Актуално


 Поръчай сега
 Порция смях :)

По време на вечерята домакинът гордо казва:
- С рибата, която ядете в момента, трябваше да се боря в продължение на цели четири часа!
- Разбирам - казва гостът. - И моята отварачка за консерви е счупена…

 Статия

За есенни бели мрени

Риби и Такъми (бр. 2 / 2010 г.)

 От Краислав Димитров

 

Нещо взеха да ми омръзват щуките.
Загуби ми се тръпката. То като с пържолите... всеки ден пържоли, пържоли и на десетия вземаш да си мечтаеш за бобец (със салатка от доматки, примерно, а ако има и кой да ти ги обели доматките... да се не мъчиш с люспи разни... мечта!)
Но да се върнем на темата.
В последно време наблегнах на риболова на щука. Кога успешно, кога не. Ма бая щукодили понабодох. Да са живи и здрави, догодина пак ще ги боцкам. Та дощя ми се нещо по-различно. С по-друга тръпка. И както си го мислих и го измислих!
- К'во ли става с тая река Искър, бе? Отдавна не съм я посещавал.
Сега й е времето на реката. Първите студове са накарали дребните риби да потърсят убежище в очакване на пролетта и пътят към големите риби, които иначе трудно се дореждат до стръвта, е открит. А и те са прегладнели, бързат да натрупат мазнини за предстоящата зима и апетитът им е неутолим.
Чухме се с колегата Мартин и набързо се разбрахме да направим едно разузнаване по реката.
Рано сутринта се изнесохме към нея. Не я познавам добре надолу след дефилето, та малко на сляпо тръгнахме. За отправна точка избрахме Роман. То всички там ходят, та и ние барабар с мъжете.
Гледката на реката обаче ни отчая. Чиляк до чиляк, бре. Наредили се като аптекарски шишета. Спинингистът в мен възропта срещу това кощунство и се понесохме надолу да търсим по спокойни и неосквернени местенца. Спирахме се тук-там, където пътят бе близо до реката, та да поогледаме. Доста път минахме. Накрая си харесахме един вир и се настанихме.
Забъркахме малко захранка и няколко топки се отправиха към дъното, да изострят апетита мренски.
Бързо приготвихме болонезите. Избрахме идентични монтажи. Плувка тип „буре”, под нея утежнение от наредени нагъсто и прогресивно намаляващи по размер надолу сачми, тъй наречената „италианска броеница, микровирбел, повод около 20-25 см и кука десетка. Аз лично заложих на Owner Funa. Заметнахме и зачакахме. По-скоро Мартин зачака, че пред мен дъното се оказа отвратително неравно. Невъзможно бе да направя нормално изтичане. Помъчих се половин час и реших да мина на фидер.
Метнах го в края на вира, почти в бързея под него, и се заговорих с Мартин. На третата минута фидерът ми потегли към водата. Някак си успях да го докопам и засякох. За миг усетих приятна тежест отдолу и в следващия момент линията олекна. Скъса 0.18!
Адреналинът ми вече бе на макс. С треперещи ръце завързах нов повод и заметнах пак там. Дорде се занимавах с тия ремонтни работи зад мен Мартин изруга. Обърнах се учудено. Бе му скъсало и на него.
Половин час по-късно излитането на пръчката се повтори. Засякох и поведох рибата. Поне се опитах. Откачи се. Сега вече се ядосах.
Заметнах и се застопорих до сопата. Чаках може би час преди следващото политане на въдицата. Този път бях подготвен и засякох сигурно. И в тоя момент се качих на “товарния влак”. Авансът писна и рибокът пое надолу из реката. Взе ми сигурно 30 метра преди да се спре. Започнах леко да го връщам, като се стараех да не пришпорвам ваденето, въпреки бушуващия адреналин. Основното ми бе 0.18, поводът 0.14. Малко по малко рибата се приближаваше към мен. Доведох я до себе си, а тя още не искаше да се вдига от дъното. Това й поведение ми подсказваше, че е мряна. Напънах я нагоре и най-накрая успях да зърна рибока. Наистина бе мряна! Подложих кепа, но щом го видя, рибата отново пощуря и подлуди аванса... и така три пъти. Накрая обаче се умори и ми позволи да я напъхам вътре.
Първата ми едра за годината! Заслужаваше си обиколката.
Заметнах отново и търпеливо зачаках. И след още час упражнението се повтори. Отново излитане на фидера, аванси, борба и усмивка от моя страна накрая.
Мартин също направи фидер, отказвайки се от плувката. Явно рибата държеше на неподвижната стръв.
Малко по-късно му удари и на него, но след кратка борба успя да изправи куката. Май с много префинени такъми се опитвахме да ги ловим пущините.
По обяд се показа и слънцето. Това явно повлия на рибите и повече удари нямаше. Търпеливо чакахме докъм два и се изнесохме на разузнаване към други непознати гьолове. Намерихме няколко, на които май ще е добре да им обърнем внимание през някой следващ излет.

