Актуално


 Поръчай сега
 Порция смях :)

Двама приятели отиват на риба. Купуват си въдици, столчета, лодка, непромокаеми облекла, та дори и каравана. За тяхно най - голямо съжаление, успяват да хванат само една малка рибка. Ядосан, единият се развиква:
- Тая рибка ни излезе петнайсет хиляди долара!
Другият се опитва да го успокои:
- А представяш ли си, ако бяхме хванали още една!

 Статия

За морунажи през зимата!

Риби и Такъми (бр. 2 / 2010 г.)

Когато времето застудее, рибите по реките започват да се групират в отделни вирове и част от тях продължават да се хранят почти през цялата зима, особено ако е по-мека. Често в дадени малки участъци от реките се струпват огромни пасажи със скобари, морунажи, кефали и т.н. Тези традиционно “дашни” места се знаят добре от множество риболовци и през зимата риболовът продължава с пълна пара. Дори по това време не годината се случва да се лови много повече риба в сравнение с лятото.

 

От Калоян Белополски

 

За съжаление, в последните години стана много популярен риболовът на гола тройка, който всъщност се изроди до чисто търмъчене. Едни от най-безскрупулните риболовци се подвизават във вировете край Благоевград и Пастух по река Струма, по Марица в самия Пловдив и около Роман и Червен бряг по река Искър. В предишни години там рибите кълвяха отлично на стръв и в най-големите студове, а сега са толкова наплашени и надрани от злобните тройки, че въобще не им е до хранене...
От друга страна, и резките атмосферни промени напоследък влияят зле на апетита на рибите. Когато днес температурите падат до -15 градуса, а утре достигнат 10-15 над нулата, на рибите въобще не им е до хранене.
В последните няколко години популацията на морунажите нарасна значително. Например по река Искър до преди 2-3 години морунажите се срещаха само от бента на с. Койнаре, надолу, а сега ги има насериозно чак до гр. Роман, че и по-нагоре. Не е изключено да се появят и във вировете около София... Морунажа се среща в доста от големите реки, както и в някои язовири. Може да се приеме, че морунажът е сравнително студенолюбива риба. В най-големите студове спира да се храни, но като цяло е активен почти през цялата зима. Още в средата на ноември пасажите с морунажи започват да се групират в най-дълбоките вирове на реките или започват да навлизат в някои притоци или канали. Подобно място по река Марица е устиевата зона на река Съзлийка, където и тази година се е събрал доста морунаж. Там върви доста приличен риболов в сравнение с този по голямата река.
Рано сутрин на развиделяване по вировете на реките е обичайна картина “играта” на рибата. В такива моменти става ясно, че вирът гъмжи от риби, но те рядко налитат на предложената им стръв. Понякога дори се събират на захранката, но продължават да не кълват. А за това защо не кълват, всеки рибар си има свое достоверно обяснение. Понякога цял ден рибите не пипат и едва час преди да се стъмни започват да кълват смело и повсеместно. Това, впрочем, се случва и по язовирите. Вариантите да не кълве най-често са два. Или рибата не е там, където минава стръвта, или не и гладна. Най-често се случва вторият вариант. Наистина, има моменти, в които и най-големият майстор не може да ги прилъже, но това е по-редкият вариант. Тогава, когато рибите са капризни и кълват много плахо, повечето риболовци дори не могат да регистрират редките почуквания. В подобни случаи има няколко “рецепти”, които често помагат. Първата е да се “изфинят” такъмите - по-тънки влакна и по-малки куки. Ако това с пълна сила важи за скобарите, то морунажите не са чак толкова придирчиви. При тях често е достатъчно да ги намерим, да презентираме стръвта както подобава и кълването идва бързо. Може би най-важният фактор, влияещ на крайния резултат, е начинът на поднасяне на стръвта. За всяка ситуация това се постига по различни начини, но принципът е един и същ. Често рибите кълват не точно пред вас, а под вас - точно преди да извадите линията. Това е не защото стоят именно там, а защото едва тогава стръвта минава естествено и то със скорост, по-малка от тази на течението. Това в повечето случаи изкушава капризните риби. Има много случаи, в които скобарите или морунажите кълват само ако стръвта лежи неподвижно на дъното. Тогава е резултатен риболовът или с фидер на дъно, или с щека и голяма близалка. Често на фидер кълве “гол след гол”, а на плувка не ще да пипне. Най-редовно това се случва по р. Искър, особено когато водата е висока и мътна. По р. Марица пък е обратното. Най-често рибите там кълват непосредствено до брега и то на стръв, движеща се със скоростта на основното течение, без оловата да опират дъното - на чисто “возене”. Там директен телескоп, дълъг едва 4-5 м, е най-резултатната въдица. По река Струма също кълве така, особено в дълбоките вирове с бавно течение, където има