстърви и два хибрида. Освен тези риби имаше и костури, мъздруги, кефали и едри американки. Гледката беше уникална. За първи път виждах живи сьомги. Много красиви риби са. В реката се срещат и доста морски пъстърви, които всъщност също са подвид на сьомгите. Това важи и за хибридите помежду им. Казаха ни, че след 15-ти септември са забранени за взимане женските екземпляри. Те се познаваха лесно. Мъжкарите бяха ярко обагрени и устите им бяха много сериозно изкривени във формата на клюн, докато женските си запазваха класическата форма със сребрист цвят с розови оттенъци на черни точки.
Реката е разделена на над 30 бокса, в които условията за риболов са различни. Половината са определени само за риболов с муха, а останалите за спининг риболов. Има и боксове, които в различните месеци са ту за муха, ту за спининг. Комплексът се намира в средата на реката и над него са местата за муха, а надолу за спининг. На реката е забранена употребата на влакна с издръжливост по-малка от 8 кг, а за риболов на естествена стръв даже не може и да се помисли... Дневното разрешително струва около 55 евро за цял ден и около 30 евро от 14,00 ч нататък. Позволено е да се задържат до две риби, но малцина се ползват от това условие. В бокс се допускат да ловят не повече от десетина човека, така че да не си пречат. За събота и неделя, например, всички лицензи бяха предварително продадени... Миналия ден са били уловени на реката общо около 30 риби от близо 150 риболовци и това е бил ден, в който рибите са били изключително активни...
И така, към 10.00 сутринта направихме първите замятания в боксове 2 и 3, които ни бяха препоръчани. Там наистина имаше огромни сьомги. На всеки десетина минути над водата се изхвърляше по някое огромно чудовище с видимо тегло между 6 и 12 кг! Адреналинът ни се покачи чувствително. В началото започнах с два оранжеви воблера на Rapala, които също ни бяха препоръчани тук. Правех по 40-50 замятания и сменях примамката. Практически извъртяхме огромен брой воблери, спинери, клатушки, въртележки и каквото се сетите, но без абсолютно никакъв успех. Няколко пъти до самата блесна се извърташе по някоя сьомга, но удар така и не идваше. Следобед с колата отидохме в най-долните боксове в близост до устието. И там скачаше по някоя сьомга, но удари така или иначе нямаше. Наско пробва една доста интересна система – спинфлай, която също ни показаха там - продълговато олово с голямо пластмасово око, на 20 см над него троен вирбел, 2 м повод и едра изкуствена муха, тип стример. Аз също опитах с препоръчаните ни мухи, но с потъваща бомбарда, също без никакъв резултат. Привечер отново се върнахме на първоначалните места, където видимо имаше много риба. Ловяхме в трети бокс, а Наско слезе да замята в четвърти бокс. Този бокс е предназначен и за спининг, и за муха. От другата страна обаче бяха дошли две сприхави шведски старчета с мухарки, разбира се. Веднага се разкрещяха на Наско, че нещо си не било наред. Звъняха някакви телефони и заплашително размахваха пръст! На сутринта управителите на комплекса изрично ни бяха казали, че може спокойно да ловим във всички боксове от къщичката до самото устие, но старчетата не бяха на това мнение. Изпитах силно желание да се поскарам с тях. Застанах под Насо и цопнах един тежък Мюран по средата на реката – точно пред тях. Как не предизвиках някой инфаркт, не знам. И двете старчета от другата страна на реката се нахвърлиха по мен като разярени питбули. Негодуваха на шведски. В момента, в който им отговорих на английски и те минаха на него. Да не пропусна да отбележа, че в Швеция ВСИЧКИ говорят чист английски, без оглед на възраст или пол! И така, старчетата ми заобясняваха с фалцет, че този бокс бил само за мухари и бързо трябва да се махаме от там. Казах им, какво са ни казали сутринта и те пак се хванаха за телефоните. Междувременно не спираха да мрънкат. Единият ми каза, че можело да се лови, ама или на муха, или на спинфлай! За мухарите спинингистите явно бяха някакви мръсни долнопробни твари, които всячески им пречат. Както и да е, преместихме се в трети бокс и те се успокоиха, но само за малко. Единият от тях – този с белия каскет, забеляза, че на друг спинингист, застанал в края на трети бокс, блесната му чат-пат цопва почти метър в спорния четвърти бокс и последва невероятен скандал. Клетият спинингист беше на това място още от сутринта заедно с жена си и тихо и кротко си въртеше блесните, но старчето така го налетя, че този почервеня като рак. Разбира се, домъкна се да се разправя и другото старче. Тъй като спорът се водеше на шведски, не успях да хвана детайлите, но със сигурност напрежението бе огромно. Въпросният натирен спинингист бе доста як мъж на средна възраст, който очаквах всеки момент да сложи край на живота на някое от заядливите старчета. Вместо това човекът припряно си събра багажа и си тръгна, сипейки клетви по “дружелюбните” блюстители на правилата и правилцата...