Ясно бе, че след този ми излет на река Искър и уловените мрени няма да утрая дълго и ще ги посетя отново в най-скоро време.
Е, това време настъпи! Три дни по-късно отново се отправяме натам. Малко по-рано отколкото се надявах, но това е още по-добре.
Този път проведохме излета заедно с друг колега, Борис, по известен като Сакси, заради красивите керамични саксии, които майстори.
Рано-рано по нощите още той вече настървено звънеше по телефона, заел позиция пред блока ми. Набързо пред смаяните погледи на миткащите между дискотеките студенти претоварихме багажа ми в неговата кола и отпрашихме.
Жестока мъгла бе затиснала източните краища на София и пътуването по улиците си бе истинско приключение. Добре че съвестните граждани по това време спокойно спят и сънуват праведни сънища и по улиците почти не се мяркаха коли и хора. Е, с изключение на спрялата патрулка в циганската махала и разнокалибрената и шарена в нощниците си гмеж от роми около нея. За какво бе тая гюрултия не се разбра. Не рискувахме да спрем, че можеше някое изгладняло ромче да ни отмъкне захранката. След малко вече сме на Ботевградското шосе, където спираме за дежурно кафе в ОМV-то.
Усмихнатата продавачка вля в нас добро и приповдигнато настроение, а кафето ни зареди с доза адреналин, нужна ни за борбата с едрите рибоци. Щом стигаме Яна, мъглата магически изчезна. Фаровете чертаеха дълги светлинни черти по тъмния асфалт, а вътре в колата, сгрени от уютно подухващото ново парно на Пасата, двамата с Борката крояхме планове и тактики за офанзивата по реката.
Така в оживени разговори дори не разбираме кога стигаме Роман. Безбройните светулки от фенерите и огньовете от биваци на колеги риболовци покрай култовата Чешма малко ни стреснаха. Не бяхме очаквали такова нашествие през седмицата. Със свити сърца ги подминахме забързани надолу по течението. Целта ни беше същото място отпреди ден. Скоро стигаме и след внимателно спускане по изровения път фаровете на колата огряха празната полянка. Отдъхнахме си облекчено, първи сме.
В тъмното пред нас реката се раздираше от плясъци на дребни и по-едри риби, които ни разтрепериха от възбуда. Тука бяха!
Набързо смъкнахме багажа и под светлината на челника се заехме с приготвянето на захранката. Този път се бях постарал. Даже май се бях олял, но страхът от капо е голям.
Запасил се бях с: 5 килограма "Трапер" за мряна, 2,5 кг. "Трапер" – Река, 1 кг. "Промикс" – Река, 1,5 кг Шоколадова бисквита, 2 кила едро смляна царевица, 2 кила глина за риболов, кило трошки, 5 кила накиснато кюспе, с добавено вътре половинка жито, кило изпънати бели червеи, половинка бял, консерва "Зелен грах", 200 г шарен за стръв.
Отделно и Борката носеше някакви храни.
Забъркахме една кофа манджа и в очакване на развиделяването заметнахме по фидер. Сакси остана да лови на мястото ми от предния ден, а аз мръднах трийсетина метра надолу, в дебел, мазен бързей.
Застопорих се до пръчката с втренчени във високо вдигнатия връх очи. Потрепващото му от силата на течението връхче добре се виждаше на светлината на просветляващото небе. Почаках двайсетина минути, но мисълта какви ли ги върши Борката не ми даваше мира. Изнесох се при него за информация, но още нямаше нищо. Върнах се при пръчката си точно за да я видя как се сгъва и поема към водата. С лъвски скок я докопах и борбата започна. Нарочно си мълчах и не виках Борката. Беше ме страх да се радвам предварително. Добре че бях разгънал кепа предварително, та поне за това не се безпокоях. Малко по малко рибата поддаваше и идваше към мен. Скоро в светлината на челника се показа главата на прекрасна мряна. Поиграх си още малко с нея, да я уморя, и съвсем и леко я плъзнах в кепа. Отдъхнах си. Широка усмивка озари лицето ми. Първата е налице.
Заметнах отново и търпеливо зачаках. Пред мен реката бавно изплуваше от лоното на нощта и очертанията на отсрещния бряг отначало размазано, но постепенно все по-отчетливо заеха местата си. Загледан в тези сутрешни красоти едва не пропуснах следващото потегляне на пръчката. Засечка и бясно пискане на аванса... Натегнах го малко и постепенно започнах да придърпвам рибата. Не смеех да бързам. Както и миналия път основното ми влакно бе 0.18, а поводът 0.14. Но в крайна сметка след десетина минути и тази риба излезе за снимка и да прави компания на първата в живарника.
Докато се радвах на трофея, до ушите ми долетяха воплите на Борката. Изнесох се на свински тръст към него. Въдицата му бе сериозно свита, личеше си, че отсреща има сериозен противник.