морунажи. И тази зима в района на Благоевград така кълвяха отлично прилични морунажи, докато отсрещния бряг с бързото течение бе окупиран от тройкаджиите. На моменти може да не се използва захранка, а ритмично да се подхвърлят по двайсетина бели червея. Това струпва рибите буквално в краката ни и риболовът носи горещи емоции. (В DVD-то към броя може да проследите именно такъв риболов на морунажи край с. Бяло поле по река Струма). Освен по река Струма сега морунажи се ловят на река Марица край Симеоновград и Харманли. В долното течение на реките Огоста, Янтра и Искър също се ловят морунажи. По-малко на брой, но пък доста едри. По всички реки рибите имат различни по цвят окраски, но като цяло начинът им на ловене е приблизително еднакъв. Сега през зимата се държат в най-дълбоките части на вировете, в непосредствена близост до брега.
Половин килограм червеи и кутийка жълъдов червей често правят чудеса. Така “на късо” освен морунажи се ловят и едри кефали и скобари. На места може да се използва и захранка, в която да се добавят червеите, но ако има активен уклей, по-добре дохранвайте само с белите червеи.
Друг важен фактор при риболова на капризни риби е точната стръв. Дори сутринта да сме уловили няколко риби на бял червей, може да се окаже, че след като се е появило слънцето, капризните риби предпочитат да клъвнат на троха или жълъдов червей. Може да се пробва и на кус-кус, торен червей, лежляк, мамарец и т.н.
Морунажът е вид, близък до рода на платиките. Подобно на скобара, морунажът има нос, а устата е разположена отдолу. Това от само себе си предполага, че морунажите се хранят изключително по дъното, ровейки в търсене на всевъзможни ларви, ракообразни, мекотели, червеи, семена и всякакви други дребни животинки. Хранителното меню на морунажите е близко до това на платиките и бабушките. Поради тази причина големите производители на захранка не произвеждат специализирана захранка за морунажи, каквито например има за платиката, шарана, кефала и т.н.
Друг е въпросът, че в Западна Европа морунажът не е много разпространена риба. Популацията на тази риба е доста внушителна в страни като Гърция, Украйна и Латвия. У нас също се среща в почти всички големи реки, начело с река Дунав. Най-едрите морунажи живеят именно там. През месец март пасажите напускат голямата река и тръгват нагоре по притоците й. Миграцията на тези риби е доста сериозна и те нерядко изминават стотици километри до местата, на които хвърлят хайвера си. През годините обаче на много реки като Искър, например, са изградени доста бентове, които практически не разполагат с рибни проходи и пасажите с морунажи не могат да се качат максимално нагоре по течението. Това ги принуждава да се трупат във вировете под бентовете и там, навлизайки в още по-малките притоци и води, да хвърлят хайвера си. От наводненията преди 4-5 години, обаче доста морунажи минаха нагоре по течението и успяха да създадат сериозна популация, която вече представлява интерес за спортен риболов. Не е изключено в следващите години да измести от доста вирове традиционните бели мрени и скобари и да се лови доста по-често от тях. Ще видим...
В много от големите ни язовири също се ловят морунажи. Най-разпространени са на язовирите “Кърджали”, “Студен кладенец”, Жребчево”, “Цонево” и др. В близост до София едри морунажи се ловят на яз. “Диканите”. През зимата, обаче по язовирите почти не се ловят не защото не кълват, а защото успоредно с платиките се отправят към големите дълбочини, където риболовците практически нямат достъп с никакви въдици. Поради тази причина ще стане въпрос предимно за речния риболов на морунаж.
Риболовът на морунаж е много близък до риболова на платика. И двата вида риби се хранят на самото дъно и стръвта трябва да се подава точно там. В много редки случаи е възможно рибите да атакуват стръвта над дъното. И двата вида се влияят изключително много от захранката. Тя е задължителна при този риболов, независимо дали се лови на язовир или на река. Тук следва въпросът каква точно захранка да изберем. След платиката морунажът е рибата, която може би най-много се влияе от захранката. По тази причина колкото по-качествена е, толкова по-добре. Често се случва да ловят един до друг двама души с различна захранка и едната да навърта и държи морунажите, а от другата храна да няма почти никаква полза.
Точно така стана при един излет на устието на р. Съзлийка тази есен, в началото на декември. Там бяхме с Марио Ненов – състезател от отбор “Риболовен свят”. Приготвихме две захранки, като аз направих повечко:
• 1 пакет Gold Pro Bream
• 1 пакет Heavy Special
• 1 пакет Natuur на Van Den Eynde
• 1 пакет бисквита
• 1 пакет галета
• 1 пакет глина.
• в сместа накрая добавих и по шепа цветни трохи, служещи за атрактори
• и шепа-две червеи
• прибавих и сладък аромат Brassem.