Вече се стъмваше и точно най-заядливият старец извика силно. Мухарката му се бе огънала на колело. Е точно той да хване единствената риба за деня бе крайна несправедливост! Мори я десетина минути, прикара я до брега, даде въдицата на някакъв друг човек, наджапа с гащеризона и ловко я хвана за опашката. Огромна женска сьомга. Другият човек го щракна с апаратчето, старецът се извъртя и сурна рибата обратно във водата... Ние изгледахме представлението и си събрахме багажа, без да регистрираме нито едно кълване. Сигурно тримата бяхме направили над милион замятания, без да имаме дори съмнение за кълване. Чувствахме се някак измамени. Добре, че домакините, като разбраха още сутринта, че ще правим филм за реката, не ни взеха таксата.
Постепенно започна да ми се изяснява, че риболовът в Швеция и особено този на сьомги, които откровено не кълват по никакъв начин, не може да се сравни с риболова у нас. Ние ако не сме натъпкали една кофа с риба, се вайкаме, че денят или мястото били куци, не кълвяло и т. н. Тук в Швеция има два вида риболов – много добър и отличен. Много добър е когато просто си бил сред природата за риба, а отличен е ако си хванал една риба... Нещо, което на нас ни е трудно да схванем. Всички шведи идват на тази река с ясното съзнание, че най-вероятно няма да имат пипане и плащат доста пари за това. Разбира се на реката има и доста чужденци, предимно от Германия, Чехия и Полша. За всички тях е достатъчен шанса да им клъвне подобна елитна риба. Когато на десетия излет я хванат и й подарят живота, се чувстват още по-щастливи. Иначе в Швеция по магазините единственото евтино нещо е сьомгата. Пушена струва около 12 лв. килото! Почти всеки, който обича да си хапва риба, си я купува оттам. Не чака да “избие чивия” с риболов.
На другия ден времето беше слънчево, но много ветровито. Решихме да влезем в морето и да препипаме отдалечен плитък залив, който ни препоръча Оке. Пътят до там през вълните ни отне близо час. Бреговете бяха опасани с шавар, а дълбочината бе около 1,5 м. Мястото изглеждаше много подходящо за риболов на щука. Близо час упорствахме с блесни и воблери, без никакво пипане. Водата бе кристално бистра и дъното се виждаше отлично. Направи ми впечатление, че на места се вдигаше плътен облак мътилка от явно подплашената от лодката щука. Тогава се загледахме по-щателно във водата и забелязахме наличие на доста щуки, които се стрелкаха, когато лодката ги доближеше. Не налитаха на никакви примамки, точно като сьомгите. Явно маловодието ги правеше много апатични и предпазливи. Тук-там виждахме по някое щукле и толкоз. Пак се отдадохме на риболова на трески и оставихме щуките за привечер. Тогава предпочетохме един доста по-голям залив в близост до базата. Слънцето буквално докосна хоризонта, когато Иво извади първата щука. След още 2-3 замятания заши втора. Рибите бяха малки с тегло около и малко над кило. Той ловеше на жълт Mepps №4. В оставащите 15 минути до стъмване улови още две. Две щуки от същия калибър хвана и Наско. Аз продължавах да нямам кълване на щука, въпреки че въртях какви ли не примамки. Изясни се, че поради супер бистрата вода щуките кълвяха само на сумрак. Разбира се на другия ден още на развиделяване бяхме на мястото с щуките. Отново Иво хвана щука, този път малко по-едра, но пак под 2 кг. Този ден бе доста топъл, тих и слънчев.
След като слънцето се вдигна, отново влезнахме за трески. Този път си позволихме да ги потърсим още по-навътре в морето. Там кълвяха по-рядко, но бяха по-едри. Към обяд Иво закачи на въдицата някаква много едра риба. Започна да му отвива аванс на дълбочина над 30 м! Леко по леко започна да я повдига от дъното, но от време на време рибата се устремяваше пак към дълбокото. След десетина минути под водата блесна силуета на огромна треска. Наско леко я вкара в кепа и Иво нададе ликуващ вик! Най-сетне трофейна риба! Последва мерене, снимки и т.н. Настроението вече бе доста по-различно.
Продължихме да ловим трески с тегло от половинка до кило. Само Наско успя да извади още една едра треска с тегло малко над 1,5 кг. Привечер отново отидохме в залива на щуките и най-сетне и аз успях да хвана една! Улових я на бял Mepps №5. Рибата беше малко над килограм, но със сигурност мога да твърдя, че това бе най-желаната и трудно уловена от мен риба откакто се помня. Направихме една-две снимки и я пуснах обратно във водата. С тази риба закрихме риболовното ни пътешествие в Швеция.
Накрая искам да кажа, че риболовът в Швеция никак не е лесен и кой знае колко резултатен, но си има своята красота. Тук природата е уникално красива, усещането е много различно и емоцията от една уловена риба е сериозна. Условията за почивка са идеални и човек може да прекара чудесно няколко риболовни дни. Ако обаче някой смята, че тук има повече риби отколкото в България, се лъже. При такъв брой замятания и толкова прецизно облавяне на който и да е щукарски водоем в България със сигурност щяхме да хванем повече и по-едри щуки, а и не само щуки. Наско дори се майтапеше, че за толкова замятания в България и сьомга сме щели да хванем... Истината е, че средният естествен прираст на декар в Швеция е 5 кг, докато в България този показател е 30 кг! В Швеция рибите при изкуствено хранене не могат да растат колкото в България по естествен път, така че трябва да се радваме за възможността да ловим във водоеми с много, при това едра риба. Иначе ако имате възможност да посетите Швеция и желаете да изпитате нови емоции, не се колебайте да го направите.