Скоро успяхме да вдигнем рибата и прекрасна мряна над две кила (да не кажа три) се появи на повърхността. След перфектно кепчосване от моя страна и този рибок стана наш. Набързо поздравих майстора и побързах да се върна на моето място, където се оказа че е спокойно.
Малко по малко денят настъпваше, опита се да се покаже и слънцето изпод завивката си от пухени облаци. Реката оживяваше. Местни риболовци напъпляха отвсякъде. На отсрещния бряг се появи даже и субект, който почна спокойно да вади заложени явно от снощи парашути. На забележката от моя страна нахално отвърна:
- Абе ти и без това нищо не вадиш кат' те гледам.
- А ти защо не минеш от тоя бряг да видиш дали хващам, поканих го аз, но той не рачи да се раздели със сигурността на делящите ни трийсетина метра вода.
Постоянното мятане на захранка от моя страна явно настърви рибите и скоро пред мен започнаха все по-начесто да се обръщат едри риби. Извиках Борката и той зае просеката под мен, точно под носа на бързащ натам местен субект.
Време бе да вкараме в боя болотата. Започнахме с нескончаемите изтичания, като не забравях да хвърлям регулярно по една топка захранка на всеки десетина минути. Кълванетата не закъсняха и скоро отново се зарадвахме с риби. Това обаче не се хареса на местните и бяхме нападнати отвсякъде. Този над мен изтичаше пред мен, през захраненото петно чак до Борката, а този под Сакси замяташе дънните си нагоре по течението стремейки се да заметне пред нас. Наложи се да се карам, което малко ми развали настроението, ма си посвиха сармите.
При поредното кълване усетих по-друга съпротива от другата страна на линията. Някак си друсаше линията. Скоро разбрах защо: скобар. Едър бутач, както ги наричат подобни по Кюстендилско.
Скоро и Борката закачи един, който го измъчи дорде го докара до брега. Наведох се да го гребна с кепа от високия бряг и пръста пред мен поддаде. Сурнах се във водата барабар с половината бряг. Борката ме хвана за яката и ме задържа да не потъна. Сигурно сме били страхотна гледка, с едната ръка държи мен за яката, а в другата извитото до счупване болонезе. Някак си успя да ме измъкне горе до него, без да изтърве рибата, която уморена вече послушно чакаше съдбата си. Щом се измъкнах от водата грабнах капа и я метнах вътре. Отново излязохме победители.
Риболовът продължи с променлив успех. Водата започна да се покачва, излезе вятър, който започна да събаря листа от дърветата във водата и скоро плътен килим от листа се носеше по повърхността. Истинска мъка за риболова. Листата се трупаха по кордите и изтичането стана мъчение, тъй че отново минах на фидер. Листа се събираха и по него и изтласкваха хранилката, така че се налагаше често да презамятам.
Въпреки че ловях на фидер, продължавах да мятам топки захранка във водата. Бях строил рибите пред нас и не исках да ги изпусна. Показателно за силата на захранката е това, че освен нас никой не хвана и едно рибе даже. А мераклии не липсваха.
Скоро мятането на захранка ми се отблагодари и върха на въдицата се сви от напъните на голяма риба. Изпитах истински оргазъм от борбата с нея. Близначка на първата риба на Борката. Над две кила!
Следобед, с вдигането на нивото на водата отново се активизираха скобарите. Кълвяха регулярно, но за жалост много пипкаво, и откачих повечето риби. Знаех, че ако сменя куката с по малка (ловях с десетка на Камасан серия 561), ще закача повече, но съзнателно не я смених. Все пак бяхме дошли за мрени. Скобарите бяха само приятно допълнение. И действително надвечер мрените дойдоха отново и още няколко се озоваха в живарника.
Не усетихме кога се изниза денят и стана време за събиране. Измъкнахме живарниците за обща снимка.
После побързахме да върнем рибите обратно във водата. Е, задържахме по една да видим още ли са толкова костеливи колкото преди години.
Накрая почистихме и брега наоколо от отпадъците, изхвърлени от тези преди нас. Набързо напълнихме едно чувалче.
Обратният път към София ни се видя много кратък. През цялото време крояхме планове за нови набези по реката и не усетихме кога пред нас се показаха високите кремиковски комини и от смога бавно изплуваха светлините на големия град. Ех, ако можеше да си останем на реката при чистия въздух, успокояващия ромон на водите, нарушаван от плясъците на случайни рибоци и под голямото, обсипано със звезди небе... Такова, каквото в града няма.