Марио направи по-малко захранка. За разлика от моята сладка храна, неговата бе солена на вкус:
• 1 пакет River Аce
• 1 пакет Secret на van Den Eynde
• 1 пакет пакет галета.

При това ловеше на щека и къпира прецизно топките. Чисто зимен похват, който често върши работа, особено на реки като Струма. Аз ловях на болонеза. Предприех съвсем различна тактика, която се оказа доста по-печеливша. В стил Вальо Колев приготвих цели десет едри гюлета и ги избухах във водата въпреки, че беше декември и че не беше особено дълбоко. Ловях с 2 г плувка тип буре и класически такъм с къса верижка. Стръвта беше комбинация от жълъдов и един червен червеи.
При първоначалните двайсетина замятания преди да хвърлим храната нямаше нито едно кълване, въпреки че се виждаше тук-там да проиграват риби. Две-три минути след хвърлянето на тежката захранка морунажите се събраха на петното и започнаха да кълват стръвно един след друг. Не ги плашеше нито шума, нито непрестанното дохранване с малки стиски, което се наложи да се прави на почти всяко поредно изтичане. Захранката бе събрала и активизирала страхотно рибите. Марио ловеше над мен и малка част от морунажите се качваха до него. Той пробва да лови през повечето време с различни близалки, но без особен успех. Нещата при него се промениха, когато започна да дохранва активно от ръка и мина на фин такъм с леко 1,5 г буренце. Започна да лови доста добре. Риболовът практически продължи до тъмно с почти еднаква интензивност. На мястото имаше и множество местни риболовци, които се разписаха с по 2-3 риби едва на свечеряване! За захранка използваха жито... може би за лятото това върши работа, но за зимата сеенето на жито не води до добър резултат. Такъмите им бяха доста груби и едва привечер, когато светлината намаля, рибите станаха по-непредпазливи и вече се ловяха на по-грубите такъми.
Тогава ми направи силно впечатление и фактът, че от огромно значение бе дължината на повода. Стартирах с 25 см класически повод 0,10 мм и кука №16. Скъсах в закачки един-два пъти повода и превръзвайки нова кука2 го скъсих до 15 см. Кълванетата мигновено се разредиха до плахи почуквания от време на време. Изхвърлих го и сложих нов дълъг повод и кълванетата се възобновиха мигновено.
Другото много важно условие бе уцелването на дълбочината до сантиметър. Трябваше само куката със стръвта да се търкаля по дъното. Когато с върха на въдицата леко задържите хода на плувката, стръвта леко се отлепя от дъното и рибата веднага я налапва. Когато дълбочината бе с 4-5 см по малка и стръвта преминаваше свободно, макар и малко над дъното, кълванета почти нямаше. Когато пък пробвах да легна с няколко сачми и да задържам повечко, кълванетата се разредиха доста, но пък бяха сигурни и рибите нагълтваха дълбоко. Естествено, аз предпочитах да имам възможно най-много кълванета, въпреки че някои от тях бяха мълниеносни и трудно се засичаше всяка риба. Ето че такива дреболии са от огромно значение през зимата. Когато дъното е равно и на десетина метра под вас леко изплитнява, е най-удачният вариант. В този ден се случи точно такова пред мен. Когато плувката е вече на десетина метра надолу по течението, се задържа идеално и тогава стръвта се повдига леко и минава идеално. Имах доста кълванета както на самото петно, така и под него на изплитняването.
Поради факта, че бе плитко около 1,20 м и течението не бе особено силно, хвърлих захранката не пред мен, а на 3-4 м под мен. Така, когато рибите се завъртяха на петното, такъмът, който замятах пред себе си, имаше време да се разпъне правилно и да мине идеално на петното. Така кълванетата следваха едно след друго. Ако се забавех с дохранването, пипането се разреждаше. Получи се изключително интересен риболов, който, за радост, успяхме да филмираме и скоро ще го видите - риболов, в който рибите тотално се контролират със захранка и се строяват като войници, където ние пожелаем, не се случва всеки ден, а носи голямо удоволствие. Морунажите са риби, които и през зимата могат да ни го доставят.
През зимата морунажи се ловят добре и по р. Огоста край Хайредин. Там, обаче хвърлянето на захранка е по-скоро вредно. Наред с тях се ловят и кефали, а в студената и кристално бистра вода захранката по-скоро ги плаши. Освен това навърта уклеите, които като през лятото пречат доста на риболова. Там се стрелят само бели червеи. Рибите реагират много добре на тях и става отличен риболов.
Множество нашенци през януари и февруари ходят основно за риба в Гърция. Най-вече по река Ангиста. Там се ловят основно кефали и морунажи и по-рядко скобари. Ако държите да ловите едри кефали, не бива да се използва захранка, а само да се стрелят бели червеи и да се пази тишина. Ако сте тръгнали за морунажи и скобари обаче, спокойно може да си направите класическа захранка и да добавите червеите в нея. Морунажите определено се влияят от нея и се събират на захраненото петно, без да се плашат особено много от плясъка на падащите във водата топки.
Морунажи се ловят и по множество вливащи се в по-големите реки канали и малки рекички. В зависимост от конкретната ситуация някъде се събират със захранка, другаде само с червеи. Навсякъде, обаче морунажите имат една слабост и това е жълъдовият червей. За разлика от белия той е естествена храна за рибите през есента и зимата и доста често рибите го предпочитат за стръв. Той е плуващ и може да се лови в комбинация с бял червей, например.
При последния риболов на Съзлийка най-добре кълвеше на един нанизан жълъдов червей и един висящ червен червей. Поне 7-8 пъти се случи при празни кълванета рибата да успее да свали нанизания жълъдов червей, без да докосне червения... Ако не разполагате с жълъдови червеи, може да ловите и на бели, както и на троха или кус-кус, например. Важното е да сте с въдица в ръка край водата и плувката да изчезва под водата колко се може по-често.