 Добави коментар
  Вашето име: 
  Email:  
  Коментар:  
   
*Всички коментари се публикуват след одобрение от оператор

Архивни статии


Тук е събран голям масив от статии на наши и чужди автори, публикувани в сп. "РИБИ И ТАКЪМИ" и "РИБАРСКИ ВЕСТНИК". Систематизирани са по теми и години.

Риболов на мач
Риболов на щека
Риболов на плувка
/други/
Захранки и стръв
Възли и монтажи
Риболов на фидер
Шаранджийски риболов
С муха и шнур
Риболов на сом
Хищници на спининг
Хищници на стръв
Подледен риболов
Морски риболов
Спортен риболов
Теория
Риболов по света
Интервюта
Такъми
Маршрути
Репортажи
Страници: 1  2  3  4  5    » 
Тайните на отвесния риболов
От Станил Йотов   Като се каже отвесен риболов, човек може да си представи какво ли не. Всъщност, става въпрос за онази техника, позната от доста време, ...
За пъстърва през зимата
Край! Четирите месеца забрана за риболов на пъстърва вече са в историята. На 6 февруари сезонът за най-атрактивният риболов започва. Осем месеца в дебнене на ...
Времето на големите платики
В последните десетина години рибните запаси от платика в яз. “Искър” се увеличиха значително и логично риболова на този вид риба стана масово ...
Монофил или плетено влакно?
    От Станил Йотов   Едно време беше лесно. Купуваш една ролка влакно ...
Интервю с Игор Потапов, Русия
Световен шампион по риболов на плувка за 2009 г   /Интервюто взе Божидар Тодоров - Папарака/  БТ: Да започнем поред. Кажи ми първо на колко ...
Техники и тактики за риболов на лед
  За едни зимата е сезон за пиене на вино и ядене на мръвки. За други зимата е сезон за пиене на вино, ядене на мръвки и – разбира се – ...
Есента е времето на трофейните шарани и амури
  ЛОВЯТ СЕ НА ДЪННИ ВЪДИЦИ И ПРОТЕИНОВИ ТОПЧЕТА, ЗАКАЧЕНИ НА КОСЪМ Захлаждането наесен провокира апетита на много от рибите, начело с мирните. ...
Риболов на яз. “Сопот”
 От Пламен Бончев   Имах уговорка с няколко приятели да направим съвместен риболов в началото на месец юли. Те бяха избрали предварително яз. ...
Риболов на шарани през пролетта
От Ивайло Пенев   Здравейте, драги читатели на списание “Риби и такъми”! Дългата и студена зима си заминава и най-после идва пролетта, а ...
Бабушки в серия
От Красимир Костадинов   В един от най-горещите дни на август реших на следващия ден да посетя яз. “Одринци”, намиращ се в близост до град ...
Страници: 1  2  3  4  5    » 
 Топ новини
 Новини


 Времето утре
Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6 Warning: file(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 27 Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6