 Добави коментар
  Вашето име: 
  Email:  
  Коментар:  
   
*Всички коментари се публикуват след одобрение от оператор

Архивни статии


Тук е събран голям масив от статии на наши и чужди автори, публикувани в сп. "РИБИ И ТАКЪМИ" и "РИБАРСКИ ВЕСТНИК". Систематизирани са по теми и години.

Риболов на мач
Риболов на щека
Риболов на плувка
/други/
Захранки и стръв
Възли и монтажи
Риболов на фидер
Шаранджийски риболов
С муха и шнур
Риболов на сом
Хищници на спининг
Хищници на стръв
Подледен риболов
Морски риболов
Спортен риболов
Теория
Риболов по света
Интервюта
Такъми
Маршрути
Репортажи
Страници: 1  2  3  4  5    » 
Риболов с мънисто
  Зима е. Язовирите са замръзнали и сега там властва риболовът на дупка. Но освен риболова на лед имаме и друга алтернатива. Студената, снежна зима е ...
Съдържание
Тайните на шампиона Риболов с плоска плувка /4 Алън Скоторн разкрива тънкостите на риболов на течение с плоска плувка Актуално Язовир “Скомля” ...
За щука в студа
Здравейте, читатели на сп. “Риби и Такъми”! В тази статия ще се опитам да споделя опита си в риболова на щука в нашите затворени водоеми - както ...
Съдържание
Актуално Време за пъстърви / 4 Калоян Белополски за летния риболов на пъстърви, черни мрени и кефали на изкуствени мухи и блесни С муха и шнур Риболов в ...
Пъстървата през февруари
  Началото на февруари е забележителен момент за една по-особена каста риболовци – онези, които ловят пъстърва. През първия уикенд на месеца се ...
Техники и тактики за риболов на лед
  За едни зимата е сезон за пиене на вино и ядене на мръвки. За други зимата е сезон за пиене на вино, ядене на мръвки и – разбира се – ...
Есента е времето на трофейните шарани и амури
  ЛОВЯТ СЕ НА ДЪННИ ВЪДИЦИ И ПРОТЕИНОВИ ТОПЧЕТА, ЗАКАЧЕНИ НА КОСЪМ Захлаждането наесен провокира апетита на много от рибите, начело с мирните. ...
Риболов на сом с леки такъми
При риболов на сом повечето риболовци използват груби такъми. Съвсем друг подход има френския експерт по сомовете Ксавиер Вела, който постига учудващи ...
Пъстървата през лятото
Пъстървовият риболов през август може да доведе до отчаяние, особено ако сте новобранец в тази дисциплина. Това е времето, в което нивото на реките пада ...
Съдържание
Световни турнири Риболовни игри - Италия 2011 /4 Анализ и коментар на Калоян Белополски за турнира по риболов на плувка за мъже Световни ...
Страници: 1  2  3  4  5    » 
 Всички коментари
anton mir4ev 2010-11-29 19:41:55

mnogo dobre razskazana istoria,da izvadi6 biala mriana nad 2 kila si e prikliu4enie,i as imam niakolko nat 2 kila i use6teneto e nezabravimo.drugia pat kogato vi se dohodi za biala mriana idete na r.ogosta na vipovete ot mosta nadolo po rekata,tam ima mreni i nad 3kila i polovina,vzemete sa6tata zahranka i fiderite.

Stoian Iliev Andreev 2010-06-23 11:11:24

Bravo na Kraislav,pi6e strahotni statii,napravo 4ovek se prenasq na rekata i izpitva sa6tite emocii kakto i samiq avtor.Imam 4uvstvoto ,4e statiqta e napisana ot ELIN PELIN :D :D :D,tolkova dobre e presazdadena. Чест и почитания:Стоян Андреев

Stoian Iliev Andreev 2010-06-23 11:11:22

Bravo na Kraislav,pi6e strahotni statii,napravo 4ovek se prenasq na rekata i izpitva sa6tite emocii kakto i samiq avtor.Imam 4uvstvoto ,4e statiqta e napisana ot ELIN PELIN :D :D :D,tolkova dobre e presazdadena. Чест и почитания:Стоян Андреев

 Топ новини
 Новини


 Времето утре
Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6 Warning: file(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 27 Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6