 Добави коментар
  Вашето име: 
  Email:  
  Коментар:  
   
*Всички коментари се публикуват след одобрение от оператор

Архивни статии


Тук е събран голям масив от статии на наши и чужди автори, публикувани в сп. "РИБИ И ТАКЪМИ" и "РИБАРСКИ ВЕСТНИК". Систематизирани са по теми и години.

Риболов на мач
Риболов на щека
Риболов на плувка
/други/
Захранки и стръв
Възли и монтажи
Риболов на фидер
Шаранджийски риболов
С муха и шнур
Риболов на сом
Хищници на спининг
Хищници на стръв
Подледен риболов
Морски риболов
Спортен риболов
Теория
Риболов по света
Интервюта
Такъми
Маршрути
Репортажи
Страници: 1  2  3  4  5    » 
Как да измамим пъстървата през март
  От Станил Йотов   За пъстървовите риболовци март е по-особен месец. Това е времето на първото по-сериозно затопляне на времето. В реките ...
За пъстърва в снеговете
  Сезонът на пъстървата започна в тежки условия. Сняг, преспи, студена вода, пасивни риби. Бреговете на големите реки са целите в лед. А сме чакали ...
Световно първенство по риболов на пъстърва- 2 ра част
От Борис Бояджиев-член на УС на БФРС капитан на отборите по риболов на пъстърва В първата част Ви представихме как протече състезанието при риболовците ...
Румен Витков за Световното в Испания 2010
Интервюто взе Калоян Белополски   К. Белополски: Румене, ти си един от най-опитните български състезатели и за щастие тази година успя да попаднеш в ...
На плувка през март
Тази година за разлика от предишната имаше сериозна зима. След последния як студ в средата на февруари обаче тръгна сериозно затопляне и това раздвижи доста ...
За скобари по Дунав
  От средата на май се разреши риболова на карагьоз (дунавска скумрия) и попчета на река Дунав. Ако досега забраната изтичаше по-рано от общата, само за ...
Интервю с Явор Недев, Изпълнителен директор на ИАРА
Явор Недев е роден през 1966 година в София, магистър по "Политически науки" от Софийски университет "Свети Климент Охридски", ...
Съдържание
Риболов по света Риба Роха - риболовния рай /4 Иван Славов за вълнуващите си риболовни излети на испанския язовир От лодка Схеми за лов на бяла риба ...
Трофейни амури в големи водоеми
  От Станислав Якимов   Здравейте читатели на сп. “Риби и Такъми”! Казвам се Станислав Якимов от спортен клуб по риболов ...
Съдържание
Новини /4 Актуално Кефали на прицел /6 Калоян Белополски за уникалния есенен риболов на трофейни речни кефали Нормативи Хвани и пусни балканките /10 Нов ...
Страници: 1  2  3  4  5    » 
 Топ новини
 Новини


 Времето утре
Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6 Warning: file(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 27 Warning: fopen(admin/site-hit-counter.txt): failed to open stream: No such file or directory in /home/ribibgco/public_html/visitors_online.php on line 6